№ 2201
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7997/18.05.2023 г., постановено по гр.д. №40695/2021 г. на
СРС, 90 състав, е признато за установено по искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 372, ал. 1 от ТЗ, че „ДЕМЕТРА ТРАНС
ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК *********, дължи на „К.Ч. К.“, статистически ид.
номер: *********, със седалище и адрес на управление: Полша, община
Новосондецки, област Малополска, Лонцко 595, 33-390 Лонцко,
представлявано от К.Ч., сума в размер от 3500 евро, представляваща дължима,
но неплатена главница за получена от ответника транспортна услуга /превоз
на товар/ по договор/заявка за транспорт, във връзка с който ищеца е издал
фактура № FA/135/2019 от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
19.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 8084/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД, в
която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че бил сключен договор за превоз на товар от Гърция до
Норвегия на 53 броя сандъци за цена от 4500 евро, като била издадена
фактура от 30.07.2019 г. и международна товарителница – ЧМР, в която не са
1
направени възражения във вр. с товара и неговото състояние. Навежда, че
фактурата била представена несвоевременно и била недобросъвестно
завишена, поради което и на 09.10.2019 г. било извършено плащане в размер
от 1000 евро., като с него дългът бил признат само до този размер, но не и
относно остатъка от дълга. Поддържа се, че не била уговорена точна дата за
плащане, а липсвали доказателства фактурата да е връчена на 30.07.2019 г.,
като забавянето на плащането било поради некоректно представени
документи за плащане. Навежда, че вземането е погасено по давност. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Въззиваемият „К.Ч. К.“ оспорва подадената въззивна жалба, като твърди,
че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо. Сочи, че по
делото безспорно се доказало, че е предоставил транспортна услуга, като
ответникът е следвало да заплати договорената цена в срок от 8 работни дни
след получаването на ЧМР и фактура. Отделно се навежда, че ответникът е
осчетоводил процесната фактура, ползвал е данъчен кредит за нея, което
представлявало признание на задължението. Навежда се, че не е изтекла
приложимата в случая тригодишна погасителна давност. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
2
Не е спорно между страните, че между тях е съществувало
облигационнно правоотношение по сключен договор за транспорт във вр. с
заявка за транспорт ORDER: № 24.07.2019 г., като ответникът е възложил на
ищеца да извърши превоз на товари срещу договорено възнаграждение от
4500 евро. От изготвената СЧЕ е видно, че издадената от ищеца фактура №
FA/135/2019 от 30.07.2019 г. е била осчетоводена от ответника на датата на
издаване на фактурата. Ето защо и въззивният съд намира, че фактурата е
предадена своевременно от ищеца на ответника, като възражението на
въззивника по отношение на това обстоятелство се явява неоснователно.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, за
изработка или превоз и наличието на основание за плащане на уговорената в
договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т.
д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение
№ 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. С тези
решения е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо сключен договор в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност,
начин на плащане, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е
обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби
и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и
отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие
на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на правоотношение, по
повод на което е била съставена.
Поради изложеното съдът счита, че издадената и осчетоводена фактура
от страните доказва наличието на облигационно отношение между двете
страни по договор за превоз, но и изпълнението на задължението по договора
от страна на ищеца. Допълнителен довод в тази посока е извършено частично
плащане в размер от 1000 евро. Частичното плащане по издадена фактура, при
липса на доводи за недължимо платено или наведен конкретен довод за
различен размер на дължимото възнаграждение, представлява признание за
възникване на задължението.
Ето защо и въззивният съд намира, че в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер от 4500 евро, като доколкото по делото не се спори, че
ответникът е извършил частично плащане със сумата от 1000 евро, то
непогасена остава сумата от 3500 евро.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност,
въззивният съд намира следното: съгласно чл.32,ал.1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), приложимата
3
давност в случая е една година, като съгласно б „а“ от същата разпоредба
давността тече от деня, в който стоката е била доставена, т.е. в случая от
30.07.2019 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
рамките на едногодишния срок - на 19.02.2020 г., с което давността е била
прекъсната. Ето защо и възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззиваемият има право на разноски, но не е
представил доказателства да е сторил такива, поради което и разноски не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7997/18.05.2023 г., постановено по гр.д.
№40695/2021 г. на СРС, 90 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4