№ 298
гр. В., 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I - СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна жалба
от ос.л.В. Д. Н., подадена срещу Определение №260094 от 29.04.2022 г. на Районен съд-В.
по ЧНД №282/2021г., с което същият е осъден да заплати в полза на Националното бюро за
правна помощ, сумата от 170 лева, представляваща възнаграждение за осъществена
служебна защита по ЧНД №2827/2021г., по описа на ВРС.
В жалбата сe посочва, че атакуваното определение е без номер, подпис и печат,
поради което е напълно незаконосъобразно и без никаква правна стойност, заради
липсващите реквизити. Твърди, че обжалваното определение е с дата, която към момента на
постановяване не е била настъпила. Сочи липса на доходи, поради това, че се намира в
местата за лишаване от свобода, където полага безвъзмезден труд. Към жалбата е приложено
определение на ВРС.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
С Определение № 260094/29.04.2022г., Районен съд-В., VI-ти състав, на основание
чл.306, ал.1, т.4 от НПК, е осъдил В. Д. Н. да заплати сумата от 170.00 лева, за предоставена
му от адв.Л. В. П. от АК– гр.В. служебна защита в производството по НВД №363/2021г. по
описа на ВАпС, с което е оставено без уважение искането на осъдения за възобновяване на
производството по ВЧНД№237/2021г. на Окръжен съд – В., по което въз основа на отчет
№552/2022 г. и решение на НБПП № ВН-552-3483/09.03.2022г. са направени разноски в
размер на 170.00 лева.
След служебно направена справка в кориците на ЧНД 282/2021г. по описа на ВРС на
1
лист 50 се намира Определение №260094/29.04.2022г. на Варненски районен съд,
наказателна колегия VI състав. Същото съдържа, след диспозитива, саморъчно поставен
подпис на съдията постановил съдебния акт. Съгласно чл. 34 от НПК "всеки акт на съда
трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда,
който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на
прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на
състава". А в настоящия случай е безспорно, че атакуваното определение съдържа всички
законовоустановени реквизити, а именно - посочена е датата на издаването му /29.04.2022
г./, мястото на издаването му /гр. В../, наименованието на съда, който го издава /Районен съд
В./; номера на делото /282/2021 г./; имената на членовете на състава /Председател – съд.
Р.М./; изложени са мотиви и доспизитив на съдебния акт, като е налице и съответния
подпис на съдията постановил акта. Настоящият въззивен състав категорично приема, че не
е допуснато претендираното от жалбоподателя процесуално нарушение.
По отношение на наведеното възражение, че определението е с дата, която към
момента на постановяване не е била настъпила, съдът намира, че е допусната техническа
грешка от страна на първоинстанционния съд, което не е основание за отмяна на акта.
Предвид гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, както и
във връзка с ТР № 4/2010 г на ОСНК на ВКС, за съда съществува задължение да осъди
лицето, по отношение на което има влязъл в сила осъдителен съдебен акт да заплати
разноските по делото, включително и тези за служебно назначения защитник. Разпоредбата
на чл.189 ал.3 от НПК е императивна и не е предвидена възможност за освобождаване на
осъденото лице от заплащане на разноските по делото, предвид което се явяват и
ирелевантни за присъждането на същите, финансовите възможности и имотното състояние
на осъденото лице. С оглед посочената норма и доколкото от една страна, видно от
материалите по делото същите са направени във връзка с назначена на осн.чл.94, ал.1,т.6 от
НПК и приета от подс.Н. служебна защита, задължителна такава в предвидени в НПК
случаи, каквато е и посочената в делото хипотеза, а от друга - същите са в границите
определени в Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящия въззивен състав
намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на Районен съд-В. по ЧНД №282/2021г., с което В.
Д. Н. е осъден да заплати на НБПП, направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 170.00 /сто и седемдесет/ лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3