№ 289
гр. Дупница , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
Секретар:Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20201510200790 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба на И. Д. А., с ЕГН **********, от
***********, срещу Наказателно постановление № 008190/04.08.2020г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
пътна инфраструктура – гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и издадено при нарушаване на процесуалните правила. Посочва се, че
жалбоподателят е заплатил в 14-ет дневен срок, както му било указано. Пледира се за отмяна
на НП. Не се претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Райнова, която
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. В писмена защита посочва, че в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения, фактическата обстановка е установена правилно, а АУАН и НП са
издадени от компетентни лица. Развива доводи за съставомерност на извършеното, като
пледира за потвърждаване на НП изцяло. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 36 – НП е връчено на
жалбоподателя на 14.08.2020г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското
клеймо 18.08.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
1
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.11.2019г. около 13.50 часа на републикански път I-1, Е -79 км. 332, в поска от
гр. Дупница-с. Джерман, на територията на община Дупница жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № КН 4896 ВН с обща техническа допустима маса до
3500 кг. По същото време св. Любомир Анев. и св. Велислав Василев – инспектори в АПИ,
изпълнявали служебните си задължения на посоченото място. След направена справка
електронната система на АПИ се установило, че за автомобила няма заплатена пътна такса
(т.нар. „електронна винетка“). Те подали сигнал за спиране със стоп-палка, на който водачът
не се подчинил. За случаят била съставена Докладна записка, в която случаят бил отразен.
Установена е самоличността на собственика на автомобила чрез справка от КАТ ПП при
ОД МВР Кюстендил. На водача е изпратена покана за съставяне на АУАН. Жалбоподателят
не се е явил, поради което АУАН е съставен АУАН в отсъствие за административното
нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП, връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не са
депозирани. Не са представени документи, които да удостоверят евентуалното наличие на
заплатена компесаторна такса за автомобила.
Въз основа на АУАН на 04.08.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.6 ЗДвП, поради
което и на основание чл.179, ал.3 ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание –„Глоба” в размер на 300 лева. Изрично изложил мотиви, защо приема, че
нарушението не е маловажно. Изложения са мотиви и в частта, в която е дадена възможност
на нарушителя да заплати компесаторна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-ет дневен
срок след връчване на АУАН, в който случай нарушителят би бил освободен от
административнонаказателна отговорност, което не е сторено от жалбоподателя.
Приложената разписка е от друго лице, което не удостоверява, че компесаторната такса е
платена от нарушителя. Освен това сумата не е внесена по банковата сметка на АПИ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал,
който да оборва така възприетите фактически положения.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, по смисъла на
чл. 189е, ал.1, вр. с чл. 167а ЗДвП – Георги Темелков – Началник на Отдел при АПИ, който
видно от приложената на л. 25 - Заповед № РД-11-1423/02.12.2019г. е бил оправомощен от
Председателя на Управителния съвет на АПИ да издава НП за процесното
нарушение. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – Любомир
Анев, видно от приложената на л. 6-24 - Заповед № РД-11-1480/13.12.2019г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на двамата
разпитани свидетели. Няма спор и че към датата на проверката за автомобила не е имало
заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва отново с показанията на двамата
свидетели. Поради тази причина съдът счита, че изводите на АНО за липса на доказателства
за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и почиващи на доказателствата по
делото. При това положение съдът стига до следните изводи.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019.), съгласно която - водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
лице. Съгласно действалата разпоредба на чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП (изм. и доп. - ДВ, бр. 80 от
2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) - за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: 1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г.) такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
3
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;2. (изм. – ДВ, бр. 101
от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г., доп.,
бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
А съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.7, т. 3 ЗДвП за лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, предназначен за превоз на товари с маса до 3,5 тона – се дължи закупуване
на винетен стикер. Както стана ясно – към дата на проверката такъв валиден стикер не се
доказва да е бил закупен (хартиен или електронна винетка), поради което правилно
поведението на жалбоподателя е било санкционирано под нормата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП
съгласно която - по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона) Водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Гореизложените
съображения мотивират въззивната инстанция да приеме, че деянието на жалбоподателя
разкрива белезите на административно нарушение, поради което отговорността му е
правилно ангажирана.
Поради всичко горепосочено съдът намира, че в случая при доказано административно
нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение
наказание. Видно от санкционната норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона,
поради което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за
да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът
напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира
за безпредметно да ги преповтаря.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на
жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което издаденото постановление
4
следва да се потвърди изцяло.
Предвид изхода на правния спор и постъпилото от страна на АНО искане за
присъждане на разноски, съдът счита, че такива следва да бъдат присъдени в размер на
300.00 (триста) лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Дупнишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 008190/04.08.2020г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
пътна инфраструктура – гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.6 ЗДвП и на
основание чл. 179, ал.3 ЗДвП на И. Д. А., с ЕГН **********, от ***********, е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300,00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. Д. А., с ЕГН **********, от *********** да заплати на Агенция
пътна инфраструктура – гр. София сума размер на 300.00 (триста) лв, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5