Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 21.02.2022
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11335 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищцата И.Х. Ш.-Ф.срещу решение № 68451/18.03.2019 г. на СРС, 165 с - в, по гр.
д. № 67546/2016 г., с което е отхвърлен предявения от нея срещу А.Ц.И., ЕГН ********** иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
за разваляне на сключения между З.П.Х. (наследодателка на ищцата) и ответника
договор от 11.10.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 49, том IX, peг. № 19898, дело № 1349/2016
г.
Ищцата И.Х.Ш.
излага съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон. Неоснователно
съдът е приел, че не са налице предпоставки за разваляне на процесния договор
за издръжка и гледане, по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че А.И. е
изпълнил задълженията си по този договор. От момента на сключване на договора
до смъртта на прехвърлителката (19 дни, десет от които тя е била в болнично
заведение), не може да се приеме, че са изпълнени задълженията на ответника да
поеме издръжката и гледането на З.Х.. Поддържа, че съгласно установеното в
друго дело № 2845/2017 г. ответникът е изтеглил спестяванията на Х. на
29.09.2016 г. въз основа на неистинско пълномощно. Твърди се, че не е
установено ищецът да е полагал грижи за прехвърлителката, като поддържа, че СРС
не е обсъдил възраженията на ищцата в цялост. Моли да се отмени решението и да
се уважи иска.
Въззиваемата
страна - ответникът А.Ц.И., чрез представителя си, оспорва жалбата, като излага
съображения, че е неоснователна. При постановяване на решението съдът е
съобразил всички събрани доказателства. Поддържа, че решението е недопустимо
постановено, тъй като ищцата не е имала право да предявява иска като наследник
на Д. Х., понеже ответникът е станал такъв наследник въз основа на оставено в
негова полза нотариално завещание, което не е оспорено по съответния ред. По
същество поддържа, че СРС е съобразил възражението за т. н. скорошна смърт на
прехвърлителката. От приетата пред СРС СМЕ и обсъдените от съда свидетелски
показания се установява, че ако ответникът не е продължил да се грижи за З.Х.,
нейната смърт би настъпила много по - рано. Излага съображения, че около момента
на сключване на договора Х. е била на легло и не е можела да се обслужва сама,
поради което е зависила изцяло от чужди грижи. Ищцата е отказала да се грижи за
майка си, като грижите за нея са поети от ответника и неговото семейство, което
е мотивирало Х. да вземе решението за прехвърляне на имота. Изричното желание
на З.Х. дъщеря й да не получи нищо след нейната смърт е обективирано и
оставеното в полза на ищеца нотариално завещание. Законосъобразно СРС е приел
за установено, че ответникът е изпълнявал стриктно задълженията си по договора.
Ответникът и децата му са били непрекъснато до ищцата и са полагали грижи за
нея, което се установява от показанията на свидетелите и на двете страни. Моли решението
– да се обезсили, а производството да се прекрати – като недопустимо или да се
потвърди решението на СРС, както е постановено, като се остави без уважение
жалбата. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Въззивната
жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно постановено.
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор
за издръжка и гледане, предявен от наследника по закон на прехвърлителя по
договора.
От
приетите пред СРС писмени доказателства от фактическа страна по делото е
установено и не се оспорва, че с договор от 11.10.2016 г. по Нотариален акт № 49, том
IX, дело № 1349/2016 г. З.П.Х. (наследодател на ищцата) е прехвърлила на ответника
А.Ц.И. 3/4 ид. ч. от недвижим имот, с идентификатор 68134.2046.174, находящ се
в с. Бистрица, СО, м. Малинова долина, с площ по документи за собственост от
1 075 кв. м.а по скица с площ от 1 230 кв. м., заедно с построените в
мястото жилищна сграда, с идентификатор 68134.2046.174.2, със застроена площ от
93, 50 кв. м. и разгърната застроена площ от 195, 25 кв. м., състояща се от
сутерен и два етажа, описани подробно в акта, заедно с гараж, с идентификатор
68134.2046.174.3 със застроена плащ от 34, 22 кв. м., срещу задължението
приобретателят да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, докато е
жива, като и осигури един спокоен и нормален живот. Прехвърлителката си е
запазила пожизнено правото на ползване върху имота, предмет на сделката.
Не се е спорило, че З.П.Х.
е имала право на собственост върху
посочените в нотариалния акт имоти към момента да сключване на договора, както
и че същата и починала на 30.10.2016 г., като е оставили за свой единствен
наследник по закон дъщеря си - ищцата И.Х.Ш..
В хода на производството и
преди първото по делото съдебно заседание пред СРС, е представено универсално
завещание, обективирано в нот. акт № 16, том І, рег. № 32430, дело №
16/07.10.2016 г. на нотариус Р.Д., с което в полза на ответника А.Ц.И. е
завещано цялото движимо и недвижимо имущество на прехвърлителката З.П.Х.. Това
завещание не е оспорено от ищцата в производството.
Въззивният съд, също както
първоинстанционният съд, следи
служебно за наличието на абсолютните процесуалните предпоставки за водене на
делото. Доколкото разпоредбите на процесуалния закон са императивни,
процесуалната легитимация на страната е задължителна, за да бъде редовно упражнено правото на иск.
По тази причина, с определение
от 17.06.2021 г. настоящият състав е оставил исковата молба без движение, на
основание чл. 273 ГПК, вр. с чл. 129, ал. 4 ГПК и чл. 130 ГПК и е дал
възможност на ищцата И.Х.Ш. да
обоснове процесуалната си легитимация по заведения от нея иск чл. 87, ал. 3 ГПК, за разваляне на договор от 11.10.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 49,
том IX, peг. №
19898, дело №
1349/2016 г., като съобрази представеното по делото
универсално завещание, обективирано в нот. акт № 16, том І, рег. № 32430, дело
№ 16/07.10.2016 г. на нотариус Р.Д., с което в полза на ответника А.Ц.И. е
завещано цялото движимо и недвижимо имущество на прехвърлителката З.П.Х.. В
същият срок е дадена възможност на ищцата да посочи дали оспорва завещанието, в какъв смисъл (в какво се състои оспорването)
и иска ли събиране на доказателства във връзка с това.
Ищцата е била редовно уведомена за
указанията на 22.06.2021 г. и не ги е изпълнила до изтичане на предоставения й
срок.
Като съобрази
изложеното, настоящият състав намира атакуваното решение за недопустимо
постановено по следните съображения:
Процесуалната легитимация се обуславя
от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право и следва от твърденията на ищеца, а материалноправната легитимация дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение.
Когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. В случая ищцата И.Х. Ш.-Ф.е обосновала
правото си на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу приобретателя по договора за
издръжка и гледане - А.Ц.И. на качеството си на наследник по закон на
прехвърлителката на имота З.П.Х., починала на 31.10.2016 г.
Действително, след смъртта на лицето, което е прехвърлило
право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, призованите към наследяване лица придобиват само притежаваните от
наследодателя към момента на откриване на наследството права.
Както се посочи и по - горе,
в хода на производството пред СРС е прието като доказателства универсално
завещание, обективирано в нот. акт № 16, том І, рег. № 32430, дело №
16/07.10.2016 г. на нотариус Р.Д., с което З.П.Х. е завещала в полза на
ответника А.Ц.И. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Съдът съобразява, че общото завещателно разпореждане по чл. 16, ал. 1 ЗН
съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на
закона. Лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание, придобива
качеството на наследник на цялото или дробна част от наследството, от момента
на откриването му (в
случая от смъртта на наследодателката – 31.10.2016 г.) и от този момент посоченият за наследник става титуляр на целия комплекс,
или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права и задължения
на завещателя (в т. см. - мотиви
по т. 3 от ТР
№ 1/19.05.2004 г. на ОСГК).
Следователно, със смъртта на
наследодателката З.П.Х. на 31.10.20216 г. (преди
завеждане на исковата молба на 25.11.2016 г.), ответникът и приобретател
на имота А.Ц.И. е придобил качеството на универсален
наследник по завещание на прехвърлителката по договора за издръжка и гледане,
чието разваляне се е претендирало с иска по чл. 87, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, в
резултат от универсалното завещателно разпореждане в полза на ответника А.Ц.И.,
настъпило на 31.10.2016 г., ищцата е загубила качеството си на наследник по
закон на З.П.Х., от което черпи процесуалната си легитимация по иска.
След като за ищцата е отпаднало качеството
й на наследник по закон, отпаднало е и правото й да иска разваляне на договора
за издръжка и гледане като наследник по закон на майка си. Това е така,
доколкото в патримониума на всеки един от наследниците (по закон или по завещание) преминава само правото да иска развалянето на договора за
издръжка и гледане до припадащия му
се обем от права, съгласно правилата на чл. 5-10 ЗН.
Според настоящият въззивен
състав, след като оставеното в полза на ответника завещание не е оспорено в
производството, ищцата не разполата с процесуалната легитимация по иска за
разваляне на договора за издръжка и гледане, понеже в лицето на ответника са се
слели качествата на наследник по завещание и приобретател на имота по договор
за издръжка и гледане. Заявеният иск по чл. 87, ал. 3 ГПК е недопустим - като предявен
от лице, което няма право на иск. Въпросът за процесуалната легитимация е
въпрос за редовност на исковата молба и е обуславящ за
допустимостта на цялото производство, за която съдът следи и служебно - без
довод на страните, включително във въззивната инстанция. (арг. от ТР № № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При липса на легитимация на
ищцата за предяви иска, настоящият състав намира, че решението на СРС е
недопустимо постановено и следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК,
а производството по делото да се прекрати, без да се обсъжда по същество
основателността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и събраните в тази връзка писмени
и гласни доказателствата пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора и направеното
искане, право на разноски пред настоящата инстанция има ответника. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски за адвокат в
размер на 900 лв., които са реално заплатени в производството.
Така мотивиран, СГС
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 68451/18.03.2019 г. на СРС, 165 с - в, по гр.
д. № 67546/2016 г., на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И.Х. Ш.-Ф., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Х., да заплати
на А.Ц.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Л., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.