Определение по дело №887/2019 на Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 521

гр. Стара Загора, 25.11.2019г.

 

Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      СЪДИЯ: Кр.Костова-Грозева

 

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 887 по описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на осн. чл.34, ал.6 от ДОПК и е по жалба на Д.  К.П. ***, против Заповед № ПФ-16002419000323-023-001 от 25.10.2019г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се сочи, че жалената заповед била издадена във връзка с молба на оспорващата от 22.10.2019г., с която тя поискала спиране за срок от три месеца на извършвана от органите по приходите проверка на г-жа П.. Искането било на осн. чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК и било мотивирано с предстоящи пътувания на лицето в следващите месеци извън страната, което нямало да й позволява своевременно да отговаря на исканията на поверяващия екип за представяне на доказателства. С процесната заповед искането било уважено, но само за срок от 14 дни, като производството било спряно само до 07.11.2019г. В тази връзка заповедта била незаконосъобразна и неправилна, като се излагат доводи в насока, че единствените условия за уважаване на искане, направено на осн. чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК били еднократността на искането  и продължителността на срока. Според оспорващата, само тези обстоятелства подлежали на преценка от органа и при наличието им той бил длъжен да спре производството. Не уважавайки така подадената молба за спиране  за срок от три месеца, органът действал незаконосъобразно и постановил един неправилен административен акт.

В представено с преписката становище на процесуален представител на НАП, гл. юрк. С., се сочи, че съдебната практика еднопосочно приемала, че на това основание органът бил длъжен да спре производството. Определяне продължителността на срока обаче било предоставено изцяло в оперативната самостоятелност на органа и се основавало на представените доказателства от жалбоподателя за наличие на пречки или обективна невъзможност да участва в процеса. В този случай жалбоподателят не бил представил никакви доказателства за предстоящи пътувания извън страната, за престой там или друга невъзможност да участва в производството.

В заповедта, като мотиви се сочело и още едно обстоятелство – че нямало да предстоят нови процесуални действия от проверяващия екип, т.е. било приключено производството по събиране на доказателства и такива нямало да се изискват от проверяваното лице.

Съдът, като съобрази представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното : с Резолюция №ПФ-16002419000323-0РП-001 от 16.05.2019г. Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив определила органи по приходите да извършат проверка за съпоставка на имуществото и доходите на Д.К.П. *** за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. В същата бил определен и срок за приключване на проверката - 16.07.2019г.

С нова резолюция №ПФ-16002419000323-0РП-003 от 09.09.2019г., срокът на проверката бил продължен до 16.10.2019г. /л.20/, а с последваща такава от 10.10.2019г. и до 15.11.2019г. /л.21/.

С молба рег. № 21866 от 22.10.2019г. Д.П. поискала от НАП на осн. чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК спиране на извършваната й проверка, като посочила, че през следващите няколко месеца често щяло да й се налага да пътува, вкл. и извън страната и това нямало да й позволява да отговаряла на изпращаните от органа искания за представяне на документи. В молбата се обективира искане срокът на спиране на проверката да бъдел три месеца.

Подадената молба била разгледана, като била издадена Заповед № ПФ-16002419000323-023-001 от 25.10.2019г., с която било постановено СПИРАНЕ на производството по извършване на проверка на Д.К.П., считано от 25.10.2019г. до 07.11.2019г. заповедта била съобщена по електронен път на г–жа П. на 28.10.2019г. Жалбата против акта е входирана в съд чрез органа на 11.11.2019г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира жалбата за неоснователна, като приема следните правни доводи:

По допустимостта на жалбата – същата като направена от лице, притежаващо активната легитимация, против акт, подлежащ на съдебен контрол, в указания в чл.34, ал.5 от ДОПК срок и пред местно компетентния административен съд, се явява процесуално допустима.

По съществото си обаче се явява напълно неоснователна.

Страните не спорят, че в случай на подадена молба на основание императивната норма на чл. 34, ал. 1 ДОПК, органът не притежава възможността да извършва свободна преценка дали да спре или да откаже спиране, а е длъжен при наличие на визираното в отделната хипотеза на ал.1 от текста, да постанови акт в опеделения от закона смисъл. В конкретната хипотеза, законът не поставя изискване молителят да обоснова своето искане по чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК, нито пък визираните доводи да са безспорно налични и доказани по несъмнен начин.

Не така стои въпроса досежно определяне на срока, за който ще се спира производството. Навежданите от молителя обстоятелства, макар и да не касаят основателността на искането, обосновават преценката досежно продължителността на спирането, тъй като в предпостивките за спиране законът определя само специален максимум, без да определя минимум на срока. Т. е. спирането може да продължи максимум три месеца, но на практика е възможен и срок от дори един ден, но максимум три месеца.

В дадения случай ответният орган по приходите е длъжен да извърши преценката по чл. 34, ал. 3, изр. 1 ДОПК в законовите и граници, които са очертани от фактическия състав по чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК. Същественото тук обаче е, че така извършената преценка на визираните в молбата за спиране обстоятелства в хипотезата на  чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК досежно определяне продължителността на срока на спиране е в условията на оперативна самостоятелност. Това означава, че при еднократно подадено искане за спиране от лицето, по отношение на което се провежда производство по ДОПК, органът е длъжен да спре това производство, но що се отнася до определяне на срока на спирането, при извършване на тази преценка, органът е напълно необвързан от конкретното искане и самостоятелно извършва такава на евентуално визираните обстоятелства, поради което и неговото решение за определяне продължителността на срока на спирането, ако той е такъв до максималния т от три месеца, ще е материално законосъобразен.

Органът по никакъв начин не е длъжен да допуска непременно спиране за максималния срок, както се иска в молбата, ако прецени, че конкретните обстоятелства в молбата на лицето не налагат това. Така извършената конкретна преценка на твърдените обстоятелства в искането за спиране в крайна сметка съдът намира за правилна и обоснована, още повече, че и към молбата не са били представени доказателства за каквито и да реални пътувания и отсъствия на лицето извън страната или, че по отношение на него към този момент са налични обективни пречки да упълномощи надлежен представител за нуждите на производството. В доводите на органа се сочи и наличие на друга процесуална възможност за лицето, която ще способства защитата на неговите права да представя доказателства и пр. документи. Същественото е, че тези конкретно наведени обстоятелства са преценени и обследвани от органа, като въз основа на тях е изграден извода за продължителността на срока на спиране от 14 дни, което е до три месеца, което е напълно достатъчно да се приеме извод за законосъобразност на този акт.

При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

От страна на ответника не се претендират разноски, поради което произнасяне в тази насока не се следва.  Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.П., ЕГН ********** *** срещу Заповед № ПФ-1600**********-023-001/25.10.2019 г. на Началник на сектор при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите– Пловдив – С.А.Г..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: