№ 70142
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110113780 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 75450/07.03.2024 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. П..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главници, неустойка
и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 13,44 лв. – такса за
събиране на дължими суми за периода от 03.01.2022 г. до 02.02.2022 г., 2,68 лв. – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 20.02.2022 г. до 09.02.2024 г., 2, 00 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения и 0,45 лв. – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 24.11.2021 г. до 09.02.2024 г.,
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросната „такса“ и защо се предявяват в такъв размер, освен че е посочен някакъв процент
въз основа, на който се начислява. Не става ясно каква дейност се извършва и защо за такава
цена. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
Въобще не става ясно и какво представлява обезщетението за обработка за просрочени
1
задължения. Отново дължимостта на сумата очевидно е последица от неизпълнени на
задълженията по договора от страна на потребителя, но на това основание вече са му
начислени неустойки.
По изложените съображенния съдът намира, че уговарянето на „такси“ за услухо в
полза на самия мобилен оператор, както и потворното начисление на суми за обезщетение
противоречи на добрите нрави.
След като главните вземания не подлежат на присъждане според настоящия състав, не
се дължат и акцесорните вземания за лихва за забава.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 75450/07.03.2024 г.., подадено от [фирма], ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. П., ЕГН ********** за
сумите, както следва: 13,44 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от
03.01.2022 г. до 02.02.2022 г., 2,68 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от
20.02.2022 г. до 09.02.2024 г., 2, 00 лв..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2