№ 1933
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110163026 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от З. В. В. срещу СНЦ „БФВТ“ /Ф/ искове
с правно основание чл. 71, ал. 1,т.1, т.2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
С исковата молба и уточнителните молби ищецът претендира, че ответникът е
извършил дискриминация спрямо него чрез отказ да приеме учреденото от ищеца С „СКВТ
З. В.“ с ЕИК ****** за член на Ф като не се произнася в предвидения в чл. 11 от Устава срок
по подадени молби за членство от 31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г. на СКВТ З. В., въпреки че
при подаването им били спазени изискванията на чл. 14 и сл. ЗФВС. Поддържа, че
ответникът е извършил пряка дискриминация, основана на неговото обществено положение
в качеството му на учредител и представляващ СНЦ „СКВТ З. В.“. Претендира, че спрямо
него е налице дискриминационно поведение поради негативно отношение, породено от
факта, че е първият и единствен щангист в света, който е световен шампион в три различни
теглови категории в спорта ВТ. Поддържа, че междувременно се установява от публичния
електронен регистър, воден от Министерството на физическото възпитание и спорта за
регистрираните спортни клубове на територията н Република България, че са регистрирани
два спортни клуба по ВТ в община Р.
Поддържа, че отказите на ответника са го лишили от възможността да членува в С,
вписано като член на лицензирана спортна федерация по вида спорт, в който се състезава и
извършва обучителна дейност. В резултат на отказите е преживял стрес, неудобство, усещане
за обществена изолация и безправие, за които неимуществени вреди претендира
обезщетения в размер на 4000 лева за вредите от отказа по молба от 31.03.2017 г. и в размер
на 6000 лева – за отказа от 30.06.2017 г. Ищецът претендира и че сочените два отказа на
ответника са осуетили ежегодното финансиране на дейността на Сто, като твърди, че
средният годишен размер на финансиране, което получават спортните клубове по ВТ,
приети за членове на лицензирана спортна федерация, е 30000 лева.
С разпореждане №127770 от 16.10.2023 г. е върната исковата молба в частта по
предявения от З. В. В. срещу СНЦ „БФВТ“ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация за сумата от 30000 лева – обезщетение за имуществени
1
вреди.
След влизане в сила на посоченото разпореждане производството оставя висящо по
предявените искове както следва:
Иск с правно основание чл.71, т.1 от ЗЗДискр. за установяване осъществена от
ответника спрямо ищеца пряка дискриминация, по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак
„обществено положение“, изразена чрез отказ от страна на ответника да приеме учреденото
от ищеца С „СКВТ З. В.“ с ЕИК ****** за член на Ф по подадени молби за членство от
31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г.;
Иск с правно основание чл.71, т.2. от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
преустанови извършеното спрямо ищеца нарушение, осъществено чрез бездействие по
подадените молби за членство на Сто във Ф от 31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г.;
Иск с правно основание чл.71, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца:
сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - преживените отрицателни
емоции и стрес, причинени от нарушението, извършено от ответника чрез
бездействие – непроизнасяне по молба за членство от 31.03.2017 г. ведно със законната
лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - преживените отрицателни
емоции и стрес, усещане за обществена изолация и безправие и неудобство от близки
роднини, които вреди са причинени от нарушението, извършено от ответника чрез
бездействие – непроизнасяне по молба за членство от 30.05.2018 г. ведно със законната
лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В о.с.з. ответникът оспорва исковата молба, вкл. твърденията за подадени през 2017 и
2018 г. молби за членство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т.2 о т. 3 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по
други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред
районния съд, с който да поиска установяване на нарушението /т.1/ и осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения /т.2,
предл. 2/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. ищецът следва да докаже фактите, въз основа
на които може основателно да се предположи, че е налице дискриминация, за което указания
са му надлежно дадени с доклада на делото. Едва при доказване на тези факти законът
възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото
на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна
на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за
отхвърляне на иска.
В случая не се спори и се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ, че ищецът е
представляващ С СКВТ З. В. с ЕИК ******.
Представен е протокол от 29.03.2017 г. от заседание на УС на СОПД „СКВТ З. В.“, на
което е взето решение за членство в БФВЩ.
Представена е молба от една страница от СКВТ З. В. чрез ищеца до БФВЩ /л. 30 с
ръкописно отбелязване – „изпратено по пощата на 30.05.2018 г./, с която е изразено желание
за членство във Ф и е посочено, че се прилагат конкретно описани документи, непредставени
по делото. Представено е известие за доставяне на пратка /л. 35/ с описание „молба за
членство от СК по вд. на теж. Зл. В.“ с подател СК по ВТ Зл. В., адресирана до БФВЩ с
адрес: бул. ВЛ №75, в която е положен подпис и фамилия за получател, но не се чете изцяло
датата на доставяне, видно е единствено отбелязване „27.10.“. Прието по делото е и известие
2
за доставяне на пратка със същото съдържание с подател адв. СЦ, получена на 31.03.2017 г.
/известия на л. 25 и л. 36/.
Представена е молба от адв. СЦ до БФВТ, с която се отправя запитване относно
условията и необходимите документи за кандидатстване за членство. С писмо изх. № А-
002/09.01.2017 г. от НК - Председател, адресирано до адв. Ц, е посочено, че необходимите
документи са посочени в чл. 10, чл.11 и чл. 12 от Устава, но и че през месец март 2015 г. е
взето решение от УС да се преустанови приема на нови клубове, което е подкрепено от
Общото отчетно-изборно събрание на БФВЩ от 27.05.2016 г. В писмото е посочено, че от
2015 г. два клуба са подали молби за членство и такова им е отказано.
Представено е писмо с изх. № А-072/09.11.2017 г., подписано от Н – К и адресирано до
Председателя на СКВТ „З. В.“, в което е посочено, че е във връзка с писмо от м. ноември
2017 г. относно молба за кандидатстване на СКВТ „З. В.“ за член на БФВЩ. Уточнено е, че
по повод молба от края на 2016 г. от адв. Ц във връзка с условия за приемане на клуба, е
отговорено, че това не може да стане. Посочено в писмото е, че в гр. Р не е налице
необходимост от създаване на нов клуб и че предвид решението на Общото събрание на
БФВЩ от 27.05.2016 г. Управителния съвет няма право на действия в различна посока.
Представена е жалба от ищеца в качеството му на председател на СКВТ „З. В.“ срещу
мълчалив отказ на УС на БФВЩ по молба за членство от Сто, получена на 27.10.2017 г.
Представено е известие за доставяне на пратка „жалба с/у мълчалив отказ членство СКВТ“,
получена от ответника на 30.11.2017 г.
Представена е разпечатка от интернет страницата на Министерство на младежта и
спорта, от която е наличие на два записа на регистрирани спортни клубове в гр. Р – ТСК с
ЕИК ****** с рег. № 137-009 от 23.12.2019 г. и С „СКВТ Т“ с ЕИК ****** с рег. № 137-024
от 18.02.2020 г.
Видно от Удостоверение № 4862/16.06.2011 г., издадено от зам.-министъра на
физическото възпитание и спорта С ТСК е член на БФ по ВТ. Видно от пълномощно от КИИ
- управител на СКВТ Т – гр. Р е упълномощил ИИ да представлява клуба на Общото
отчетно-изборно събрание на БФВТ, като в списъка от събранието клубът е вписан под т. 8 и
град Р. Видно от партидата на това С в ТРРЮЛНЦ седалището и адресът му на управление
са променени от гр. Р в гр. Р на 02.03.2020 г.
Представена е молба от С „СКВТ Н“ и документи, касаещи този спортен клуб, които
съдът намира за неотносими към предмета на спора и не обсъжда.
Съдът намира, че от събраните доказателства не се установяват обстоятелства, които да
съставляват факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че е налице
дискриминация в рамките на твърдения от ищеца фактически състав.
На първо място ищецът не установява твърденията си, че е подал на 31.03.2017 г. и на
30.05.2018 г. пред Управителния съвет на Ф молби за членство на СКВТ З. В.. По делото е
представена една молба, на която е посочено, че е изпратена по пощата на 30.05.2018 г., но
доказателства за изпращането и получаването й на или след тази дата не са представени.
Известията за доставяне, в които е вписана ответната федерация като получател и като
съдържание на пратката „молба за членство“, установяват получаване на пратка преди тази
дата – 31.03.2017 г. /л.36/ и дата от неясна година – 27.10 /л. 35/. За съдържащите се в тези
две пратки документи не са представени доказателства, като по делото не са представени
нито молби за членство от тези или предходни дати, нито документи по чл. 15,ал. 2 ЗФВС, за
да се приеме, че такива са били изпратени от ищеца и получени от ответника именно с
пратките, за които са известията за доставяне. Следователно именно наведените като
основания на предявените искове деяния, изразени в мълчалив отказ по молби от 31.03.2017
г. и от 30.05.2018 г., са недоказани.
На следващо място не би могло да се приеме, че въз основа само на установените
кореспонденции може да се направи основателно предположение, че ищецът е бил неравно
третиран спрямо други лица – сравнители и че това третиране е с оглед неговото обществено
3
положение. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3
непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-
неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. От значение за
установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат
при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или
по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са
спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели уеднаквяване и санкциониране
на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Признакът трябва да е
основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране, защото не всяко различно
третиране е дискриминация, а само това, което е основано на защитен признак. Признакът
"обществено положение" се определя като мястото, което едно лице заема в структурата на
дадено общество и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с
неговото социално поведение и функции. При извършването на преценка за съществуването
на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в сравнение с начина, по който
се третира едно лице, в сравнение с останалите лица, при сравними сходни обстоятелства.
В случая не може да се приеме, че изобщо е налице установено третиране на ищеца
при сравними сходни обстоятелства с други лица. Недоказани са твърденията за наличие на
други два клуба, които са регистрирани на територията на община Р по време, по което на
учреденото от ищеца С се твърди да е отказано членство. Сочените вписвания в регистъра,
воден от Министерството на физическото възпитание и спорта, на два спортни клуба - ТСК
и С „СКВТ Т“ са с рег. номера съответно № 137-009 от 23.12.2019 г. и рег. № 137-024 от
18.02.2020 г, т.е. значително по-късно от молбите, които ищецът твърди, че е подал като
представител на Сто - 31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г. Следва да се посочи обаче че воденото
на регистъра е предвидено с чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗФВС / Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила
от 18.01.2019 г./, поради което и датите на регистрационните номера са датите на вписвания
в регистъра след създаването му и не може да се приеме, че са равнозначни на дати на прием
във Ф. По отношение на ТСК се установява, че още към 16.06.2011 г. е бил член, доколкото
от тази дата е представеното удостоверение, издадено от зам.-министъра на физическото
възпитание и спорта. Не се установява датата на прием на С „СКВТ Т, но по отношение на
него следва да се съобрази промяната на седалището му, според която на територията на
община Р Сто е от 2020 г., като преди това е било в гр. Р. Следователно в случая дори да се
приеме, че са налице подадени молби за членство от С „СКВТ З. В.“ с ЕИК ****** за член
на Ф от 31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г и че Сто, учредено от ищеца, е отговаряло към тези
дати на законоустановените изисквания /какъвто извод категорично не следва от
доказателствата по делото/, то не са налице конкретни факти, които да обосновават
предположение за дискриминационно третиране на ищеца спрямо други учредители и
представители на клубове в същото спортно направление, доколкото не се установява, че
именно към сочените от ищеца периоди други сдружения са кандидатствали и са били
приети въпреки решение за преустановяване приема на нови членове, изтъкнато като пречка
за приемане.
Предвид изложеното съдът намира, че не е доказано от ищеца съгласно изискването на
чл.9 ,ал. 1 ЗЗДискр. наличие на факти, от които да се предположи, че е налице пряка или
непряка дискриминация, основана на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Поради
това предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. В. В. с ЕГН ********** срещу СНЦ „БФВТ“ с ЕИК
****** /Ф/ искове с правно основание чл.71, т.1 от ЗЗДискр. за установяване осъществена
от ответника спрямо ищеца пряка дискриминация, по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак
„обществено положение“, изразена чрез отказ от страна на ответника да приеме учреденото
от ищеца С „СКВТ З. В.“ с ЕИК ****** за член на Ф по подадени молби за членство от
31.03.2017 г. и от 30.05.2018 г.; с правно основание чл.71, т.2. от ЗЗДискр. за осъждане на
ответника да преустанови извършеното спрямо ищеца нарушение, осъществено чрез
бездействие по подадените молби за членство на Сто във Ф от 31.03.2017 г. и от 30.05.2018
г. и с правно основание чл.71, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - преживените
отрицателни емоции и стрес, причинени от нарушението, извършено от ответника чрез
бездействие – непроизнасяне по молба за членство от 31.03.2017 г. ведно със законната лихва
от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 6 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди - преживените отрицателни емоции и стрес, усещане за обществена
изолация и безправие и неудобство от близки роднини, които вреди са причинени от
нарушението, извършено от ответника чрез бездействие – непроизнасяне по молба за
членство от 30.05.2018 г. ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на
вземането.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5