№ 668
гр. Ямбол, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330100816 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против М. Н. Н., с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС – 373, 70 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, 64, 87 лв. – незаплатени
лизингови вноски,448, 47 лв. – неустойки за предрочно прекратяване на договорени
абонаменти и за предоставяне за ползване на мобилни устройства с отстъпка от
стандартната цена, както и законна лихва и разноски в заповедното производство.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че между страните бил сключени – договор за мобилни услуги от
29.03.2017 год., подновен с ДС, с краен срок на действие 01.02.2021 год.; договор за
лизинг от 01.02.2019 год.; договор за мобилни услуги от 01.02.2019 год.; договор за
мобилни услуги от 08.07.2019 год. и договор за мобилни услуги от 08.07.2019 год.,
последните три с уговорен срок на действие 24 месеца.
Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите
месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени
във фактури, подробно описани. Индивидуалните договори били прекратени
едностранно от ищцовата страна предвид виновно поведение на ответника,поради
което и на осн. чл. 11 от същите /т. 4-3 от ДС/ на последния била начислена неустойка
която ищецът претендира частично, предвид влизане в сила на спогодба между
оператора и КЗП относно начина на формиране на неустойките. Подробно се описва
как е формирана всяка част от претендираната сума за неустойка. Бил изискуем и
остатъкът от незаплатените лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг
устройство. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
1
В депозирания в срок отговор особения представител на ответника оспорва иска
по основание и размер. От представените писмени доказателства не ставало ясно какви
по вид и стойност услуги следвало да бъдат заплатени и по кой договор. Не били
представени и доказателства обосноваващи категоричен размер на вземанията за
неустойка. Не се установявала дължимост на претенцията за лизингови вноски, т.к.
липсвали доказателства за платени до момент вноски.
В съдебно ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че
длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на
29.03.2017 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и
ОУ- неразделна част от него, които ответникът е декларирал, с декларация съгласие от
29.03.2017 год., че е получил и е съгласен с тях, както и Приложение ценова листа .
На 01.02.2019 год. между страните е подписано ДС към договора за мобилни
услуги, със срок на действие 24 месеца, като при подписването му ответникът е
получил устройство *** на преференциална цена от 119, 76 лв., при стандартна цена на
устройството 339, 90 лв.
Приет е и договор за лизинг от 01.02.2019 год. , по силата на който ответникът
се е задължил да заплати сумата от 114, 77 лв. за предоставеното устройство *** на
месечни лизингови вноски по инкорпориран в договора погасителен план, и
допълнителна сума в размер на 4, 99 лв. С подписването на договора ответникът е
декларирал, че е получил екземпляр от ОУ към него, приема ги и е съгласен с тях.
Приет е и договор за мобилни услуги от 08.07.2019 год. по силата на който
операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за
срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. В
договора е вписано, че на абоната се предоставя мобилен апарат на преференциална
цена от 19,99 лв., при стандартна цена на устройството 149,99 лв., както и договор за
мобилни услуги от 08.07.2019 год. , ценова листа, декларация – съгласие.
Представени са още фактура от 05.09.2019 год. с получател ответника, на
стойност 176, 37 лв. лв. – разговори, данни , месечни такси , лизингови вноски,
задължения от предходен период с ДДС; фактура от 05.10.2019 год. с получател
ответника на обща стойност 307, 62 лв. – разговори, данни,месечен абонамент, вноска
лизинг, задължения от предходен период; фактура от 05.11.2019 год. с получател
ответника за сумата от 396, 63 лв. – месечни такси, лизингова вноска, задължения от
предходен период; фактура от 05.01.2020 год. за сумата от 887, 04 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноски лизинг и задължения от
предходен период.
Ищецът е представил и копие от ОУ на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори
за предоставяне на мобилни услуги от 01.02.2019/ДС/ , 08.07.2019 год. и 08.07.2019
год. Същите са валидни и пораждат правни последици, като се има предвид и, че не са
оспорени в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба.
Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури/също неоспорени/, в които подробно са посочени
времето на разговорите, вида на ползваните услуги, стойността на избраните месечни
абонаментни планове и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността
на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за
заплащане на възнаграждение на предоставените далекосъобщителни услуги и
абонаментни такси в размер на общо 373, 70 лв. е основателен и следва да се уважи.
Претенцията на ищеца в размер на 64, 87 лв. – незаплатени лизингови вноски
произтича от сключен между страните договор за лизинг от 01.02.2019 год. Същият е
валиден и поражда правни последици, не е и оспорен от ответника. Не са представени
доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди
от ответната страна да е извършено плащане.Ето защо претенцията следва да бъде
уважена в пълен размер или за сумата от 64,87 лв.
Останалата част от претенцията на ищеца касае сумата от общо 448, 27 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на
ответника, всяка в размер на три месечни абонаментни вноски, както и неустойки за
предоставени два броя мобилни устройства с отстъпка от редовната цена, по ДС от
01.02.2019 год. и по договор от 08.07.2019 год.
Искът за неустойка се основава на клаузи в индивидуалните договори за
дължима се неустойка от абонати на дружеството при предсрочно прекратяване на
договори, както следва – неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, както и в случаите , в които е предоставено устройство
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа , действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на
3
оставащия срок на договора.
По иска за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните
съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на
безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5
вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в
периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на
безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има
действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като
касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се в
индивидуалния договор за мобилни услуги. Самото прекратяване е уредено в Общите
условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от
потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си
да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на
услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на
ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може
да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В
случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не
се явява нито прекомерна, нито противоречаща на добрите нрави, предвид изложеното
по-горе, поради което и искът следва да бъде уважен до размера на 143, 96 лв./сбор от
сумите 24, 02 лв., 77, 46 лв. и 42, 48 лв./.
По отношение искането за заплащане на сумата от общо 196, 78 лв. – разликата
между заплатената от потребителя промоционална цена на предоставените с ДС от
01.022019 год. и договор от 08.07.2019 год. мобилни устройства и стандартната им
такава, съдът намира следното:Действително се установи по делото, че с подписване
на цитираните договори ответникът е декларирал получаване на устройствата. От
представените от ищеца доказателства се установи още каква е промоционалната и
действителната им цена.В случая обаче, според съда по делото липсват доказателства,
от които да се установи по какъв начин е формирана неустойката за ползване на
устройствата, с оглед разликата в цената им с отстъпка посочена в двата договора,
съответно 220, 14 лв. и 130 лв. и размера на исковите претенции, съответно 109, 07 лв.
и 87, 71 лв . Така, както е уговорена в договорите неустойката има обезщетителен
характер и по същността си представлява неустойка, независимо от начина по който е
означена. Тези неустойки са уредени като кумулативно дължими с първия вид
неустойка и са претендирани кумулативно и двете. Това според настоящия състав
накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД
и безспорно клаузата в договора се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и
също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля
4
безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая.
Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на
договора и на ДС /чл.146, ал.2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Тъй като договора може да се прилага и
без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл.146, ал.4 от
ЗЗП/./Решение №60/05.10.2021 год. по в.гр.д. №183/2021 год. на ОС – Ямбол/
В обобщение претенцията се явява неоснователна за сумата от 196, 78 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер на 159, 52 лв.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 393 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. Н., ЕГН ********** , че
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***********, със седалище и адрес на
управление: град София, сумата от 373, 70 лв. – главница за периода 05.08.2019 –
04.11.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
10.12.2021 г. до окончателното изплащане сумата от 64, 87 лв. – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 01.02.2019 год., сумата от 143, 96 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 01.02.2019 год./ДС/ и
08.07.2019 год., като претенцията за неустойка за разликата над рази сума до пълния
предявен размер от 448, 47 лв., като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № ***********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от
159,52 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 393 лв. - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5