Р Е Ш Е Н И Е
№: 1132 18.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На шести октомври две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретар: В. Т.
Прокурор: М.И.Като разгледа докладваното от съдия
Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1550 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.М.М.,
ЕГН-**********,***, против решение № 807/27.07.2022г., постановено по НАХД № 2034/2022г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление
(НП) № 22-0769-000577/11.05.2022г. издадено от началник-група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 лева, като е намален
размерът на глобата на 500 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспореното съдебно решение и цялостна отмяна на НП. Не се споделя становището
на първата инстанция, че касаторът е извършил нарушението, а районният съд не е
взел предвид доводите му за допуснати съществени процесуални нарушение и
съставомерност по нормата за друго нарушение. В съдебно заседание касаторът не
се явява, не се представлява, не прави искания и не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – началник-група в
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Ж.,
оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил НП № 22-0769-000577/11.05.2022г.,
с което на С.М. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, на основание чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 1000 лева, като същата е намалена на 500 лева. В
случая административнонаказателната отговорност на М. е била ангажирана за
това, че при извършена проверка на 15.11.2021г., около 15.00 часа, в гр.Бургас по
ул.Крайезерна, в качеството му на водач на товарен автомобил – съчленено
пътнопревозно средство (ППС), включващ влекач марка Форд Карго, рег.№ А9028НК с
две оси и свързано с него полуремарке с три оси – марка Вилтон с рег.№ А2231ЕМ,
двете собственост на „Севан“ООД, ЕИК-*********, натоварено с рапица, било
установено, че при допустима максимална маса от 40 тона за съответното
съчленено ППС, същото е било с обща такава от 55`520 кг.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че НП и акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е индивидуализирано достатъчно
ясно, доказано е в необходимата мяра, конкре-тизирано
е мястото на извършването му, поради което възраженията на жалбоподателя в тази
насока са намерени за неоснователни.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни, а съдебното решение е съобразено
с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се
споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП установява задължение движещите
се по пътищата превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Съгласно чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, изрично цитирана като нарушена, „Допустимата максимална маса на ППС с
пет, шест и повече оси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
при съчленени ППС, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси – 40 т.“
В случая при проверката е установено надвишаване на допустимата максимална
маса от 40`000кг. с над 15`000кг. и тази констатация не е оборена в хода на
административнонаказателното и на съдебното производство. За такива пътни
състави съществува забрана за движение по пътища, отворени за обществено
ползване, без предварително разрешение на администрацията, управляваща пътя –
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, каквото в случая не е имало.
Правилни при горните изводи и възприетите за доказани както от страна на наказващия
орган, така и на районния съд фактически установявания, са изводите, че чрез
виновното нарушаване на коментираното задължително правило за поведение,
каквото безспорно се установява по делото, касаторът е осъществил от обективна
страна състава, представляващ административно нарушение по смисъла на чл.139,
ал.1, т.2, санкционирано по чл.177, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Правилна е
преценката на първостепенния съд, че са налице основанията за намаляване
размера на наказанието.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение на Районен
съд - Бургас не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба срещу него бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение
№ 807/27.07.2022г., постановено по НАХД № 2034/2022г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.