О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2018
година, град
Варна
Варненския
окръжен съд,
наказателно
отделение,
в
закрито заседание на първи август, две
хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПЕТРОВА
след
като се запозна с материалите по ЧНД №838 по
описа на ВОС за 2018г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Настоящото производство е образувано по
депозирана жалба от Русанка Р.М. и Р.Н.М., чрез повереника адв. И.Р. срещу
постановление от 05.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 2106/2016г. по описа на РУ-
Провадия водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343ал.1б”в” във вр. с
чл.342ал.1
от НК. В постановлението прокурорът е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати, тъй като Гроздан Карабашенв не е осъществил състав на престъпление
по чл.343ал.1б”в” във вр. с
чл.342ал.1 от
НК.
Недоволни от постановлението Русанка М.
и Р.М. го обжалват, като считат, че същото е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че извода на прокурора за невиновно
поведение на водача на автомобила е направен въз основа на съдебно техническата
експертиза, която била непълна, неточна и не давала отговор на поставените от
тях въпроси. Изразяват несъгласие с това, че не се взема предвид от представителя
на ВОП, че водачът на автомобила бил
навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, а се приемало, че последният
управлявал с превишена скорост, бил неопитен и че е можел да избегне удара, ако
бе навлязъл в лентата за насрещно движение. Оспорват изводите за наличие на
препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на лекия автомобил,
предвид липсата на конкретни доказателства за това. В заключение се сочи, че
прокурора не е извършил всички необходими следствени действия и не се е
съобразил със събраните по делото доказателства и по този начин е стигнал до
погрешни изводи. Считат, че ако бе сторил това, то тогава би стигнал до извода,
че и водача на автомобила има вина за настъпилото ПТП. Сочи се, че по делото не
бил изследван въпроса ако мотоциклетиста е възприел водача на автомобила на 16
метра преди удара, дали би могъл да избегне сблъсъка дори и да се е движил с
разрешената скорост. По подробно изложените съображения моли съда да отмени
постановлението на прокурора и да върне делото на ВОП за продължаване на
съдопроизводствените действия, като бъде разпоредено да бъде назначена СТЕ с
поставените в жалбата въпроси.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: ДП №2106/2016г.
по описа на РУ- Провадия е било образувано
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343ал.1б”в”
във вр. с
чл.342ал.1 от НК, от
НК, като по делото няма повдигнато
обвинение.
В хода на досъдебното производство са проведени
множество действия по разследването- разпити на
свидетели, следствен експеримент, изготвяне на
експертизи, всички те насочени към установяване на обективната истина по делото.
В постановлението е приета следната фактическа обстановка: Николай Росенов Н. притежавал мотоциклет марка „Кавазаки 3х600“ с ДК № В
4094К, за управлението на който притежавал правоспособност от лятото на 2016г.
Не го управлявал, тъй като трайно пребивавал в чужбина. На 09.11.2016г. Н. се
завърнал в България и започнал да управлява мотоциклета. Последният бил
регистриран на името на сестра му Иванела Росенова Неделчева.
На 20.11.2016г. около 10,00 часа Николай
Н. се движел с управлявания от него мотоциклет по бул. „Г. Д.“ в гр. Дългопол.
След като преминал през пътно препятствие, служещо за ограничение на скоростта,
той ускорил скоростта до 127 км. в час, въпреки че ограничението за населено
място било 50 км. в час. По същото време в посока бул. „Г. Д.“*** Гроздьо Д.
Карабашев се движел с управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № В 0917
КС. Карабашев спрял автомобила си преди пешеходната
пътека, находяща се на ул. „Христо Михайлов“ с намерение да навлезе в
кръстовището с бул. „Г. Д.“ и се огледал. Наляво същият нямал видимост, тъй
като успоредно на пътното платно имало засадени на различни разстояния дървета
с широки стволове, които от тази позиция образували плътна стена. Освен това,
прокурорът е приел в постановлението си, че друга пречка, която ограничавала
видимостта на Карабашев и на водачите, движещи се по ул. „Христо Михайлов“
бил паркиран в близост до това
кръстовище, напречно на тротоара миниван „Опел Зафира“, насочен с предната си част към бул. „Г. Д.“. Поради
ограничената видимост Карабашев потеглил бавно напред към бул. „Г. Д.“, като
навлязъл по нея с една трета от дължината на автомобила си. В този момент
мотоциклетистът Н. възприел навлизането на автомобила на Карабашев по бул. „Г. Д.“,
при което вместо да намали плавно скоростта си на движение, която в този момент
била 127 км. в час, натиснал рязко и докрай спирачната система на мотоциклета,
при което загубил управлението му и паднал заедно с него дясностранично по
асфалта. Падайки, той се плъзнал с мотоциклета по асфалта в посока автомобила
на Карабашев и се блъснал в него. В резултат на удара Р.Н. получил травми
несъвместими с живота и по- късно починал.
На
място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била установена
спирачна следа от мотоциклета с дължина 8,3 метра, а от нейния край до автомобила
и мястото на сблъсъка било измерено разстояние от 8,1 метра със следа от триене
на частите на мотоциклета и каската на Н. по асфалта, или от началото на
следата до удара било измерено разстояние от 16,4 метра.
В хода на разследването е бил проведен
следствен експеримент. От назначената комплексна съдебно авто-техническа и
съдебно медицинска експертиза, се установява, че автомобилът на Карабашев е
навлязъл в лентата на Н. с една трета от дължината си, или е заел 1,3-1,4 метра
от нея, при което от същата пътна лента е оставало разстояние от 2-2,7 метра,
което е давало възможност на Н. да заобиколи автомобила, а при невъзможност -
да стори това, чрез навлизане в лентата за насрещно движение. Експертизата
приема, че ако мотоциклетистът се е движил с максимално разрешената скорост за
населено място 50 км./ час, то същият е имал техническа възможност да спре
преди автомобила на Карабашев, без да се удари в него.
При следствения експеримент е
установено, че на разстояние 237метра преди мястото на ПТП се намира изкуствена
неравност на пътя за ограничаване скоростта на движение, като от там до мястото
на ПТП мотоциклетът е могъл да развие по правия участък на бул. „Г. Д.“ скорост от 127 км. в час. Експертът е приел,
че когато Н. е забелязал навлизането на автомобила на Карабашев, мотоциклетът
се е намирал на разстояние 49,6 метра преди началото на спирачната следа, от
което се установява видимост от 66 метра за Н. към автомобила и за автомобила
към мотоциклетиста. Според вещото лице, при скорост от 127 км. в час, Н. е имал
възможност да спре 30 метра преди автомобила. Тъй като той обаче не е имал
опит, спрял е рязко, при което е загубил управление и е паднал с мотоциклета на
асфалта.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срок, от легитимирани
за това лица и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съдът намира,
че въз основа на установената фактическа обстановка,
прокурорът е направил неправилни правни изводи. За да е осъществен състав на престъпление по чл.343ал.1б.„в”
във вр. с чл.342ал.1 от НК е
необходимо да е налице причинна връзка между настъпилия резултат и поведението
на единият от участниците в ПТП. Т.е следва поведението му да е в нарушение на
конкретни правни норми от ЗДвП или ППЗДвП. В случая, за да се изключи виновното поведение на водача на автомобила не
е достатъчно да бъде установено дали същият е имал възможност да възприеме и съответно
спре, за да предотврати настъпването на ПТП, а е необходимо да се установи, че
същият е предприел маневра или друго действие, без да е допуснал
нарушение на правилата
за движение. В случая държавното обвинение е приело, че единствено
водачът на мотоциклета е нарушил правилата за движение и то по отношение режима
на скоростта, поради което единствената причина за настъпване на ПТП е неговото
виновно поведение. Настоящият състав на съда намира, че този извод не
кореспондира със събраните по делото доказателства, а така също и с
констатациите на вещото лице в авто-техническата експертиза. За да се изключи
вината на водача на лекия автомобил, е необходимо неговото поведение по време
на движение да е било съобразено изцяло с правилата за движение по пътищата. В
случая от доказателствата по делото се установява, че същият се е движил по ул.
„Христо Михайлов“ в посока бул. „Г. Д.“, който път е бил обозначен като път с
предимство. Въпреки, че на кръстовището на ул. „Христо Михайлов“ с бул. „Г. Д.“
към момента на настъпване на ПТП не е имало поставен знак „Стоп“, то Карабашев
е спрял преди пешеходната пътека, която видно от фотоалбума към огледния протокол
е била изцяло в ул. „Христо Михайлов“. Действително от тази позиция същият не е
имал видимост наляво към ул.“Г. Д.“, независимо дали е имало спрян автомобил на
тротоара в близост до кръстовището. Горното обстоятелство се твърди от
Карабашев, но не е проверено чрез разпит на собственика на този автомобил в
хода на досъдебното производство. Видимостта на водача на автомобила обаче непосредствено
преди да навлезе в самото кръстовище не
е била ограничена, още по повече, че този участък от пътя е прав. Съгласно нормата
на чл.50ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. Въпреки обстоятелството, че към датата на местопроизшествието не е имало
поставен знак „Стоп“ на ул. „Христо Михайлов“, то Карабашев е знаел, че пътят по
който е искал да се включи, е път с предимство, поради което е бил длъжен да
осигури такова на ППС, които са се движили по него. Горният извод се налага от
неговото поведение и от показанията му, в които сочи, че преди пешеходната
пътека е спрял автомобила и се огледал. В постановлението прокурора е приел, че
същият е извършвал маневра завой надясно, макар от разпита на водача на
автомобила и от показанията на
свидетеля, който е пътувал в неговия автомобил и този зад него, да не се сочи
подобно обстоятелство. Не е подкрепено от нито едно доказателство приетото от
държавното обвинение, че при извършване на маневрата завой надясно, той непрекъснато
наблюдавал пътя за идващи отляво автомобили. Този извод на прокурора се
опровергава от показанията на Карабашев, който сочи, че тръгнал на първа
предавка и намалил, за да се огледа, когато видял от лявата си страна
мотоциклет и набил спирачки. Т.е. той е предприел навлизане в кръстовището без
предварително да се е убедил, че няма да създаде опасност за движението и
съзнавайки, че няма видимост. Водачът на моторно превозно средство
има задължението да извършва движение само при наличност на видимост и
обзорност. Намаляването или ограничаването на видимостта по необходимост трябва
да рефлектира на скоростта на движението, тъй като тя
усложнява пътната обстановка. В случаите когато в даден участък
на пътя видимостта е ограничена отляво или отдясно или от двете страни, водачът следва да прояви по необходимост по-голямо внимание. Нормата на чл.50ал.1 от ЗДвП е задължавала водача на лекия автомобил да
не предприема маневра за навлизане в пътя с предимство при липса на видимост и
безопасност за движението. Като е сторил това, Карабашев е нарушил правилото на 50ал.1 от ЗДвП, което
изключва възможността същият да се позовава на случайно деяние по смисъла на
чл.15 от ЗДвП. Обстоятелството, че мотоциклетистът се е движил с превишена
скорост не го освобождава от отговорност, тъй като същият не е изпълнил
задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство. Причината за настъпване на ПТП не е само високата скорост, с
която се е движил Н.. ПТП нямаше да настъпи, дори Н. да се е движил с превишена
скорост ако водачът на автомобила не бе отнел предимството му, навлизайки в
неговата лента за движение. В случая е налице
съпричиняване, тъй като и мотоциклетистът е нарушил правилата за
движение и по конкретно това, досежно режима на скоростта, но вината за
настъпване на ПТП не е само негова. От доказателствата по делото се установява/
фотоалбума към огледния протокол/, че ако Карабашев бе спрял автомобила
непосредствено преди да навлезе в кръстовището, за да се огледа за идващи ППС
отляво, а не преди пешеходната пътека на ул. „Христо Михайлов“, то същият е щял да възприеме мотоциклетиста
като опасност за движението, тъй като видимостта му не е била ограничена.
Вместо да стори това, същият е навлязъл в кръстовището със скорост от 27 км. в
час без да е имал видимост отляво и да се е убедил, че пътят с предимство е
свободен. Видно от заключението по назначената комплексна авто-техническа и
медицинска експертиза, за да има възможност кинетичната енергия на мотоциклета
да премести автомобилната предница, то автомобила е бил предприел завой надясно
като спасителна маневра. Предвид горното, неизяснен е въпроса дали действително
Карабашев е извършвал маневра завой надясно, както е приел прокурора, или тази
маневра е била предприета от него след като същият е възприел мотоциклета като
опасност за движението. Вещото лице е приело, че същият не е имал
възможност да предотврати ПТП, тъй като
мотоциклетистът е попадал в опасната му зона на спиране, която е била 15,84
метра. От друга страна е приело, че и двамата са имали видимост от около 66
метра. Т.е. за всеки един от тях възможността да възприе другия като опасност
за движението е била от разстояние от около 66 метра. Предвид това, изводът на
прокурора, че Карабашев непрекъснато е наблюдавал пътя отляво, не съответства
на действителната фактическа обстановка. С оглед горното, постановлението на
ВОП се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като настоящият състав на съда
счита, че Карабашев е допуснал нарушение на ЗДвП и това негово поведение се
намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат. Не е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба не
е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Непредпазливостта съгласно чл. 11ал.3 от НК може да се изразява в две
форми- когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези
последици, но е мислил да ги предотврати. В конкретният случай съдът намира, че
с оглед обстоятелството, че Карабашев не е изпълнил задължението по чл.50ал.1 от ЗДвП да се убеди, че няма ПС, които се
движат по пътя с предимство, преди да продължи движението си и да навлезе в
кръстовището, то същият е нарушил правилата за движение. Поведението му е
довело до настъпване на сблъсъка с мотоциклетиста, в резултат на което е
настъпил и вредоносният резултат. Същият е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, поради което и поведението му не
попада в хипотезата на чл.15 от НК. С оглед горното постановлението на ВОП се
явява незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ето защо и на основание чл.243ал.6т.3
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА постановление на ВОП от
05.07.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №2106/2016г. по описа на РУ- Провадия,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1б.”в” във вр. с чл.342ал.1от НК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ВОП.
Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд- Варна
в 7-дневен срок от съобщаването му на ВОП, на Русанка Р.М. и Р.Н.М. чрез адв. И.Р..
СЪДИЯ: