№ 543
гр. София, 17.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600939 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С протоколно определение от 01.02.2022 г. по НОХД №13148/2021 г., на
СРС, НО, 108 състав е прекратил съдебното производство по делото и е
върнал същото на ДП за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
подсъдимия на защита.
Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при
СРП, в който твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че в ОА
подробно е описана фактическата обстановка възприета от СРП, включително
време и място на извършване на деянието, както и конкретните действия
и/или бездействия на подсъдимия, като са посочени и правните разпоредби,
които прокурорът счита, че са били нарушени в конкретния случай с това
негово поведение и са довели до осъществяване на механизма на
инкриминираното деяние. Сочи, че по същия начин е формулирано
обвинението спрямо подсъдимия и на ДП в Постановлението за привличане
на обвиняем, като не е налице противоречие между изложените факти и
посочените като нарушени правни норми и правила, поради което не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила както е приела
първата инстанция.
1
Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне
делото на първата инстанция за разглеждането му по същество.
В протеста не се правят доказателствени искания.
Частният протест се явява подаден в срок и процесуално допустим. По
същество същият е са изцяло неоснователен по следните съображения:
Делото е внесено в СРС с ОА срещу Д. Г. Д. с обвинение за извършено от
него престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
За да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на
ДП първостепенният съд е приел, че ОА не отговаря на изискванията на
закона, тъй като в него са посочени като нарушени от страна на подс.Д.
редица правни норми и правила от различни нормативни актове, като
същевременно в обстоятелствената част на ОА не са изложени фактически
твърдения от страна на прокурора, сочещи на нарушение на част от тези
правила, които са били инкриминирани. Подробно в мотивите на своето
определение първостепенният съд е посочил за кои инкриминирани в ОА
правила и норми липсват фактически твърдения в обстоятелствената част на
ОА, както и за кои макар и да са посочени някакви факти, от същите не става
ясно на чие поведение- това на подсъдимия или това на пострадалия се дължи
нарушаването на съответното правило, доколкото начина по който е описана
фактическата обстановка в ОА не позволява да се разбере дали подсъдимият
например не е осигурил лични предпазни средства на пострадалия или
последният макар и да е бил осигурен с такива, не ги е използвал. Това според
първостепенния съд се дължи както на начина на формулиране на
фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА- посочено е
безлично, че пострадалият не е бил обезопасен чрез предпазни средства, без
да става ясно дали това е така, тъй като подсъдимият не му е осигурил такива
или тъй като той не ги е използвал. Според първостепенния съд тази неяснота
се дължи и на факта, че са инкриминирани и като нарушени са посочени и
двете хипотези на разпоредбата, която въвежда задължения към различни
субекти- едното към работодателя да осигури такива и другата към работника
и/или служителя, който в длъжен да ги използва.
За всяко едно правило, което е било инкриминирано в ОА като нарушено
от подс.Д. и за което според първостепенния съд не са били изложени факти и
твърдения, сочещи на конкретно поведение на подсъдимия (действие и/или
2
бездействие), чрез което според прокурора той е нарушил това правило,
първостепенният съд подробно, точно и конкретно е акцентирал в мотивите
към своето определение.
В заключение първостепенният съд е приел, че обвинението не е ясно и
точно формулирано, поради което не може да бъде разгледано по същество и
поради това е приел, че ОА не отговаря на изискванията на закона, като по
този начин се нарушава правото на подсъдимия на защита.
С тези изводи и констатации на първостепенния съд, въззивният такъв се
солидаризира изцяло, като намира, че мотивите на първата инстанция са ясни,
точни, конкретни, детайлни и изчерпателни, а направените правни изводи са
правилни и законосъобразни. След като прокурорът е инкриминирал толкова
много и различни разпоредби и правила, които твърди да са били нарушени
от подсъдимия чрез неговото поведение и чието нарушение според прокурора
е в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомеремн вредоносен
резултат, то в обстоятелствената част на ОА прокурорът следва да изложи
своите фактически твърдения- т.е. да изложи факти и обстоятелства, на база
на които прави своите правни изводи за нарушение на съответните правила.
Така само той може да очертае ясно, точно и конкретно фактическата рамка
на обвинението, която се явява и тази рамка, въз основа на която
подсъдимият следва и ще се защитава в рамките на съдебното производство.
И това е така, доколкото защитата е основно по фактите и те следва да са ясни
и недвусмислени. Ето защо и ако се твърди с поведението си подсъдимият да
е нарушил конкретно правило, то прокурорът следва да посочи какво е било
това поведение на подсъдимия, чрез което той счита, че е било нарушено
съответното правила, доколкото и именно твърденията в тази връзка
подлежат на установяване и доказване в рамките на съдебното следствие.
Единствено и само ако не се установи такова поведение на подсъдимия,
съответно ако се установи наличие на такова поведение, но то според съда не
сочи на нарушението, инкриминирано от прокурора, съдът ще следва да
оправдае подсъдимия по тези фактически твърдения и във връзка с така
твърдените за нарушени правила.
Възраженията в частния протест, че ако съдът не установи нарушение на
някое от тези правила, съдът разполага с възможност да оправдае
подсъдимия, са принципно верни. Но съдът и за да установи дали тези
3
правила са нарушени или не от подсъдимия, следва да разполага не само с
твърдения относно самите правила, но и относно поведението на подсъдимия,
чрез което прокурорът твърди той да е нарушил съответното правило. При
липса на такива фактически твърдения, съдът е в невъзможност да преценява
дали правилото е било нарушено от подсъдимия или не, съответно дали
нарушаването на съответното правило е в причинна връзка с крайния
съставомерен резултат. Тази преценка може да се направи единствено и само
на база на фактическите твърдения в ОА, доколкото именно те подлежат на
установяване и на преценка от съда относно тяхната съставомерност и
относимост към конкретното инкриминирано деяние, за което подсъдимият е
предаден на съд.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че определението на
първостепенния такъв е изцяло правилно и законосъобразно, като и
доколкото първостепенният съд е бил подборен и прецизен в мотивите си,
които се споделят изцяло от въззивния съд, не се налага същите да бъдат
преповтаряни и от настоящата инстанция, като самото определение следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 01.02.2022 г. по
НОХД №13148/2021 г., на СРС, НО, 108 състав, с което съдът е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на ДП за отстраняване
на допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5