Решение по дело №1497/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 46
Дата: 6 февруари 2018 г. (в сила от 23 май 2018 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20175640201497
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер      46                                  06.02.2018г.                                град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                             наказателен състав

На единадесети януари                           през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                        Председател: Мартин Кючуков                   

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

А.н.дело 1497 по описа за 2017 година

                        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №289755-F298286/29.09.2017г. на Зам.Директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС и на осн.чл.180в ал.1 от ЗДДС на „Био Ронико“ ЕООД – гр.Тополовград ЕИК ********* е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.

Недоволни от така наложеното наказание са останали ЕООД, поради което го обжалват в срок. Атакуваното НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон. АУАН бил опорочен и необоснован. Изискването за внасяне и поддържане на обезпечение при търговия с горива по чл.176в от ЗДДС противоречало на Директива 2006/112/ЕО – Директива за ДДС и по специално на принципите за неутралност и пропорционалност. Съдът на ЕС се бил произнасял по сходни с настоящия казус въпроси и по-специално в Решение от 10.07.2008г. по дело С-25/07 Sosnowska. В решението се сочело, че държавите-членки не можели да накърняват принципа за неутралност на данъчната система на ДДС, като възлагат на данъчно-задължено лице да понесе изцяло или отчасти тежестта на този данък. В особено неблагоприятно положение се поставяли лицата по чл.176в от ЗДДС, които прехвърлели прага от 25 000 лв. оборот на данъчните основи за периода с не особено значителна стойност. В случая данъкът бил 7 327,13 лв., а дължимото обезпечение – съответно и санкция  тежестта на този данък. В особено неблагоприятно положение се поставяли лицата по чл.176в от ЗДДС, които прехвърлели прага от 25 000 лв. оборот на данъчните основи за периода с не особено значителна стойност. В случая данъкът бил 7 327,13 лв., а дължимото обезпечение – съответно и санкция 50 000 лв.! Отново се цитира решението Sonovska и се сочи нарушаване на принципа за пропорционалността.  

Иска от съда да отмени  изцяло НП.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП-гр.Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                     Била извършена проверка на „Био Ронико“ ЕООД от св.Д.Г. С. - С.– инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив. Тази проверка е приключила с Протокол №П-16002617021979-073-001/21.04.2017г.

                      Въз основа на предоставените й документи св.С.констатирала, че за данъчен период 01.09.2016г. – до 30.09.2016г. дружеството получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС на стойност от 25 000 лв. Дружеството „Био Ронико“ ЕООД не предоставило в законоустановения срок до 21.09.2016г. в ТД на НАП-гр.Пловдив обезпечение в пари, ДЦК или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от 1 година.

                     По-конкретно и в детайл - през м.09.2016г. ЕООД получило гориво за свободно потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС по фактури от „Пауър Тийм Газ“ ЕООД – газьол с биодизел на стойност вкл. и акциз 36 635,62 лв. и ДДС в размер на 7 327,13 лв. по 2 фактури.

                     Това гориво се използвало за дейността на дружеството и не се продавало.

                     Горивата били освободени за потребление с АДД№**********/17.09.2016г. и АДД №**********/29.09.2016г.

                     В срок до 21.09.2016г. ЕООД следвало да предостави в ТД на НАП-Пловдив обезпечение в пари, ДЦК или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от 1 година за получените през м.09.2016г. течни горива – а именно в размер по чл.176в ал.2 от ЗДДС – 50 000 лв.

                     Такова обезпечение не е било предоставено от дружеството.

                     При тези факти, които са безспорни в жалбата, е бил съставен АУАН №F298286/25.04.2017г., в отсъствие на жалбоподателя, по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като след покана никой не се е явил на съставянето на акта.

                     Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

                     Тази фактическа обстановка не е спорна в жалбата и се потвърждава и от разпита на св. Д.Г. С. – С.и св.Ц.Т. и св.Д.К. К. – М..

                     При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

                     Съгл.чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС/стар/ всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период – т.3 - получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20 ал.2 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.

                     В конкретния случай, през месец 09.2016г., „Био Ронико“ ЕООД-гр.Тополовград е получило течни горива – газьол с биодизел, освободен за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС, от „Пауър Тийм Газ“ ЕООД, по 2 бр.фактури, на стойност вкл. и акциз 36 635,62 лв. и ДДС в размер на 7 327,13 лв.

                    Този случай попада в хипотезата на чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС.

                    По-насетне – съгл.чл.176в ал.5 т.3 от ЗДДС обезпечението по ал.1 се предоставя в 7-дневен срок преди датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв.

                    В конкретния случай, цитираното гориво газьол с биодизел е било освободено за потребление с АДД№**********/17.09.2016г. и АДД №**********/29.09.2016г.

                    Съответно с срок до 21.09.2016г. ЕООД е следвало да предостави в ТД на НАП-Пловдив обезпечение в пари, ДЦК или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от 1 година за получените през м.09.2016г. течни горива – а именно в размер по чл.176в ал.2 от ЗДДС – а именно 50 000 лв.

                      Това не е било сторено от „Био Ронико“ ЕООД-гр.Тополовград. гаранция не е била внесена и към момента на съставяне на АУАН.

                      Така е било нарушено задължението по чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС.

                      Съдът прие за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение.

                      За това нарушение разпоредбата на чл.180в ал.1 от ЗДДС предвижда, че лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл.176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл.176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение.

                      В случая дължимото обезпечение е в размер на 50 000 лв.

                      Това е и имуществената санкция, която е била наложена на ЕООД.

                      Административното наказание е правилно определено по размер и по точния текст от ЗДДС.

                      НП се явява правилно и законосъобразно и в частта на определеното наказание.

                      Предвид изложеното съдът;

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №289755-F298286/29.09.2017г. на Зам.Директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС и на осн.чл.180в ал.1 от ЗДДС на „Био Ронико“ ЕООД – гр.Тополовград ЕИК ********* е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                 Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.