Решение по дело №2681/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 111
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20194430202681
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Плевен,24.02.2020 год.

 

         Плевенският районен съд,VІІІ – ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД № 2681/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

         ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № ***/***г. на *** на отдел „***”, Дирекция „***”, А. „***.”***, оправомощен със Заповед № *** г. на *** на ***на ***на З.М.П. с ЕГН ********** *** е  наложена на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата административна санкция: глоба в размер общо на 2000/две хиляди/ лева  за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата вр. с чл.37, ал.1 т.1 на Наредба №11 от  03.07.2001г. на МРРБ  за  движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

         Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление  като незаконосъобразно.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ***, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.

         Ответната страна по жалбата А. „***.“***, редовно призована, представлява се от юрисконсулт  *** – ***, която моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

          Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На *** г., в *** ч. на път 1-3, км ***на ***гр. Плевен, З.М.П. е управлявал и осъществявал движение със състав от ППС с 3 оси МПС е колесен трактор с две оси марка ***,  модел ***с рег. № ***и саморазтоварно ремарке ***с една ос с рег. № ***. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от ***г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

1. Измерената широчина е 3.98 м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата. Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо средство - ролетка № 1306/18 /5м/ ППС е земеделска техника /колесен трактор със саморазтоварно ремарке/. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от ***г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (***). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на ***валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от ***г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП. Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Към момента на проверката лицето З.М.П. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от ***г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (***) за дейност от специално ползване на пътищата (описва се нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено), с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от ***г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставителя Х.И.Г. и свидетеля Н.Д.Д., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Настоящият ** състав споделя изцяло съображенията на адв. ***, че водачът на ППС, управляващ МПС с извънгабаритен товар следва да носи отговорност единствено и само на осн. чл. 177ал.3 от ЗДвП за нарушение на въведената забрана в чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Недопустимо е дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по разпоредби от два различни материални закона, уреждащи различни обществени отношения, които предвиждат и различен размер на санкциите за физическите лица. В ЗДвП е предвидена самостоятелна отговорност за водача. А и водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за движение по пътищата на такова ППС от администрацията, управляваща пътя.Предвидената в чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата отговорност за нарушение  на забраната по чл. 26 ал.2 от ЗП за движение на извънгабаритни превозни средства без разрешение касае ползването на пътя от превозвачите и затова се отнася за физическите лица – регистрирани превозвачи, както и когато същите са едновременно и фактически извършители – управляват такова МПС, респективно отговорност носят и лицата, които наредят да бъде извършен превоза. Именно превозвачите са задължени да се снабдят с необходимото разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е извънгабаритно и/или тежко. В случая жалбоподателя е водач на извънгабаритното МПС, назначен е по трудов договор, сключен с превозвача. Затова  не следва да носи отговорност по чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП като извършител за неизпълнение на задължението на превозвача, произтичащо от чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП, а неговата отговорност е следвало да бъде ангажирана като водач за управление на такова МПС по ЗДвП, където е предвидена такава конкретно за водачите – на осн. чл. 177 ал.3 ЗДвП за нарушение на чр. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Незаконосъобразно е била ангажирана неговата отговорност за нарушение на посочените в НП норми, тъй като водачът не е субект на отговорността, произтичаща от чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата, което обуславя незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му. В т.см. е и реш. ***. на ***.

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

        

Отменя Наказателно постановление № Наказателно постановление № ***/***г. на *** на отдел „***”, Дирекция „***”, А. „***.”***, оправомощен със Заповед № *** г. на *** на ***на ***, с което на З.М.П. с ЕГН ********** *** е  наложена на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата административна санкция: глоба в размер общо на 2000/две хиляди/ лева  за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата вр. с чл.37, ал.1 т.1 на Наредба №11 от  03.07.2001г. на МРРБ  за  движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                   

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :