Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Пловдив 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 3788/2019
г. по описа на РС Пловдив ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 608/13.05.2019 г. на *** Община
Пловдив, с което на Л.К.Т. с ЕГН *** от *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за нарушение по чл.4А от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на основание чл.43 ал.4 от
НРСППППСТГП.
Жалбоподателят Л.К.Т. не се явява в
съдебно заседание. Чрез жалбата си и допълнителна молба иска от съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с аргументи за
допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения, оспорва се и извършването на процесното административно
нарушение.
Въззиваемата страна Община Пловдив
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заявява искане до съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което същата е ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.02.2019 г. свидетелят Г.Б. – ***
Сектор „Общинска полиция – Пловдив” гр. Пловдив, изготвил за паркиран около
16.35 часа в зоната на поставен пътен знак от категория „В” – за въвеждане на
забрана, а именно знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”, *** лек
автомобил „Рено” с рег. № *** фиш – с № **********/10.02.2019 г. Това паркиране
в нарушение на пътния знак било осъществено от жалбоподателя Л.К.Т. от гр. ***
– собственик на неправилно паркирания автомобил с рег. № ***. Св. Б. приел, че
с паркирането в зоната на знак „В27” водачът на автомобил „Рено” с рег. № *** е
нарушил разпоредбата на чл.4А от НРСППППСТГП, заради което и съставил този фиш
№ **********.
Против изготвения на 10.02.2019 г. фиш
с № ********** Л.Т. подал жалба, по повод на която в Районен съд Пловдив било
образувано АНД № 1281/2019 г. по описа на същия съд VІ н. с. С Разпореждане от
28.02.2019 г. по АНД № 1281/2019 г., влязло в сила на 20.03.2019 г. Съдът приел
жалбата на Т. против фиш № **********/10.02.2019 г. за недопустима, прекратил
производството по образуваното дело и върнал материалите по административната
преписка на Сектор „Общинска полиция – Пловдив” гр. Пловдив по компетентност –
за съставяне на АУАН – съобразно изискванията на чл.186 ал.2 от ЗДВП и на чл.42
ал.2 от НРСППППСТГП.
След постъпване на материалите по
административната преписка в Сектор „Общинска полиция – Пловдив” гр. Пловдив
св. Б. предоставил на жалбоподателя Т. да попълни декларация за предоставяне на
информация по чл.188 от ЗДВП, в каквато декларация от 17.04.2019 г. Л.Т.
декларирал, че като собственик на моторно превозно средство с рег. № *** на
10.02.2019 г. около 16.35 ч. автомобилът му се е управлявал от него. Въз основа
на първоначално съставения фиш с № **********/10.02.2019 г., останалите
материали по административната преписка и след попълването на декларацията за
предоставяне на информация по чл.188 от ЗДВП свидетелят Г.Б. съставил на
17.04.2019 г. в присъствието на жалбоподателя Т. акт за установяване на
административно нарушение – АУАН № 037593/17.04.2019 г., за приетото за
извършено към 10.02.2019 г. административно нарушение по см. на чл.4А от
НРСППППСТГП. Актът бил съставен и в присъствието на колега на св. Б. – като
свидетел на съставянето на АУАН. При предявяване на акта на нарушителя Т.
последният вписал в него, че няма възражения. Против констатациите по АУАН не
били направени възражения и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка административно – наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Б., АУАН,
известие за доставяне, фиш, оправомощителни заповеди, декларация, покана,
разпореждане.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Б. като последователни и логични, кореспондиращи си с писмените
доказателства, неоспорени от страните по делото.
С оглед на така възприетата
и изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си на 10.02.2019 г. жалбоподателят Л.К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по см. на чл.4А
от НРСППППСТГП, тъй като около 16.35 часа
в зоната на поставен пътен знак от категория „В” – за въвеждане на забрана, а
именно знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”, *** е паркирал
собствения си лек автомобил „Рено” с рег. № ***, с което не е съобразил
поведението си като участник в движението с пътен знак. Съгласно чл.4А от
НРСППППСТГП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.”. Извършването на това административно нарушение по см. на
чл.4А от НРСППППСТГП от страна на наказаното лице Л.К.Т. се явява доказано по безспорен и несъмнен начин
от наличните по делото гласни и писмени доказателства, като следва да се
отбележи, че от страна на жалбоподателя не се и ангажираха никакви
доказателства, които да оспорят, или поне да внесат съмнение в достоверността
на кредитираните от съда такива, уличаващи Т. като извършител на
административното нарушение, като лице управлявало пътното превозно средство и
паркирало същото към момента и на мястото, описани в АУАН и в обжалваното
НП.
Всички обстоятелства от обективната
действителност, които са от значение за правилната преценка за наличието на
съставомерността на административното нарушение като такова по чл.4А от НРСППППСТГП, според
съда са изложени от административно – наказващият орган в НП, а преди това и от
актосъставителят в АУАН, така че наказаното лице нарушител да е наясно с
конкретно вмененото му за извършено нарушение, за което му се търси
реализацията на административната отговорност. Посочено е точно описанието на
мястото на нарушението в обжалваното НП – и населеното място, и улицата в
същото, и мястото от улицата, където е бил паркиран лекия автомобил „Рено” с рег. № ***, в който и описан пътен участък е
действала и забраната на пътния знак от категория „В” – за въвеждане на
забрана, а именно знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”. Правилно
е приложен и материалния закон при подвеждане на нарушението към уреждащата
състава му правна норма.
Според съдебния състав е приложена
правилно и санкционната разпоредба – на чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП – приложима при
нарушения по чл.4А от НРСППППСТГП, като относно размерът на наказанието глоба –
20 лв. – същият е конкретно определен в подзаконовия нормативен акт и не би и
могъл да бъде променян от настоящата инстанция в насока евентуално на неговото
намаляване.
НП е
издадено от компетентен за това орган в кръга на неговите правомощия.
В
хода на административното производство съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените – да засягат
и ограничават правото на защита на санкционираното лице, и които като допуснати
такива да опорочават наказателното постановление като незаконосъобразно.
Съдът не споделя развитите
от наказания Т. доводи за допуснато съществено – процесуално нарушение в хода
на административното производство, състоящо се в непосочване в АУАН на това
като в качеството на какъв свидетел е вписано лицето Х.С.К. – като свидетел на
извършване на нарушението, на установяване на нарушението, на съставянето на
АУАН или на отказа на нарушителя да подпише акта. Видно от съдържанието на АУАН № 037593/17.04.2019 г., въз основа на който е
издадено обжалваното НП, в същия е вписано, че актът се съставя в присъствието
на свидетеля Х.С.К.,
което лице е конкретизирано с ЕГН, вписан е и адрес на свидетеля, а в акта е
налице и подпис на свидетеля на мястото за това, като действително не е вписано
на какво всъщност е свидетел лицето К.. Едва в хода на съдебното производство
пред настоящата инстанция чрез разпита на актосъставителя св. Б. се изясни, че
лицето К. е свидетел на съставянето на АУАН. Този пропуск на актосъставителя Б.
да впише на какво е свидетел посоченото като свидетел лице К. се преценя от
Съда за несъществено процесуално нарушение, незасягащо правото на защита на
наказания нарушител, доколкото чрез този пропуск жалбоподателят не е ограничен
във възможността да разбере за какво нарушение са сторени съответните действия
по реализация на административна отговорност спрямо него. В АУАН, както се
посочи и по – горе, са изложени всички
обстоятелства от обективната действителност, които са от значение за правилната
преценка за наличието на съставомерността на административното нарушение като
такова по чл.4А
от НРСППППСТГП – и от субективната, и от обективната страна на състава на
нарушението. Следва да се допълни и че дори законодателят е предвидил
възможност за съставяне на законосъобразно наказателно постановление и дори в АУАН
да са били допуснати нередовности, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина –
съгл. чл.53 ал.2 от ЗАНН. В настоящия процесен случай въз основа на наличните
доказателства и в частност тези събрани в хода на административното
производство до момента на съставяне на обжалваното НП съдебният състав прие,
че се касае именно до установени пи безспорен начин и извършено нарушение, и
самоличност на нарушител, и вина на извършителя на нарушението.
По
горните съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Доколкото в хода на
производството по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, се
направиха разноски в размер на 10.40 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за
сумата от 10.40 лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел, то тези
разноски с оглед преценената законосъобразност и правилност на обжалваното НП,
респ. следващото се потвърждение на НП, следва да се възложат на основание
чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН в тежест на нарушителя Л.К.Т. за заплащането им по сметка на РС Пловдив в
полза на Висш съдебен съвет.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 608/13.05.2019 г. *** на Община Пловдив, с което на Л.К.Т. с ЕГН *** от *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за
нарушение по чл.4А от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на
основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84
от ЗАНН Л.К.Т. с ЕГН *** да заплати
направените по делото разноски в размер на 10.40 /десет лева и четиридесет
стотинки/ лв. по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш съдебен
съвет.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.