№ 418
гр. Разград , 18.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500268 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.396, ал.2, изр.ІІ във вр. с ал. 1 и чл.27 ГПК.
С постановено по реда на чл.389 ГПК Определение №2853/7.V.2020г. по гр.д. №1331 по описа му за
2020г., състав на РРС е оставил без уважение молбата на ищеца „ПРИМА М“ЕООД,ЕИК116514716 за
обезпечаване на иска му, предявен срещу В. С. В. за установяване на дължимо по договор за изработка парично
вземане, с постановяване на „право на задържане“ върху собствения на ответника л.а.-джип „Тойота Ланд
Круизер 90 Колорадо“, рег.№РР 8047 АР. За да остави молбата без уважение, първоинстанционният съд е приел,
че е сезиран с недопустима по см. на чл.397 ГПК обезпечителна мярка.
Недоволно от така постановеното определение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –
адв.Събева, „ПРИМА М“ЕООД,ЕИК116514716 обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно.
Моли за отмяна на определението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи молбата за
обезпечаване на предявения на осн.чл.124 ГПК иск чрез постановяване „право на задържане“ върху собствения
на ответника по иска автомобил.
Като подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК , при отстранена в срок нередовност и от страна,
легитимираща правен интерес от обжалване на определението, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По иск на „ПРИМА М“ЕООД,ЕИК116514716, предявен по реда на чл.415 ГПК и на осн.чл.124 ГПК
срещу В. С. В. за установяване дължимост на вземане по възложен от последния с договор за изработка ремонт
на МПС- джип “Тойота Ланд Круизер 90“ с рег.№РР8047 АР, на производство пред РРС е образувано и висящо
грд №1331 по описа му за 2020г. С подаване на исковата молба, „ПРИМА М“ЕООД,ЕИК116514716 е сезирал
съда с искане по чл.389 ГПК. Като мярка, целяща да обезпечи дължимото му се по иска изпълнение, молителят е
посочил „право на задържане“ върху описания по горе и възложен му по договор за ремонт - джип “Тойота Ланд
Круизер 90“ с рег.№РР8047 АР.
В основание на отказа си да допусне обезпечението, първостепенният съд е приел, че претендираната в
обезпечение мярка, е недопустима, не попада в обхвата на разрешените такива с разпоредбата на чл.397 ГПК и е
несъответна на приложимите по изпълнение на иска принудителни способи. В основание на извода си за
1
недопустимост на посочената мярка , първоинстанционният съд е посочил, че в процесуалния закон не е
предвиден ред за изпълнението й.
В допълнение на изложеното в мотиви на обжалвания съдебен акт, в този си състав съдът съобразява
следното: Според Определение № 25/ 25.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 198/2016 г., I г. о., ГК - "обезпечителна
мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга
неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица, нито правните последици от налагането й да
съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора".
В случая, предвид твърденията в частната жалба и предявената искова молба, с приложените съм нея
доказателства, се установява, че претендираната в обезпечение мярка е неоправдана, тъй като по последиците си
би засегнала правната сфера на ответника, ограничавайки правата му върху доказано собствената му движима
вещ, която не е въведена в предмет на предявения срещу него положително установителен иск.
На следващо място , извод за недопустимост на претендираното в обезпечение на иска „право на
задържане“ се следва и от правната характеристика на този способ за защита. Правото на задържане не е
предвидено като институт на обезпечителното производство, а като потестативно право на добросъвестния и
приравнения на него владелец, а по отношение на движими вещи - и на държателя, което следва да бъде
упражнено чрез възражение или иск и признато по съдебен ред (чл. 91 ЗЗД; чл. 72. ал. 3 и чл. 74, ал. 2 ЗС и
др.). Правопораждащ юридически факт за възникване на правото на задържане е единствено съдебното решение,
не и споразумение между страните или фактическото извършване на подобрения и разноски по повод на вещта. В
определение № 261/10.06.2011 г., ІІ ГО, ч.гр.д. № 221/2011 г. на ВКС - постановено по реда на чл. 290 и сл. от
ГПК и имащо задължителен характер за прилагане от съдилищата, е прието, че " правото на задържане“ е
функция и последица от уважаването на самия иск, доколкото е заявено като правозащитно средство в исковото
производство.
Предвид изложеното, съдът приема, че исканата обезпечителна мярка е недопустива и не следва да бъде
допускана за обезпечаване на предявения по реда на чл.124 във вр. с чл.415 ГПК установителен иск.
При тези си мотиви, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „ПРИМА М“ЕООД,ЕИК116514716 , подадена чрез
процесуално представляващият го по пълномощие – адв. Събева против постановеното по реда на чл.38 ГПК
Определение 2853/7.V.2020г. по гр.д. №1331/2020 по описа на РРС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2