О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
Град Пловдив, 24.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа административно дело № 3007 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на „Стоун лайн М и М“ ООД против
решение № 770 от 26.10.2020 г. на Министерския съвет на Република България за
даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по
предоставена концесия за добив на подземни богатства – скалооблицовъчни
материали – варовици от находище „Горна Кремена“, област Враца, и за отправяне
на предложение до концесионера за изменение и допълнение на концесионния
договор.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по
която не дължи произнасяне по същество, защото оспореното решение няма характер
на индивидуален административен акт.
Оспореното решение е издадено на основание чл.25, ал.1
и ал.2, т.2 ЗПБ, съгласно които правата и задълженията, произтичащи от
предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване, или от
предоставена концесия, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица,
като прехвърлянето се извършва след разрешение, издадено от Министерския съвет
– за разрешенията за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства
по чл.2, ал.1, т.3, за разрешенията за търсене и проучване или за проучване на
подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона
на Република България в Черно море и за концесиите за добив. Т.е., оспореното
решение представлява предварителното разрешение по чл.25, ал.2, т.2 ЗПБ, което
се дава от компетентния по чл.6 ЗПБ орган по управление на подземните богатства,
за да се извърши прехвърляне на права и задължения по концесионен договор, и е
елемент от този сложен фактически състав. Следователно, оспореното решение няма
самостоятелно значение и не представлява волеизявление на орган на власт, с
което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, по смисъла на
чл.21 АПК, не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване по
реда на АПК.
Споровете във връзка с възникването, изменението,
изпълнението и прекратяването на концесионен договор се разглеждат по общия
исков ред пред гражданските съдилища. Следователно, оспореното решение като
част от фактическия състав по прехвърлянето на права и задължения по
предоставена концесия следва да се разгледа от гражданския съд в производство
по иск за отмяна на извършеното изменение на концесионния договор.
От друга страна, дори да се приеме твърдението, че
оспореното решение е административен акт, то е издадено по искане на
дружеството-жалбоподател (заявление от 10.08.2020 г. – л.98-103) и доколкото е
налице удовлетворяване на това искане, липсва правен интерес от настоящото
оспорване, защото липсва неблагоприятно засягане на правата и законните
интереси на дружество.
Съдът намира също, че жалбата е подадена от лице без
представителна власт, тъй като с оглед на извършеното вписване на пристъпване
към изпълнение върху цялото търговско предприятие (л.111,114-115) е назначен
нов управител на дружеството на основание чл.46, ал.4 ЗОЗ. Цитираната норма
предвижда, че когато заложният кредитор избере да се удовлетвори от търговското
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, той
назначава управител на предприятието. Съгласно чл.46, ал.6 ЗОЗ с вписването на
управителя на предприятие в търговския регистър се прекратяват правомощията на
органите на залогодателя – юридическо лице; залогодателят се лишава от право да
управлява и да се разпорежда със заложеното имущество; залогодателят се
представлява, а дейността му се управлява от управителя. А съгласно чл.48, ал.1
ЗОЗ назначеният управител на предприятието управлява и представлява
залогодателя и извършва всички действия, които са могли да извършват лицата,
чиито правомощия са прекратени с вписването му за управител. Следователно,
именно назначеният управител следва да упълномощи адвокат, който да подаде
жалба. В случая, обаче, упълномощаването е извършено от избрания от съдружниците
управител, чиито правомощия следва да се считат прекратени на основание чл.46,
ал.6 ЗОЗ, като не се възприемат възраженията, изложени в жалбата, че
правомощията на назначения управител касаят единствено заложеното търговско
предприятие. Напр., решение № 369 от 8.08.2019 г. по т.
д. № 647/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. Следователно жалбата е недопустима и като
неотговаряща на изискването на чл.151, т.2 АПК.
Наличието на годен за обжалване акт и на правен
интерес са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на
жалбата, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Съответно тяхната
липса обосновава недопустимост на жалбата, което налага нейното оставяне без
разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Тъй като жалбата е недопустима, недопустимо е също
направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното
решение, което искане също следва да се остави без разглеждане.
Затова и на основание чл.159, т.1 и 4 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Стоун
лайн М и М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Уста Генчо“ № 8, чрез адв. Е.Г., против решение № 770 от
26.10.2020 г. на Министерския съвет на Република България за даване на
разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставена
концесия за добив на подземни богатства – скалооблицовъчни материали – варовици
от находище „Горна Кремена“, област Враца, и за отправяне на предложение до
концесионера за изменение и допълнение на концесионния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
„Стоун лайн М и М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Уста Генчо“ № 8, чрез адв. Е.Г., за спиране на предварителното
изпълнение на решение № 770 от 26.10.2020 г. на Министерския съвет на Република
България.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 3007 по описа на Административен съд Пловдив за 2020
година.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: