Р Е Ш
Е Н И Е
№ 78 19.04.2017 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 40
по описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.18, ал.5 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./.
Образувано е по жалбата на Ю.М.К. *** против
Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/ 07.12.2016г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” /ДСП/ гр. Казанлък, потвърдено с Решение № 24-РД06-0004/
10.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/
- Стара Загора. С оспореното по делото предписание, по отношение на Ю.К., в
качеството му на родител на детето Мерт Юсеинов К., на основание чл.21 ал.1 т.3
от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), във вр.с чл.18, ал.4 от Правилника за
приложението му, е предписано да спазва предварително уговорените срещи за
психологически консултации в ЦОП Казанлък, като осигурява и присъствието на
детето; да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето си и да не
отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; да не коментира пред
детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; да спазва
добър тон при комуникацията помежду си и да не допускате нарушаването на
авторитета на другия родител /да не се използват обидни епитети, нецензурни
думи и др./; да спазва стриктно Решение № 85/23.03.2016г. на Старозагорски
окръжен съд; да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ
и позитивен начин. Вземането и връщането на детето да става в спокойна
обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между бащата и
майката /да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма; да
уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения по
отношение на детето; да осигури възможност на майката да участва в живота на
детето, като съдейства за запазване и развиване на връзката на Мерт с
отсъстващия родител; да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки и да съдейства
при осъществяването на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение
на плана за действие; да не използва насилие, обиди и заплахи като методи на
възпитание, както и такива методи, които уронват достойнството на Мерт; при
проблеми относно възпитанието на детето и кризи в отношенията с него,
своевременно да търси съдействие от отдел „Закрила на детето” в Дирекция
„Социално подпомагане” или от специалисти, работещи по проблемите на деца и
семейства в риск.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното
задължително предписание по съображения за издаването му в несъответствие с
изискванията за форма и съдържание /поради липса на мотиви и неяснота на
разпоредените последици/; при липса на посочените в него фактически
предпоставки; при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Твърди, че не е налице отказ от негова страна да сътрудничи във връзка с
предприетите мерки за закрила на детето. Сочи, че никога не е бил уведомяван за
предварително уговорени психологически консултации в ЦОП-Казанлък, поради което
няма как да спазва нещо, за което не знае. Оспорва като необосновано и
установеното от административния орган поведение от негова страна, нарушаващо
авторитета на майката на сина му, както и използването на насилие, обиди и
заплахи като методи на възпитание, и такива, уронващи достойнството на
Мерт.
Иска отмяна на Задължително предписание
№П/Д-СТ-КК-001/ 07.12.2016г. на Директора на ДСП гр. Казанлък като
незаконосъобразно и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
“Социално подпомагане” гр.Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
намира за установено следното:
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Казанлък работи по
случая на малолетното дете Мерт Юсеинов К. от 14.01.2015г., когато във връзка с
получена информация за публикувана
статия в електронно издание на вестник „24 часа”, се е самосезирала и
предприела действия съгласно чл.23 от ЗЗДет. През мес.август 2015г., предвид
настъпила промяна в местопребиваването на Мерт,
случаят е бил прехвърлен към ДСП гр.Гоце Делчев, а от 11.11.2016г.
отново е върнат на ДСП гр.Казанлък.
От приложените по преписката социални доклади от
17.11.2016г. и 07.12.2016г. се установява, че детето Мерт Юсеинов К. с ЕГН **********
е родено извънбрачно от лицата Севим Джеитова Ханьова и Ю.М.К.. Родителите на
детето са се запознали през месец юли 2011г. и от месец ноември същата година
заживяват на семейни начала без да сключват граждански брак. Детето Мерт К. е
родено в Словения, където родителите му са пребивавали до навършване на
6-месечната му възраст. След завръщането в България първоначално семейството е
живяло в с.Шейново, а когато Мерт е навършил 1 година, родителите, заедно с
детето, заминали да живеят в гр.Гоце Делчев за да са по-близо до родителите на
майката. През 2014г. К., Ханьова и детето отново се завърнали да живеят в
с.Шейново. През месец декември 2014г. по време, когато бащата отсъствал от
страната, майката, заедно с детето, напуска семейното жилище без предупреждение
и отива да живее при родителите си в с.Абланица, общ.Гоце Делчев. Бащата
неколкократно е правил опити да се срещне със сина си, но майката е отказвала
контакт. На 12.01.2015г. К. е посетил детската ясла в с.Абланица, където се е
намирал синът му, взел го е и се прибрали в с.Шейново. През мес.юли същата
година майката на детето го е взела, в режим на контакти през периода от
18.07.2015г – 19.07.2015г., но не го е върнала на уговорената дата.
Междувременно е било заведено гр.дело №943/ 2015г. по описа на Казанлъшкия
районен съд за упражняване на
родителските права. С решение № 578 от 23.11.2015г. постановено по
гр.д.№943/2015г на Казанлъшкия районен съд, оставено в сила с решение №85/
23.03.2016г.на Окръжен съд Стара Загора, упражняването на родителските права е
предоставено на майката Севим Ханьова и е определен режим на лични контакти
между бащата Ю.К. и детето Мерт К.. След влизане в сила на съдебното решение
майката неколкократно е възпрепятствала осъществяването на определения режим на
контакти на бащата с детето, като на 08.07.2016г., чрез съдия-изпълнител при
РС-Гоце Делечев, детето е било предадено на бащата до 02.08.2016г. На
посочената датата бащата е отказал да върне детето на майката и до настоящия
момент той възпрепятствал контактите на детето с майката. По повод неспазването
на постановеното съдебно решение с К. са били проведени няколко консултации от
служители при ДСП-Казанлък, но той категорично е отказвал да върне детето на
майката и като мотив за това свое решение е сочил обстоятелството, че Савим
Ханьова също не спазвала решението на съда. Според твърдения на бащата детето
не се чувствало добре при майка си и не искало да се връща там.
На 15.09.2016г в ДСП Казанлък е било получено писмо
от Държавна агенция за закрила на детето по повод постъпила жалба от Севим
Ханьова за нарушаване от страна на бащата на постановения от съда режим на
контакти с детето и в тази връзка през периода 17.09.2016г – 24.10.2016г са
били извършени три посещения в дома на К., при които е установено, че бащата е
осигурил подходящи битови условия за сина си, детето е в добър външен вид-
облечен с подходящи за пола и сезона дрехи и с добре поддържана лична хигиена.
По данни на бащата детето било в стабилно здравословно състояние, хранело се
самостоятелно и с апетит, спяло спокойно. По отношение на когнитивното развитие
на детето бащата осигурявал разнообразни играчки и книжки, дъска за писане,
като Мерт е демонстрирал умението си да брои и да изписва цифрите 1 и 2.
В изготвения на 17.11.2016г. социален доклад е
направено предложение на малолетния Мерт Юсеинов К. да бъде издадено
направление за ползване на краткосрочна социална услуга – психолог в Център за
обществена подкрепа, находящ се на територията на Община Казанлък. Това
предложение е обосновано с липсата на комуникация и сътрудничество между
родителите, както и неспазване на постановеното съдебно решение по упражняване
на родителските права, с цел превенция на синдром на родителско отчуждение и
изграждане на мотивация за сътрудничество с родителя, упражняващ родителски
права по отношение на отглеждането и развитието на детето. По делото е
представено издаденото направление за ползване на социални услуги /л.8/ за срок
до 11.02.2017г.
С последващ социален доклад, съставен на
07.12.2016г., е направено предложение, с оглед липсата на промяна на нагласите
на Ю.К. по отношение на спазването на влязлото в сила съдебно решение и
съгласно чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., да бъде издадено писмено предписание на
бащата относно задълженията му по отглеждането и възпитанието на детето, както
и спазването на съдебното решение по упражняване на родителските права.
Последвало е издаване на оспореното по делото
Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/ 07.12.2016г. на Директора на ДСП
гр.Казанлък, с което по отношение на Ю.К., в качеството му на родител на детето
Мерт Юсеинов К., се предписва: 1. Да спазва предварително уговорените срещи за
психологически консултации в ЦОП Казанлък, като осигурява и присъствието на
детето; 2. Да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето си и да не
отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; 3. Да не коментира
пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; 4. Да
спазва добър тон при комуникацията помежду си и да не допускате нарушаването на
авторитета на другия родител /да не се използват обидни епитети, нецензурни
думи и др./; 5. Да спазва стриктно Решение № 85/23.03.2016г. на Старозагорски
окръжен съд; 6. Да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по
подходящ и позитивен начин. Вземането и връщането на детето да става в спокойна
обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между бащата и
майката /да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма/; 7. Да
уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения по
отношение на детето; 8. Да осигури възможност на майката да участва в живота на
детето, като съдейства за запазване и развиване на връзката на Мерт с
отсъстващия родител; 9. Да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки и да
съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето, както и при
изпълнение на плана за действие; 10. Да не използва насилие, обиди и заплахи
като методи на възпитание, както и такива методи, които уронват достойнството
на Мерт; 11. При проблеми относно възпитанието на детето и кризи в отношенията
с него, своевременно да търси съдействие от отдел „Закрила на детето” в
Дирекция „Социално подпомагане” или от специалисти, работещи по проблемите на
деца и семейства в риск.
От фактическа страна това предписание е обосновано с
приложената спрямо детето мярка за закрила на основание чл.23 от ЗЗДет., поради
идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на
установения в хода на осъществената социална работа отказ на бащата да върне
детето на майката и да изпълнява съдебното решение относно упражняване на
родителските права. От правна страна, органът се е е позовал на чл.21 ал.1 т.3
от ЗЗДет, и чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
Това
предписание е обжалвано от Ю.К. *** по съображения в насока липсата на ясни
мотиви за издаването му. Жалбоподателят
твърди, че не е извършил нито едно нарушение на преписаното му като дължимо
поведение, поради което иска издаденото задължително предписание да бъде
отменено.
С Решение № 9105/0049 от 01.12.2014г (л.4-5),
Директорът на РДСП Стара Загора, на основание чл.98 ал.2 от АПК след като е
разгледал жалбата по същество, е приел че същата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По искане на жалбоподателя по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на Мелегберг Шеипова Казалиева /майка на жалбоподателя/. Свидетелката
заявява, че от юли месец 2016г. внука й Мерт, заедно с баща си, е при тях –
живеят в една къща, а майката на детето е при родителите си в с.Абланица.
Когато са взели детето, то е било много остслабнало и е имало множество
натъртвания по ръцете и краката. От детето разбрала, че майката и дядото са го
биели, а също така са го оставяли само в къщата.
По делото е представено съдебномедицинско
удостоверение № 234 от 26.07.2016г., съгласно което при извършен преглед на
Мерт Юсеинов К. са установени белезникави ръбци от зараснали охлузвания в областта
на двете лакътни стави, двете колена, лява подбедрица и дясна гривнена става.
Според съдебния лекар, издал удостоверението, описаните травматични увреждания
са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност отговарят
да са получени преди повече от месец.
Представено и прието като писмено доказателство по
делото е психологическо заключение, изготвено на база две срещи с детето на
04.08. и 07.08.2016г. от кл.психолог Валентина Христова. При извършено
изследване на детето Мерт Юсеинов по методиката на Рене-Жил, психологът отчита
близки отношения на детето с бащата и много добри с другия родител, като в
моменти на трудни ситуации Мерт е склонен да търси помощ от баща си. До баща си
детето се чувства сигурно и разбрано, иска да си играе с него. В неговата
фантазия той е „избрания” възрастен, който дава повече свобода.Според психолога
здраво дете е това, което добре се адаптира към условията на живот и при
двамата родители, каквито умения притежава Мерт.
По делото са представени доказателства /искова молба
и определение от 01.02.2017г. на Казанлъшкия районен съд/ за предявен иск от
жалбоподателя на основание чл.59, ал.9 вр. с чл.127 от СК за промяна в
определения режим на упражняване на родителски права и отношения с детето Мерт
Юсеинов К..
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл.147
ал.1 от АПК, адресат на оспорения акт и за което той поражда задължения, в
законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за
законосъобразност, се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното задължително предписание е издадено от
материално и териториално компетентен орган по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет., а
именно Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Казанлък – този по
настоящия адрес на детето, определен съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЗД.
Оспореното
задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/ 07.12.2016г. на Директора на ДСП
Казанлък е в надлежна писмена форма, като съдържанието му отговаря на
изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Неоснователно жалбоподателят се позовава на
липса на изложени в него фактически съображения. Съдът намира, че такива се
съдържат в него - то е обусловено от категоричния отказ на бащата, заявен при
неколкократно проведени срещи и консултации със служители от ДСП-Казанлък, да
върне детето Мерт Юсеинов К. на майката,
упражняваща родителските права съгласно влязло в сила съдебно решение и
идентифициран за детето риск от Синдром на родителско отчуждение. Мотиви се
съдържат и в други документи по административната преписка, а именно - в
социалния доклад от 07.12.2016г, изготвен от социалния работник Красимира
Цанева Басанова-Чемширова, в който нуждата от даване на задължителни
предписания спрямо Ю.К. се свързва
с липсата на промяна в неговата нагласа
да спазва съдебното решение за упражняване на родителските права, а така също и
с необходимостта да бъде осъществена превенция на синдрома на родителско
отчуждение и изграждане на мотивация за сътрудничество с родителя, упражняващ
родителските права по отношение на отглеждането и развитието на детето, сочени
в социалния доклад от 17.11.2016г. При прилагане на разрешението, дадено с
т.ІІІ от ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с
изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалвания акт заповед и
в предхождащите нейното издаване социални доклади, са изпълнени императивните
законови изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на
административния акт. Съдът не възприема оплакването за неяснота, тъй като
оспореното предписание сочи дължимото поведение. Конкретното проявление на
указаните грижи и поведение, биха били следствие на евентуална житейска
ситуация.
Не се установяват нарушения на административно
производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на
оспорения акт на това основание. Административния орган е издал акта след
всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Изпълнена е
специфичната процедура, предвидена в чл.9 – 18 от ППЗЗДет., като жалбоподателят
е участвал активно в административното производство.
Оспореното задължително предписание е съобразено и с
материалния закон.
В разпоредбата на чл. 21, ал.
1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на
процесното предписание, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално
подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на
децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1
ППЗЗДет. е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна
среда /изроени в чл. 23 ЗЗДет./
е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждане и възпитание на детето, според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23
от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3,
мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В
чл. 18, ал. 4 ППЗДет. е предвидено, че при отказ за
сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето,
което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ
случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание.
Оспореното пред съда
задължително предписание е издадено при наличието на предвидените в чл. 18, ал. 4, вр. ал. 3
ППЗЗДет. предпоставки. От данните, които са събрани при извършеното
социално проучване, се налага извод за трайното нежелание на жалбоподателя да
съблюдава решението на съда, с което упражняването на родителските права е
предоставено на майката на детето Мерт К., и отказът му да съдейства, въпреки
многократно проведени с него разговори и консултации, за осъществяване на
контакт между детето и неговата майка. Именно в тази връзка и с оглед превенция
на синдром на родителско отчуждение е била предприета и мярка за закрила по см.
на чл.23, т.6 от ЗЗДет. чрез консултации с психолог в Център за обществена
подкрепа /видно от издаденото направление за ползване на социални услуги – лист
8 от делото/.
Предвид изложеното,
настоящият състав на съда приема, че поведението на Ю.К. представлява по своето
естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗДет., което според същият текст е основание
за издаване на задължително предписание.
Събраните по делото
доказателства относно взаимоотношенията между родителите и отношенията със сина
им сочат, че детето е било подложено на емоционално-психологически стрес.
Непрекъснатите промени през последните две години относно местоживеенето на
детето и осъществяване на грижите за него /няколко месеца от майката и нейните
родители, а след това – от бащата и родителите му/ неминуемо оказват негативен
ефект върху неговото развитие. Тези обстоятелства, преценени едновременно със специфичната
възраст на детето /4 години/, която по правило е свързана със значими
физически, емоционални и психологически промени, както и създадената ситуация,
при която детето израства и формира личностните си качества без участието на
майката в неговото отглеждане и възпитание, налагат извода, че към момента на
издаването му оспореното задължително предписание е охранявало правата на
4-годишното момче и неговия най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на
ЗЗДет.
По съдържанието
поведението, определено като дължимо със задължителното предписание по чл.21,
ал.1, т.3 от ЗЗДет. следва да е насочено към отстраняване на факторите,
счетени като обуславящи риска за детето
и към чието избягване и преодоляване принципно е насочено.
Разпореденото с оспореното задължително предписание
към родителя дължимо поведение (т.т.1-11), е свързано с различни аспекти от
потребностите на детето от грижи, възпитание, психологическа и емоционална
подкрепа, възстановяване на контактите между майката и детето и осигуряване на възможност
последната да бъде част от живота на детето.
В този смисъл издаденото задължително предписание е насочено към
предотвратяване на рисковите фактори, каквито са били налице за развитието на
малолетния Мерт, свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето,
породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие конфликтни
отношения между тях, включително относно упражняване на родителските права,
както и за запазване на емоционалната връзка между майката и детето, поради което
се явява съответно на преследваната от закона цел и при съблюдаване интересите
на детето.
Съдът не споделя
оплакването на жалбоподателя, че отделните предписания, посочени в оспорения
акт, не са необходими, тъй като той не е отказвал да присъства на психологически
консултации, нито е използвал насилие, обиди и заплахи като методи за
възпитание, както и такива, уронващи достойнството на сина му. Принудителните
административни мерки, каквато по своята същност представлява процесното
задължително предписание, освен преустановителни могат да бъдат и превантивни,
като в този случай целта им е да предотвратят извършването на определени
действия или поведение, от което биха настъпили вредни последици за
детето.
За яснота, следва да се отбележи, че с оглед събраните
по делото писмени и гласни доказателства, жалбоподателят е добър и всеотдаен
родител, който е положил много усилия за изграждане на близост със сина си, но
за правилното и пълноценно развитие на детето е необходимо да не бъде
прекъсвана, нито ограничавана връзката между детето и неговата майка, каквито
пречки от страна на бащата несъмнено се установяват в случая. Виждането на
бащата, че грижите, които полага за малолетния Мерт са достатъчни и детето няма
нужда да осъществява контакти с майка си не съответства на обективните
потребности на детето и на преценката, която е направена по този въпрос от
социалните работници към ДСП гр.Казанлък, разполагащи по определение със
специални познания и умения по въпросите на възпитанието, педагогиката и
развитието на децата.
С оглед
гореизложените съображения съдът намира, че оспореното задължително
предписание, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма,
при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно
приложение на относимия материален закон и съобразено с целта му се явява
законосъобразно. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.М.К. *** против
Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-001/ 07.12.2016г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Казанлък, потвърдено с Решение № 24-РД06-0004/
10.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/
- Стара Загора, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: