Р Е Ш Е Н И Е
По ВНЧД. № 5701/18 г.
07.03.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на седми март две хиляди и
деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Марина Гюрова
При участието на съдебен секретар Мария Абаджиева, разгледа докладваното
от съдия МЛАДЕНОВ ВНЧД№ 5701/18 г.по
описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ на частния тъжител М.Г.П.,депозирана чрез повереника
й, срещу Определение на СРС,НО,98-ми
състав по НЧХД № 14406/2014 г., с което първоинстанционният съд в ОСЗ на 07.11.2018 г. е прекратил наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване
В
своята ВЖ повереникът релевира от името на ч.тъж. ,че неправилно е
прекратено наказателното производство, доколкото многократните отлагания на
делото/“шиканиране“ според текста на ВЖ/ са резултат от непрецизно проц.
поведение на подсъдимия и защитата.От своя страна, повереникът и ч.тъжител
никога не са ставали причина за отлагане на делото, като своевременно са
правили своите доказателствени искания и действия.СРС не взел нужните
дисциплиниращи действия спрямо подсъдимия и защитата.Изказва се съждението , че
по този начин всяко наказателно производство може да бъде прекратено.С оглед
горното се иска СГС да отмени като неправилно Определението за
прекратяване/наричано двукратно във ВЖ „Решение“/ и да върне делото на първата
инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
В СЗ пред въззивния съд ч.тъж. се
явява лично и с повереника си.Заявяват че поддържат ВЖ.Подс. не се явява
,редовно призован.
Повереникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
върне делото на СРС за продължаване на наказателното производство.Поддържа
доводите във ВЖ , че първата инстанция не взела всички нужни мерки ,за да
осигури ефективно правораздаване.Отново се изказва мнението ,че всяко дело в
България може да се прекрати по този начин,без изправната страна да е
виновна.Поддържа се искането „при възможност“ да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно Определението за прекратяване на наказателното производство,
като се върне делото на СРС за продължаване на производството.
Частният тъжител се придържа към казаното от проц. му
представител.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Предмет
на въззивна проверка в настоящото производство се явява законосъобразността и
правилността на Определението за прекратяване на наказателното производство,
като доколкото не е постановен съдебен акт по същество, въззивният съд няма да
излага фактически и правни доводи по съществото на делото.
Наказателното
производство по делото е образувано на 25.07.2014 г. по повод Тъжба от ч.тъж. М.Г.П.
срещу подс.В.И.Г. за извършено на 04.03.2014 г. престъпление по чл.148,ал.1,т.1,т.2
и т.3,вр.чл.147 от НК.Независимо ,че в Разпореждането е посочена тази правна
квалификация,без да е налице правната връзка на чл.148,ал.2 от НК/“Клевета,
извършена при условията на чл.148,ал.1 от НК , т.е. с препращане към
квалифицираните случаи на престъплението обида/,то вероятно става въпрос за
грешка на съдията-докладчик , още повече че в самата Тъжба е налице правна
квалификация,посочена от ч.тъж., а именно престъпление по
чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,2 и 3,вр.чл.147 от НК.
Разпореждането
на съдията-докладчик е с дата 19.05.2015 г., а първото СЗ е било насрочено на
28.09.2015 г.Първите три съдебни заседания не са отложени , а съдът е далход на
делото и започнал да събира доказателства с участието на страните-по техни
искания и служебно.Четвъртото СЗ е отложено , но не поради проц.поведение на
някоя от страните , а поради неявяване на свидетел.Петото СЗ се отложило поради
неявяване на повереника на ч.тъжител.Шестото СЗ по делото е отложено поради
неявяване на подсъдимия и един свидетел.На предпоследното седмо СЗ,проведено на
19.09.1018 г. подс. не се явил,но не се явил и повереникът на ч.тъж./погрешно
записан в Протокола като негов
защитник/.В това СЗ е докладвана постъпила Молба от подс. за прекратяване на
наказателното производство поради изтекла давност.Делото е отложено за
последното СЗ – на 07.11.2018г. когато са се явили ч.тъж. и повереника,като ход
е бил даден макар да не се явил подсъдимия/редовно призован/, излагайки причини
за неявяване на защитника си.
СРС
разгледал Молбата му за прекратяване на наказ. производство и като я намерил за
основателна ,прекратил наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.3
от НПК, вр.чл.80,ал.1,т.3,вр.чл.81,ал.3 от НК – изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване с оглед повдигнатото обвинение.
Доказателственият
анализ не е извършван от първата инстанция ,а това не е било и необходимо, тъй
като основание за произнасянето по висящността на процеса е единствено преценка
на обстоятелството дали са изтекли предвидените в закона срокове.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство, тъй
като обикновената преследвателна давност е 3 години , а абсолютната такава 4
години и половина/като е изтекла на 04.09.2018г./От този момент насетне дори не
е нужна и Молба от подсъдимия в тази посока , тъй като в наказателното
производство съответните органи, които осъществяват процесуалната функция по
ръководство на процеса са длъжни да следят за давностните срокове служебно.Молбата
на подсъдимия обаче има характер на несъгласие от негова страна наказателното
производство срещу него да продължи при изтеклата вече давност.В тази ситуация
е ирелевантно по чия вина делото не е завършило в рамките на законоустановените
срокове,съдът дължи императивно прекратяване на наказателното производство по
делото.
Доводите
на ч.тъж. във ВЖ не са достатъчно сериозни , за да бъдат обсъждани на фона на
гореизложеното.Въпреки това, не е вярно посоченото във ВЖ ,че причините за
дългата висящност се дължат на „шиканиране“ на процеса от страна на подсъдимия
или защитата му.Хронологичният анализ на проведените по делото заседания ,
когато е даден ход или делото е било отлагано, сочи че приблизително еднакво по
причини свързани с двете страни или свидетели по делото, последното е било
отлагано.Тоест , не може да се приеме твърдяното шиканиране, след като съдебни
заседания са отлагани по вина на двете страни , а и въз основа на други
участници в процеса.Макар да не е особено съществено ,следва да се има предвид
,че делото е образувано въз основа на Тъжбата на ч.тъж. повече от четири месеца
и половина след узнаване за извършеното престъпление.Вярно е че законодателят е
дал 6 месеца за такова действие от страна на пострадалия от престъпление от
ч.х.,но при ноторно известните кратки давностни срокове за тези престъпления
късното завеждане на процеса практически лишава допълнително времето за
провеждане на инициирането и провеждането на наказателното производство.
Доколкото
няма основание за отмяна на Определението , същото е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,98-ми състав за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД№ 14406/2014 г. ,тъй като е
правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: