РЕШЕНИЕ
№ 2354
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330109731 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 2 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Ищецът ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от **** **** М.М.-Г. и П. Д., чрез
пълномощник юрисконсулт И.Г., е предявил против А. В. Д., ЕГН: **********, от
*****************************************, иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 13527/ 2020 г. на ПРС, VIII гр. с-в,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261712/ 16.11.2020
г., сума от 1 429, 40 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета №
*******************, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени
щети на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № *******, в резултат на настъпило ПТП на
20.03.2016 г. около 13.30 ч. в село *********, на кръстовището между ул. „*****“ и ул.
„*****“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мерцедес 300 СЕЛ“, рег. №
******, който е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление, както и сумата от 20
лева- ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението- 18.10.2020 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2016 г. около 13.30 ч. настъпило ПТП в село
*********, на кръстовището между ул. „*****“ и ул. „*****“, по вина на ответника като
водач на лек автомобил „Мерцедес 300 СЕЛ“, рег. № ******, собственост на Х.Р.С., като от
1
инцидента били причинени имуществени щети на лек автомобил „Опел Астра”, рег. №
*******, собственост на В.Д.С.. По случая бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 07, в който се посочвало, че виновният водач е неправоспособен, като
управлявал без СУ на МПС. Било образувано и ДП № 73/ 2016 г. по описа на РУ-
Стамболийски, пр. пр. № 2916/ 2016 г. на РП- Пловдив. Към датата на събитието виновният
водач имал при ищеца застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила си по полица
№ ************, с валидност за периода 24.03.2015 г.- 23.03.2016 г. По застрахователното
събитие при ищеца се образувала преписка по щета № *******************, като се
извършили оглед и оценка на щетите. След опис и експертиза се определило
застрахователно обезщетение в размер на 1 429, 40 лева, платени на собственика на
увредения автомобил на 19.09.2016 г. Имало и ликвидационни разходи по щетата в размер
на 20 лева. Предвид неправоспособността на виновния водач, с изплащане на щетата
застрахователят имал право на регрес срещу него. За събиране на сумата от общо 1 449, 40
лева било образувано заповедно производство по частно гр. дело № 13527/ 2020 г. на ПРС,
VIII гр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал установителен иск за съществуване на
вземането. Претендират се и разноските. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител в
производството е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не били
представени доказателства за извършена оценка на щетите, като не ставало и ясно защо в
случая не била призната „тотална щета“, след като ремонтът надхвърлял 90 % от
действителната пазарна цена на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. В съдебно заседание особеният представител не се явява, но депозира писмено
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261712/
16.11.2020 г., издадена по частно гр. дело № 13527/ 2020 г. на ПРС, VIII гр. с-в, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 429, 40 лева, представляваща
изплатено обезщетение по щета № *******************, въз основа на застраховка
„Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Опел Астра”, рег. №
*******, в резултат на настъпило ПТП на 20.03.2016 г. около 13.30 ч. в село *********, на
кръстовището между ул. „*****“ и ул. „*****“, по вина на ответника като водач на лек
автомобил „Мерцедес 300 СЕЛ“, рег. № ******, който е управлявал МПС без свидетелство
за правоуправление, както и сумата от 20 лева- ликвидационни разходи, заедно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 18.10.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер от
78, 99 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, поради което в срок е предявен настоящия установителен иск.
2
По делото като писмени доказателства са приети копия от застрахователна полица, справка
за сключена застраховка „ГО“ на управлявания от ответника лек автомобил, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, уведомление за настъпило застрахователно събитие,
опис на претенция, документ за самоличност на собственика на пострадалия автомобил,
неговите СУ на МПС и контролен талон, удостоверение за банкова сметка, фактура, опис-
заключение по претенция, експертиза и доклад по щета, преводно нареждане на извършено
плащане на застрахователното обезщетение по банковата сметка на пострадалото лице.
С одобрено споразумение по протокол № 871/ 20.10.2017 г., постановено по н. о. х. дело
№ 718/ 2017 г. на ПРС, XXV нак. с-в, ответникът се е признал за виновен за извършено
престъпление по чл. 343 ал. 3, предложение пето, буква „а“, предложение второ, вр. ал. 1,
буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1, предложение трето, за това, че в нарушение
на правилата за безопасно движение е причинил средна телесна повреда на друго лице.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът ги оценява в размер на 1 586, 80 лева,
описва механизма на ПТП- то и същевременно прави извод за наличие на причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените имуществени вреди.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е
установило, че премията по застраховката „ГО“ на автомобила, управляван от ответника, е в
размер на 232, 90 лева и е платена на четири вноски. Застрахователят превел на увредения
собственик на 19.09.2016 г. обезщетение по щета в размер на 1 429, 40 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 500 ал. 2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за
управление. По делото няма спор за това, че ответникът е управлявал МПС без да има
съответната правоспособност, като това обстоятелство e отразено в констативния протокол
за ПТП и в процеса не се установява обратното.
Вината на ответника също е доказана, като тя е призната от него в приключилия с
одобрено споразумение наказателен процес и се изразява в неспазени правила за
безопасност на движението, които са довели до настъпване на съответното ПТП с вреди и
пострадало лице. Механизмът на деянието също се признава по наказателното дело, а и той
се установява от протокола за ПТП- навлизане в лентата за насрещно движение при маневра
десен завой на кръстовище.
Вещото лице по САТЕ, базирайки се на събраните писмени данни, взема становище за
същия механизъм на ПТП- то. От последвалия удар били нанесени значителни материални
щети за насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра“, като експертът е категоричен в
становището си, че от техническа гледна точка причинените вреди се намират в пряка
причинно- следствена връзка с установения механизъм на инцидента. От друга страна,
собственикът на пострадалия автомобил в уведомлението за настъпилото застрахователно
събитие е декларирал именно този механизъм на събитието- навлизане на ответника с
висока скорост в платното за насрещно движение при завой на Т- образно кръстовище.
Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото
3
при извършената справка в информационната система се е установило, че управляваният от
ответника лек автомобил към датата на инцидента е имал сключена с ищеца застраховка
„Гражданска отговорност“, полицата от която е представена по делото. Застрахователните
вноски са били платени изцяло, поради което и застраховката е била действаща към момента
на събитието. Доколкото тя покрива отговорността на застрахования към трети лица за
причинени им щети, то в случая предвид действащия застрахователен договор, ищецът е
изпълнил задължението си да обезщети пострадалия, който надлежно го е уведомил за
настъпилото събитие. Изготвена е била преписка по щета, в рамките на която са направени
опис на претенциите и заключение за стойността на вредите, които са били определени в
общ размер на 1 309, 40 лева. Допълнително се е наложило репатриране на увредения
автомобил, който не е можел да се движи на собствен ход, като за услугата е издадена
фактура на стойност 120 лева. Така общата сума по щетата е 1 429, 40 лева, която е била
преведена на посочена от пострадалия собственик банкова сметка, за което са представени
съответните писмени доказателства, а и това се установява от ССчЕ. С изплащане на
застрахователното обезщетение за ищеца се поражда правото на регресна претенция във
връзка с нормата на чл. 500 ал. 2 от КЗ, доколкото виновният водач не е притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС.
По този начин искът се явява напълно доказан по своето правно основание, като за
размерът му следва да се кредитира приетата по делото без оспорване от страните САТЕ. В
своето заключение вещото лице е изчислило действителната стойност на причинените
вреди, както и необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени, като е приел цена
за пълното възстановяване в размер на 1 586, 80 лева, която дори надвишава претенцията по
делото. Доколкото нито има изменение на иска, нито пък е допустимо да се присъжда по-
голяма сума от реално преведената от застрахователя на пострадалия, искът следва да се
уважи в търсения му размер от 1 429, 40 лева. Сумата обаче следва да се присъди ведно с
ликвидационните разноски, които застрахователят е направил при определяне на размера на
обезщетението за щетите, като обичайната им стойност е в размер на 20 лева, които също
следва да се възложат в тежест на ответника, макар и те да не са били платени на
пострадалото лице, но се дължат, доколкото представляват реално направени от
застрахователя разноски по преписката по щета, подлежащи на възстановяване от
неправоспособния виновен водач.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично
вземане, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото
производство, които се претендират по списък и са били действително направени с оглед
наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 28, 99 лева
(лист 24) и депозити за вещи лица в общ размер на 250 лева (л. 56 и 57), а доколкото ищецът
4
е представляван от свой пълномощник в процеса, който претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, което е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 261712/ 16.11.2020 г., издадена по частно гр. дело № 13527/ 2020 г. на
ПРС, VIII гр. с-в, А. В. Д., ЕГН: **********, от
*****************************************, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от **** **** М.М.-Г. и П. Д., сумата от 1 429, 40 (хиляда четиристотин
двадесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща изплатено обезщетение
по щета № *******************, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за
причинени щети на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № *******, в резултат на настъпило
ПТП на 20.03.2016 г. около 13.30 ч. в село *********, на кръстовището между ул. „*****“ и
ул. „*****“, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мерцедес 300 СЕЛ“, рег. №
******, който е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление, както и сумата от 20
(двадесет) лева- ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението- 18.10.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН: **********, от *****************************************,
да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от **** **** М.М.-Г. и П. Д.,
разноските в заповедното производство в размер на 28, 99 (двадесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки) лева- за държавна такса и на 50 (петдесет) лева- за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, както следва:
сумата в размер на 28, 99 (двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева- за
държавна такса, сумата в общ размер на 250 (двеста и петдесет) лева- за депозити за вещи
лица и сумата в размер на 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5