РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  683/10.4.2020г.

 

гр. Пловдив,  10.04 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ

                 

при секретаря П.Д., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3975  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от П.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат П.П., срещу заповед № 19-0239-000354/11.12.2019 г. на началник на Районно управление – Асеновград, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Мазда МПВ“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че издадената заповед не отговора на процесуалните изисквания за форма и съдържание. Сочи се, че липсват ясни фактически основания за налагането на принудителната мярка. Оспорват се фактическите констатации на контролния орган. Твърди се, че оспорващият с поведението си не е възпрепятствал дейност на полицейските органи. Възразява се, че забавянето при вземането на контролната кръвна проба е поради неявяването на полицейски екип, въпреки присъствието на жалбоподателя в указаното му медицинско заведение. Твърди се, че не е налице и материалноправното основание за прилагане на административна принуда, тъй като оспорващият не е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник на Районно управление – Асеновград при ОДМВР – Пловдив оспорва жалбата  и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Съставен е АУАН № АА407548/27.11.2019 г. от К.И.С., на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Асеновград, при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 27.11.2019 г., около 06:41 часа, в гр. Асеновград, ул. „Иван Асен“ II - срещу № 136, П.Г.П. като водач на лек автомобил „МАЗДА МПВ“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер 7410“, с фабр. № ARSM - 0173, който отчел 0,51 % /промила/ в издишания въздух, за което е издаден талон за медицинско изследване № 0055216. Водачът не приел показанията. Талонът е връчен на водача в 07:00 часа на 27.11.2019г., с указание да се яви в ЦСМП, гр. Асеновград в рамките на 45 минути или до 07:45 часа. Водачът е дал кръв, за изследването на която е съставен протокол за химическата експертиза № 752/29.11.2019г. (УРИ рег. № 239 000-19661/2019г. по описа на РУ – Асеновград), в чиято заключителна част е отразено, че в пробата се доказва концентрация на етилов алкохол в количество 0,30% /промила/, но е просрочен срокът за даване на кръвната проба – обстоятелство, отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2). В протокола е посочено, че кръвната проба е взета в 08:05 часа на дата 27.11.2019г. 

7. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1), в който е удостоверено обстоятелството, че на 27.11.2019г., в 08:05ч., във ФСМП (филиал за спешна медицинска помощ) Асеновград, мед. фелдшер В. У. в 08:05 ч. на 27.11.2019г. е взела кръвна проба от П.Г.П..  Към протокола е представено заверено копие на Карта №6224/72270, издадена от МЗ-Център за спешна медицинска помощ, според която П. се е явила сам за вземане на кръвна проба за алкохол, но пробата е взета в 08:05 ч. поради липса на полицейски екип на РПУ.

Представено бе заверено копие на списък рег.№3286р-39174 от 30.08.2019г. на преминали успешна последваща проверка анализатори на алкохол в дъха  в “Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, в който е вписан процесният “Дрегер 7410+“, с фабр. № ARSM - 0173. За същия е приложена и заверена част от технически паспорт на Преносим апарат за измерване концентрацията на алкохол при издишване.

8. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 19-0239-000354/11.12/2019 г., с която административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а, б. ”Б” от ЗДвП, е приложил спрямо П.Г.П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г.на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи М.В.М.е назначен на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив.

 

IV. За правото:

10. Според чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:  1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелството за управление на водача) и др.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

11. Според чл.6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ бр. 61/2017г.) контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Нормата на ал. 7 предвижда, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба №1, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл.12, ал.1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. Според ал. 6 на същата правна норма при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

По аргумент от чл. 171, т. 1. б „Б” от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

12. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма.

Описаните в АУАН № АА407548/27.11.2019 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

По смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на ПАМ. В случая няма спор между страните, че водачът е приел да бъде тестван с техническо средство и  е изпълнил предписанието за медицинско изследване, но се формира спор относно съществен елемент от състава на приложената мярка, а именно кой е релевантният за установеното нарушение резултат – показанията на техническото средство или изследването на кръвната проба. Съдът намира, че в този аспект възраженията на оспорващия се явяват основателни. Представеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ведно с данните от Карта №6224/72270, издадена от МЗ-Център за спешна медицинска помощ, опровергават отразената в съставения АУАН фактическа обстановка. След като забавянето на кръвната проба е поради обективна причина – липса на полицейски екип на РПУ, какъвто прочие в правилата на Наредба № 1 не се и изисква, то без съмнение е приложима хипотезата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата, която не изключва вземането на проба, нито дискредитира резултатите от химическия анализ на кръвта. Това би могло да се случи единствено ако водачът с поведението си е причинил забавянето, респ. в случаите по ал. 6, когато не се е явил за да даде проба за изследване. Настоящият случай не е такъв, поради което правилото на чл. 171, т. 1. б „Б” от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 налага да се приемат за определящи резултатите от кръвната проба. Установената концентрация от 0,30% /промила/ се явява извън приложното поле на чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, поради което административната принуда е приложена без правно основание.

13. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с процесуалните правила и материалноправните норми, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. За разноските.

14. При този изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя е неоснователно. Според чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 400 лева, което възнаграждение не е прекомерно. Разноските следва да бъдат присъдени, така както се доказват – общо 410 лева, от които 10 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатска защита. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 19-0239-000354/11.12.2019 г. на началник на Районно управление – Асеновград, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от общо 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: