Решение по дело №377/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 43
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20223000600377
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600377 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.ал.1-3 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на въззивното производство е решение № 236/17.11.2022 г. по
ЧНД № 1255/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е признато съдебно
решение, постановено в Кралство Нидерландия срещу българския гражданин
Т. К.. Образувано е по жалба от защитника му адвокат И. С., с искане да бъде
отменено поради нарушения на материалния и процесуалния закон, което се
поддържа в съдебно заседание. Представителят на въззивната прокуратура
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивният съд
да потвърди решението. Санкционираното лице К., известен на електронен
адрес, не се явява.
Съставът на апелативния съд намира, че жалбата е неоснователна.
Делото в Окръжен съд Варна е било образувано въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение на Съвета
2005/214/ПВР, изготвено от компетентен служител при Министерство на
1
правосъдието в Кралство Нидерландия, за признаване и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган в гр.Брабант,
влязло в сила на 26.05.2022 г. срещу българския гражданин Т. К..
При разглеждането на делото в първата инстанция е било установено,
че с решението на изпращащата държава на К. е наложена финансова санкция
в размер на 100 евро за административно нарушение по Кодекса за движение
по пътищата, извършено на 02.10.2021 г. – преминаване на червен светофар в
гр.Хертогенбош.
След преглед на събраните материали, съставът на окръжния съд
правилно е установил, че са налице основанията по чл.30 от ЗПИИРКОРНФС,
и че не се установяват условните основания за отказ за признаване на чуждия
съдебен акт, предвидени в чл.35 от същия закон, поради което и с решението
си го е признал и е разпоредил изпълнението му, при уточнена левова
равностойност на задължението 195.58 лева.
Във въззивното производство защитата се основава на възраженията си,
че лицето няма фактическа връзка с територията на България и няма
имущество. Второто от тези две възражения е било изтъкнато и пред
окръжния съд, който го е отхвърлил с позоваване на чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС, поради наличието на местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на страната.
Въпросът за имущественото състояние на К. не е изследван в първата
инстанция, доказателства в тази връзка не се представят и пред въззивния съд.
В показанията си като свидетел бащата К. К. твърди, че синът му не
притежава имоти. Видно от редакцията на чл.30, ал.3 от Закона, условия за
признаване на решението, наред и независимо от притежаваното имущество,
са също наличието на доходи, местоживеене, или обичайно пребиваване на
територията на Република България.
Видно от справката, служебно изискана от НАП в тази инстанция, с
навлизането в трудоспособна възраст, Т. К. е работел в България, като
считано от 05.04.2018 г., има регистрирани общо седем трудови договора, три
от един и същ работодател, вкл. последния, сключен на 25.01.2021 г. и, което
е съществено - непрекратен, който факт обуславя извод за наличието на
източник на доход.
В електронно писмо до въззивния съд, постъпило на 09.03.2023 г. от
2
адрес tkirov095@gmail.com, Т. К. е съобщил, че от една година живее в
Австрия, Виена, на адрес Liebahrtsgasse 45/8 1160. Същевременно той
притежава лична карта с вписани постоянен и настоящ адрес в гр.Варна,
ул.“Прилеп“ 1/7/9/115. Задължение на съда в процедурата по чл.31 от
ЗПИИРКОРНФС е да установи каква е връзката на засегнатото лице с
посочения в удостоверението адрес, както и да изследва валидността на
данните за постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Горният адрес, видно от
справката в Национална база данни „Население“ – л.20 от делото в окръжния
съд, се свързва със санкционираното лице от неговото рождение през 1999 г.,
вписан е при издаването на първата му лична карта, както е посочен от него за
валиден такъв и при издаването на актуалната му лична карта на 09.05.2022 г.
Тук от особено значение е, че последната дата е от периода, в който лицето,
по негови твърдения, е работело в Австрия, но въпреки това, за настоящ адрес
отново е посочило този в град Варна. Налага се извод, че сам Т. К. свързва
местоживеенето и обичайното си местопребиваване с този адрес, след като,
макар да е имал тази възможност при издаването на новия документ за
самоличност, не го е променил. От разпита на неговия баща се установява, че
в периода от приблизително една година, през който е работел в Австрия, той
се е завръщал в България, вкл. последно за провеждане на оперативно лечение
във връзка със заболяване, довело до преустановяване на работата му там,
като към момента, според свидетеля К. К., синът му не работи, а се обучава с
цел намиране на нова работа, съответна на здравословното му състояние.
Съобразяването на така интерпретираните факти от значение за анализа
по чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС обуславя несъмнен извод, че изискванията по
тази разпоредба са налични, а възраженията на защитата – необосновани,
което не позволява искането на жалбоподателя да бъде удовлетворено.
По изложените съображения, и като не констатира служебно други
основания, извън изложените във въззивната жалба, за изменение или отмяна
на проверяваното решение, по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/17.11.2022 г. по ЧНД № 1255/22 г. на
Окръжен съд Варна, с което е признато решение за налагане на финансова
3
санкция, постановено от полицейски орган в Кралство Нидерландия срещу
българския гражданин Т. К..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4