Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 360 /16,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември 2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия СВИРКОВА
въззивно гражданско дело № 1509/2019 г. и прие за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 1462/17,04,2019 г., постановено по гр. д. № 19139/2018 г. на РС
Пловдив, VIII гр. състав, “Държавно горско стопанство -
Хисар“ ДП – Териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП
гр. **** – гр. ****, ЕИК ****; е осъдено да заплати на П.Х.Ц. от гр. ****, ЕГН **********;
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ – болки и страдания, претърпени вследствие
трудова злополука, настъпила на 16,10,2017 г., В РАЗМЕР НА 17 500 лв., ЗАЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 16.10.2017 г., до окончателното
й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА над посочения размер до пълния претендиран от 35
000 лв., искът е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.
Срещу
посоченото решение в частта, с която искът е уважен, е постъпила жалба от
“Държавно горско стопанство - Хисар“ ДП – Териториално поделение на
„Южноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. **** – гр. ****, ЕИК ****. С
оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от съда се иска
да отмени решението в посочената част и вместо това да отхвърли предявения иск,
евентуално – да намали размера на обезщетението по справедливост.
Ответникът
по тази жалба П.Х.Ц. от гр. ****, ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в посочената част.
Постъпила
е и НАСРЕЩНА въззивна жалба от П.Х.Ц. от гр. ****, ЕГН **********; против
посоченото по-горе решение в частта, с която искът е отхвърлен. С оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон от
съда се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в
обжалваната му част и вместо това да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в пълния претендиран размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството
пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от П.Х.Ц. от гр. ****, ЕГН **********; “Държавно
горско стопанство - Хисар“ ДП – Териториално поделение на „Южноцентрално
държавно предприятие“ ДП гр. **** – гр. ****, ЕИК ****. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 35000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
в резултат на трудова злополука, настъпила на
16,10,2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на увреждането – 16,10,2017 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните съществувало
трудово правоотношение, по силата на което той работел като лесничей при
ответника. На 16,10,2017 г. по време на работата му претърпял трудова злополука,
в резултат на която му били причинени травматични увреждания – счупване на
лакутна кост на лява ръка, разкъсно-контузна
рана на лява ушна мида и контузия на главата. От това ищецът претърпял
неимуществени вреди, за обезщетяване на които претендира ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането.
Ответникът оспорва основателността на исковете.
Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването
на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял
посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат като проявил груба небрежност и въпреки провеждания
инструктаж не избегнал инцидента, при който са му нанесени травмите. Претендира
за отхвърляне на исковете.
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на
следния фактическият състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане;
3/ претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или
неимуществени); и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и вредите.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: към 16,10,2017 г.
ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност „****“. На
посочената дата по време на работа ищецът, заедно с негови колеги, били
изпратени на проверка по сигнал за незаконна сеч в землището на с. ****.
От събраните по делото, вкл. и пред въззивната инстанция, гласни доказателства
се установява, че изпратените по сигнал лесничеи установили извършване на
незаконна сеч от група роми. Докато лесничеите и горските стражари опитвали да
спрат част от нарушителите, друга част избягали и се върнали с подкрепление.
Множество роми наобиколили ищеца и колегите му, започнали да ги замерват с
камъни и ги нападнали с колове. При това на ищеца били причинени процесните
процесните травматични увреждания.
Изложеното се установява и от представения пред РС препис от Протокол от
с. з., проведено на 29,03,2018 г. по НОХД 191/2018 г. на РС Карлово, с което се
одобрява сключено по реда на чл. 382 от НПК споразумение, с което петима от
обвиняемите са се признали за виновни в това на 16,10,2017 г., че в условията
на съизвършителство, са причинили телесни повреди и на повече от едно лица,
сред които и ищеца, като на последния е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на лява ръка, както и леки телесни повреди, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана на лява ушна мида и контузия на главата.
Не се спори, че след инцидента на ищеца е оказана спешна медицинска
помощ. От изготвената пред РС съдебно-медицинска експертиза се установява, че
тези негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка със
злополуката. При прегледа в спешно отделение на УМБАЛ Св. Георги - **** са установени:
контузия на главата, счупване на лявата лакътна кост в долната й половина,
разкъсно-контузна рана по лявата ушна мида. Извършено е наместване и имобилизация
на засегнатия крайник, както и хирургична обработка и залепване с тъканно
лепило на раната на лявата ушна мида. Непосредствено след инцидента пострадалият
е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно
са затихвали.Оздравителният процес е траел около 4-5 месеца, с благоприятен ход
и без усложнения.
Според изложеното, за установено следва да се приеме наличието на
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие трудовата злополука - същият
е претърпял значителни болки и продължителен период на възстановяване. С това
са установени предпоставките на посочения по-горе фактически състав, пораждащ
отговорността на ответника.
Спорът между страните по делото е относно наличието на съпричиняване от
страна на работника при настъпването на трудовата злополука, както и относно
размера на дължимото от ответника обезщетение.
Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед
компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
"справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според
формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото
обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната
продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
От заключението на СМЕ се установи, че в резултат на причиненото на
ищеца травматично увреждане той е претърпял силни болки и страдания в продължителен
период; лявата ръка била имобилизирана в продължение на два месеца и половина
(гипсовата превръзка е поставена непосредствено след инцидента на 16,10,2017 г.
и е свалена на 31,01,2018 г.). Временната нетрудоспособност на ищеца е
продължена и след това – при прегледа на 28,02,2018 г. се установява: „ограничени
и болезнени движения в лява предмишница, гривнена става и лакътя“. От събраните
гласни доказателства се установява, че травмата, се е отразила негативно и на
самочувствието на ищеца, както и на начина на общуване с околните.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на деликта, съдът приема, че справедливото
обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на
причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 17500
лв.
С оглед извода за основателност на претенцията за обезвреда, следва да
се разгледа предявеното от ответното дружество възражение за това, че пострадалият
е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните последици.
Това е и основният спорен пред настоящата инстанция въпрос. Според
ответника трудовата злополука е настъпила в резултат на поведението на ищеца.
Настоящата инстанция приема това възражение за неоснователно. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване в резултат на
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни правила за безопасност /така: решение № 125/04.05.2016
г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. В случая не се установява
твърдението на работодателя, че на служителите му е дадено разпореждане да прекратят проверката
и да напуснат мястото с оглед предотвратяване на инцидента. Не се установява и
такова предотвратяване да е било възможно с оглед установените обстоятелства –
инцидентът се развил за много кратко време, ищецът и колегите му били внезапно
наобиколени от множество роми, които ги замервали с камъни и удряли с колове.
Поради това съдът приема, че дължимото обезщетение от 17 500 лв.
следва да бъде присъдено на ищеца в пълен размер, тъй като не са налице предпоставки
за намаляване отговорността на работодателя.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразно
решение, което в тази част следва да бъде потвърдено. С оглед извода за неоснователност
въззивните жалби, разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1462/17,04,2019 г., постановено по гр. д. № 19139/2018 г. на РС Пловдив, VIII
гр. състав.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: