№ 122
гр. Шумен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500089 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №339 от 14.11.2024г., по гр.д.№304/2024г., Районен съд - гр.Нови пазар е
отхвърлил предявените от В. Т. В. срещу О. Х. О. искове с правно основание чл.127, ал.2 от
СК и чл.143 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
малолетното им дете А.О.Х. с ЕГН:********** и осъждане ответника да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 250лева, предоставил е упражняването на родителските
права върху детето на бащата и е определил местоживеенето му при него, определил е
режим на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и 5 дни през
зимната ученическа ваканция на детето и 30 дни по време на лятната му ученическа
ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, и е осъдила майката да
заплаща месечна издръжка на детето чрез баща му в размер на 234 лева, считано от
постановяване на решението 14.11.2024г..
Недоволен от така постановеното решение останала ищцата, която го атакува, като
сочи доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение,
поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените от нея претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
жалбата. В съдебно заседание моли да бъде потвърдено атакуваното решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с искови претенции с правно основание
чл.127, ал.2 от СК от В. Т. В. срещу О. Х. О., с която ищцата моли съда да и предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето А, да се определи
местоживеенето му при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, да
бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева. Бащата е
оспорил предявения иск е поискал да продължи да упражнява родителските права, така
както прави това от няколко години.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Страните са живели са на съпружески начала от 2018г., като от съвместното им съжителство
имат едно дете - А.О.Х., роден на 02.04.2019 г. През пролетта на 2020г. ищцата напуснала
семейното жилище заедно с детето, а няколко месеца по - късно ответника я открил в с.....,
обл.Разград, опитал се да я върне, но тя не пожелала, а и била бременна със следващото си
дете от новия си съжител, и ответника отвел дъщеря си. От края на 2020г., когато детето е
било на една година и осем месеца, до настоящия момент грижи за отглеждането и
възпитанието на детето полага единствено баща му. От изготвените социални доклади се
установява, че детето живее в много добри хигиенно битови условия от баща си и
съжителката му, в дома на дядото на детето по бащина линия. Детето посещавало
предучилищна подготвителна група в ДГ "....а" гр.Каспичан с желание и имало изградени
приятелски отношения в детския колектив. От изготвената във въззивното производство
съдебно - психологична експертиза се установява, че фигурата на майката присъства само
когнитивно, но е и като фигура в емоционалния свят на детето, което се дължало на
раздялата между родителите, когато детето е било на 1г.4м., и тя нямала съзнателен спомен
от събития в нейния живот, в които е участвала и майка и. Липсвала адекватно изградена
емоционално - доверителна връзка между майката и А. Човека, който в нейното психично
пространство заемал мястото на значима фигура е нейния баща. От действията и
поведението на детето не се установяло наличие на оформен Синдром на родителско
отчуждение спрямо майката, като се сочи, че по правило за да има такова, първо трябва да е
имало привързаност между дете и родител. Детето било изградило емоционална
привързаност с баща си, и въпреки, че е във възраст, в която е изградила относителна
самостоятелност е уязвима с оглед значими промени в местоживеене, начин на живот,
приятелски кръг и др. С оглед изложеното и за запазване интересите на детето, вещото лице
е посочило, че е удачно бащата да остане като родител, полагащ основните грижи за детето,
а за изграждане на привързаност с майката е необходимо да се осъществяват регулярни
срещи с постепенно привикване на детето към майката.
2
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: При предявена
претенция по чл.127, ал.2 от СК /спорна съдебна администрация/ за предоставяне
упражняването на родителски права, съдът е задължен, дори и да не е сезиран с нарочно
искане от някой от родителите по отношение на останалите мерки в горния текст, служебно
да се произнесе по тях, като съобразява единствено интереса на детето и възможностите на
родителите. Съобразно горната разпоредба, ако не се постигне споразумение между
родителите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между децата и родителите и издръжката на децата, препращайки към чл. 59, 142, 143 и 144
СК. В ал.3 на чл.59 е предвидено, че определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време. Чрез режима на упражняване на
родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да
растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете,
а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед
спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични
контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съблюдаването на интересите на децата
при разрешаване разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния
кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл.3 от Конвенцията за правата на
детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно
съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по
Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава
закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес.
В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето
включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
3
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Контактите на детето и с двамата родителя ще повлияят благотворно
на неговото психическо развитие и пълноценното му израстване като личност, в каквато
насока са и събраните по делото доказателства. От друга страна влошените, негативни
отношения между родителите, и нежеланието на страните да постигнат съгласие по
упражняването на родителските права и режима на лични отношения, са единствено в
ущърб на детето и могат изключително и само да му навредят и травмират развитието му.
Установено е, че физическото и психическо развитие на детето отговарят на възрастта му, а
пълноценното участие и на двамата родителя при грижите и възпитанието му, само биха
подпомогнали правилното му израстване. Враждебните отношения на родителите,
демонстрирани и пред детето, ще ограничат възможността за изграждане на една по -
пълноценна връзка на детето и с двамата родителя, в каквато насока следва да са усилията
им, с оглед правилното развитие на детето. Не се доказа ответника да е неглижирал грижите
към детето си и да не се е интересувал от него. Напротив, съвкупната преценка на събрания
по делото доказателствен материал, налага извод, че след като бащата е започнал да се
грижи самостоятелно за детето, тя повече от четири години не е направила опит да се свърже
с него и да поддържа регулярни контакти, евентуално да претендира присъждане на
родителските права. Не се установиха и твърденията на ищцата, че е правила опити да се
вижда с детето, които ответника е препятствал.
Безспорно е, че бащата полага всички необходими грижи за възпитанието и
развитието на детето, и както е посочено и в изготвената съдебна експертиза с оглед
изградената емоционална привързаност между детето и баща му, и за запазване интересите
на детето, е удачно бащата да остане като родител, полагащ основните грижи за детето, а за
изграждане на привързаност с майката е необходимо да се осъществяват регулярни срещи с
постепенно привикване на детето към майката. Ето защо, съдът намира, че упражняването
на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на бащата.
По въпросите касателно присъдената издръжка и режима на лични контакти
районният съд се е произнесъл правилно, като е преценил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително е отчел необходимостта от
запазване и развитие на личните отношения на детето с майката. Настоящата инстанция
споделя, както фактическите, така и правни изводи на районния съд в тази част, поради
което не намира за необходимо възпроизвеждането им във въззивното решение.
Постановения разширен режим в достатъчна степен, удовлетворява необходимостта на
детето от контакти с другия родител, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, а присъдената издръжка е съобразена с доходите на родителите.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №339 от 14.11.2024г., по гр.д.№304/2024г. по описа на
Районен съд - гр.Нови пазар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5