Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.05.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 133 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на Българска
народна банка гр. София,
подадена чрез гл. юрисконсулт
Н. Д. и юриск.Т, П., против Решение № 260275/ 31.12.2020г., постановено по АНД
№ 1580/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № БНБ-49615/04.06.2020г на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“, с наложени на „Евро Кредит Груп“ ЕООД
шест имуществени санкции, всяка в размер на 15 000лв, за извършени
нарушения на чл.16, ал1 и ал.4 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители /ЗКНИП/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1 т.1, вр. с ал.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод, че
начина по който е формулирано обвинението от фактическа страна създава неяснота
относно съставомерното деяние, за което е санкционирано дружеството „Евро
Кредит Груп“ЕООД. Поддържа, че процесното НП е подробно мотивирано и обвързано
с направените констатации и установено нарушение, съгласно съставения АУАН,
като при издаването на НП са били спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН. Описаното конкретно поведение на „Евро Кредит Груп“ЕООД
представлява бездействие да бъдат изпълнени императивните изисквания на чл.16,
ал.1 и на чл.16, ал.4 от ЗКНИП и следва да се квалифицира като отделно и
самостоятелно административно нарушение на посочените законови разпоредби. Касаторът
поддържа становище, че в случая е налице пълно съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация, а приетото от районния съд в обратния
смисъл, противоречи на закона. Въз основа на подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП №
БНБ-49615/04.06.2020г., издадено от подуправителя на БНБ, ръководещ управление
„Банков надзор“.
Ответникът по касационната жалба – „Евро Кредит
Груп“ ЕООД, чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на касационната жалба. С подробно изложени доводи в
представеното по делото възражение срещу касационната жалба, обосновава законосъобразност
на първоинстанционното съдебно решение. Твърди, че доколкото в случая, видно от
фактическите констатации на административно-наказващият орган, обвинението е за
не извършване на оценка на кредитоспособността на съответните кредитоискатели,
правилно въззивният съд е приел, че същото е следвало да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.13 от ЗКНИП. Сочи, че единствено в случаите, когато е била
извършена оценка по смисъла на чл.13 от ЗКНИП може да бъде поставян въпроса за
спазването на критериите, посочени в чл.16 от същия закон. На следващо място
поддържа, че разпоредбата на чл.16 от ЗКНИП касае едно основно действие на
кредитора – извършването на оценка на кредитоспособността на потребителя,
поради което, независимо от различните начини, методи и средства за извършване
на оценката да урежда законът, се извършва едно, а не отделни нарушения, както
неправилно е приел АНО. По изложените съображения е направено искане
обжалваното съдебно решене да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага решението на
районния съд да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на „Евро Кредит Груп“ ЕООД против Наказателно
постановление БНБ-49615/04.06.2020г на подуправителя на БНБ, ръководещ
управление „Банков надзор“, с което на основание чл.79, ал.1 от ЗКНИП на „Евро
Кредит Груп“ ЕООД са наложени шест имуществени санкции, всяка от които в размер
на 15 000 лева, за три нарушения на чл.16, ал.1 от ЗКНИП /по т.1, т.2 и т.3 от
НП/ и за две нарушения на чл.16, ал.4 от ЗКНИП /по т.4, т.5 и т.6 от НП/, за
това, че на 07.03.2019г, на 25.01.2019г и на 19.04.2019г /датите, на които са
били сключени договори за кредит, както следва: Договор за кредит № 87 от
07.03.2019г., сключен със З. М. К.; Договор за кредит № 84 от 25.01.2019г.,
сключен със З. Р. А. и Договор за кредит № 88 от 19.04.2019г., сключен със С. Е.
С. и В. В. С./, в град Стара Загора, по седалището си, дружеството в качеството
на кредитор, не е извършило оценка на кредитоспособността на З. М. К., З. Р. А.,
С. Е. С. и В. В. С., въз основа на достатъчна информация за доходите и
разходите на посочените лица, както и обстоятелства от финансов и икономически
характер, което е в нарушение на чл.16 ал.1 от ЗКНИП, както и че на същите дата
и място, в качеството си на кредитор, не е извършило проверка по подходящ
начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат
проверени, на информацията по чл.16 ал.1 от ЗКИНП за доходите, разходите и
кредитните задължения на посочените лица, което е в нарушение на чл.16 ал.4 от
ЗКИНП. Фактите, подведени под посочените правни основания са следните: в
кредитните досиета на посочените кредитополучатели липсва информация за размера
на доходите на кредитополучателя, техните източници, както и за разходите му.
Във всички искания за кредит, отправени от посочените кредитополучатели към
кредитора, не са посочени данни за доходите и за разходите, а представените
удостоверения от работодатели за размера на трудови възнаграждения са след
датата на сключване на договорите за кредит. В кредитните досиета липсват
справки от независими източници, удостоверяващи размера на доходите на
кредитополучателя, информация относно разходите му, както и справки за наличие
или липса на кредитните му задължения от Централен кредитен регистър.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават събраните по делото
писмени и гласни доказателства, но фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен
извод за какво точно съставомерно деяние е санкционирано дружеството –
жалбоподател. Съдът е счел, че в разпоредбата на чл.16 от ЗКНИП се съдържа едно
правило за поведение, уреждащо начина на извършване на оценката, което не може
да бъде нарушено два пъти, чрез едно деяние и съответно да бъдат наложени две
отделни административни наказания, тъй като се касае за едно действие по
извършване на оценка на кредитоспособността, поради което с извършването й не
може два пъти да се наруши правната норма.
Юридическото и фактическо формулиране на обвинението съответства на
хипотезата на чл.13 ал.1 от ЗКИНП, с което действително се осъществява състава
на чл. 79 ал.1 от ЗКНИП, а чл.16 определя начина, по който следва да се извърши
оценката. В този смисъл е налице и несъответствие между описанието на
нарушението и неговата правна квалификация.
Решението, в частта в която НП е отменено за
наложените три имуществени санкции, в размер по 15000лв. всяка, за извършени
нарушения на чл.16, ал.4 от ЗКНИП /т.4, т.5 и т.6 от НП/, е правилно като резултат,
но по съображения, различни от изложените от съда; а в останалата му част е незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на закона.
Не се споделя извода на въззивния съд, че
фактическото обвинение в процесното наказателно постановление е неясно, тъй
като едновременно било посочено, че не е извършена оценка на
кредитоспособността на кредитоискателите и че при извършването й не са спазени
правилата на чл.16 ал.1 и ал.4 от ЗКНИП, което възпрепятствало възможността по
еднозначен начин да се определи за кое точно съставомерно деяние е
санкционирано дружеството.
В съдържанието на наказателното постановление
изпълнителното деяние, преценено като административно нарушение по чл.79, ал.1
във вр. с чл.16, ал.1 от ЗКНИП, е индивидуализирано в необходимата и достатъчна
степен и от фактическа, и от правна страна, чрез словесно описание на
поведението, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на
законовата разпоредба установяваща задължение, неизпълнението на което
представлява административно нарушение. Фактическото
обвинение, конкретизирано в т.I. 1., т.II. 1. и т.III. 1. от обстоятелствената част на НП се
свежда до това, че „Евро Кредит Груп“ ЕООД не е извършило оценка на
кредитоспособността на сочените лица – кредитополучатели, въз основа на
достатъчна информация за дохода, както и въз основа на информация за разходите
и други обстоятелства от финансов и икономически характер, необходими за
извършването на оценката, което е в нарушение на чл.16, ал.1 от ЗКНИП. Конкретно
са посочени установените в хода на извършената проверка факти, въз основа на
които е направен извод за наличие на съставомерно деяние – в искането за
потребителски кредит липсва информация за размера на доходите на
кредитополучателя, техните източници, както и за разходите му; в кредитното
досие липсват документи, доказващи реално наличие на доходи, информация за
лични разходи или разходи за цялото домакинство, както и документ,
удостоверяващ семейното положение на кредитоискателя; приложените удостоверения
от работодател, удостоверяващ доходите на кредитополучателите са с дати,
последващи датата на сключването на съответния договор за кредит.
Определението за „оценка на кредитоспособността“ дадено в
§1 т.18 от ДР на ЗКНИП гласи: „оценка на кредитоспособността е оценка на възможността
за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит“.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.16, ал.1
оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за
доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и
икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на
оценката.
Следователно и като се имат предвид правилата на чл. 13
ал.2 вр. с ал.4 и изричното условие на чл.14 от ЗКИНП, се налага извода, че
оценката е мисловна дейност и се състои в извод, че кредитополучателя има и се
очаква да продължи да има финансова възможност да изпълни задълженията си по
кредита, извън цената на предоставения в обезпечение недвижим имот.
Задължението за мисловно-оценъчна дейност е визирано в чл.13 от ЗКИНП като се
основава на правилата по тази разпоредба и на
действията по чл.16 от същия закон, които следва да бъдат извършени от
кредитора. Преценката на възможността за изпълнение на договора по смисъла на §
т.18 от ДР на ЗКНИП е вменена с оглед на извършваната по занятие дейност по отпускане на кредити и се отговаря
на въпроса за способността на кредитора
да предвиди риска от бъдеща неспособност/способност за изплащане на
задължението от страна на кредитополучателя. Информацията за посочените в чл.16
ал.1 от ЗКИНП факти се събира, посредством изпълнение на задължение за активно
поведение на кредитора, последвано от задължението му и да я провери – аргумент
от чл.16 ал.4 от ЗКИНП. Така се стига до извода, че задължението за извършване
на оценка има за предмет оценъчен, мисловен процес, при който се стига до заключение,
че е налична финансова състоятелност на кредитополучателя, освен и наред с
цената на предоставеното обезпечение. Независимо, че в чл.16 ал.1 от ЗКИНП е
посочено, че оценката се извършва въз основа на информация за посочените факти,
разпоредбата визира задължение за събирането й, а нормата на чл.16 ал.4 от
ЗКНИП за проверка на събраната. Ето защо вмененото от законодателя в чл.13 и в
чл.16 ал.1 от ЗКИНП задължение на
кредитора за извършване на оценка има различно съдържание, извлечено от текста
на тези разпоредби ведно с даденото определение. Кредиторът е длъжен да събере
посочената в чл.16 ал.1 от ЗКНИП информация за изброените неизчерпателно факти,
а след това и да я провери, като след изпълнение на задълженията си за активно
поведение да пристъпи към същинската оценка на кредитоспособността по чл.13
ал.1 вр. с ал.2 вр. с ал.4 и чл.14 от ЗКИНП. Съгласно посоченото по-горе и
предвид текста на чл.16 ал.1 и ал.4 от ЗКИНП, кредиторът преди да пристъпи към
мисловните логични заключения дали има правото по чл.14 от ЗКНИП да сключи
договор, като вземе предвид и бъдещите допускания за продължаване на
установената към момента способност за плащане, трябва да е събрал и проверил
необходимата и достатъчна информация за релевантните факти относно финансовото
и икономическо състояние на кредитополучателя. Задължението за събиране и
проверка на информацията гарантира, че оценката в нейния същински смисъл, даден
с определението по §1 т.18 от ДР на ЗКНИП, ще бъде обоснована на действителните
способности на кредитополучателя да заплати.
Извършването на оценка по смисъла на чл.13 от ЗКНИП е невъзможно преди и
без да е събрана достатъчна информация за посочените факти, както и когато тя
не е проверена. Следователно АНО не е нарушил чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН като
е вменил на дружеството обвинение за не извършване на оценка по правилата на
чл.16 ал.1 от ЗКИНП. Както се посочи задълженията за активно поведение на
кредитора – да събере и провери информацията по чл.16, ал.1 ЗКНИП, предхождат
тези за мисловно-логична преценка на възможността за изплащане на кредита,
поради което правилно в случая не е вменено деяние по чл.79 ал.1 вр. с чл.13 от
ЗКИНП.
Цитирането на чл.13, ал.1 ЗКНИП в съдържанието на
процесното НП не създава неяснота относно съставомерното деяние, а напротив – с
нея се обосновава отправеното обвинение за неизпълнение на задължението по
чл.16, ал.1 от ЗКНИП към релевантния момент – датата на сключване на
съответните договори за кредит /07.03.2019г., 25.01.2019г. и 19.04.2019г/.
Не могат да бъдат споделени и изложените от въззивния съд
съображения, че с неизпълнението на чл.16,
ал.1 и ал.4 от ЗКНИП се осъществява състав на едно административно нарушение,
изразяващо се в не извършване оценка на кредитоспособността. В посочените
законови разпоредби са регламентирани различни задължения за кредитора,
неизпълнението на всяко от които представлява отделно административно нарушение
по чл.79, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 и по чл.79, ал.1 във вр. с чл.16, ал.4
ЗКНИП. В този смисъл е налице основание за реализиране на отделна отговорност
за нарушение на чл.16, ал.1, както и на чл.16, ал.4 от ЗКНИП, съобразно
правилото на чл.18 от ЗАНН за самостоятелно санкциониране на всяко отделно
административно нарушение.
Независимо от изложеното решението на районния съд, в
частта му, с която са отменени наложените на „Евро Кредит Груп“ три имуществени
санкции за нарушения на чл.16, ал.4 от ЗКНИП, се явява правилно като краен
резултат, по следните коригиращи мотиви:
Въз основа на отправеното фактическо обвинение, според
което дружеството-кредитор не е събрало никаква информация, изискуема, съгласно
чл.16, ал.1 от ЗКНИП, то обективно е невъзможно да се изисква изпълнение на
дължимото съгласно ал.4 от същата законова разпоредба поведение на кредитора, а
именно проверка на същата, вкл. и чрез справки от независими източници.
Действието по проверка на данните е следствие от предходно осъществено събиране
на същите, поради което несъбрана информация не може да бъде проверена. Изложеното обуславя извод за обективна
несъставомерност на така отправеното фактическо обвинение, квалифицирано като
административно нарушение по чл.79, ал.1 във вр. с чл.16, ал.4 от ЗКНИП.
С оглед тези съображения съдът намира, че обжалваното решение
в частта, с която е отменено НП № №
БНБ-49615/04.06.2020г на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков
надзор“, за наложени на „Евро Кредит Груп“ ЕООД три имуществени санкции, всяка
в размер на 15 000лв, за извършени нарушения на чл.16, ал.4 от ЗКНИП /т.4,
т.5 и т.6 от НП/, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в
сила.
В останалата част въззивното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните доказателства и установената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със
законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати
формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени
такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Извършването от „Евро Кредит Груп“ЕООД на три отделни нарушения на чл.16, ал.1 от
ЗКНИП при отпускането на кредити на лицата З. М. К., З. Р. А., С. Е. С. и В. В.
С., правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.79, ал.1 във
вр. с чл.16, ал.1 от ЗКНИП, се потвърждава от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. В случая не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, свързани с незачитане на поставените от закона завишени изисквания
към кредиторите за спазване на установения ред за предоставяне на кредити за недвижими
имоти на потребители, включително и когато възниква само заплаха за този режим,
без наличие на вредоносен резултат. Адекватната оценка на кредитоспособността е
основен аспект на концепцията за отговорно кредитиране, чиято цел е
предотвратяване на случаите на свръхзадлъжнялост на кредитополучателите –
потребители, осигуряване стабилно функциониране на кредитиращите институции и
гарантиране на финансовата стабилност в цялост. АНО е съобразил обстоятелството,
че нарушенията, макар и три на брой, са извършени за първи път, като е наложил
санкция в минимално установения в закона размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260275/ 31.12.2020г., постановено по АНД № 1580/ 2020г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, в частта, с която е отменено Наказателно постановление №
БНБ-49615/04.06.2020г, издадено от подуправителя на БНБ, ръководещ управление
„Банков надзор“, за наложени на „Евро Кредит Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Петър Парчевич“ № 1, офис 1,
на основание чл.79, ал.1 от ЗКНИП три имуществени санкции, всяка от които по
15000лв., за извършени нарушения на чл.16, ал.1 от ЗКНИП /т.1, т.2 и т.3 от НП/
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА: Наказателно
постановление № БНБ-49615/04.06.2020г, издадено от подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“, в частта, с която на „Евро Кредит Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Петър Парчевич“ № 1, офис 1, представлявано от Гергана Тодорова Георгиева,
в качеството й на управител и законен представител, са наложени: имуществена
санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушението на чл. 16,
ал. 1 от ЗКНИП по раздел VII, т. 1.1 /т.1 от НП/; имуществена санкция в размер
на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушението на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП по
раздел VII, т. 1.2 /т.2 от НП/ и имуществена санкция в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева за нарушението на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП по раздел
VII, т. 1.3 /т.3 от НП/.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260275/ 31.12.2020г., постановено по АНД № 1580/
2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.