РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501398 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК, образувано по жалбата на
Община Поморие, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: България, пощенски
код 8260, гр. Поморие, ул. "Солна" N» 5, чрез адв.И. П. Ц., с адрес на кантората: гр. Б* против
Решение № 260012 от 23.06.2022 г. по гр.д. 199/2019 г. на Районен съд-Поморие, с което се приема
за установено по отношение на Община Поморие, че П. Б. О., ЕГН **********, и Р. Б. О., ЕГН
**********, са собственици при равни квоти, по 1/2 ид.ч. за всяка, на 219 кв.м. в ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ******* по КК и КР на гр. Поморие, с площ от 283 кв.м., както и, че са
собственици при същите квоти на сграда с идентификатор *******.1 по КК и КР на гр. Поморие,
построена в същия имот.
Решението на Районен съд Поморие се сочи за неправилно, необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със
събраните по делото доказателства.
Възразява се срещу извода на районния съд, виден от мотивите на акта му, че Р. Б. О. и П.
Б. О. са придобили по давност процесните недвижими имоти. Този извод бил основан единствено
на показанията на свидетелите на въззиваемите, а съдът игнорирал неправилно писмените
доказателства, представени по делото, установяващи, че върху процесните недвижими имоти не е
осъществявана фактическа власт от О* и те не са манифестирали намерението си за своене на
имота.
Поддържа се, че събраните по делото доказателства не установяват ищците да са
упражнявали спокойно и неустановено с насилие фактическо владение на имотите, което да е явно,
1
а не скрито (т.е. всеки заинтересован да е можел да научи за своенето), да е постоянно
(упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по
начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), да е непрекъснато (да не е било
прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца) и несъмнено (че владелецът
държи са себе си).
Констатира по горните обстоятелства и противоречие в мотивите на съда-приел от една
страна, че процесните недвижими имоти са "необитаеми, рушащи и застрашени от самосрутване",
а от друга, че ищците ги стопанисвали. Тези два извода си противоречали.
От анализ на събраните по делото документи (вж.заповед № РД-16-31 от 08.07.2007 г. на
кмета на община Поморие -официален документ с доказателствена сила по чл. 179 от ГПК) и
гласните доказателства(св. К* и Н*) извежда, че процесните имоти са неизползваеми, сградата е
негодна и опасна за обитаване, реконструирането й е нецелесъобразно, а поради възможност от
срутване на отделни елементи, с посочената заповед е наредено тя да бъде премахната.Счита, че за
да се достигне до такава степен на негодност през 2007г., постройката е била занемарена с години
преди това, следователно нестопанисвана от ищците.Изводът за лошото състояние на сградата се
потвърждавал и от всички други писмени доказателства-повечето неоспорени официални
документи, представени към отговора на исковата молба от община Поморие, с дати от 11.02.2013
г. до 18.0.2019 г..Индиция за неупражнена фактическа власт са също жалбите на Д*Т* и В*Д*,
инициирали многобройни производства за проверка на състоянието на процесните имоти от
Прокуратурата, МРРБ, РДНСК - Бургас, ДНСК - С*, РУП - Поморие и Община Поморие.В тях
процесните имоти са описани от жалбоподателите като отблъскващи на вид, развъдник на
разнасящи зарази животни, че собствениците им са се дезинтересирали от поддръжката им, че
сградата се руши и жалбоподателки почиствали имота от отломки. Същите констатации са
установени и с официалните документи - констативни протоколи, изготвени от компетентните
служители на Община Поморие.В този смисъл били и показанията на св. К*. Община Поморие за
своя сметка почистила част от имота, обезопасила го с мрежа и предприела действия срещу
нараняване на жители на общината, освен това изпращала многобройни покани до въззиваемите за
поддръжка на имота, останали без последствие, което е допълнителна индиция за
незаинтересоваността на ищците, невзета предвид от районния съд.
Счита, че заявеното от свидетелите И* и П* пред съда изхвърляне на старите вещи -
собственост на лелята на ищците и наместването на две - три керемиди и на счупени прозорци на
първия етаж не представляват действия, сочещи на осъществена пълна фактическа власт от
ищците върху цялата сградата и поземления имот. Счита обратните изводи на районния съд за
неправилни.Освен това О* не били заплащали дължимите публични задължения за имотите, а ако
са заплащали нещо, то е било до размера на тяхната собственост по договор.
РС не бил установил предпоставките на чл. 200 от ЗУТ, според който реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19 от ЗУТ или ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ.Т.е. няма данни
дали владените реални части - 219 кв.м, и останалите - 68 кв.м., отговарят на изискванията на чл.
19 от ЗУТ за минимални размери на владяното, в какъвто смисъл е Решение от 14.01.2022 г. по гр.
д. 123 от 2021 г. на ВКС. Тъй като такива доказателства не са събрани и този въпрос не е изследван
от районния съд,исковете на ищците не е следвало да бъдат уважени. Освен това с различни
искови молби ищците са заявили, че владеят две различни реални части от сградата, което буди
2
съмнение относно намерението за своене на цялата сграда и извършените от тях действия на
владение.
Възразява и срещу изводите на съда, че ищците не е следвало да манифестират спрямо
останалите съсобственици завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи чуждото владение. Намира Решение 214 от 28.10.2015 г. по
гр. д. 1919/2015 г. на ВКС за неприложимо към казуса, поради различие в хипотезите на двата
казуса.Сочи, че в случая са известни всички съсобственици на имотите и макар някои от тях да са
починали, въззиваемите е следвало да манифестират владението си пред тях.
В обобщение се моли за въззивно решение, отменящо изцяло Решение № 260012 от
23.06.2022 г. по гр.д. 199 по описа за 2019 г. на Районен съд Поморие и за присъждане на всички
направени по делото разноски в двете инстанции.
При условие на евентуалност, ако съдът счете О* за собственици на основание давностно
владение върху процесната сграда, но не върху терена или обратно, се моли за отмяна на
решението на първата инстанция частично, в съответствие с изводите за действителните права на
ищците. Не се ангажират доказателства.
Въззивният съд приема за иманентно съдържащо се в заявените петитуми и искането за
отхвърляне на предявените от ищците спрямо Общината претенции- изцяло, евентуално частично.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от адв. Ж. Х. от Адвокатска
колегия - Бургас, с адрес на кантората - гр.П***, като пълномощник на Р. О. и П. О., ищци по гр.д
№199/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, двете със съдебен адрес - гр.П*****. В него
жалбата се сочи за недопустима, а разгледана по същество и за неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Затова се моли за прекратяване на производството по делото по
отношение на Община Поморие, евентуално при разглеждане по същество, решението на Районен
съд – Поморие, уважаващо предявения установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу
въззивника, да бъде потвърдено. Решението в останалата част, уважаваща иска за собственост по
отношение на ответниците - физически лица: А. М. Д., Е. А. К., Х. Д. К. и К. К. К., се сочи за
влязло в законна сила и извън предмета на въззивното производство.
Жалбата се счита недопустима, поради вече отпаднал правен интерес Община Поморие да
участва като страна в настоящото производство, което я лишавало от процесуална легитимация да
обжалва съдебното решение. Община Поморие никога не била заявявала собственически или
други вещни права върху процесния имот или част от него, нито е оспорвала правата на
наследниците в имота. Исковата претенция била насочена срещу нея наред с ответниците -
физически лица, поради висящността на гр.д.№572/2016г. на Районен съд – Поморие и
съществувалата тогава хипотетична възможност, при липса на други наследници, Общината да
придобие собствеността върху процесния имот на основание чл.11 от ЗН. В хода на настоящото
производство обаче било постановено и влязло в сила решение №260203/22.10.2021г. по гр.д.
№572/2016г. на Районен съд-Поморие (приложено към настоящото дело), установило
физическите лица, придобили собственост върху процесните имоти по наследяване от С* Г*:
ответниците А. Д. и К. К., представлявани от назначени по делото особени представители. При
тези обстоятелства, Общината била загубила пасивната си процесуална легитимация в
производството. В подкрепа се цитира съдебна практика(Определение №54 от 23.03.2020г. по
ч.гр.дело№742/2020г. на ВКС I г.о). Посочва се, че по отношение на приелите наследството лица -
3
ответници в настоящото производство - А. Д. и К. К., представлявани от назначени по делото
особени представители, исковата претенция за собственост на О* досежно процесните недвижими
имоти е уважена и като необжалвано решението е влязло в законна сила.
Общината не била съставила също така акт за собственост, никога не е плащала данъци за
имота, не го е застраховала, както изисква Законът за общинска собственост, нито е вписана като
собственик на имота в разписните листи към ЗРП на гр.Поморие, или в КККР.
По същество жалба се сочи за неоснователна,защото с договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт *****,
дело№****/2003г. на нотариус Д*Г* с район на действие PC –Поморие, лелята на ищците-С.Г.П.
им е прехвърлила собствеността на 68/287 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор ******,
както и на пристройка на площ от 52 кв.м. към процесната масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ******.1 по КККР на гр.Поморие, а останалата част от имотите О* придобили
поради изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивка давност по чл.79 от ЗС.
Презумпцията на чл.69 от ЗС, че държат вещта като своя, не била оборена в хода на
делото, а събраните многобройни писмени и гласни доказателства, както и заключението на
вещото лице инж. К.М. по назначената по делото СТЕ доказвали, че фактически владеят целия
имот(терен и двуетажна сграда), считано от смъртта на праводателката им С.Г.П.(през 2004г.), до
настоящия момент, при това явно, необезпокоявано и непрекъснато. Затова на основание чл.79 от
ЗС са станали негови собственици към момента на фактическото изтичане на десетгодишния
придобивен давностен срок. От тяхната сграда до процесната постройка имало директен достъп,
посредством вътрешна врата, а и нямало законова пречка да се придобие по давност сграда или
част от нея, когато не са в добър външен вид.Позовават се и на данните, извлечени от разпита на
водените от тях свидетели по делото и от назначената в първа инстанция неоспорена техническа
експертиза.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от въззиваем ответник К. К., чрез особен
представител адв.Н.А., в който се моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение,
уважаващо заявената от О* претенция за собственост върху процесните имоти по отношение на
всички ответници, като се поддържат доводите на въззивника- Община Поморие. Въззивният съд
го е счел недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му и е обявил на
страните, че не разглежда въведените с него доводи.
Като присъединени към въззивната жалба въззивници – обикновени другари, в
настоящото производство са конституирани А. М. Д. и К. К. К..
Служебната проверка на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна
и допустима.
Доводите на въззиваемите за недопустимост на инициираното обжалване са счетени за
неоснователни, т.к. Общината е вписана в диспозитива на обжалваното съдебно решение и се
явява правно обвързана от него. Решението е противно на правната теза, защитавана от Общината.
Следователно и тя има право на въззивна жалба срещу него. Дали участието й в процеса
опорочава атакуваното съдебно решение и как, е въпрос, по който съдът дължи произнасяне с акта
си по същество. Наличието на правен интерес или липсата на такъв за участие на Общината в
настоящото исково производство, не я лишава от право на жалба срещу постановения в хода му
съдебен акт, щом той засяга правната й сфера.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно решение за валидно
4
и допустимо.
Община Поморие е надлежна ответна страна в процеса, т.к. макар първоначално и видно от
отговора й на исковата молба да не защитава в този процес свои вещни права, а да се позовава на
правното очакване за придобИ.е на такива на основание чл.11 от ЗН, в случай, че призованите към
наследяване правоприемници на С* Г* не приемат наследството й, в първото по делото открито
съдебно заседание пред първа инстанция е заявила и възражение за придобИ.е на право на
собственост в обема, претендиран от ищците, също по давност, с начало на владението-смъртта на
наследодателката Г*.
При така изразеното допълнително становище тя защитава в процеса свои права, като
оспорва тези на ищците, следователно има място в съдебното изясняване на спора за
принадлежността на вещното право върху процесния имот.
По съществото на казуса, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност
на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Поморийски РС по искова молба, уточнена с
молба вх. № 1143/05.03.2019 г. от П. О. и Р. О. против А. Д., Е. К., Х. К* , Д. К., К. К. и Община
Поморие, за установяване правото на собственост на ищците в размер от по ½ ид.ч. върху имот,
представляващ 219 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ****,кв. **** по плана на
гр.Поморие и на изградената в същия имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор
*******.1.
В обстоятелствената част на исковата молба е обяснено, че в този парцел, целият от 283
кв.м., ищците са придобили права върху 68кв.м. ид.ч. по договор за издръжка и гледане, сключен
с н.а.№*****, дело№****/03г. на нотариус Д*Г* с район на действие- този на РС-Поморие, както и
върху еднофамилна жилищна сграда от 65 кв.м. с идентификатор *******.2.
Твърдят, че от момента, в който са сключили посочения договор, са установили фактическа
власт върху целия имот и двуетажната постройка в него, като оттогава и понастоящем ги владеят
необезпокоявано. С оглед това считат, че са ги придобили по давност.
С Молба-уточнение от 19.03.2019 г., подадена от адвокат Х.(БАК), процесуален
представител на ищците О*, е направено уточнение на исковата молба в смисъл, че претенцията
за собственост е насочена към поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Поморие и към ½ ид..ч. от построената в него двуетажна жилищна
сграда с идентификатор *******. 1.
С определение на съда от 07.08.2020 г., към настоящото производство е присъединено това
по гр.дело № 145/2020 г. по описа на РС – Поморие, образувано по искова молба от ищците против
същите ответници, с която е била предявена претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
установяване, че са собственици по давностно владение на другата ½ ид.ч. от двуетажната
жилищна сграда с идентификатор *******.1.
С влязло в сила определение от 29.07.21г. първостепенният съд е прекратил
производството спрямо починалия преди завеждането на делото Д. К..
Заявените искове са за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК , за
установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на
5
горепосочените имоти(219 кв.м. в идеални части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор ******* по КК и КР на гр.Поморие, с площ 283 кв.м. и цялата двуетажна
жилищна страда, построена върху него с идентификатор *******.1).
В отговора на Община Поморие претенциите се сочат за неоснователни.Твърди се
неуспешно провеждане на предходно исково делбено производство за същия имот, инициирано от
Г*К*(гръцки гражданин), сочил се за друг наследник на покойната (поч. ****г.) С* Т* Г*, чийто
иск обаче е отхвърлен като неоснователен, поради недоказани вещни права. Тъй като чл.11 от ЗН
дава възможност Общината да придобие по закон собствеността върху имущество в чертите на
населеното място, от което призованите за наследяване лица са се отказали или наследници няма,
Община Поморие е посочила, че е завела нарочно производство по чл.51 от ЗН (гр.д.№572/16г. по
описа на ПРС) за даване на срок на наследниците на Г* да заявят дали приемат наследството й. По
същество претенциите на ищците се оспорват като изцяло неоснователни, т.к. имотът е изоставен
повече от десет години, руши се и създава предпоставки за подаването на множество жалби от
съседи в тази връзка. С оглед това се оспорва фактическата власт, упражнявана от ищците върху
твърдяната за своена от тях част от имота.Общината счита, че имотът продължава да е притежание
на останалите ответници- гръцки граждани, които ако се откажат от наследяване или не заявят, че
приемат наследството, ще направят собственик нея.
Едва в първото по делото открито съдебно заседание пред първа инстанция е заявено
възражение за собственост на Общината в процесния имот, в обема, претендиран от ищците, като
се позовава на придобивна давност и своене, считано от смъртта на Г*.
В отговора на ответник К. К. , с адрес неизвестен-представляван от назначен по чл.47, ал.6
от ГПК особен представител адв. А., претенцията се оспорва като допустима, но
неоснователна,т.к. не са налице предпоставките за придобИ.ето на собствеността по давност от
двете ищци. Твърди се, че те не са упражнявали върху имота изискуемата от закона фактическа
власт, необходима да ги определи като собственици.Не били налице и данни за заплащане на
данъци от страна на ищците за процесния имот, който се твърди да е засвоен. Намира, че дори да е
упражнявана фактическа власт върху процесния имот, то не е станало явно, а е установена по
скрит начин и следва да остане без правно значение.
Молило се е за отхвърляне на заявените претенции и са дирени съдебно- деловодни
разноски.
В отговора на ответник А. М. Д. от гр.гр. А* чрез назначен по чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. В.Г., е заявено становище за недопустимост на част от заявената претенция(за ½
ид.ч. от сградата, защото била предмет на отделно производство) и неоснователност на иска по
отношение на целия недвижим имот- терен и сграда,като се твърди, че ищците не са посочили как
ответниците оспорват правата им, а също по какъв начин и откога са установили фактическата си
власт върху процесния имот.Липсвали и доказателства за установената от О* върху имота
фактическа власт.
Ответници Е. и Х. К. не са взели становище по заявената претенция и не са ангажирали
доказателства.
Първоинстанционният съд е приел твърденията на ищците за упражнена фактическа
власт с намерение за своене върху процесния имот за доказани, поради което е уважил заявената
претенция като основателна и доказана и е присъдил съдебно- деловодни разноски на страните в
съответствие с изхода от делото, както и адвокатско възнаграждение за назначените двама особени
6
представители на ответници А. Д. и К. К..
Предвид факта, че жалбоподатели в производството пред БОС са само Община
Поморие и присъединени на основание чл.265, ал.1 от ГПК към жалбата й въззивници А. Д. и
К* К., решението на първата инстанция следва да се приеме за влязло в сила по отношение
на останалите ответници.
Въззивният съд изцяло споделя така обективираните крайни правни изводи на
първата инстанция за основателност на заявената претенция за собственост, придобита от ищците
върху процесния имот на оригинерното основание „придобивна давност“,както и фактическите,
респективно и решаващите правни аргументи на РС, обосноваващи това разрешение по спора,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към обективиращите ги мотиви на
обжалвания съдебен акт.
В контекста на въведените с въззивната жалба оплаквания и в допълнение на горните
съображения, БОС добавя следното:
По делото няма спор досежно релевантната за казуса фактическа обстановка и въззивният
съд споделя изцяло установените пред първа инстанция обстоятелства в следния смисъл: С
представен по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановена по реда на
ЗВСВОНИ (№ ****** г., нот.дело № ***/*** г., на нотариус Д*Г*), С* Т* Г*, гражданка на
Република Гърция, е призната за собственик на дворно място с площ от 287 кв.м., представляващо
урегулиран парцел ****, кв. ****, по плана на гр.Поморие, явяващо се бивш имот пл. пл. № ****
по отменен план на гр.Поморие от 1954 г., ведно с построените в парцела двуетажна жилищна
сграда и друга едноетажна сграда, свързана с първата.
Техническата експертиза изслушана пред ПРС, удостоверение № 135/18.10.2019 г.,
издадено от ответната община и скици на сгради № 15-732067/10.10.2018 г. и № 15-
210077/11.03.2019 г., издадени от СГКК – Бургас сочат, че процесното дворно място с площ от 287
кв.м., представляващо урегулиран парцел ****, кв. ****, по плана на гр.Поморие от 1988г. ,
понастоящем съставлява процесния поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на
гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на изп.директор на АГКК, с площ 283
кв.м. По предходен план от 1968г. горният поземлен имот е бил отразен като парцел **** в кв.
****, а по първоначалния от 1954г., като имот №*** в кв.***, за който е отреден парцел **** в
кв. ****.Постройките в имота са: двуетажната процесна сграда с идентификатор *******.1 по
КККР на гр.Поморие, със застроена площ 157 кв.м. и едноетажната сграда с идентификатор
*******.2 по КККР, със застроена площ 65 кв.м.
С представено по делото Решение № 161/29.09.2000 г., по гр.дело № 30/1999 г., по описа на
РС – Поморие, по отношение на С* Г* е признато правото на собственост на С. Г.П., върху 68/287
ид.ч. от парцел ****, кв. ****, по плана на гр.Поморие, т.е. върху 68/283 ид.ч. от процесния имот с
идентификатор *******, както и върху 1/2 ид.ч. от масивната пристройка към построената в
парцела двуетажна сграда, т.е 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор *******.2. С решението на съда
е отменен горепосочения нот. акт № ****** г., в частта му, признаваща С* Г* за собственик на
повече от 219/287 ид.ч. от парцела и за собственик на повече от ½ ид.част от едноетажната
пристройка (сграда).
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание, давност и
съдебно решение № **** г., нот.дело № *** г., на нотариус Д.Г.( препис от който също е
представен по делото), С. П. е призната за собственик на 68/287 ид.ч. от парцел ****, кв. **** (68
7
кв.м. в ид.части от имот с идентификатор *******) и на цялата пристройка към двуетажната сграда
в парцела (цялата сграда с идентификатор *******.2).
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***** г., нот.дело № ****/2003 г., на нотариус Д.Г., С. Г.П. е прехвърлила на ищците
по делото собствеността си върху горепосочените идеални части от процесния недвижим имот и
върху сградата с идентификатор *******.2.
В представеното в производството Решение № V-169/17.12.2010 г., по в. гр.дело №
1795/2010 г. по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 124/13.11.2009 г., по
гр.дело № 96/2004 г. по описа на РС –Поморие, е прието, че С* Г* е починала на **** г., като
нейни наследници са : А. Д., Е. К., Х. К., Д. К. и К. К..
В производство по г.д.№572/22.10.21г.(с влязло в сила решение) е разпоредено от ПРС да
се впише в особената книга на съда, че наследниците Х. К. и Е. К. са загубили правото да приемат
наследството на С* Г*, т.к. са били поканени по реда на чл.51 от ЗН да заявят дали приемат това
наследство, но в дадения им от съда срок не са заявили становище.
Няма спор, че С. П. също е починала през 2004г.
В отговор на представените по делото жалби, подадени до Община Поморие на 11.02.2013
г., 09.04.2013 г., 18.03.2014 г., 24.04.2015 г., 10.11.2015 г., 26.11.2015 г. и 25.04.2016 г. от лицето Т*,
както и във връзка с молба от 04.09.2014 г., подадена до общината от друга гражданка, са
съставени констативни протоколи от 21.02.2013 г., 09.04.2014 г., 22.12.2015 г., 16.02.2016 г. и
24.02.2020 г., сочещи, че процесните по делото сгради са били необитаеми, рушащи се и
застрашени от самосрутване. В тази връзка е издадена и представената по делото заповед № РД-
16-389815.05.2013 г., на кмета на Община Поморие, с която е наредено да се обезопаси процесния
имот и да бъде извършен ремонт на оградата, граничеща със съседни имоти, с цел обезопасяване
на имота в санитарно-хигиенни условия от всички съсобственици.
За горната са уведомени единствено ищците, които съгласно писма от общината от
14.06.2016 г. до РП – Поморие и РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, няколко пъти са почиствали
имота.
Техническата експертиза по делото установява, че процесната двуетажна жилищна
сграда с идентификатор *******.1 по КК и КР на гр.Поморие е с единна конструкция - масивна, с
дървен гредоред на основната част от подовата конструкция между двата етажа, с дървена таванска
и покривна конструкции, с частични стоманобетонови елементи, като всички помещения на двата
етажа са функционално свързани помежду си чрез врати или отвори за врати, че към всички тях
може да се подходи както от основния вход, така и от преддверието зад металната остъклена
преграда, така и чрез терасата на сграда 2 към вратата за отбелязаното „входно антре с камина“.
Съгласно заключението от сграда с идентификатор *******.2 до сграда с идентификатор
*******.1 има достъп чрез вратата към за отбелязаното „входно антре с камина“, т.е. двете сгради
в имота са свързани.
Изслушаните по делото свидетели на ищцовата страна И* (позната на ищците) и П* (също
познат на ищците), са установили, че от смъртта на лелята С. и до сега, единствено ищците О* са
останали да стопанисват дома и терена, предприели са действия по разчистването му, извършвали
са частични неотложни ремонти за поддръжката му, искали да правят и други ремонти, но това
било свързано със средства, с каквито явно не разполагали. Те сменили ключалката на
двуетажната сграда, сложили кгр. А*р на входната врата на двора, сменили керемиди на покрива,
8
стъкла на първия етаж, като последното почистване на имота било през 2021 г.Никое друго лице не
е било виждано в този имот, включително гръцки граждани, в частност ответниците- физически
лица.По искане на ищците свидетелят подменил част от ВиК инсталацията – тръби и водомер в
имота.
Свидетелите на Община Поморие- К* и Н* пък, работещи в същата община( като началник
отдел „Строителство“ и като експерт „Контрол по строителството“) изясняват, че през годините са
извършвали по сигнали на граждани, т.к. имотът е опасен за минувачите, проверка на същия и са
констатирали занемарения му вид, че с оглед обезопасяването му е издигната за сметка на
общината предпазна ограда откъм улицата, имотът веднъж е почистван от нейни служители, а
даваните предписания за възстановяването му не са били изпълнявани от собствениците, че на
някои от проверките е присъствала собственичката Р. О..
При така установените данни спорът по делото е изцяло правен.
Доказателствата, събрани в първа инстанция сочат, че към 2003г., преди С. П. да прехвърли
на ищците притежаваната от нея част(68 кв.м. ид.ч.от парцела) ведно с личната й пристройка на
един етаж, процесният терен е бил безспорно съсобствен между нея и С* Г*, като последната е
имала титул за собственост върху останалата идеална част от терена и самостоятелни права върху
двуетажната постройка в него.
След смъртта на горните две лица през 2004г., имотът е останал във фактическата власт
само на ищците О*, като от този момент нататък наследниците на Г*, живущи по последни данни,
установени по делото, в РГърция, не са проявили интерес към наследствената си част, не са се
грижили за имота, не са заплащали данъци за него и с поведението си както извънсъдебно, така и в
рамките на предходното делбено дело( гр.д.№ 96/2004 г. по описа на РС –Поморие)и в
производството по гр.д.№572/16г. на ПРС, а също и в настоящия процес, демонстрират явна
незаинтересованост към него. Тяхното поведение може да бъде окачествено като изоставяне на
имота, защото: наследници-Е. и Х. К. са загубили право да приемат наследството на Г*, т.к. не са
заявили това си право пред съда в дадения им след покана по чл.51 от ЗН срок. За призования към
наследяване Д. К. също няма данни да е заявил приемане на наследството преди да почине през
2015г., поради което и производството по делото е прекратено спрямо него от РС. К. К. и А. Д.-
присъединени виззивници в настоящия процес- са с неизвестни адреси.
При съобразяване на горното следва да се заключи не само, че така посочените лица са
изоставили наследствения имот, но и, че ищците-съсобственици нямат обективната възможност да
съобщят намеренията си да завладеят частта от имота им, именно поради невъзможност да открият
адресите, на които горните лица пребивават в чужбина, което е нужно с оглед възприетото от
ВКС с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС
разрешение, че съсобственикът, ползващ общия имот владее своята идеална част, но е държател
на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. той трябва да докаже,
че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до
знанието на невладеещите съсобственици.
Съдът приема, че в случая това е обективно невъзможно, поради което и ненужно, предвид
поведението на ответниците-призовани да наследят Г*. В този смисъл вж. и Решение № 214 от
28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 г., I г. о., ГК, в което върховната инстанция изрично
9
сочи, че“… Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите
на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения
имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза и ако
не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно
препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да
е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно
върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.“.
Същевременно събраните в производството гласни доказателства установяват, че
двуетажната постройка и дворното място са били стопанисвани, макар и зле, само от ищците по
делото. Обстоятелството, че не са поддържали сградите във вид да са годни за употреба според
предназначението им не означава, че са изоставили имота, както ответниците- физически лица, т.к.
са демонстрирали заинтересованост за него, контролирали са достъпа на други лица в двора и
сградите, извършвали са спорадично отделни ремонтни работи за поддръжката им и са почиствали
терена и сградите, присъствали са на огледите на Общината по повод подадени сигнали и
оплаквания от съседи, касателно имота.
След ***г., т.е. след смъртта на живялата в имота праводателка на ищците и понастоящем,
няма други лица, които да са проявили грижа или интерес за състоянието и стопанисването на
процесния имот в неговата цялост, поради което според съда поведението на ищците може да се
възприеме като явно афиширан корпус върху чуждата сграда и терен, който следва да има полезен
за придобИ.ето на собствеността върху тях ефект, т.к. се счита за успешно противопоставяне на
правата на изоставилите имота си ответници-физически лица.
Тук е мястото да се уточни, че по отношение на двуетажната постройка в имота ищците не
са съсобственици с ответниците-физически лица, а трети за съсобствеността лица. Тази сграда е
обща по наследяване само за ответниците-наследници на Г*. Затова по отношение на нея за О* е
приложима законовата презумпция на чл.69 от ЗС, че упражненият корпус предполага своене за
себе си, до доказване на противното. Законовата презумпция в случая не е оборена, което е
достатъчно да докаже и правото им на собственост върху сградата.
Според практиката на ВКС и чл.99 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот не
се загубва с простото неупражняване на включените в него правомощия от собственика, а само ако
друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
В случая очевидно не се касае до извършен отказ от права, а до изгубването им от
ответниците физически лица, защото друг ги е придобил, упражнявайки фактическа власт само за
себе си, в срока по чл.79 от ЗС, предвиждащ, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Само от 2004г. до завеждането на иска през 2019г. са изтекли повече от визираните в
закона десет години, поради което би следвало да се приеме, че ищците действително са завладели
процесния по делото имот (останалите ид.части от терена и цялата двуетажна сграда)и са успели
да го придобият по давност в равни за всяка от тях части- по ½ ид.ч.
Неоснователно е според този съд възражението на Община -Поморие, че не ищците, а тя е
придобила по давност процесния недвижим имот в гр.Поморие.
Тъй като според данните по делото и собствените твърдения на Общината в
производството, тя е придобила вещните права върху процесния имот също по давност с начало на
завладяването от датата на смъртта на наследодателката Г*, собствеността й следва да се установи
10
чрез доказването на безсъмнен и явен корпус, отблъскващ правата на наследниците на горното
лице и афиширащ намерението за своене пред тях и всички останали правни субекти. В случая
обаче няма доказателства за установена фактическа власт на Община Поморие върху имота. Освен
това дори в отговора си на исковата молба тя е признала правата на ответниците физически лица,
което осуетява извод както за владеене, така и за анимус за своене относно процесния
имот.Общината е позовавала правата си на евентуално приложение на чл.11 от ЗН, в хипотеза, при
която призованите към наследяване лица, правоприемници на Г* не се установят или се откажат,
респективно не се явят да заявят становище при покана по чл.51 от ЗН, но в производството няма
данни да са настъпили предпоставките за прилагането на горната разпоредба. Двама от
наследниците –Е. и Х. К. – са загубили правото да приемат наследството на Г* с решение на ПРС,
за Д. К. няма данни да го е приел приживе, но за останалите й двама наследници- няма такива
индикации.
На следващо място и предвид наличието на други съсобственици, притежаващи официален
титул за правата си и предвид явното поведение на ищците да контролират достъпа до имота в
цялост, за да защити тезата си за завладяване, Общината би следвало да предприеме активни
действия по отблъскването на О* от достъпа до двуетажната сграда и от ползването на терена в
неговата цялост, извън правата им по нотариален акт, което също нито се твърди, нито установява
в производството. Няма данни и за това Общината да е съставила и съответен акт за собственост
на процесния имот, щом го счита свой.
Неоснователно и невярно е и възражението, че ищците са владели само реална част от
имота, несъответстваща по законови параметри на терен за образуване на самостоятелен имот,
поради което не могат да извлекат вещен ефект от това си поведение и да придобият собственост
върху процесната по делото част.
Свидетелските показания сочат, че фактическата власт е упражнявана не върху част , а
върху целия имот и постройките в него, поради което няма законови пречки за придобИ.ето му по
давност.
Освен това забраната на чл. 200, ал.1 от ЗУТ е за придобИ.е на маломерни реални части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания чрез правни сделки
или по давност, а в случая се касае до придобИ.е на идеални части от имот, при реално завладяване
на целия, следователно възражението на Община Поморие, че осъщественият корпус не може да
произведе твърдения от ищците придобивен ефект, е неоснователно,като ненамиращо опора в
закона.
В обобщение от изложеното дотук и приемайки възраженията на жалбоподателя по делото
за неоснователни, съдът намира заявената от ищците претенция за собственост по давност за
основателна и подлежаща на уважаване.
С оглед съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На двамата адвокати -особени представители на ответници К. К. и А. Д. следва да бъдат
определени възнаграждения на основание чл.47, ал.6 от ГПК в размер на по 400лв., за заплащането
на които следва да бъдат осъдени въззиваемите ищци О*.
Последните имат на основание чл.78, ал.3 от ГПК право да възстановят сторените в
настоящото производство деловодни разноски, възлизащи на 1200лв., според представените по
делото доказателства за уговорен и заплатен хонорар за представителство и защита от един
11
адвокат.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260012/ 23.06.22г. по гр.д.№199 по описа на Поморийски
районен съд за 2019г.в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. Б. О. ЕГН ********** и П. Б. О. ЕГН **********, да заплатят на адвокат Н.
А. А. от БАК възнаграждение в размер на 400лв. за представителството на К. К. К. по в.гр.д.
№1398/22г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА Р. Б. О. ЕГН ********** и П. Б. О. ЕГН ********** да заплатят на адвокат В. Т.
Г. от БАК възнаграждение в размер на 400лв. за представителството на А. М. Д. по в.гр.д.
№1398/22г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на Р. Б. О. ЕГН ********** и П. Б. О. ЕГН
**********- двете със съдебен адресат адв.Ж. Х., сумата от 1200лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№1398/22г. по описа на БОС, за представителството и
защитата им от един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12