Разпореждане по дело №8262/2016 на Софийски градски съд

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                    гр.София, 11.09.2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  І г.о., 5 състав, в закрито заседание  през   две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА                                                                                                                

като разгледа гр.дело № 8262 по  описа за  2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, с който Б.П.В. иска да бъде прието за установено по отношение на И.И.В., че е  собственик на 509.77/17474 ид.части от недвижим имот, описан в ИМ, и на цялата сграда, находяща се в имота. Ищецът твърди, че процесният имот бил придобит по време на брака между страните, но с лични негови средства, поради което посочените идеални части от имота били негова собственост, както и  цялата сграда.   

Ответницата поддържа становището, че искът е недопустим, като се позовава на влязло в сила решение от 01.06.2016г. по гр.д. № 67023/2015г. на СРС, 84 състав, с което страните уредили отношенията си относно недвижимите имоти, придобити по време на брака.

Съдът намира възражението на ответницата за недопустимост на иска за основателно, поради следните съображения:

 С решение  от 01.06.2016г. по гр.д. № 67023/2015г. на СРС, 84 състав, бракът между страните е прекратен и е одобрено постигнато от тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, съгласно което недвижимите имоти, придобити по време на брака, остават в обикновена съсобственост.  

Решението е влязло в сила на датата на постановяването му – 01.06.2016г., и има силата на съдебна спогодба, чрез която страните сами са избрали начина, по който да уредят имуществените си отношения.

С одобреното от съда споразумение е формирана сила не пресъдено нещо по въпроса за наличието на обикновена съсобственост между страните по отношение на придобитите през време на брака вещи, което не позволява в последващо исково производство, вкл. и чрез иск по чл. 23, ал.1 от СК, да бъде пререшаван този въпрос и да се установява, че придобитите по време на брака вещи са индивидуална собственост на единия съпруг. Допустимо е установяване на частична трансформация, тъй като  страните не са посочили дяловете си в споразумението по чл.51 от СК, но не и да бъде установявано, че придобитото вещно право е само на единия съпруг. В конкретния случай ищецът твърди, че по време на брака са придобити идеални части от недвижим имот и цялата сграда върху имота, като иска да бъде прието за установено, че същите са изцяло негова собственост, какъвто иск е недопустим. В противен случай би се стигнало до дерогиране правните последици на одобреното от съда споразумение по брачното дело.

Поради изложените доводи, съдът намира предявения от ищеца иск по чл. 23, ал. 1 от СК за недопустим, ИМ следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

 Мотивиран така, на основание чл. 130 от ГПК, съдът 

  

                                             Р А З П О Р Е Д И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 91251/05.07.2016г. на Б.П.В. ***.   

Разпореждането подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       СЪДИЯ :