О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 41
град Велико Търново, 27.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №4 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Г.М.В. от гр. В. Търново, с искане да се образува производство
срещу кмета на Община В. Търново, който „…. отказва да ми възстанови мой
имоти“/цитат от исковата молба/. По нататък в краткият текст на молбата се
посочва ,че имотите са ответи преди повече от 10 години и не се ползват по
предназначение, като се претендира съдът да осъди кмета на Община В. Търново да
възстанови имотите, които „… са отчуждени по приложимия закон.“ Исковата молба
е подадена до Великотърновския районен съд, където е било образувано
производство по гр. д. №3454/2021г. С определение от 08.12.2021г. състав на
ВТРС е прекратил производството по делото и е препратил исковата молба на Г. В.
по подсъдност на АСВТ като е приел, че се касае за оспорване на административен
акт – отказ на кмет по подадено искане за възстановяване на отчуждени
имоти.
Така подадената искова молба не е представлява редовна
жалба с оглед на изискванията по чл. 150, ал. 1, т., т. 5, 6 и 7 от АПК, а
именно – не е означен административният акт, който се обжалва; не е посочено в
какво се състоят пороците на оспорвания акт; не е посочено какво е искането,
спрямо този акт; не е изпълнено изискването по чл. 151, т. 3 от АПК – да се
внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда. Същевременно подадената молба не е редовна
искова такава, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 3 и
т. 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а именно –не са посочени
никакви обстоятелства, които да ангажират отговорността на сочения ответник по
ЗОДОВ /кога са извършили незаконосъобразни действия, кои са тези действия,
какви вреди е понесъл ищеца и в какво се
изразяват те и защо ответникът следва да отговаря за тях/; в какво се състои
конкретното искане – за отмяна на актове/действия; за репариране на
вреди/имуществени или неимуществени/, или за установяване право на собственост
и предаване на владение върху конкретен недвижим имот; не е внесена дължимата
държавна такса.
С оглед на така очертаното от фактическа страна,
подадената молба е била оставена без движение с разпореждане от 13.01.2022г. на
съдията докладчик, тъй като е нередовна с оглед на разпоредбите на чл. 150, ал.
1, т., т. 5, 6 и 7 от АПК и чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК. С разпореждането на молителя са дадени указания за
отстраняването на нередовностите в 7-дневен срок, съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК.
С молба с вх. №290/19.01.2022г.
по описа на АС – В. Търново Г.В. е представил документ за платена държавна
такса в размер на 10 лв., като е подал допълнителна молба, озаглавена
“изпълнение на разпореждане”. В нея е посочено, че се касае за правен спор
между Община В. Търново и Г. В. за конкретен недвижим имот, посочва се отново,
че имоти са отнети пред и10 години и не с ползват по предназначение, като
отново се отправя искане да бъде кмета на Община В. Търново да възстанови на В.
претендирани имоти. Към молбата е представено копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №132, том II, дело №494/1957г. на търновски
народен съдия.
С оглед на така заявеното с подадената молба, съдът
счита, че нередовностите в подаденото искане, наименовано „искова молба“ не са
отстранени. С разпореждането на съдията докладчик са дадени подробни указания
на Г. В. да конкретизира искането, с което сезира настоящата съдебна инстанция,
за де бъде прецизирано, дали в случая се обжалва административен акт или се
подава искова молба на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за да се прецени има ли правен
спор, в какво се изразя той и дали изобщо ще е налице производство, подсъдно на
административен съд.
В лаконичния отговор с молбата, наименована
“изпълнение на разпореждане” отново се повтарят вече изложените твърдения, без
да се внася никаква конкретика относно съществуващ правен спор между
молителят/ищец или жалбоподател/ и Община В. Търново. Съдът не може да тълкува
произволно волята на жалбоподателя или служебно да води производство по един
хипотетичен правен спор с неясни очертания.
По този начин подаденото искане отново не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 150, т., т. 5, 6 и 7 от АПК, както и на тези
за редовна искова молба по чл. 127, ал. 1, т., т. 3, 4 и 5 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК.
В срока по чл. 158, ал. 1 от АПК други молби,
становище и искания от Г. В. не са постъпвали.
В разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК са
изброени производствата, които са подсъдни на административните съдилища като
първа инстанция, които включват както производства по жалби срещу актове и
действия на административни органи, така и искови производства в изрично
предвидените случаи. За да е валидно сезиран съдът да разреши един правен спор,
подаденото до него искане следва да отговаря на определени изисквания, точно и
изчерпателно посочени в закона. В конкретния случай в подаденото до АС – В.
Търново искане няма конкретен петитум, от който да се изведе волята на неговия
подател досежно предмета на спора, с който се сезира съда. Наличието на този
елемент е наложително, тъй като с подаването на жалба, респ. искова молба един
правен субект осъществява действия на управление с едно свое процесуално право
и следва да очертае точно предметните предели на правния спор. Подаденото
искане на носи белезите на жалба или искова молба, независимо от наименованието
си, видно от неговото съдържание. По този начин, след даването на указания за
отстраняване на нередовностите и постъпилото уточнение, посочените нередовности
не са отстранени. С факта на неизпълнение на указанията за уточняване
основанието и предмета на търсената съдебна защита, нередовностите на жалбата
не са отстранени. При констатираното бездействие на жалбоподателя настъпват
последиците на чл. 158, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК, свързани с отказ на съда да
се произнесе по нередовно подадената жалба. При условие, че правото на
оспорване не е упражнено в предвидената форма е налице процесуална пречка за
допустимостта на съдебно-административното производство. Наличието на
предвиденият от закона фактически състав обуславя приложимостта на установената
неблагоприятна последица, свързана с оставяне на подадената жалба без
разглеждане, респ. прекратяване на това
основание на образуваното съдебно производство.
Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената искова молба от Г.М.В.
от гр. В. Търново, с искане да се образува производство срещу кмета на Община
В. Търново, който „…. отказва да ми възстанови мой имоти“/цитат от исковата
молба/.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №4/2022г. по описа на
Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :