Определение по дело №1031/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1328
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20211200501031
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1328
гр. Благоевград, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова

Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501031 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на синдика Т.И. на
„****“ЕООД(н), ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.П. 2300,
ул.“...“№1, против определение №905389/22.08.21г на РС-Благоевград по гр.д.
№2700/14г по описа на с.с.,подадена по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С атакуваният акт е оставена без уважение молбата на синдика за
отмяна на допуснатото и наложено обезпечение на предявените искове срещу
ответното дружество.
Недоволен от така постановеното определение е останал синдика, който
го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази
насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на молбата за отмяна на
допусната и наложена с определение №7597/06.10.15г обезпечителна мярка
„запор”.
Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
Действително разпоредбата на чл.402, ал.2 ГПК, предвижда отмяна на
обезпечението, след като съда се увери, че вече не съществува причината,
поради което е било допуснато или че са налице условията по чл.398, ал.2
ГПК.
От материалите по делото се установи, че предявените от ищцовата
страна искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД срещу жалбоподателя, са обезпечени
чрез допускане и налагане на обезпечителната мярка „запор” на посочените
банкови сметки(вж. определение №7597/06.10.15г, по което не се спори, че е
издадена обезпечителна заповед). Повдигнатия спор е разрешен окончателно
с влязло в сила решение, с което така предявените искове са уважени
частично и в полза на ищците е издаден изпълнителен лист, надлежно
получен от тях на 18.02.16г(вж. отбелязването върху съдебното решение).
По тези въпроси не се спори, както и че въз основа на така издадения в
полза на ищците изпълнителен лист е образувано изп.д.№173/18г по описа на
ЧСИ М.К., по което няма постъпили суми, липсва и имущество, спрямо което
да е насочено принудително изпълнение(вж. у-ние №2332/12.03.19г на ЧСИ
М.К.).
Безспорно е също, че с решение №27/06.07.18г на ОС-П. по т.д.№84/17г,
вписано в ТР на 10.07.18г, е открито производство по несъстоятелност със
всички произтичащи от това последици, като е постановена обща възбрана и
запор върху, имуществото на „****“ЕООД.
При тези данни искането на синдика за отмяна на допуснатото
обезпечение по реда на чл.402, ал.2 ГПК се явява неоснователно. По начало
цитираната норма дава възможност за отмяна на обезпечението, когато то е
станало безпредметно поради непредявяване на обезпеченият иск,
отхвърлянето му като неоснователен или прекратяването на производството
по него - т.е. в хипотези, в които не могат да се постигнат обезпечените
правни последици на решението. В случая производството по обезпечените
искове е приключило с влязъл в сила съдебен акт, уважаващ претенциите в
посочените размери и ответната страна не е оторизирана с правото да иска
отмяна на обезпечението по реда на чл.402 ГПК.Този извод се обосновава от
обстоятелството, че исковия процес е приключил преди откриване
производството по несъстоятелност и обезпечителната защита е заместена от
правните последици на влязлото в сила решение, което пасивно
2
легитимираната страна не разполага с възможност да елиминира.Според
доктрината и константа съдебна практика обезпечението цели гарантиране на
ищцовите права от момента на налагането на обезпечителната мярка до
окончателното им реализиране(вж.Р№28/74г на ВКС, ІГО;Оп.№362/08г на
ВКС, ІГО и др.).
Откриването на производството по несъстоятелност за работодателя в
случая е ирелевантно за допуснатото обезпечение, понеже е отпреди
постановяването на решението за това.Оттук и несъстоятелността на
доводите за липсата на интерес от обезпечението, заради невъзможността
кредиторите да се удовлетворят по пътя на индивидуалното принудително
изпълнение(така Опр.№260039/13.10.20г на ПАС по в.ч.т.д.№593/20г и
др.).Още повече, че по делото липсват данни(а и твърдения) за
удовлетворяването на обезпечените вземания, както в индивидуалното
принудително изпълнение, така и в производството по несъстоятелност.
Оплакванията,че поради непредявяване вземанията от
кредиторите(ищците по гр.д.№2700/14г) в производството по
несъстоятелността, същите по арг. на чл.739 ТЗ се считат за погасени, не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, а в
несъстоятелността или исков процес(вж. и Опр.№444/01.06.12г по ч.т.д.
№499/11г, ІІ т.о. на ВКС и др.).
Дори да се възприемат да допустими, то същите са неоснователни.Това
е така, понеже с нормата на чл.637, ал.1 и ал.6 ТЗ законодателя е изключил
трудовите спорове за парични вземания, от възможността за спирането им с
откриване на производство по несъстоятелността, като е допуснал
продължаването им, респ. образуването на нови трудови дела при вече
съществуващо производство по несъстоятелност. Освен по общият исков ред,
чл.687, ал.1 ТЗ задължава синдика по собствена инициатива служебно да
впише съществуващите към датата на откриване на производството по
несъстоятелност вземания, произтичащи от трудови правоотношения.Именно
заради така регламентираното привилегировано положение на последните, за
тези кредитори липсва нормативно закрепено задължение да ги предявят в
предвидените ред и срок.Ето защо непредявяването им, респ.
неупражняването им в несъстоятелността, не води до тяхното
погасяване.Нормата на чл.739 ТЗ не променя тези изводи, тъй като
3
производството по несъстоятелността не е приключило и тя не намира
приложение. Отсъствието на ищцовите вземания в определения на съда по
несъстоятелността за одобряване до момента списъци с приети и служебно
вписани вземания, също не погасява правата на кредиторите(ищци по гр.д.
№2700/14г), понеже не се ползват със СПН.По изложените съображения и
данните за приети вземания на въззиваемите(вж.вписването в ТР по партидата
на ответника от 26.11.21г) не са в състояние да обосноват търсения резултат.
В контекста на изложеното атакувания акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага цялостното му потвърждаване.
Разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат, тъй като
не се доказаха.Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение също
не намира опора в закона, тъй като не се установи такова да е договорено,
респ. платено.Само позоваването на липса на средства у въззиваемите не е в
състояние да обоснове така заявеното им искане.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №905389/22.08.21г на РС-Благоевград по
гр.д.№2700/14г по описа на с.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4