Присъда по дело №4006/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 14 октомври 2023 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20233110204006
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 244
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
СъдебниАлбена Г. Русева

заседатели:Петинка Й. Кордова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
и прокурора М. Св. Т.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело
от общ характер № 20233110204006 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. Д. Р. - роден на 27.07.1999 г. в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с адрес гр.
Варна, м-ст „Траката“, ул. „Добруджанска“ № 11 А, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

на 13.09.2023 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични
вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включени в Списък № 1 - Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина,
съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - метмафетамин с нетно тегло 0,75 гр. със съдържание на активен
компонент метамфетамин 52,11 %, метамафетамин с нетно тегло 4,96 гр. със
съдържание на активен компонент метамфетамин 52,27 %, и 0,03 гр. метамфетамин –
всички наркотични вещества на обща стойност 401,80 лева, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, поради което на основание чл.
301, ал.1, т.4 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
1
и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000/ХИЛЯДА/ лева.

На основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА подс. С. Д. Р. за НЕВИНЕН по
първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК.

Веществените доказателства – 1 брой бял хартиен плик, съдържащ опаковки от
наркотични вещества се ОТНЕМАТ в полза на Държавата, като след влизане на присъдата
в сила същите да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

На основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на Държавата, остатък от
наркотичните вещества метамфетамин, съгласно протокол от ФХЕ № 785/14.09.2023 г. на
БНТЛ – Варна, намиращи се на съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“ – София, които след
влизане в сила на присъдата да бъдат УНИЩОЖЕНИ по предвидения за това ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Р. да заплати сумата от 144,38
/сто четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лева, явяваща се
направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 244/28.09.2023г. по НОХД № 4006 по описа за 2023 год. на
Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимия С. Д. Р. - роден на 27.07.1999 г. в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с адрес
гр. Варна, м-ст „Траката“, ул. „***“ № 11 А, ЕГН ********** от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по Бързо производство № 1176/2023 г. по описа
на Второ РУ в ОД на МВР гр. Варна за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от НК, затова, че на 13.09.2023 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
метмафетамин с нетно тегло 0,75 гр. със съдържание на активен компонент
метамфетамин 52,11 %, метмафетамин с нетно тегло 4,96 гр. със съдържание на
активен компонент метамфетамин 52,27 %, и 0,03 гр. метамфетамин - всичко на обща
стойност 401,80 лева.
Поради горното и предвид разпоредбата на чл.370, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът
служебно насрочи предварително изслушване на страните.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертното
заключение, дадено на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че същото се доказа от
събраните в хода на разследването и приети в съдебното производство доказателства.
С оглед количеството и стойността на държаните наркотични вещества счита, че не е
налице хипотезата на маловажен случай, поради което моли подс. Р. да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение и на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в минимума, предвиден за това престъпление, а именно една
година, което бъде намалено с една трета и на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години. Изразява становище и по приобщените по делото веществени
доказателства, както и пледира за възлагане а сторените по делото разноски в тежест на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия, счита, че в случая е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да обоснове тезата си, защитата акцентира върху
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца
и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществената
опасност и моралната укоримост. Сочи, че количеството и стойността на наркотичното
1
вещество не е определящо за квалифицирането на деянието по основния състав, тъй
като с изменението на Постановление № 23 от 29.01.1998 на МС за определяне на цени
на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводство, при пласиране на улица са
драстично завишени цените съразмерно с обществените икономически отношения в
страната и размера на минималната работна заплата. Защитата счита, че от значение на
степен на обществена опасност на деянието е, че се касае за държане на високорисково
наркотично вещество за лична употреба, което сочело на неголяма степен на засягане
на обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Нямало
данни подсъдимият да е пласирал на други лица тези наркотични вещества. Към
момента на извършване на деянието подсъдимият не бил осъждан и няма други
регистрирани противообществени прояви, като още в хода на полицейската проверка е
признал за това, че държи високорисковото наркотично вещество и го е предал
доброволно. Подсъдимият изразявал съжаление за извършеното и предвид младата му
възраст не бил укрепнал емоционално. Поради това счита, че се касае за маловажен
случай по чл. 354а, ал.5 от НК. Подсъдимият не бил осъждан, не бил освобождаван от
наказателна отговорност, с деянието не били причинени съставомерни последици,
поради което спрямо него било приложимо налагането на административно наказание
глоба.
Подсъдимият Р. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Д. Р. живее в гр. Варна. Той е на 24г., роден на 27.07.1999г.
Притежава ЕГН **********. Подс. е завършил средно образование в Средно училище
за хуманитарни науки и изкуства „ Константин Преславски“ –Варна. След завършване
на средното образование подсъдимият работил на различни места в страната и
чужбина. Понастоящем живее с родителите си в гр.Варна, местност „Траката“, ул.
„***“ № 11 А, като не е семеен. Не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 13.09.2023 г. подс. С. Р. носел у себе си бяло кристално вещество,
представляващо метамфетамин. Метамфетаминът бил разпределен в два броя
прозрачни пликчета, съответно с нетно тегло 0,75 гр. и 4,96 гр., а 0,03 г. били
поставени в алуминиево фолио.
На същия ден, следобед, вървейки по ул. „Калитин“ в гр. Варна, в близост до №18,
той бил забелязан от свидетелите П. Р. М. и Х. Б. М., двамата полицейски служители
при Второ РУ в ОД на МВР - Варна. Свидетелите изпълнявали задълженията си по
охрана на обществения ред, като решили да извършат проверка на подсъдимия, тъй
като им се сторил съмнителен. При извършването на полицейската проверка бил
установена самоличността на Р. чрез документ за самоличност. В хода на проверката
органите на реда попитали подс.Р. дали държи забранени от закона вещества. При
задаване на този въпрос, подс. Р. отговорил утвърдително, като посочил, че в себе си
има малко „пико“ за лична употреба, което изявил желание да предаде доброволно.
С протокол за доброволно предаване от 13.09.2023г. подс.Р. предал на полицейските
служители двете прозрачни пликчета и алумниевото фолио, съдържащи метамфетамин
с общо нетно тегло 5,74 гр. Впоследствие наркотичното вещество, било предадено от
полицейските органи на водещия разследването разследващ полицай по настоящото
производство с разписка.
Видно от заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза
2
/ФХЕ/ № 785/14.09.2023 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр. Варна /л.10-12 от ДП/
предадените от подс. С.Р. два броя пликчета и фолио, съдържат бяло кристално
вещество, което представлява метамфетамин, както следва: в прозрачно целофаново
пликче - метамфетамин с нетно тегло 0,75 грама със съдържание на активен компонент
метамфетамин 52,11 %, в прозрачно полиетиленово пликче — метамфетамин с нетно
тегло 4,96 гр. със съдържание на активен компонент метамфетамин 52,27 % и в
сребристо на цвят алуминиево фолио - метамфетамин с нетно тегло 0,03 гр.
Според заключението на експертизата метамфетаминът има наркотично действие,
няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол в. Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества /л.14 от ДП/, наркотичното
вещество, държано от подсъдимия, е на обща стойност 401, 80 лв.
Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост /л.18
от СД/ подс.С. Р. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК.
По делото е приобщена справка с характеристични данни за подсъдимия /л.22 от
ДП/. Видно от същата за Р. няма данни да е нарушавал обществения ред по
местоживеенето си. Спрямо него имало заведен само един заявителски материал, а
именно ЗМ №132667/2013г. по описа на Първо РУ-Варна по чл.194 от НК.
Видно от писмо от РП – Варна № 12923 от 25.09.2023г., ведно със справка от
деловодната система на РП – Варна и от УИС на ПРБ относно висящи и неприключили
преписки и дела спрямо подс. Р. /л.20-24 от СД/ срещу Р. няма други висящи преписки
и дела освен за деянието предмет на настоящото дело. Спрямо него е водено едно
единствено досъдебно производство – ДП №2667/2013г. по описа на Първо РУ-Варна
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК- кражба на мобилен телефон от физкултурния
салон на НГХНИ „Константин Преславски“-Варна, извършена на 14.10.2013г. ДП е
приключило с постановление на РП-Варна за прекратяване на ДП и изпращане на
предложение по чл.16 от ЗБППМН до МКБППМН за налагане на възпитателна мярка
спрямо непълнолетният тогава Р.. От представените от РП-Варна писмени материали,
няма данни дали и каква мярка по ЗБППМН е наложена на Р..
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия С. Р., тъй като същите
кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство и
излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. Р. М. и Х. Б. М., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство ФХЕ като компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и
всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия Р., които
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите П. Р. М. и Х. Б. М., дадени в хода на досъдебното
3
производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокол за доброволно предаване ,
разписка, протокол за оценка, справка за съдимост, справки и актове на РП-Варна,
както и от другите писмени материали по делото.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Р. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглежданеше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите П. Р. М. и Х. Б. М., както и на изследванията и
заключението на физико-химичната експертиза по делото относно вида и количеството
на държаното наркотично вещество. Всички факти, съдържащи се в гласните
доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им към
главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
С оглед установените фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият С.
Д. Р. - роден на 27.07.1999 г. в гр. Варна, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, с адрес гр. Варна, м-ст „Траката“, ул.
„***“ № 11 А, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК тъй като на
13.09.2023 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества
по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включени в Списък № 1 - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина,
съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - метмафетамин с нетно тегло 0,75 гр. със съдържание на активен
компонент метамфетамин 52,11 %, метамафетамин с нетно тегло 4,96 гр. със
съдържание на активен компонент метамфетамин 52,27 %, и 0,03 гр. метамфетамин-
всички наркотични вещества на обща стойност 401,80 лева, като случаят е
маловажен.
По делото няма спор, че на 13.09.2023г., в гр. Варна, без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, подс. Р. е държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за
4
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични –5, 74 гр.
метмафетамин на обща стойност 401,82 лв. В горния смисъл са както обясненията на
подс., който сочи, че метамфетамина е за негова лична употреба, така и показанията на
полицейските служители М. и М., които също са категорични, че подс. е споделил с
органите на реда, че наркотикът е за негова лична употреба. Последните сочат, че
имено на датата посочена в диспозитива на обвинението подс. е признал, че държи
забранено вещество и го е предал с протокол за доброволно предаване. Наркотичното
вещество е било приобщено по делото посредством предаването му на водещия
разследването и е било обект на експертиза, безспорно установила, че се касае за
високорисково наркотично вещество- метамфетамин.
Метамфетаминът има наркотично действия, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък
1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р
България като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични / приета с ПМС№ 293 от 27.10.2011 г., в сила
от 10.11.2011 г. / метамфетаминът е включен Списък I към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП-
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
ВРС след преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че
подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Р. е съзнавал, че веществото, което държи в себе си е наркотично такова, че упражнява
фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е целял именно този престъпен резултат. Поради това и
безспорно съдът възприе, че на датата посочена в ОА на прокурора, без надлежно
разрешително, изисквано от ЗКНВП, подс. е държал високорисково наркотично
вещество – метамфетамин, в посоченото количество и на посочената стойност.
По отношение на стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата е
определена съобразно Приложение №1 от ПМС №23/29.01.1998г. (обн. ДВ. бр.15 от 6
Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.68 от 8 Август
2023г.), според посочените цени за нуждите на съдопроизводството. Съгласно
последното цената на 1 гр. метамфетамин пласиран на улицата е 70 лв., като
пресмятането на стойност на инкриминирното количество наркотично вещество не
изисква специални знания, а обикновени аритметични действия /умножаване на
количеството наркотично вещество по стойността за грам – 5, 74 гр. х 70 лв .=401,80
лв/.
Поради гореизложеното, съдът намира, че всички доказателства
са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че има престъпление и
то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия Р. за държане на наркотично
вещество метамфетамин с общо нетно тегло 5, 74 гр. на стойност 401, 80 лв., за
доказано по несъмнен начин, тъй като той
е установил трайна фактическа власт върху наркотичното вещество, без да е имал
надлежно разрешително Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Съдът намира обаче, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Според тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление
5
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на вредните
последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Преценката
относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва въз
основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат значение за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното /в този
смисъл Решение №19/2008 на ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на ВКС, II н.о., Решение
306/2009 на ВКС, III н.о./
В настоящия случай количеството наркотично вещество- метамфетамин е малко– 5,
74 гр., на ниска стойност /401, 80 лева /, почти двойно под размера на една минимална
работна заплата / съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. МРЗ към м.09.2023г.. е 780 лв./.
При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорисково наркотично вещество за
лична употреба, изведена както от обективните доказателства по делото, така и от
обясненията на самия подсъдим. Това несъмнено сочи по-ниска степен на засягане на
правозащитения обект – обществените отношения свързани с опазване здравето на
гражданите. Съдът счита, че отказът на държавното обвинение да квалифицира
деянието на подсъдимия под нормата на чл.354а, ал.5 от НК не може да се основе
единствено на количеството и стойността на наркотичното вещество или пък на
обстоятелството, че Р. е имал една единствена криминална проява като непълнолетен и
то за престъпление против собствеността, отдалечено от настоящото деяние с близо 10
г./ и извършено поради увлечение и лекомислие, видно от приетото в прокурорския
акт, с който ДП е прекратено/. Видно от свидетелството за съдимост, Р. е с чисто
съдебно минало, като справката с характеристични данни, изготвена от служител по
местоживеенето на Р., съдържа добри характеристични данни за същия. Според
отразеното в нея за Р. няма данни за противообществени прояви и за конфликти по
местоживеене. Същият, от завършване на средното си образование през 2018г. да м.
септември 2023г. трайно е полагал труд в страната и чужбина, като от позициите които
е заемал в работата /строител, опаковчик, готвач / е видно, че същият има положително
отношение към полагането на обществено полезен труд .
С нормата на чл.354а от НК поначало се регулират значими обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите
хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Поради това и законодателят
е криминализирал и маловажните случаи на престъпления от този вид.
Според практиката на ВКС маловажните престъпления от този вид следва също
да имат определена степен на обществена опасност. Данните за личността на дееца,
също следва да повлияят върху преценката относно обществената опасност, като в тази
връзка не трябва да бъде разглеждано единствено наличието или липсата на предходна
съдимост, каквато в конкретния случай безспорно не е налице, а същата да бъде
преценена в контекста и на останалите обстоятелства във връзка с личността на дееца
- подс.Р. е в млада възраст, на 24 години, той полага обществено полезен труд без да
подбира занятията си. Той е израснал в преходно за държавата и обществото ни време,
в което обществото се сблъсква с проблема с употребата на наркотични вещества. И
точно младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват подвластни на
емоцията, предоставяна чрез използването на дрога, най-малко защото им се създава
илюзия, че могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с предизвикателствата
на живота. Това, наред с възможността за безпрепятствено снабдяване с наркотични
вещества, надделява при обмисляне от тяхна страна на вредните последици вследствие
на придобиване и употреба на обявените извън закона наркотици- както в план на
6
липса на контрамотив за извършване на престъплението, така и в план на лично
негативно здравословно повлияване, каквото безспорно влияние оказва употребата на
наркотични вещества. Липсват данни подсъдимият да е имал други
противообществени прояви, като изключение прави проведеното спрямо него ДП
№2667/2013г. по описа на Първо РУ-Варна, отдалечено от настоящото деяние с близо
10 г.. Подсъдимият съгласно приобщените по делото доказателства, не е оказвал
съпротива на служителите на полицията, предал е доброволно наркотика, съдействала
в максимална степен на разследването, признала е деянието от първия момент и това
му поведение продължава и в съдебна фаза. По време на цялото наказателно
производство той е демонстрирал поведение, указващо действително разкаяние и
критична оценка на извършеното. Следователно, съвкупната оценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и личността на дееца, както и с моралната му
укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай
на престъпления от съответния вид.
Конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена и
оценена превратно и едностранчиво от страна на държавното обвинение. Приемането
на тезата на държавното обвинение, че случаят не е маловажен , единствено поради
грамажа и стойността на наркотичното вещество, влече след себе си налагане на
наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимия, което безспорно в конкретния
случай е житейски неоправдано, тъй като би предпоставило невъзможността на един
млад човек да се развива без значителни обременености в житейския си път и да се
социализира като пълноценен член на обществото ни. Настоящият съдебен състав
намира, че освен грамажът и стойността на наркотичните вещества, която както бе
посочено по-горе е почти два пъти под размера на МРЗ за страната към датата на
деянието, следва да се вземе предвид и интензитета на деянието, упоритостта при
извършването му, личността на извършителя, все обстоятелства, които налагат извод за
маловажност на деянието. Най-важното обаче при вземане на решението по
настоящото дело е, че настоящият съдебен състав приема, че случая е маловажен
поради младата възраст на подсъдимия и липсата на други противообществени прояви
по линия на наркотичните вещества. Бъдещата реализация в живота на подс. и
интеграцията му в обществото, каквато той безспорно се опитва да постигне
посредством полагане на обществено полезен труд в различни области, са измежду
целите, които се преследват с разпоредбата на чл. 36 от НК. Горното наказание
предложено от Прокуратурата по-скоро би имало негативен ефект спрямо подсъдимия,
отколкото поправителен и възпиращ такъв. Следва да бъде посочен и един от
основните принципи в наказателното право, че наказанието не е самоцел на закона. То
няма за цел да „накаже“ извършителя, а да го поправи и превъзпита към спазването на
закона. В случая количеството и стойността на наркотичното вещество има значение
единствено за липсата на възможност за третиране на деянието по настоящото дело
през призмата на неговата малозначителност. В този смисъл е и константната съдебна
практика в това число и на Варненски окръжен съд, който последователно приема, че
не количеството и стойността на наркотичните вещества са от значение за
разграничаване на деянията по чл.354а, ал.3 и ал.5 от НК- напр. Решения по: ВНОХД
№ 439 по описа на съда за 2016 г., ВНОХД № 607 по описа на съда за 2016 г., ВНОХД
№86 по описа на съда за 2013 год. /приложена ал.5 по отношение на осъждано лице/,
ВНОХД № 669 / 2018 г., ВНОХД № 1161 по описа на съда за 2018г. и много други.
При тези данни за личността на дееца и за обективните характеристики на деянието
му, съдът намира, че настоящият случай се явява маловажен такъв по смисъла на ал. 5
на чл. 354а от НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. В тази връзка, съдът
отчете единствено смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това намери, че
престъплението следва да бъде преквалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл.354а, ал.5 вр. ал.3,пр.2, т.1, пр.1 от НК. Поради горното подс. Р. бе признат за
невинен и оправдан по първоначално повдигнатото от ВРП обвинение в това да е
7
извършила деянието по основния състав по чл.354а, ал.3,пр.2, т.1, пр.1 от НК.

Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия са налице материалноправните предпоставки за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл.354а, ал.5, вр .ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК е предвидено наказание „глоба“ до 1 000 лева; няма нанесени вреди с
деянието, които да подлежат на възстановяване; подс.Р. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а,
ал.7 от НК.
Към настоящия момент когато се извършва преценката за наличието на основанията
за прилагане на задължителната диференцирана процедура, подс. Р. не е осъждан и не
са налице нито една от останалите отрицателни предпоставки на чл.78А от НК. Ето
защо съдът намери, че са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за горепосоченото
престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК и
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като бъде ангажирана
административно -наказателната му такава. Затова и освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”,
съгласно размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
Принципно разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда, че когато са налице
останалите визирани в закона предпоставки, пълнолетното лице се освобождава от
наказателна отговорност и му се налага административно наказание „глоба „ от 1 000
до 5 000 лева.
В настоящия случай, при определяне на размера на глобата, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.78а , ал. 5 от НК, съобразно която когато за
извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. За извършеното от обвиняемия деяние, разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК
предвижда наказание „глоба” до 1 000 лв., поради което съдът счита, че на подс.
Р. не може да бъде определена глоба, надвишаваща размера от 1 000 лв., която
се явява и минимално предвидената в разпоредбата на чл.78а от НК. Поради това и
съдът наложи наказание в този размер. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че подсъдимият към момента на съдебното заседание по делото е
безработен.
На основание чл.53, ал.2, б. „а” от НК и като съобрази, че разпоредбата на чл.354а,
ал.6 от НК е предвидила предметът на престъплението да се отнема в полза на
държавата, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото –
остатък от наркотични вещества, а именно метамфетамин, съгласно протокол от ФХЕ
№ 785/14.09.2023 г. на БНТЛ - Варна, намиращи се на съхранение в ЦМУ отдел „МРР-
НОП“ - София, като постанови след влизане в сила на присъдата, същите да бъдат
унищожени по предвидения за това ред.
Веществените доказателства по делото- опаковки от наркотични вещества,
поставени в бял хартиен плик, съдът постанови
да бъдат отнети в полза на държавата, като след приключване на наказателното производство
с влязла в сила присъда да бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. С. Р. следва да заплати направените по
8
делото разноски в размер на 144,38 /сто четиридесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/ лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:


9
Съобщи за изтекли лични данни