Р Е Ш Е Н И Е
№.........
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести март 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
в.гр.дело
№ 267 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4946/22.01.2019 от
Л.Й.П. против решението на ВРС-ХХХІс-в № 37/4.01.2019
по гр.д. № 8421/2018г /след направено уточнение в с.з./ само в частта му, с която са отхвърлени исковете му срещу П.Д.П.
ЕГН ********** ***
м-ст „Траката“ ул.“7-ма“ №
29
иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца суми от по 350лв. наемно възнаграждение за
периода от м.ноември 2017г до м.февруари
2018г, присъдени по ч.гр.д.№ 2419/2018г на ВРС-ІХс-в, както и е осъден да
заплати на П.Д.П. сумата от 450лв -
сторени от нея разноски в исковото производство съразмерно на уважената част;
В жалбата си Л.Й. излага, че счита решението за неправилно
и незаконосъобразно поради неправилен
анализ на събрания доказателствен материал и затова е
формирал погрешни правни изводи.
Моли за отмяната на решението на РС и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на претенциите му в обжалваната част като доказани по основание и размер.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор от П.Д.П. се изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на
ВРС.
Моли за присъждането на направените разноски за настоящата инстанция.
СЪДЪТ , за да се произнесе съобрази:
В исковата си молба Л.Й. излага,
че по силата на наследяване е придобил правото на собственост върху недвижим имот офис
магазин в ****, партер, с площ от 77,63кв.м.. същото отдал под наем на отв.П.П., като били сключени два договора на наем от 4.03.2015г
и от 25.03.2015г при договорена наемна цена от по 350лв месечно, платима от 1-во до 10-то число на текущия месец.
Твърди, че ответницата не
изпълнила задълженията си да плаща договорената наемна цена, като последният платен месечен наем бил за м.08.2017 и
затова подал молба за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№ 2419/2018г на ВРС-ІХс-в и по което молбата му била
уважена.
Срещу заповедта
ответницата подала възражение и затова ищецът предявява настоящия иск
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът Л.Й.П. има вземане
срещу отв.П.П., представляваща
незаплатени наемни месечни вноски
в
размер на 350лв всяка за
периода от м.ноември 2017г до м.февруари 2018г включително,
Претендира разноските по исковото,
както и сторените в заповедното производства.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П.П.
е подала
писмен отговор, в който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва, че между страните са съществували наемни правоотношения, по
силата на които ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на
ответницата в качеството и на наемател за временно и възмездно ползване
процесния имот срещу наемна цена в размер на 350лв.
Възразява срещу
твърдението,
че била неизправната страна по договорите.
Излага, че още
в началото на м.ноември 2017г й се наложило да опразни наетото помещение и
предаде държанието му на ищеца, както и ключовете за същото. Това било по
причина влошеното здравословно състояние на детето й, което налагало посещаване
на различни болнични заведения. Спрямо тези действия ищецът не показал
несъгласие и не се противопоставил, а предприел такива за обявяване офиса за
свободен и за отдаващ се под наем. От това прави довод, че наемното
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Признава, че постигнатата между тях договореност
не била
оформена в писмен вид.
Затова
и не дължи претендираните суми.
Претендира разноските по делото.
Така предявеният положителен установителен иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
СЪДЪТ следва да коментира наведените твърдения и събрани
доказателства в обема, относими към предмета на въззивното обжалване, а именно
за дължимост на сумата
от 1400лв - незаплатена наемна цена за времето от м.ноември 2017г до м.февруари 2018г. Въз основа на представените по делото доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 2419/2018г на ВРС, водено по реда на чл.410 ГПК, по което е уважено
заявлението на настоящия ищец
и
в полза на същия е издадена заповед
за изпълнение срещу ответницата за сумата от 3 850лв - сбор от дължими месечни
наемни вноски за времето от м.април 2017г до м.февруари 2018г вкл. дължими по
договор за наем от 25.03.2015г.
Ответницата е подала възражение,
като по този повод на заявителя е указано, че следва да предяви иск за
установяване дължимостта на вземането си.
По настоящото дело са
представени два договора за наем съответно от 4.03.2015г и 25.03.2015г. И
двата имат за предмет отдаването под наем от ищеца на ответницата обект, находящ се в ****, партерен етаж, с площ от 77,63кв.м., при наемна цена в размер
на 350лв месечно.
Двата договора са
двустранно подписани и не са оспорени от страните. Съгласно
съдържанието и на двата документа наемодатели по тях са Л. П. и Цанка Йоцова, действаща
чрез своя пълномощник Л.Й..
От съдържанието
на договора с дата 23.03.2015г е видно, че уговорена наемна цена в размер на
350лв. месечно, както и че договорът се считал за безсрочен, освен ако една от
страните не го прекрати с 2-месечно предизвестие или ако наемателят не е
заплатил повече от 2 вноски.
Не е спорно
между страните, че втората
наемодателка ****, майка на ищеца, впоследствие е починала.
В с.з. 30.10.2018 процесуалният представител на ищеца е
признал факта, твърдян от ответницата, че с ЕР № 4069/7.10.2016г на ТЕЛК е била
установена 80%инвалидност поради заболяване на детето на ответницата.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията
на свид.****, сочен от ищеца, и **** и ****, сочени от ответната страна,
разпитани в с.з. на 14.12.2018г
Свид. **** излага, че знае имота на Л.Й.
на посочения адрес и че същият бил отдаден под наем на ответницата, тъй като
той самият съобщил на отв.П., че офисът се давал под наем. Самата ответница му
казала, че познавала ищеца. Така се установила връзката. По-късно, през
м.август 2017г Л. се оплакал на свидетеля, че П. не си плащала редовно наема. По
този повод свидетелят заявява, че правил опити да установи контакт с отв.
страна, но неуспешно. Излага още, че Л. си заминал през м.август 2017г и до
м.март 2018г не си бил идвал във ***. Когато през м.март 2018г си дошъл и заедно със
свидетеля потърсили ключар да отключи офиса, вътре било празно, нямало нищо. На
свидетеля му било известно, че едва след това страните коментирали отношенията
помежду си по повод наема.
Свид.В.Андонов излага, че познава наетия от П. имот, тъй
като с буса си й помогнал за пренасянето на багажа. Тя не споделила причината
за напускането. Това станало през м.ноември 2017г; било събота или неделя. С
помощта на още 3 момчета изнесли багажа й. Там имало още един човек, който не
носел багаж, но стоял там. Като приключили с изнасянето на вещите, П. се
обърнала към него, като му казала „Дай ги на хазяина“ и му предала ключовете от
офиса.
Свид.*** знае, че лятото на 2017г П. е
държала под наем офис в района на Колхозния пазар, когато му казала, че ще
освобождава офиса. Свидетелят се поинтересувал от същия по повод наемането му
за дейността на фирмата, към която работел - заложна къща „Лион“. Когато през
м.ноември пак отишъл да разбере дали наистина ще освобождават офиса, видял, че
същият е празен. На витрината имало
съобщение, че се дава под наем с посочен телефон. Това се потвърдило и от
работещата в съседния магазин „плод-зеленчук“ продавачка. По повод наемането от
тяхната фирма на помещението се свързал по телефона с наемодателя, който не бил
във Варна, но така и не се стигнало до оглед. След известно време, когато минал
отново там видял, че вътре в помещението имало дрехи и затова предположил, че е
станало магазин.
По делото е приета като доказателство и фактура № 160/14.03.2018 за предоставена ключарска
услуга–отваряне на офис на ул.“Ивайло“ № 1-гр.Врана на стойност 60лв, с
приложен касов бон.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
Релевантен за
настоящия спор е само договорът
от 25.03.2015, тъй като само той е бил представен пред съда по заповедното
производство и въз основа на него е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно
същия страните
са били в облигационно отношение от м.март 2015г, при уговорена месечна наемна цена в
размер на 350лв, дължима
до 10-то число на текущия месец, която да бъде
превеждана по банков
път. Посочено е, че договорът е безсрочен, като същия е уговорено само, че при
прекратяването с едностранно волеизявление това следва да стане след писмено
предизвестие в 2-месечен срок. Посочено е още и че прекратяване на договора
настъпва и в случай не неплащане на повече от две вноски. Това не изключва
възможността страните да прекратят договора и по взаимно съгласие съобразно
общите правила на ЗЗД, в каквато посока са наведените от ответницата
възражения. Ето защо следва
да бъде обсъден въпросът дали и кога
е настъпило прекратяване на наемното правоотношение.
При положение,
че в договора липсва изрична уговорка за прекратяване по взаимно съгласие и как
следва да бъде обективирано това, съдът приема че приложение намират общите
правила на ЗЗД. След като договорът за наем е неформален и писмената форма служи
само за доказване, за установяване факта на прекратяването му по взаимно
съгласие, за което в договора няма уговорено нещо различно от общите правила,
следва, че не попада под ограниченията на чл.164 ГПК и затова са допустими гласни
доказателства. В тази връзка главното
и пълно доказване е върху ответницата.
Съдът дава вяра
на сочените от нея свидетели, които излагат подробно, обективно,
непротиворечиво и безпристрастно
фактите.
Установи се, че поради проблеми със здравословното състояние на детето /за
което е било представено и ЕР на ТЕЛК № 4069/7.10.2016 за 80% инвалидност,
върнато от съда на страната предвид признанието на този факт от ищцовата
страна/ ответницата е била в физическа невъзможност да ползва офиса за
упражняване на професията си като адвокат, тъй като й се е налагало да посещава
заедно с детето различни болнични заведения и при положение, че последното се
признава от ищеца, може да се мисли, че и останалото изложено от свидетелите на
ответницата досежно предсрочното освобождаване на офиса е житейски и логически
оправдано. За това, че ищецът е бил поставен в известност и се е съгласил за
прекратяването на договора, съдът съди и от показанията на свидетелите, които
излагат, че след м.ноември е имало поставено съобщение на витрината на офиса,
че се отдава под наем и по този повод свид. ***. Това се подкрепя и от свид.****, който е
помагал при изнасянето на багажа.Същият установява, че в него ден ответницата
предала ключа на човек, който е стоял, без да помага в пренасянето. Макар
свидетелят да не посочва името на лицето, може да се мисли, че това е било
доверено на ищеца лице, след като ключовете са му били предадени, като е
възможно това да е бил и самият свид****, от чието изложение става ясно, че е познавал и двете
страни – той самият съобщил на ответницата за отдавания под наем офис.
Впоследствие посочва, че по повод оплакването на ищеца, че тя не заплащала
редовно наема, той направил опити през лятото на 2017г да я потърси. От
казаното може да се направи извод, че същият е водил чужда работа без
пълномощие за времето на престой на ищеца в *** – от м.август 2017 до м.март
2018г. Затова намира за вътрешно противоречиво и неубедително изложеното от
него, че опитите му да открие П. през лятото на 2017 били неуспешни, а също и
че едва през м.март 2018г, когато ищецът се прибрал, едва
тогава потърсили ключар да отключи офиса, който се оказало, че вътре бил празен
и нямало нищо. Това противоречи на показанията на сви.****, който говори за поставеното съобщение за отдаването на
помещението под наем още през м.ноември 2017 и че впоследствие имало признаци,
че помещението се ползва като магазин за дрехи. Дори и да се приеме, че на
ищеца се е наложило смяната на патрона на помещението, то от това не може да се
направи пряк извод,че се е наложило поради поведението на ответницата. За
същата свид.**** установява, че е предала
ключа на лице, което е познавало и нея и „хазаина“/наемодателя/ .
Предвид всичко
изложеното съдът приема, че волеизявленията на двете страни за прекратяването
на договора са били обективирани чрез конклудентни действия и са съвпаднали и
затова наемният договор следва да се счита прекратен от м.2017г. При това
положение претенцията на ищеца за времето от м.ноември 2017г до м.февруари 2018г следва да бъде отхвърлена като
недоказана по основание.
Не се установи
по убедителен начин, че ответницата след прекратяването е продължила да ползва
помещението. Дори и да се приеме, че това е било така, то паричното обезщетение
не би могло да бъде претендирано на договорно основание като наемна цена, а би
могло да се претендира на друго основание - като обезщетение за продължило ползване
на имота въпреки противопоставянето на наемодателя или
обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД.
Достигането до
правни изводи, съвпадащи с тези на РС предпоставят потвърждаване решението на
ВРС.
По разноските
С оглед изхода
на спора решението в частта за разноските, определени от РС, също следва да
бъде потвърдено.
За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени такива
в полза на въззиваемата страна в размер на 328лв съобразно своевременно
отправеното искане и представените доказателства във връзка с това.
Воден от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІс-в № 37/4.01.2019 по
гр.д. № 8421/2018г в частта му, с която е отхвърлен искът на Л.Й.П. ЕГН ********** ***, срещу
П.Д.П. ЕГН ********** ***
м-ст „Траката“ ул.“7-ма“ №
29,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца суми от по 350лв наемно
възнаграждение за периода от м.ноември
2017г до м.февруари 2018г, присъдени по ч.гр.д.№ 2419/2018г на ВРС-ІХс-в,
както и е осъден да заплати на П.Д.П. сумата от 450лв - сторени от нея разноски в исковото производство съразмерно
на уважената част;
ОСЪЖДА
Л.Й.П.
ЕГН **********
***, да заплати на П.Д.П. ЕГН **********
*** м-ст „Траката“ ул.“7-ма“ № 29, сумата от 328лв /триста
двадесет и осем лева/ - разноски, сторени за въззивното производство, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: