Р Е Ш Е Н И Е
№ 4539
гр. В., 02.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ С.
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2539 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано след отмяна от ВКС по чл.303 ГПК на предходно влязло в законна сила
решение в частта срещу ответника С.К. и връщане за ново разглеждане от друг
състав само в тази част.
Предмет на разглеждане е иск на А.С.Н., ЕГН**********, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК (чл.97 ГПК (отм.)), за признаване за установено в отношенията
между страните, че С.П.К., ЕГН**********, не
е собственик на реална част от ПИ №*** по КП от
2008г. на гр.В., м. А.м., целият при съседи ПИ №***, ПИ№***, ПИ №*** и ПИ №*** (път), и с граници на частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** (път) и в
останалата си част попадаща в ПИ №*** по същия КП, очертана с кафяв контур и щрих на скицата на вещото лице на л.50 от
делото, която приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението.
Ищецът твърди, че е призован наследник на С.Н.С..
С
решение №764/03.01.2001г. на ПК – В., на С.Н.С. било признато правото на
възстановяване на нива с площ 6.170дка в м.А.м., вкоято
включвала части от девет имота по действащия тогава КП, включително такъв с №***.
След този момент и до настоящия такъв заповед на кмета по пар.4к
ЗСПЗЗ не е издавана. Поради това ищецът счита, че на него е признато правото да
реституира собствеността върху цитирания поземлен имот.
Същевременно
в актуалния регистър на НИ в м.А.м., като собственик на процесния ПИ №*** е
вписан П.К.Т. (поч. на 03.05.1995г.), въз основа на НА
№***/***г. на н-с при ВРС. Така записаните права на покойния Т. (на
наследниците му) ищецът оспорва изцяло, като в частност възразява срещу липсата
на предпоставките за трансформиране на ползването в собственост.
По тези
причини счита, че има правен интерес да отрече собственическите права на
ответника С.К., като наследник на П. Т., което моли съдът да констатира –
съобразно уточнение на л.139-гръб от първоначално образуваното гр.д.
№9853/2004г. на ВРС, допустимо по правилата на ГПК (отм.) – досежно реалната
част на припокриване на имота по решението на ПК.
В срока по чл.131
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва факта на постановеното в
полза на наследниците на С.Н.С., сред които ищеца, констативно решение на ПК от
2001г.
Искът обаче оспорва
изцяло. В тази връзка възразява срещу правното действие на решението на ПК от
2001г., доколкото същото включва частите от терени, които не са
индивидуализирани, което препятства преценката за реалния обем на признатите
права. Евентуално твърди, че процесният имот не е
идентичен (не попада) сред имотите – обект на решението на ПК от 2001г.
Евентуално навежда
твърдения за свои самостоятелни и еднолични права върху процесния терен, въз
основа на договор за издръжка и гледане от 11.01.1993., по силата на който
родителите му П. Т. и М. Т.а му прехвърлили имота, срещу натурално задължение,
което той изпълнявал съвестно. От своя страна техните права произтичат от
валидно извършена замяна по ЗТПС (отм.), с протокол на Комисията от
05.12.1974г. След влизането в сила на замяната през 1975г., през 1979г. Т.и
изградили и сграда в имота, въз основа на разрешение за строеж от 1978г. Поради
това счита за налични предпоставките на ПП ЗСПЗЗ за запазване действието на
замяната. Евентуално въвежда твърдение за придобиване по давност на имота с
постоянно и несмутено владение от 1975г. и до днес, с присъединяване на същото
на праводателите.
По същество моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от решение №764/03.01.2001г. на ПК – В., приложено
на л.5-6 от първоначално образуваното гр.д. №9853/2004г. на ВРС, с него в полза
наследниците на С.Н.С. е признато правото на възстановяване на нива с площ
6.170дка в м.А.м., вкоято включвала части от девет
имота по действащия тогава КП, включително такъв с №***.
Няма
спор между страните, че след цитираното решение и до днес, заповед на кмета по пар.4к ЗСПЗЗ за признатите за възстановяване имоти, не е
издавана.
Няма
спор между страните, а е видно и от приложеното на л.113 от първоначално
образуваното гр.д. №9853/2004г., че ищецът А.С.Н. е призован наследник на С.Н.С..
Видно от
приобщения на л.51 от първоначално образуваното гр.д. №9853/2004г. на ВРС
регистър на имотите по ПНИ, като собственик на процесния НИ №***, м.А.м. е
вписан П. К. Т., въз основа на НА №***/***г.
Самият
НА №***/***г., том 1, н.д. №***/***г. е приложен на л.62 от първоначално
образуваното гр.д. №9853/2004г. и на л.16 от настоящото дело. В него е
обективирана сделка, по силата на която П.В.К. продава на П. К. Т. лозе от един
декар в м.ВЛ.В., при граници Т. и В. К., К.Ч. и Р.Г.,
за съответна цена.
Видно от
приложените на л.72 и л.78-79 от от първоначално
образуваното гр.д. №9853/2004г., П. К. Т. е починал на 08.04.1995г. и е оставил
за наследници А.Г., М.Д., И.Д. (спрямо тях решението по делото е влязло в сила,
като правата им са отречени) и актуалния ответник С.П.К..
С
разрешение за строеж №90/09.02.1978г. (л.13 от настоящото дело), на П. К. Т. е позволено
от ГНС – В., изграждането на дървена барака за сезонно ползване в м. М.г.. В
разрешението границите на терена на Т. са описани като „П., Л., И. и път”.
С КНА №***/***г.,
том *, н.д. №***/*** сделка, е признато правото на собственост на П. К. Т.
върху лозе с площ 800кв.м. в м.Д. р., при съседи П.Л., Л.К.,
Д.П. и път, въз основа на замяна по ЗТПС. Отчуждения (заменения) имот е записан
тъждествено с имота по НА №***/***г., том *, н.д. №***/***г., а именно - лозе
от един декар в м.ВЛ.В., при граници Т. и В. К., К.Ч.
и Р.Г.. При съставянето на акта са били представни
Протокола на ТПС комисията от 05.12.1974г. и удостоверение от ОбНС – В. за влизането в сила на замяната.
В писмо
от 13.05.2016г. на Община В., административният орган е удостоверил, че към
момента в ахривите му не се съхраняват протокола на
ТПС комисията от 05.12.1974г. и удостоверение от ОбНС
– В. за влизането в сила на замяната.
С обективираната в НА №***/***., том *, н.д. №***/***г.
сделка, П. К. Т. и съпругата му М. М. Т.а са прехвърлили на сина си С.П.К.
собствеността върху притежавания от тях по ЗТПС имот, за който е издаден КНА №***/***г.,
а именно - лозе с площ 800кв.м. в м.Д. р., при съседи П.Л., Л.К.,
Д.П. и път, срещу задължение за пожизнена издръжка и гледане.
На
л.51-63 и л.80-83 от делото са приложени документи досежно имоти, собствени на
лица, които не са страни по делото, но за които се твърди да са съседи на
процесния имот, които поради това са приобщени за целите на СТЕ и са обследвани
от съдебния експерт при заключенията му.
По
първоначално образуваното гр.д. №9853/2004г. на ВРС е приобщена СТЕ, която
съгласно отменителното произнасяне на ВКС по чл.303 ГПК е приета без надлежното участие на отв. С.П.К.. С
нея е прието, че не е налице идентичност между имот №*** по Решение на ПК – В.
от 03.01.2001г. и лозето от един декар, описано в НА №***/***г. В комбинираната
скица към експертизата (л.135 от предходното дело) с жълт контур е нанесена
площта на припокриване между процесния ПИ №*** по КП от 2008г. на гр.В., м. А.м.
и имот №*** по Решението на ПК – В. от 03.01.2001г.
От
заключението по приобщената по настоящото дело първоначална СТЕ, което съдът
цени като обективно и обосновано, се установява, че не е налице идентичност
между терена по НА №***/***г. и процесния ПИ №*** по Решението на ПК – В. от
03.01.2001г. Към този момент данните по делото са недостатъчни да се направи
извод за идентичност на процесния ПИ №*** по Решението на ПК – В. от
03.01.2001г. с терените по КНА №***/***г. и по НА №***/***г. Не може да се
направи според експерта и извод за идентичност между границите на терена по
разрешение за строеж от 1978г. (П., Л., И. и път) и границите на имот №*** по
КП от 1987г. (Х. П., К. Л. Д., П. Л. Д. и И. Л. П.). От друга страна в
комбинираната скица към експертизата (л.50 от делото) с кафяв контур е нанесена
площта на припокриване между процесния ПИ №*** по КП от 2008г. на гр.В., м. А.м.
и имот №*** по Решението на ПК – В. от 03.01.2001г. (която площ по – долу ще
бъде назовавана като „процесен имот”). Констатирано е още, че в имот №*** по КП
от 1987г. (на П. Т.) е била отразена масивна жилищна сграда, която при огледа
на място е констатирана и от експерта, със заключението, че е годна за сезонно
или целогодишно ползване, със санитарн възел
(септична яма), водоснабдена, електрифицирана.
От
заключението по приобщената допълнителна СТЕ, което съдът цени като обективно и
обосновано, се установява следното: 1/ С КНА от 1989г. (л.81) И.Л. е призната
за собственик на имот в процесната местност, един от съседните на който е „П. Т.”;
по КП от 1987г. И.Л. е собственик на ПИ №***, който несъмнено граничи с
процесния ПИ №***; като съсед на имота по КНА №***/***г. на П. Т. е записана П.Л.;
2/ ПИ №*** по КП от 1987г., който несъмнено граничи с процесния ПИ №***, е
записан на Х. П., един от съседните на който е „П. Т.”; 3/ К.Л.Д. и П. Л.Д. към
1975г. са били собственици на имот, който граничи с „П. Т.”.
Въз основа на тези
данни в заключение се приема от експерта и се поддържа и в о.с.з., че ако
посочените в тези титули за собственост на безспорно съседните ПИ №***, ПИ №***
и ПИ №*** - „П. Т.”, „П. Т.” и П. Т.” – са едно и също лице, то между процесния
ПИ №*** и терените по КНА №***/***г. и по НА №***/***г. ще бъде налице
идентичност по местоположение, идентификатор и три граници (и освен тях – път).
С оглед липсата на три имена на въпросния съсед и словесните разлики във
фамилията му, вещото лице заявява, че не може да направи извод за идентичност.
От показанията на св. С. Б., които съдът кредитира като
обективни и непосредствени, се изяснява, че свидетелят придобил през 1984г.
земя, ситуирана точно срещу мястото на П. К. Т. в м.Д.
р. (М.г.) (свидетелят посочва като свой имот №***, а като собствен на Т. имт №*** по скица на л.20 от к.гр.д. №4115/2015г. на ВКС).
През 1987г. свидетелят получил строително разрешение и започнал строителство в
своя имот, докато в насрещния му имот на Т. вече била построена постройка –
масивна, водоснабдена, електрифицирана и годна за живеене. Към този момент
съседите на имота на Т. свидетелят посочва като: „на север – имот №*** на Х. П.”,
на запад – „дядо Л., който като почина прехвърли на двамата си синове”, на юг –
„П., която после прехвърли на дъщеря си И.”. Д.П. нямал граница с имота на Т.,
а граничил с граничния от север на Т. – Х. П.. Откакто се е нанесъл в своя
имот, в който живее и досега, свидетелят през годините е виждал само
семейството на П. Т. да живеят, ползват и работят мястото.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Интерес от предявяване на ОУИ е налице при твърдяно
защитимо материално право на ищеца, което неоснователно се оспорва от
ответника. При наличие на тази предпоставка ищецът разполага с възможността
свободно да избере процесуалния способ за защита на субективното си право, като
предяви отрицателен или положителен иск (Решение
№362/28.11.2011г. на ВКС по
гр.д. №8/2011г., I г.о.; Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по
гр.д. №1301/2010г., I г.о. и др.).
С ТР
№8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази постановка беше потвърдена с допълнението,
че защитимото право следва да бъде доказателствено индикирано,
а не просто голословно заявено. Смисълът на цитираното тълкувателно разрешение е да бъде запретено предявяването на отрицателни искове за
собственост от ищци с доказателствено необосновани твърдения за притежавано
спорно право. Когато обаче спорът за материално право бъде разгледан по
същество, след съвкупен анализ на събраните в рамките на приключило
състезателно производство доказателтва, съдът
неизменно дължи произнасяне със сила на присъдено нещо (чл.235, ал.1 и ал.2 ГПК). Противното разбиране би колидирало диаметрално
с принципите на правната сигурност и на състезателността, защото би означавало
окончателно разрешаване на спора само и единствено при основателност на иска,
т.е. би „легализирало” безкрайната във времето допустимост на един и същ
отрицателен иск за собственост, до момента, до който не бъде уважен същия,
което разбиране не може да бъде споделено.
В настоящия случай
активната процесуална легитимация произтича от представено и неоспорено по
действителност като административен акт установително
решение на ПК при двуфазна реституция, касаещо и процесния ПИ №***, поради
което производството е допустимо, а спорът за материално право следва да бъде
разрешен с произнасяне по същество.
Материалната
легитимация на ищеца в случая произтича
от решение №764/03.01.2001г. на ПК – В., с което на С.Н.С. е признато правото
на възстановяване на нива с площ 6.170дка в м.А.м., вкоято
включва части от девет имота, включително такъв с №***. Този административен
акт не е оспорен по действителност, поради което съдът го приема за стабилен
такъв. От друга страна няма спор, че А.С.Н. е призован наследник на С.Н.С., с
оглед на което се явява адресат на това решение и се ползва от него.
Възражението за
ненадлежна индивидуализация на имота по решението на ПК, доколкото липсват в
административния акт негови граници, не може да се сподели поради това, че след
1997г. реституционната процедура е двуфазна, а окончателната пространствена
определеност на възстановените имоти се извършва със заповедта по пар.4к ЗСПЗЗ, каквата в случая
няма. Ето защо макар принципно верни, доводите на ответника не дерогират действието на констативното решение на ПК, а биха
били относими само при възстановително решение при еднофазна процедура. Аналогично
и при отчитане текстуалната и графична част на приетата СТЕ, възражението за
неидентичност на имот №*** по решението на ПК с процесния ПИ №*** по действащия
КП на местността, също не може да се сподели.
По тези причини
съдът приема за установена в достатъчна за производството и етапа на
реституционната процедура легитимацията на ищеца за спорния терен, което налага
изследване на противопоставимите права на ответника.
Материалната
легитимация на ответника произтича от договор
за издръжка и гледане от 1993г. с праводатели П. Т. и
съпругата му, титулярството на правата на които праводатели, по ЗТПС от 1974г., е оспорено.
Съобразно чл.131, ал.2 ЗТПС (отм.), в редакция от 1973г., приложима за случая, замяната
се извършва
от общинската комисия по ТПС и се одобрява
от поземления съвет на Дирекцията
за земята, като действията
на компетентите органи подлежат на
обективиране в нарочни протоколи. Самото право
на собственост се придобива с издаването на
акт за поземлена
собственост,
а при липса на такъв – при фактическото изплащане
на определените вноски
за оземляването или при пълно или частично опрощаване на същите по Указа
за опрощаване на задълженията (ако
оземленото лице е станало член на
ТКЗС до 31.03.1957г.). Тоест за да се приеме за реализиран съставът на замяната е необходимо
поне наличието на протокола на ТПС – комисията и съпътстващите го актове за
завършената процедура.
В настоящия случай протокълът на комисията действително липсва приложен по
делото, което обаче е донякъде обяснимно с оглед
годината на състяването му и с оглед приобщеното писмо
от община В., че към настоящия момент в ахривите му
не се съхраняват протокол на ТПС комисията от 05.12.1974г. и презаверено удостоверение от ОбНС
– В.. Тези документи обаче са посочени като представени пред нотариуса при
съставяне на КНА №***/***г. С ТР №11/21.03.2013г. по тълк.
д. №11/2012г. на
ОСГК на ВКС се прие, че макар КНА да не се ползва с
материална сила за принадлежността на правото на собственост, той безспорно има
качеството по чл.179 ГПК на официален удостоверителен документ, съставен
от оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената
му компетентност и по установен в закона ред. Следователно КНА се ползва с материална доказателствена
сила за извършените пред и от нотариуса действия и изявления, включително за
представените пред него документи. Тази
материална доказателствена сила
действа спрямо
всички, и
може да бъде
оборвана
от оспорващата констатациите страна, размествайки доказателствената тежест в
процеса. След като в случая цитираните протокол на ТПС комисията от
05.12.1974г. и презаверено удостоверение от ОбНС – В. са били представени и съобразени при съставяне на
КНА, при липса на каквито и да било доказателства в противния смисъл следва да
се приеме, че такива административни актове за имота на П. Т. са били издадени
и влезли в сила и че те свидетелстват за реализираната процедура по ЗТПС.
Прочее, макар опосредствено, това обстоятелство се
индикира и при отчитане на приобщеното разрешение за строеж от 1978г.,
показанията на св. С. Б. и огледа на вещото лице, при който е установено
съществуването и към момента на постройка, съответстваща на разрешението за
строеж в имота на Т., които доказателства съвкупно потвърждават формирания
извод.
След влизането в
сила на ЗСПЗЗ дори валидно проведената процедура по ЗТПС не гарантира
запазването на собствеността, защото с чл.18з, ал.3 ПП ЗСПЗЗ е предвидено, че
надлежно легитимирани по реституцията лица са собствениците на имота преди
замяната. Нормата е с ретроактивно действие и има за
последица отпадане на правата на получателите по замяната, освен ако имотът е
бил застроен или е бил обект на разпоредителни сделки след замяната и преди
възстановяването. Следоватлно при липса на такива
фактически или правни промени в подлежащия на възстановяване имот, действието
на замяната по ЗТПС относно имот по чл.10 и сл. ЗСПЗЗ отпада, и обратно – при
наличието им запазва своето действие (така и Решение №135/03.08.2012г. по гр.д.
№1200/2010г. на ВКС по чл.290 ГПК; Решение №92/06.06.2013г.
по гр.д. №743/2012г. на ВКС по чл.290 ГПК и други).
В настоящия случай
са налице убедителни гласни доказателства на непосредствен очевидец за това, че
в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, в мястото на П. Т. е
била изградена масивна постройка – водоснабдена, електрифицирана и годна за
живеене. Постройка с такива белези е била открита и от вещото лице при огледа,
при това с констатацията за съответствие с обхвата на разрешителното за строеж
от 1978г., приложено по делото. При тези данни и липсата на други в обратния
смисъл следва да се приеме за достоверно съществуването на жилищна постройка в
терена на Т. към влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991г., наличието на която
гарантира запазването на собствеността. Отделно от горното е очевидно, че през
1993г. с терена е извършена разпоредителна сделка – договор за издръжка и
гледане в полза на ответника С.К. и с праводател П. Т.
и съпругата му. Така е налице и второто, при това алтернативно основание, за
запазване действието на замяната по ЗТПС, което по тези две групи причини съдът
приема за изяснено.
По въпроса за
идентичността на процесния имот с този по титулите за собственост на отвеника следва на първо място да бъде уточнено, че
заключенията на всички експертизи за неидентичност на спорния №*** с имота по
НА №***/***г., са достоверни и напълно обясними, защото този терен всъщност е
бил замененият, срещу който през 1974г.-1975г. Т. е получил имота си по разрешение
за строеж №90/09.02.1978г. и КНА №***/***г., отчужден с НА №***/***г.
Относно последния, при
съпостяване терените на съседите (ПИ №***, №*** и №***)
по титули за собственост и записвания в разписните листи, вещото лице е установило
несъмнено съвпадение с двама от тях и с път. Относно третия съсед заключението
е условно – ако съседът на ПИ №***, №*** и №*** – „П. Т.”, „П. Т.” и П. Т.” – е
едно и също лице, то между процесния ПИ №*** и терените по КНА №***/***г. и НА №***/***г.
ще бъде налице идентичност, и обратното. Тук е мястото съдът да отбележи, че при
съвпадане на първото име и корена и словесното звучене на фамилията на лицето,
вариациите в две-три от буквите на фамилното име следва да се приемат за
житейски обясними. С голяма степен на вероятност неточността се дължи за технически
или фактологични грешки, обясними с оглед ноторно известните сравнително несъвършен механизъм и
непълна формална прецизност на документооборота в годините поне до към 1990г. Касае
се при това за рядко срещано и в този смисъл лесно разпознаваемо фамилно име.
Като коректив могат да се отчетат и показанията на св. С. Б. за това, че от
нанасянето му да живее „точно срещу имота на Т.” през 1984г., само и едниствено семейството на Т. е живяло, работило и ползвало
земята. Липсват и каквито и да било данни, лица с имената „Т.” или „Т.”,
различни от П. Т., да са притежавали имоти в района. При съвкупния анализ на
всички тези обстоятелства, само поради вариациите в две-три от буквите на
фамилното име да се приеме неидентичност на лицето, настоящия съдебен състав
намира за прекомерно и необосновано формалистично разбиране, несъответно на
материалите по делото и на житейската логика. Ето защо, макар споделяйки
обстоятелствената част на СТЕ, съдът на осн. чл.202 ГПК не споделя крайното, впрочем уклончиво и условно заключение на експерта, и
приема в крайна сметка идентичност и на тази граница.
Нещо повече - при
съпоставяне на представените по делото титули за собственост, при съобразяване
обстоятелствената част на двете СТЕ и при отчитане като коректив на
свидетелските показания, е видно съвпадението на две от границите – от запад Л.К.
(дядо Л.) (ПИ №***) и от юг П.Л. (П.), с правоприемник И.Л. (ПИ №***). Несъмнено освен това е, че на
изток процесния имот граничи с път – такива са данните и в разрешението за
строеж (в ракурс), и в комбинирана скица на л.12, и в скица на л.20 от касационното
дело, и в двете изготвени по делото от вещите лице комбинирани скици с нанасяне
площите на припокриване, и в гласните доказателства, и в заключението по
допълнителната СТЕ (л.94, абз.2). Следователно дори
по строго формални и буквалистични причини да не би
се споделило мотивираното в предходния абзац разбиране досежно границата на
съседните на процесния имоти, то при съвкупния анализ на доказателствата по
делото следва да се приеме за установено съвпадението на три от границите на спорния
терен. А това мотивира изводза за идентичност на
процесния имот с имота по титулите за собственост на ответника – по
местоположение, идентификатор, приблизителна площ и граници от три страни.
В заключение по
горните групи съображения съдът приема за доказана материалната легитимация на
ответника на главно наведеното от него придобивно основание – транслативна сделка от легитимиран праводател.
Така възникналата колизия на материални права е разрешена с нормите на чл.18з,
ал.3 ПП ЗСПЗЗ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, в полза на правоимащия
по замяната по ЗТПС със запазено действие (Решение №135/03.08.2012г. по гр.д.
№1200/2010г. на ВКС по чл.290 ГПК и други). Ето защо правата на ответника не
следва да бъдат отречени, което налага отхвърляне на предявения отрицателен иск.
Предвид изхода по
спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
следват сторените от него разноски пред ВРС за адвокатски хонорар и две СТЕ, в
общ размер 2280лв. Тук е нужно да бъде отбелязана неоснователността на
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по следните причини: На
първо място настоящото дело е с немалка фактическа и правна сложност. На второ
място производството е първоначално образувано през 2007г., поради което цената
му е съотнесена към данъчната оценка на имота през
2007г. (л.21 от първоначалното дело) и по правилата на ГПК не подлежи на
индексиране. Същевременно от образуване на делото са изминили
близо десет календарни години, поради което да съотноси
актуалните прагове по Наредбата за адвокатските възнаграждения с определена
преди десет години цена на иска, съдът намира за неоправдано. И на последно
място – видно от списъка на разноски и доказателствата за такива в полза на
ищеца, последният сам е платил и претндира присъждане
на хонорар ор 2000лв. След като едната страна е
оценила обема на работа на пълномощника си по делото на 2000лв., същата да
твърди за прекомерен хонорарът на другата страна, същот
от 2000лв., е несъстоятелно. Отделно съобразно мотивите на ВКС, на ответника – касатор се дължат и разноските по гр.д. №4115/2015г. на ВКС,
в размер на 800.00лв. за хонорар и държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.С.Н.,
ЕГН**********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че С.П.К., ЕГН**********, не е собственик не е собственик на реална част от ПИ №*** по КП от
2008г. на гр.В., м. А.м., целият при съседи ПИ №***, ПИ№***, ПИ №*** и ПИ №*** (път), и с граници на частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** (път) и в
останалата си част попадаща в ПИ №*** по същия КП, очертана с кафяв контур и щрих на скицата на вещото лице на л.50 от
делото, която приподписана
от съда съставлява неразделна част от решението, на осн.
чл.124, ал.1 ГПК (чл.97 ГПК (отм.)).
ОСЪЖДА А.С.Н., ЕГН**********, да плати на С.П.К., ЕГН**********,
сумата 2280.00лв. – разноски в
производството пред ВРС и сумата 800.00лв.
– разноски в производството по гр.д. №4115/2015г. на ВКС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………