№ 1063
гр. Плевен, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430106302 по описа за 2023 година
ИМ е образувана от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, против ***, с посочено
правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., с цена на иска 1 000 000,00 лева.
Твърди се, че за периода 08,03,2021 г. – 28,07,2022 г. ищецът е изтърпявал присъда
„доживотен затвор“ в Затвора-Плевен, като е бил настанен в килия №***, състояща се от
шест клетки в един ред и свободно пространство пред тях, като бил въдворен в клетка №6 –
до входа на килията, граничеща с поста на постовия. Посочва се, че входната врата на килия
№*** не е плътна, а решетка от тавана до земята, и на практика представлява една голяма
клетка, а ищецът е пребивавал в „клетка в клетката“. Твърди се, че всяка вечер след
вечерната проверка в 20,30 ч., през 30 минути постовия влиза в килия *** като отключва и
заключва, поради което нощната почивка се явява невъзможна. Твърди се, че при сравними
и сходни обстоятелства, в килиите на всички други лишени от свобода в другите групи в
Затвора Плевен, а и във всички други Затвори в страната, след вечерната проверка не се
влиза в килиите и за лишените от свобода са създадени условия да почиват нощем без да се
будят през 30 минути. Посочва се, че в следствие на това дискриминационно отношение по
принципа „лично положение“ търпи неимуществени вреди с интензивен и траен във времето
характер, изразяващи се в принудително продължително безсъние, психоемоционален стрес,
дискомфорт, унижено човешко достойнство, обострено чувство на отхвърленост и
пренебрежение, които за периода 08,03,2021 г. – 28,07,2022 г. оценява на 1 000 000,00 лева.
Моли се съда да установи такова дискриминационно отношение, да осъди ответника да
преустанови нарушението и да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 1 000 000,00 лева. В с.з. ищецът моли съда да уважи молбата.
С молба от 17,06,2024 г. /след постановяване на определение по чл.140 от ГПК на 28,05,2024
1
г./, ищецът е поискал предоставянето на правна помощ и такава му е предоставена с
определение от 20,06,2024 г. – изразяваща се в процесуално представителство по делото.
След определяне от АК Плевен на адв.Я. за осъществяване на правната помощ на ищеца,
същият е назначен с определение от 04,07,2024 г. В с.з.адв.Я. моли съда да уважи исковете
като доказани. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок – на 29,07,2024 г.,
адв.Я. развива подробни теоретични постановки по ЗЗДискр., цитира множество решения на
ЕСПЧ, преразказва показанията на разпитаните свидетели, обосновавайки наличието на
дискриминационно отношение спрямо ищеца и съответно уважаване на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрк.П.П., в който се прави
възражение за недопустимост на исковете, като се твърди, че ищецът се намира в „сравними
сходни обстоятелства“ единствено с л.св., които изтърпяват наказанието си в Зоната за
повишена сигурност в Затвора-Плевен. Ангажира се становище, че искът е неоснователен.
Възразява се срещу искането за разпит на свидетели, тъй като не е посочено какви
обстоятелства ще се установяват с разпита им. Представени са писмени доказателства под
опис. Моли се съда да отхвърли иска и се претендира юрк.възнаграждение в размер на
360,00 лева.
В с.з. проц.представител на ответника моли съда да отхвърли исковете. В писмени бележки,
депозирани в дадения от съда срок, юрк.П. развива съображения, подобни на изложените в
отговора на исковата молба, като изрично посочва, че от показанията на св.С. се установява,
че в индивидуалните спални помещения постовите не са влизали, а обход в коридора е
извършван по инструкция и график.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
конкретни действия по нарушаване на негови права, представляващи неравенство в
третирането и преследване, осъществено спрямо него от страна на ответника, които да са от
естеството да обосноват извод за дискриминация.
Съгласно ал.2 и ал.3 на чл.12 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна
издръжка, а затворите и областните служби “Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че за периода 28,12,2018 г. – 28,07,2022 г., ищецът Г. В. В. е изтърпявал наказание
„доживотен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Плевен, като е пребивавал в 5-та група – Зона
за повишена сигурност.
От представеното копие на Инструкция относно особеностите на пост №15 в ЗПС /спални
помещения с настанени л.св.осъдени на доживотен затвор/ и произтичащите от тях особени
2
задължения на постовия надзирател на пост №15, от 16,11,2018 г., изготвена от К.Г. – ВПД
Н-к сектор НОД, утвърдена от *** ст.ком.И.П., се установява, че отваряне през нощта и
влизане в спално помещение с л.св. се извършва след уведомяване и разрешение от дежурен
главен надзирател или дежурен командир на отделение – в негово присъствие и
присъствието на не по-малко от двама надзиратели.
От представеното копие на Инструкция относно особеностите на пост №15 ЗПС /Зоната/ -
*** /спални помещения с настанени л.св.осъдени на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна/ и произтичащите от тях особени задължения на постовия надзирател на
пост №15, от 11,03,2021 г., изготвена от Б.Г. – ВПД Н-к сектор НОД, утвърдена от ***
ст.ком.С.С., се установява, че съгласно т.6.7. – преградните решетъчни врати на коридорите
след извършване на вечерната проверка се заключват през нощта до сутринното събуждане в
05,30 ч. От 05,30 ч. до 20,30 ч. преградните решетъчни врати към коридорите със спални
помещения са отключени; съгласно т.6.8. – влизането на постовия надзирател от пост №15
през нощта за проверка по коридорите се осъществява през 30 минути, само в присъствието
на постовия на пост №8 /III етаж/, който има ключ за отключване на вратата, като постовият
с ключ остава на вратата без да влиза. След приключване на обхода вратата се заключва.
Съгласно т.6.9. - отваряне през нощта и влизане в спално помещение в ЗПС се извършва след
уведомяване и разрешение от дежурен главен надзирател или дежурен командир на
отделение, в негово присъствие и присъствието на не по-малко от двама надзиратели при
засилени мерки за сигурност.
От показанията на св.Р. се установява, че от 2007 г. до м.януари 2018 г. е бил в Затвора
Плевен, в пета група на третия етаж, в спално помещение 307 и ***. Твърди, че докато е бил
в Затвора Плевен, на третия етаж била зоната с повишена сигурност, където са настанявани
доживотно осъдените. Свидетелят сочи, че клетките за спане са изградени в едно общо
спално помещение, отпред самата клетка няма врата, а има решетка. Посочва, че на общото
помещение няма врата, а решетка, която се заключва вечер. Твърди, че тази врата през нощта
се отключва периодично и при всяко отключване всички се будят. Посочва също така, че от
22.00 ч. до 06.00 часа се води непрекъснат сън, но при всяко влизане отключването и
заключването на решетката се чува, при самото вкарване на ключа се чува. Свидетелят сочи,
че ищецът В. е споделял с него за тези неудобства от прекъсване на съня при срещи, а и
откакто са заедно в Затвора Ловеч многократно му се е оплаквал от престоя в Плевен.
Свидетелят посочва също така, че вратата, която е към поста откъм коридора, е плътна
дървена врата, и при нея също при отваряне и затваряне имало шум.
От показанията на св.С. се установява, че е изтърпявал съвместно с ищеца наказание за
периода 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. в Затвора Плевен. Заявява, че били настанени в зоната
с повишена сигурност в отделни клетки, които представляват заградени помещения, а
отпред лицевата част на клетката е решетъчна конструкция, включително и вратата и тя е
решетъчна. Свидетелят сочи, че в зоната с повишена сигурност след вечерна проверка
всички междинни решетки се заключват, а тези решетки са с метални заключалки и със
специфични ключове. Посочва, че когато се влиза по инструкция – през 30 или през 20
3
минути, тези решетки се отключват и понеже са метални, издават много силен метален шум
и не позволяват на лишените от свобода, които са там, да спят на спокойствие. Твърди се
също така, че самото стъпване вътре в коридора и ходене от постовия, също не позволява
непрекъснат сън; осветеността на коридора с луминесцентни лампи също пречи на
лишените от свобода да спят, тъй като тяхната светлина се отразява и в самите килии.
Посочва също така, че тъй като постовият на самия етаж не притежава ключове, с които да
отваря клетките, влиза постовия от външния пост през масивна, дебела и много тежка врата,
и се чува и нейното отваряне и затваряне непрестанно. Според свидетеля в Затвора Плевен
само в зоната за сигурност на третия етаж клетките са устроени така, а на другите етажи
всички килии са с масивни врати и с шпионки и постовия минава по коридора без да
нарушава съня. Според свидетеля С. в други затвори няма обособени такива клетки в
помещенията. Свидетелят посочва, че ищецът многократно се е оплаквал от недоспиване,
писал жалби до МП и до ГД, виело му се свят от преумора, спрял да тренира, побеляла му
косата, отслабнал. На изрично зададен въпрос свидетелят посочва, че в спалното помещение
– където се спи, никой не е влизал, освен при извънредна проверка или обиск.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими
към правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаването на иск чл.71 ал.1 от ЗЗДискр. е необходимо да бъдат установени всички
елементи в разпоредбата, а именно: по-неблагоприятно третиране на лице, въз основа на
някой от признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Р.България е страна, като преценката се
извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена
тежест в производството по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр., а предвиденото в закона разместване на
доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които
може да се направи извод за наличие на дискриминация. Общото правило за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес /чл.154 от ГПК/ предвижда, че страната,
която претендира за себе си изгодните последици от определени факти, трябва да докаже
настъпването на тези факти. В отклонение от това общо правило, чл.9 от ЗЗДискр. размества
доказателствената тежест, задължавайки ответника да доказва отрицателния факт, че не е
допуснал неравностойно третиране. В тежест на ищеца е да установи исковете си по
основание, като установи фактите, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на основата на признаците
лично положение /че няма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на
обществения интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и
преследваната цел/. В тежест на ответника е да установи, че правото на равно третиране не е
било нарушено - чл.9 от ЗЗДискр.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
4
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Пряката дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на
такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. Съгласно чл.38а, ал.1 от НК „доживотен затвор“ е принудително
изолиране на осъдения до края на живот му в места за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“. Правното положение на лишените от свобода е уредено в ЗИНЗС.
Съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си с
изключение на правата, от които са лишени с присъдата, правата, които са им отнети или
ограничени със закон или с друг нормативен акт, правата, чието упражняване е
несъвместимо с действието на присъдата и изпълнение на наказанието. На основание
чл.197, ал.1 от ЗИНЗС наказанието „доживотен затвор“ се изпълнява в отделни затвори или
в обособени отделения към други затвори, а на основание чл.213 от ППЗИНЗС, осъдените
на „доживотен затвор“ се настаняват в отделни затвори или в отделения на други затвори в
обособени зони с повишена сигурност. Установяването на дискриминация е необходимо да
бъде направено при преценка и сравнение с начина, по който се третират други лица при
сравними сходни обстоятелства - лица, поставени при условията на „Лишаване от свобода“
при изтърпяване на наказанията „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на
замяна“. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените лица, които
разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства(различно местоположение в
страната; различен брой осъдени лица, пребиваващи в затворите; редът, наложен от
вътрешните правилници; констатираните нарушения, поведение на осъдените лица и др…).
За да е налице дискриминация по някой от признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., следва да се
направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно
положение по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. Да се направи съпоставка на положението, в
което се намира ищецът, единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание „доживотен
затвор“ в същия затвор и само сравнението с тях, е от значение за преценката дали е налице
спрямо него дискриминация по смисъла на цитираните разпоредби. Когато разликата се
основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр. - не е налице дискриминация. По-неблагоприятното третиране на лишени
от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си
не е сред предвидените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не
представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. По въпроса
5
относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни
заведения, да бъдат субекти на сравнение при твърдения за неравностойно третиране е
налице трайно установена практика на ВКС, обективирана в решение №244 от 14,08,2012 г.
по гр.д. №777/2011 г., ІV ГО, определение №826 от 27,11,2020 г. по гр.д. №2331/2020 г., ІІІ
ГО, определение №291 от 27,02,2014 г. на ВКС по гр.д. №6840/2013 г., IV ГО, определение
№548 от 22,07,2020 г. по гр.д. №1240/2020 г., ІV ГО, определение №580 от 26,06,2020 г. по
гр.д. №514/2020 г., III ГО, определение №424 от 31,05,2019 г. по гр.д. №919/2019 г., ІІІ ГО,
определение №60473 от 10,06,2021 г. по гр.д. №3720/2020 г., ІV ГО и др., съгласно която, за
да е налице дискриминация по някой от признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., следва да се
направи сравнение между начина, по който ищецът е третиран и начина на третиране на
други лица, които са в същото или сходно положение. Ето защо, не може да се приеме, че
изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни
обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни
„сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи
същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за
преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. /в този
смисъл е и Решение №101 от 02,08,2021 г. на ВКС по гр.д.№1871/2020 г., IV г. о., ГК/.
В случая не се твърди и не се установява по-неблагоприятно трениране на ищеца спрямо
останалите лица, които са изтърпявали преди, или към процесния период същото наказание в
същото пенитенциарно заведение – напротив, от показанията на свидетелите Р. и С. се
установява, че когато са пребивавали в Затвора Плевен – което е релевантно за спора с оглед
гореизложените съображения /св.Р. преди пребиваването на ищеца В., а св.С. съвместно с
него/, свидетелите също /а най-вероятно и всички други лица изтърпяващи наказания в ЗПС/
са били лишавани от спокоен сън от периодичното отключване и заключване на вратата,
представляваща метална решетка, при обход от постовия съгласно Инструкцията относно
особеностите на пост №15 ЗПС /Зоната/ - *** /спални помещения с настанени л.св.осъдени
на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна/ и произтичащите от тях особени
задължения на постовия надзирател на пост №15 от 11,03,2021 г. Идентичността в условията
на третиране на всички настанени в ЗПС в Затвора Плевен по отношение периодичния обход
през нощта изключва, както пряката, така и непряката дискриминация спрямо Г. В. по
смисъла на ЗДДискр.
С оглед всички събрани и обсъдени по-горе доказателства не се установи ищецът да е
поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица,
изтърпяващи наказаниe доживотен затвор без право на замяна в Затвора в гр.Плевен за
процесния период по отношение възможността да има спокоен нощен сън в часовия
диапазон 20,30 ч. – 05,30 ч., поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице
дискриминация по признак лично положение.
За пълнота следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. е създадена изрична
уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателят е възприел принципа на разделяне на доказателствената
6
тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца.
Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага
доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на
равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на
ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест, какъвто е процесният случай, е
достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. В
този смисъл са Решение №1002/07,01,2010 г., постановено по гр.д.№3800/2008 г., Решение
№115/02,08,2012 г., постановено по гр.д. №626/2012 г., Решение №62/19,06,2014 г.,
постановено по гр.д. №3920/2013 г. и Решение №183/08,06,2013 г., постановено по гр.д.
№7381/2014 г., четирите по описа на ВКС, ГК, IV г. о., а също така и Решение
№153/14,06,2010 г., постановено по гр.д.№6/2009 г., по описа на ВКС, ГК, III г. о.
По изложените съображения съдът намира, че не може да се изведе извод за осъществено
дискриминационно поведение от страна на ответника, вследствие на което ищецът да е бил
третиран по-неблагоприятно спрямо други лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор
без замяна“ в същото затворническото заведение през процесния период, поради което
предявения иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. следва да бъде отхвърлен. Този извод на съда,
води до неоснователност и на исковете по чл.71, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДискр.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ГД „ИН“ се дължат
сторените в производството разноски, които съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, материалното положение на ищеца и броя на проведените открити
съдебни заседания, оценява на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, против ***,
искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр.: 1/ иск по чл.71, ал.1, т.1 от
ЗЗДискр. - за установяване на дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично
положение“ при престоя му в Затвора - гр.Плевен за периода 08,03,2021 г. – 28,07,2022 г.,
изразяващо се в различно третиране в сравнение с лишените от свобода, по отношение
възможността да има спокоен нощен сън в часовия диапазон 20,30 ч. – 05,30 ч.; 2/иск по
чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. – за осъждане на ответника да преустанови нарушението,
възстановяване на положението преди нарушението, както и задължаване на ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, 3/иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – за
осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди –
принудително продължително безсъние, психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено
човешко достойнство, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в резултат на
различното третиране, в размер на 1 000 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28,07,2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
7
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8