РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Перник, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело
№ 20221700500354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №260012/21.02.2022г. по гр.д.№1004/2020г. на Районен съд- Радомир е
отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.75 ЗС на Т. И. Й., с адрес: ***,
ЕГН:**********, срещу С. К. Б. от ***, с ЕГН:**********, с който моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да й предаде владението на заградени от него
около 400 кв.м., при граници: път, имот *, имот * и останала част от имот *, представляващи
част от поземлен имот № *, в кадастрален район ** в ***, като по нотариален акт имотът е с
площ от 1000 кв.м., при граници на имота по нотариален акт: С. С., черен път от две страни
и Н. А., а по скица: имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № * и път, всички
находящи се в кадастрален район ** в местността „***“ в землището на ***, заградени от
ответника от страна на пътя- над 10 м., а на отсрещната страна- на 10 м. и половина.
Със същото решение Т. И. Й. е осъдена да заплати на С. К. Б. сумата от 1100 лв.
/хиляда е сто лева/- направени разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. И. Й., с която е
обжалвала решението изцяло, като моли същото да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено ново такова, с което искът да бъде уважен, като се присъдят и разноските за
двете инстанции. Твърди се че първоинстанционният съд не прави разлика между
владелчески и ревандикационен иск доколкото е установил, че отнемането на владението е
извършено от собственик на имот, поради което искът бил неоснователен. С исковата молба
е поискано осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на заградената от него
част от около 400кв.м. при граници:път, имот *, имот * и останалата част от имот *. В с.з. на
РРС от 15.06.2021г. адв. Д. е уточнила, че искът е предявен за част от имот №** и част от
имот №*. Във въззивната жалба се твърди, че оградата е преместена след ***г. по
практически несъществуваща граница, като от имота владян от ищеца с площ от общ 1030
1
кв.м. са отнети 430 кв.м.
В законоустановения срок е подаден отговор от С. К. Б., с който се иска обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От приетите по делото
доказателства е видно, че ищцата притежава правото на собственост върху имот с площ от
600кв.м., съгласно Нотариален акт №***г. Въззиваемият Б. е придобил правото на
собственост върху спорните 430кв.м. на ***г. чрез покупко- продажба. Твърди се, че
правилно първоинстанционният съд е отчел, че ответникът е собственик на спорната реална
част.
По делото е подадена и частна жалба от Т. И. Й. срещу Определение от 22.03.2022г.,
по гр.д.№1004/2020г. на Районен съд- Радомир, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е
оставил без уважение искането на ищеца за изменение на обжалваното решение в частта за
разноските. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С. К. Б., с който
се иска потвърждаване на същото определение.
С Определение № 435/24.06.2022г. на ПОС, постановено по настоящето дело, е
констатирана нередовност на исковата молба, поради което и производството по делото е
оставено без движение до отстраняване от ищеца на нередовностите на исковата молба,
посочени в същото определение.
С молба от 15.07.2022г. ищецът Т. И. Й. е отстранила посочените нередовности на
исковата молба, като е
1.индивидуализирала спорната реална част с площ от 430кв.м., като същата е
обозначена като ПИ- ** в скица №***г. / приложена към исковата молба /. В скица №***г. /
приложена към отговора на исковата молба / също е посочен ПИ ** в к.р. ** от плана на ***.
В заключението на в.л. Г. е приложена скица, на която спорната част е обозначена като ПИ
**, а за нуждите на заключението е обозначена с буквите АБВГ. Границите на този имот са
път, ПИ * на Т. Й., ПИ *, и ПИ * на С. Б..
2.конкретизирано е, че с преместването на оградата от ответника ищецът изцяло е
лишен от владението на спорната част от имота.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно по следните съображения:
Видно от Нотариален акт № ***г., том. **, peг. № ***, дело 372 от 2011г., на нотариус
М. Д., жалбоподателката във въззивното производство и ищца в първоинстанционното
производство Т. Й. е собственик на поземлен имот № *, в кадастрален район **, в ***, с
площ от 600кв.м., при граници на имота по нотариален акт: С. С., черен път от две страни и
Н. А., а по скица: имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № * и път, всички,
находящи се в кадастрален район ** в местността „**“ в землището на ***. Видно от същия
НА имотът съставлява такъв по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от Нотариален акт №***г. на нотариус Б. К. въззиваемият в настоящето
производство и ответник в първоинстанционното производство С. Б. е придобил правото на
собственост върху неурегулиран поземлен имот в ***, с площ от 600 кв.м. Видно от същия
НА имотът съставлява такъв по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На *** г. на основание чл.35, ал.6 от ЗОС, във вр. с чл.94 , ал.1 от Наредбата за реда, за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Заповед № ***г. и
2
Протокол № ***г. на тръжната комисия, назначена със Заповед № ***г. на Кмета на ***, в
***, в качеството му на продавач- от една страна и С. Д. К. ЕГН: ********** , в качеството
му на купувач- от друга, е извършена покупко- продажба на недвижим имот чрез публичен
търг - частна собственост, на следния недвижим имот: ПИ ** в местността „***“, с площ от
430 кв. , находяща се в землището на ***, с граници по скица: изток - път, запад ПИ * и ПИ
№ *, к.р. **, север ПИ * кр.**, юг- ПИ *, к.р.**.
С Нотариален акт №***г., нот. дело 411/2019г., на нотариус М. Д., въззиваемият С. К.
Б. е закупил от С. Д. К. следния недвижим имот: ПИ ** в местността „***“, с площ от 430
кв. , находяща се в землището на ***, с граници по скица: изток - път, запад ПИ * и ПИ № *,
к.р. **, север ПИ * кр.**, юг- ПИ *, к.р.**.
Видно от показанията на свидетелите С. Е. Й. и А. И. Н.- В. жалбоподателката във
въззивното производство и ищца в първоинстанционното производство Т. Й. е придобила
през ***г. недвижим имот в ***, с площ от около един декар, като същият имот е бил
заграден с ограда от четирите страни. Видно от същите показания жалбоподателката Й. е
владяла необезпокоявано същият имот до ***г., когато въззиваемият Б. е преместил
съществуващата ограда навътре в имота на жалбоподателката, като завзел спорните 430кв.м.
До преместването на оградата никой не е оспорвал владението на жалбоподателката Й..
Видно от заключението по основната съдебно- техническа експертиза на вещото лице
Р. Г. процесните имоти са нанесени в плана на новообразуваните имоти в землището на ***,
одобрен със Заповед № ***г. Имотът, собственост на жалбоподателката Т. Й. с площ от
600кв.м. е нанесен под № * съгласно плана на новообразуваните имоти, на основание
Нотариален акт № ***г. на нотариус М. Д.. Имотът, собственост на въззиваемия Б. с площ
от 430кв.м. е нанесен под № ** съгласно плана на новообразуваните имоти, на основание
Нотариален акт № ***г. на нотариус М. Д..
Видно от заключението по същата СТЕ към настоящият момент между двата имота №
* и №** е поставена ограда по линията ВГ. Според вещото лице оградата е поставена
сравнително скоро, като местоположението и е установено на базата на извършено
трасиране от правоспособно лице по част „Геодезия”, за което е съставен Протокол образец
2 от *** г.
Преди трасирането и последвалото поставяне на оградата между имоти с
планоснимачни номера * и *, не е имало такава между тях. Ограда е имало по линията АБ на
приложената скица, която е граница между имоти с планоснимачни номера ** и *. На
практика площта на имот пл. № ** е била приобщена към имот пл. * и се е ползвала от
собствениците на имот пл.*. Това обстоятелство се установило при извършения оглед на
място. По линията БВЕ е изпълнена бетонна основа, върху която е поставена ограда от
мрежа и метални колове. Оградата от мрежа и метални колове по лицето на имот пл. № * се
различава от тази по линията БВЕ. Входът към имот пл. № * е бил откъм имот пл. № ** и
представлява голяма и малка метални порти. Към настоящия момент е поставена нова
метална порта за вход за имот пл. № *. Предвид това вещото лице дава следното заключение
по поставения от ищцата въпрос: Площта на имота по първоначалните му граници, така,
както е бил заграден и владян от ищцата, е била 1030 кв. м.. Площта, завзета от въззиваемия
Б., е 430 кв. м.
Видно от допълнителната СТЕ плана на новообразуваните имоти в землището на ***,
3
е одобрен със Заповед № ***г. на Областния управител. Няма издавана Заповед № ***г. на
Областен управител на *** област, която да се отнася за землището на ***.
Процесиите имоти номера *, ** и * по плана на новообразуваните имоти в землището
на ***, нямат и не са имали изменения. Относно имот **, който е с площ от 430 кв. м., има
промени само в регистъра за собствеността към плана на новообразуваните имоти.
Първоначално е записан като имот на наследници на Х. К. на основание Решение на ОСЗ №
***г., след това презаписан на Община *** на основание АОС № ***г., а в момента на С. К.
Б. на основание Нотариален акт № **, том ***, peг. № ***, дело № 411 от 26.09.2019г.,
издаден от М. Д..
С протоколно определение от о.с.з. на ПОС от 06.10.2022г. съдът е определил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между същите страни няма
заведено дело за собственост по отношение на процесния имот, поради което и настоящето
производство е допустимо предвид разпоредбата на чл.359 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Основните
признаци на владението са обективен и субективен. Обективният признак характеризира
владението като упражняване на фактическа власт върху вещ чрез съответни действия, а
субективният признак се свързва с волята на лицето да държи вещата като своя, като за да се
достигне до извод за наличие на владение, по делото следва да бъдат установени и двата
признака.
Съгласно постоянната съдебна практика владелческата /посесорна/ защита
представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо
състояние. С иска по реда на чл. 75 ЗС може да бъде защитавано владение на недвижим
имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от
шест месеца. Ищецът следва да установи единствено факта на осъществяване на владението
и факта на нарушението. Под “нарушение” по смисъла на чл. 75 ЗС се разбира всяко
действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и
което е вън от неговата воля. Искът по чл. 75 ЗС защитава самото владение като фактическо
състояние. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват
спорове за собственост.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че в процесния случай
жалбоподателката във въззивното производство и ищца в първоинстанционното
производство Т. Й. е собственик на поземлен имот № *, в кадастрален район **, в ***, с
площ от 600кв.м., а въззиваемият в настоящето производство и ответник в
първоинстанционното производство С. Б. е собственик на поземлен имот№ *, в кадастрален
район **, в ***, с площ от 600кв.м. В процесния случай се спори относно владението върху
имот №** с площ от 430 кв. м., който се намира между имот №* и имот №* в ***.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че спорният имот №** е владян от
жалбоподателката във въззивното производство и ищца в първоинстанционното
производство Т. Й. от ***г. до ***г. Същата го е владяла, като част от общ имот с площ от
около един декар, в който се е включвал и имот №*, като същият имот е бил заграден с
ограда от четирите страни. Видно от свидетелските показания жалбоподателката Й. е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот до ***г. с намерението да го свои, т.е.
4
налице са и обективния и субективния елемент на владението като фактическо състояние.
Този извод на съда се потвърждава и от заключението по основната съдебно- техническа
експертиза на вещото лице Р. Г., видно от което площта на имота по първоначалните му
граници, така, както е бил заграден и владян от ищцата, е била 1030 кв. м.
Няма спор по делото, че през ***г. въззиваемият Б. е преместил съществуващата
ограда навътре в имота на жалбоподателката, като завзел спорните 430кв.м. До
преместването на оградата никой не е оспорвал владението на жалбоподателката Й..
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателката във въззивното
производство и ищца в първоинстанционното производство Т. Й. е доказала кумулативното
наличие и на двете предпоставки на иска с правно основание чл.75 ЗС- владение върху
спорния имот повече от шест месеца и нарушаване на същото от страна на ответника през
***г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което
владелческият иск да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на въззиваемия:
1.Възражението на въззиваемия, че е придобил правото на собственост върху спорния
имот №** с Нотариален акт № **, том***, peг. № ***, дело № 411 от 26.09.2019г. е
неоснователно. По изложени по- горе съображения съдът намира, че при посесорните
искове въпросът за собствеността върху спорния имот е ирелевантен при защита на
владението като фактическо състояние. Владението върху вещ е самостоятелно вещно право
и подлежи на защита от владелеца по отношение на всички лица, в т. ч. и по отношение на
собственика на вещта, като за целта владелецът разполага със специален предвиден в закона
ред –владелческия иск по чл. 75 ЗС.
2.Възражението на въззиваемия, че спорният имот е бил общинска собственост,
поради което и е налице забрана за придобиването му по давност, е неотносимо към
процесния случай. Няма спор по делото, че процесният имот попада в плана на
новообразуваните имоти в землището на ***, одобрен със Заповед № ***г. на Областния
управител, касаещ земеделски земи по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е бил общинска
собственост. Съгласно постоянната съдебна практика за защита на владението с посесорен
иск е без значение правната възможност на владелеца да придобие собствеността върху
владения имот по давност. Предпоставките за придобиване на имот по давност са уредени в
чл.79 и сл.ЗС и касаящ петиторните искове за собственост. За разлика от тях с посесорни
искове разполагат и лицата, владеещи публична държавна или общинска собственост, както
и владелците на реални части от УПИ. В този смисъл е и изразеното становище в теорията
/Вещно право- практически проблеми от М. Б. и К. В./. Поради това и съдът намира, че няма
правни пречки за защита владение върху имот частна общинска собственост, която
впоследствие е преминала в патримониума на частноправни субекти.
На основание чл. 361 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на жалбоподателката във въззивното производство и ищца
в първоинстанционното производство Т. Й. следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
5
В първоинстанционното производство същата е доказала разноски в общ размер на
1650лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице, които следва да и бъдат
присъдени.
Във въззивното производство същата е доказала разноски в размер на 50лв. за
държавна такса, които следва да и бъдат присъдени.
Във въззивното производство жалбоподателката Й. е била представлявана безплатно
от адв. Й., поради което на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв., което е минималния размер по чл.7, ал.5 НМРАВ
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260012/21.02.2022г. по гр.д.№1004/2020г. на Районен съд-
Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.75 ЗС, С. К. Б., с ЕГН:********** и адрес:***, да
предаде на Т. И. Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, владението върху реална част с
площ от 430кв.м., представляваща Поземлен имот ** в кадастрален район ** по плана
на новообразуваните имоти в землището на ***, одобрен със Заповед № ***г. на
Областния управител.
ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН:********** и адрес:***, да заплати на Т. И. Й., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 1700лв., представляваща направени разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице, в първоинстанционното и
въззивното производства.
ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН:********** и адрес:***, да заплати на адв. Е. Й.
сумата от 600лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на жалбоподателя Т. И. Й. във въззивното производство.
ДОПУСКА, на основание чл. 361 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на
гореописания имот
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6