ПРОТОКОЛ
№ 922
гр. ХАСКОВО, 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т.
и прокурора В. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Наказателно
дело от общ характер № 20255600200999 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 381 и сл. от НПК.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, редовно призовани,
уведомени по телефона за днешното съдебно заседание, се явява прокурор В.
Р.-Р..
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /A. K./, редовно призован, уведомен по
телефона за днешното съдебно заседание, се явява лично и със защитникът си
- адв. Д. М. С. от АК-Хасково, също редовно призован и уведомен по телефона
за днешното съдебно заседание.
В залата се явява и преводачът Л. А. Е., уведомена по телефона за
днешното съдебно заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Владея писмено и
говоримо турски език. Желая преводът да се извърши на турски език.
Установих контакт с преводача. Разбираме се.
Съдът, като взе предвид, че обвиняемият е чужд гражданин и не
владее български език, като заявява, че владее турски език, на който иска да
му бъде извършван преводът, както и на същия език му е превеждано на
досъдебното производство, намира, че в настоящото производство следва да
1
бъде назначен преводач на обвиняемия в лицето на явилата се Л. А. Е., която
да извърши превод на всички съдопроизводствени действия по делото от
български на турски език и обратно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА на обвиняемия А. К. по НОХД № 999/2025 г. по
описа на ОС-Хасково, преводач в лицето на Л. А. Е., която да извърши превод
от български език на турски език и обратно, на всички съдопроизводствени
действия по делото.
Пристъпи се към снемане самоличността на преводача:
Л. А. Е. – родена на ***. в гр. ***, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, с висше образование, живуща в гр. ***, ул. „***“ №***, с ЕГН:
**********, без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ Л. А. Е.: Известна ми е наказателната отговорност,
която нося. Владея български и турски език писмено и говоримо. В състояние
съм да извърша превода. Осъществих контакт с обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Разбирам се с преводача.
Не възразявам този преводач да ми превежда по делото.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Не са нА.це процесуални пречки за даване ход на
делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане
самоличността на обвиняемия, чрез преводача:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /A. K./ - роден на ********** г. в гр.***,
обл. ***, ***, ***, турски гражданин, след справка с материА.те по делото с
персонален № ***и притежаващ международен паспорт № ***, изд. на *** г.
2
от ***, с разрешение за продължително пребиваване в Р. България с № ***,
издадено на ***г. от МВР, с ЛНЧ **********, женен, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес: ***, общ. ***, обл. ***, гр. ***, кв.
„***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, бл. ***, комплекс „***“, къща „***“ №
*** и настоящ адрес в ***, обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № ***.
След справка с разрешението за продължително пребиваване на
обвиняемия в Р. България, същото му бе върнато.
На осн. чл.274, ал.1 от НПК, съдът разясни на страните правото им
на отводи и възражения против състава на съда, прокурора, защитника
секретаря, преводача.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Нямам искания за отводи.
На осн. чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на обвиняемия правата
му предвидени в НПК, както и на осн. чл. 395а и сл. от НПК, го запозна и с
правото му да поиска превод на постановения от съда съдебен акт и на други
документи съдържащи се по делото, които имат значение за неговата защита, с
възможността да се откаже от това право и да направи възражение срещу
точността на извършваният устен превод във всяко положение на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Разбрах това, което ми
разяснихте. Не желая писмен превод на актовете на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам
споразумението, но преди да бъде разгледано правя искане по чл.72 ал. 2 от
НПК, за вземане на обезпечителна мярка. И за двете престъпления в които
обвиняемият А. К. е обвинен, се предвижда наказание „глоба“. За такива
наказания „глоба“ се е споразумяла и прокуратурата със защитника. В тази
връзка моля да бъде взета обезпечителна мярка, а именно чрез налагане на
запор върху сумата от 6000 лв., която представлява внесената от обвиняемия
„гаранция“ в хода на досъдебното производство.
АДВ. С.: Господин съдия, не възразяваме да се наложи
обезпечителна мярка върху паричната гаранция.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Придържам се към
казаното от моя адвокат. Каквото реши уважаемият съд.
3
По направеното искане, съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание, по така направеното от прокурора искане, което е
по реда на чл.72 ал.2 от НПК, съдът намира, че следва да се произнесе след
произнасяне по споразумението и преди приключване на наказателното
производство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
По направеното искане от прокурора по реда на чл.72 ал. 2 от
НПК, съдът ще се произнесе след произнасяне по споразумението и преди
приключване на наказателното производство по делото.
АДВ. С.: Поддържаме споразумението.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Поддържам
споразумението.
Съдът намира, че на осн. чл.382 ал. 4 от НПК, обвиняемият следва
да отговори на въпросите: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен,
разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях, сам, лично и
доброволно ли е подписал споразумението, като му разясни, че ако
споразумението бъде одобрено от съда, същото има значението на влязла в
сила присъда.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 382 ал.4 от НПК, обвиняемият да отговори на
посочените въпроси:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Разбирам обвинението.
Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението и искам
по-скоро да приключи делото. Съгласен съм с тях. Сам, лично и доброволно
подписах споразумението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам предложения за промени в
споразумението.
АДВ. С.: Нямаме предложения за промени.
4
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Нямам.
След изслушване становищата на страните, съдът намира, че на
осн. чл. 382 ал.6 от НПК, в съдебния протокол следва да бъде вписано
съдържанието на депозираното споразумение като окончателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл.382 ал.6 от НПК, ВПИСВА окончателното съдържание
на споразумението, постигнато на 12.11.2025 г. в гр. Хасково, на осн. чл. 381
ал. 1 от НПК, между Е. И. – прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково,
за която в днешното съдебно заседание се явява прокурор В. Р.-Р. и адв. Д. С.
от АК гр. Хасково, упълномощен защитник на обвиняемия А. К. /A. K./, род.
на ********** г. в гр. ***, ***, с персонален № ***, обвиняем по ДП 84/2025
г. по описа на ТД Митница Бургас, съгласно което:
1. Обвиняемият А. К. /A. K./, род. на ********** г. в гр. ***, обл. ***,
*** с персонален № ***, ***, турски гражданин, притежаващ международен
паспорт № ***, изд. на *** г. от *** и разрешение за пребиваване № ***, изд.
на *** г. от ***, с български ЛНЧ **********, женен, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес ***, общ. ***, гр. ***, кв. „***“, ул.
„***“, бл. ***, ет.***, ап.***, вх. ***, комплекс „***“, къща „***“ № *** и
настоящ адрес гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***
СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН ЗА ТОВА, че
На 06.08.2025 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл.
Хасково, направил опит да пренесе през границата на страната, от Р. България
в Р. Турция, без знанието и разрешението на митниците предмети за
производствени цели в големи размери - златни изделия /материал/, проба 916
/22 карата/, с общо нето тегло 997,50 грама на стойност 166 722,15 лева, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини -
престъпление по чл.242 ал.1 б. „д“, вр. чл.18 ал.1 от НК
и
за това, че на 06.08.2025 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, при излизане
от Р. България за Р. Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във валутна митническа декларация
5
придружени парични средства - сумата от 81 170 /осемдесет и една хиляди сто
и седемдесет/ евро, с обща левова равностойност съгласно фиксирания
валутен курс на БНБ към 06.08.2025 г. възлизаща на 158 754,72 лева /сто
петдесет и осем хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и
две стотинки/, пренасяни през границата на страната, като нарушил
разпоредбите на:
Валутен закон:
- чл. 10а, ал. 2 – „Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро
или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи
2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от
23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят
в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005
(ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС)
2018/1672.“;
- чл. 10а, ал. 3 - „Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за
неизпълнено и:
1. когато декларираната информация е невярна или непълна;
2. когато паричните средства не са предоставени на разположение на
митническите органи за контрол.”;
- Чл. 10д, ал.1 „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства не подлежат на деклариране, приносителят
преминава през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно заявява това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора.“;
- Чл. 10д, ал. 2 „Разпоредбата на ал. 1 не ограничава правото на
приносителя да извърши писмено деклариране по свое желание. В този случай
декларирането се извършва съгласно чл. 10а или 10б.“;
- Чл. 10д, ал. 3 „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е
преминал през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявил това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора, това се смята за невярно декларирана информация.“;
6
- Чл. 10д, ал. 4 „Декларирането на парични средства, които се
придружават от лице, ненавършило 16 години, се извършва от
съпровождащото го пълнолетно лице.“
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1672 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните
средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1889/2005:
- Чл. 3, пар. 1 „Всеки приносител, който носи в себе си парични средства
на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред
компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или
излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол.
Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено,
ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните
средства не се предоставят на разположение за контрол”;
- Чл. 3, пар. 2 „В декларацията по параграф 1 се предоставят данни за:
а) приносителя, включително пълно име, данни за контакт, включващи
адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за
самоличност;
б) собственика на паричните средства, включително пълно име, данни за
контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на
документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице, или пълно
име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е
нА.чен - идентификационния номер по ДДС, когато собственикът е
юридическо лице;
в) предвидения получател на паричните средства, когато данните са
нА.чни, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и
място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато
предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт,
включително адрес, регистрационен номер и когато е нА.чен -
идентификационен номер по ДДС, когато предвиденият получател е
юридическо лице;
г) вида и размера или стойността на паричните средства;
д) икономическия произход на паричните средства;
7
е) предназначението на паричните средства;
ж) транспортния маршрут; и
з) транспортното средство“;
Чл. 3, пар. 3 „Данните, изброени в параграф 2 от настоящия член, се
предоставят в писмен вид или по електронен път, като се използва
формулярът за декларация, посочен в член 16, параграф 1, буква а). При
поискване на декларатора се предоставя заверено копие от декларацията”, и
предметът на престъплението е в особено големи размери - престъпление по
чл.251 ал.1 от НК.
Престъпленията са извършени виновно, при форма на вината - пряк
умисъл.
2. За така извършените престъпления на обвиняемия А. К.:
2.1. На основание чл. 242 ал. 1 б. „д“, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 и
ал. 2 от НК, се налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години и „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ се отлага с изпитателен срок от 4 /четири/
години.
2.2. На основание чл. 251 ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК се налага наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на една
пета от стойността на предмета на престъплението, а именно сумата от
31 750,94 лева.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ се отлага с изпитателен срок от 3 /три/
години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на обвиняемия А. К. /A. K./, род. на
********** г. в гр. ***, *** с персонален № *** се определя едно общо
наказание между двете, в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК към така определеното най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ се присъединяват изцяло наказанията
„глоба“ в размер на 10 000 лева и „глоба“ в размер на 31 750,94 лева.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо
8
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години се отлага с
изпитателен срок от 4 /четири/ години.
3. Относно веществените доказателства:
- на основание чл. 242 ал. 7 от НК, предметът на престъплението, а
именно 997,50 грама златни изделия /материал/, проба 916 /22 карата/,
намиращи се на съхранение в ТД „Митница Бургас“ да се ОТНЕМАТ в полза
на Държавата.
- пари, представляващи сумата от 81 170 /осемдесет и една хиляди сто и
седемдесет/ евро, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен
курс на БНБ към 06.08.2025 г. възлизаща на 158 754,72 лева /сто петдесет и
осем хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/, находящи се на съхранение в на МП „Капитан Андреево“ при ТД
Митница Бургас, да се върнат на собственика – фирма „***“ или на
упълномощено от нея лице.
4. Имуществените вреди от престъпленията не са настъпили.
5. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК разноските, направени в
досъдебното производство в размер на 301,60 лв. ще бъдат заплатени от
обвиняемия А. К. /A. K./ по сметка на ТД Митница Бургас.
На обвиняемия бе разяснен смисълът на настоящото споразумение,
екземпляр от който му се връчи, като декларира, че се отказва от съдебно
разглеждане на делото по общия ред. Съгласява се с правните последици от
същото, а именно, че след одобряването му от първоинстанционния съд,
определението на съда по чл. 382 ал. 9 НПК е окончателно и има последиците
на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно и касационно обжалване.
ОБВИНЯЕМ:
А. К.
ЗАЩИТНИК: ПРОКУРОР:
адв. Д. С. В. Р.-Р.
9
ПРЕВОДАЧ:
Л. Е.
ДЕКЛАРАЦИЯ
Подписаният А. К. /A. K./, род. на ********** г. в гр. ***, обл. ***, *** с
персонален № ***, ***, турски гражданин, притежаващ международен
паспорт № ***, изд. на *** г. от *** и разрешение за пребиваване № ***, изд.
на *** г. от МВР, с български ЛНЧ **********, женен, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес ***, общ. ***, гр. ***, кв. „***“, ул.
„***“, бл. ***, ет.***, ап.***, вх. ***, комплекс „***“, къща „***“ № *** и
настоящ адрес гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, ЗАЯВЯВАМ, че съм
съгласен с така постигнатото споразумение между Окръжна прокуратура гр.
Хасково и защитника ми, наясно съм с неговите последици и ДЕКЛАРИРАМ,
че се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
ОБВИНЯЕМ:
А. К.
ПРЕВОДАЧ:
Л. Е.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да одобрите споразумението като
непротиворечащо на закона и на морала.
АДВ. С.: Моля да одобрите споразумението.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Да се одобри
10
споразумението.
По направеното искане, съдът се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание и запознаване с окончателното споразумение, вписано в
съдебния протокол, което е идентично с депозираното от страна на ОП-
Хасково, съдът намира, че така депозираното споразумение не следва да бъде
одобрявано, тъй като същото противоречи на закона и на морала, по
отношение на престъплението по чл.251 ал.1 от НК. Това е така, защото
посоченото престъпление е бланкетно, а при бланкетните диспозиции,
престъпната норма се запълва с конкретни задължения, които следва да бъдат
изпълнени или не, определени в други закони. В случая с бланкетът, запълнил
състава на престъплението по чл. 251 ал.1 от НК, на обвиняемия са вменени и
нарушени задължения по Валутния закон, които нямат връзка с престъпния
състав. Такива са нарушенията, които са му вменени по чл.10а, ал.3, чл.10д,
ал.1, като последното неясно защо е включено в обвинението, след като
инкриминираните парични средства са подлежА. на задължително
деклариране, разпоредбата на чл. 10д, ал. 2, както и тази на чл. 10д, ал. 4 от
ВЗ, като пак е неясно защо това нарушение е посочено като допуснато при
извършване на цитираното престъпление, след като обвиняемият е лице, което
значително е надхвърлило възрастта от 16 години. В производствата по реда
на Глава XXIX от НПК, за разлика от тези при които съдът решава въпросите
по вината с присъда, липсва възможност обвиняемият да бъде оправдан ако се
установи, че не е извършил конкретни нарушения. По тези съображения,
депозираното споразумение конкретно за престъплението по чл.251 ал.1 от
НК, противоречи изцяло на закона и на морала. Същевременно,
самостоятелно произнасяне за престъплението по чл. 242 ал. 1 б. „д“, вр. чл.18
ал.1 от НК е невъзможно в настоящото производство. Освен посоченото,
нарушения са допуснати и при определяне на общото наказание на
обвиняемия досежно наложените наказания „глоба“. Както е известно,
българският наказателен закон не познава случаи в които ако са наложени
няколко наказания „глоба“, те да се определят за изпълнение едновременно. В
такива случаи, по правилата на чл.23 от НК, когато наред с наказанията
„лишаване от свобода“ са наложени и кумулативно няколко „глоби“, освен
определяне на общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на най-
тежкото, се налага и най-тежката по размер „глоба“, а не както е в настоящия
случай - налагане на две глоби, като именно в този смисъл е константната и
11
задължителна съдебна практика. Посочените обстоятелства не са съобразени
при подписване на споразумението, поради което същото не следва да бъде
одобрено като противоречащо на закона и на морала, съдебното производство
по НОХД № 999/2025 г. по описа на ОС-Хасково следва да бъде прекратено, а
делото върнато на ОП-Хасково. По тези съображения и доколкото делото
следва да се върне на досъдебната му фаза, е безпредметно и произнасянето
по направеното искане от страна на прокурора в настоящият момент по чл.72,
ал.2 от НПК, което в случая следва да бъде оставено без уважение, а такова
искане не е пречка да се направи и на досъдебната фаза. По изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА споразумението, постигнато на 12.11.2025 г. в
гр.Хасково, между Е. И. – прокурор при Окръжна прокуратура гр.Хасково, за
която в днешното съдебно заседание се явява прокурор В. Р.-Р. и адв.Д. С. от
АК гр. Хасково, упълномощен защитник на обвиняемия А. К. /A. K./, по ДП
84/2025г. по описа на ТД „Митница Бургас“, вписано в съдебния протокол от
днешното съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 999/2025 г. по
описа на ОС-Хасково и ВРЪЩА делото на ОП-Хасково.
Определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.72 ал.2 от НПК, за
налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху внесената от обвиняемия
парична гаранция по ДП № 84/2025г. по описа на ТД „Митница Бургас“, за
обезпечаване на предвидените за престъпленията наказания „Глоба“.
Определението в тази част подлежи на обжалване и протест пред
АС-Пловдив в едноседмичен срок от днес по реда на ГПК.
На преводача Л. А. Е. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер
на 100 лева от бюджетните средства на съда за извършения устен превод в
днешното съдебно заседание.
12
Заседанието приключи в 12:15 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
Секретар: _______________________
13