№ 8576
гр. С., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110125655 по описа за 2021 година
АНТ. АНГ. П. е предявила срещу „Т.С.“ЕАД искове с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сума в размер на 342.11 лева- разноски по
гр.дело №38879/2011 по описа на СРС, 36 състав, установено в изпълнителен
лист, издаден на 13.09.2016 по гр.дело №38879/2011 по описа на СРС, 36
състав и сумата от 100 лева – разноски по изпълнително дело №1015/20 по
описа на ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ, и сумата от 188.55 лева – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело №1015/2020 по
описана ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 13.09.2016 по гр.дело
№38879/2011 по описа на СРС била осъдена да заплати на ответника сумата
от 342.11 лева – разноски по гр.дело №38879/2011 по описа на СРС, 36
състав.Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист ответникът е
образувал изпълнително дело при ЧСИ, с рег. №844 на КЧСИ, което
впоследствие било прекратено поради настъпила перемпция. Поддържа, че
след това за вземането, установено в същия изпълнителен лист, било
образувано ново изпълнително дело №1015/2020 по описа на ЧСИ, с рег.
№844.Пояснява, че на 21.04.2021 била връчена покана за доброволно
1
изпълнение на процесните вземания.Поддържа, че вземането е погасено с
изитичане на давностния срок по чл.110 от ЗЗД, доколкото решението въз
основа на което е издаден процесния изпълнителен лист е влязло в сила на
02.07.2013г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.“ЕАД оспорва предявените
искове.Поддържа, че паричното вземане, за което е издаден изпълнителен
лист се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок, съгласно чл.117 от
ЗЗД.Пояснява, че с молба от 13.03.2017 за образуване на изпълнително дело и
за извършване на конкретни изпълнителни действия погасителната давност
за процесното вземане е прекъсната. Твърди, че е образувано изпълнително
дело №1111/2017 по описа на ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ, като последното
валидно изпълнително действие е от 20.06.2017, а именно:възбрана върху
недвижим имот, собственост на ищцата. Твърди, че изпълнителното дело
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело №1015/2020 по
описа на ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ.Допълва, че давността е прекъсната и с
молба от 06.04.2020.Посочва, че съгласно ЗМДВИП в периода от 13.03.2020
до отпадане на извънредното положение, давността е била спряна.Иска да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изпълнителен лист от 13.09.2016 по гр.дело №38879/2011, СРС, 36
състав е осъдена АНТ. АНГ. П. да заплати на „Т.С.“ЕАД сума в размер на
342.11 лева – разноски по делото.
Въз основа на молба от 13.03.2017 от „Т.С.“ЕАД е образувано
изпълнително дело №1111/17.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение от
21.04.2021 от ЧСИ С.Я. до АНТ. АНГ. П., с която я уведомява, че
задълженията й по изпълнително дело №1015 са в размер на 630.66 лева, от
които 342.11 лева, 100 лева – разноски по изпълнителното дело и 188.55 лева
–такси по Тарифата към ЗЧСИ.
По делото е представено запорно съобщение от 05.06.2017 от ЧСИ С.Я.,
2
с което налага запор на банкови сметки на АНТ. АНГ. П..
С писмо от 07.06.2017 „У.Б.“АД е признал вземането, върху което ЧСИ
е наложил запор, за основателно, поради което сметките на длъжника А.П. са
блокирани.
По делото е представена молба от ЧСИ С.Я. от 20.06.2017 до
Агенцията по вписвания за вписване на възбрана върху собствения на
длъжника АНТ. АНГ. П. недвижим имот, а именно:апартамент №5, находящ
се в гр.С., район К.П., жк. „И.“, блок 28.
С постановление от 05.07.2019 на ЧСИ е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство.
Въз основа на молба от 06.04.2020 от „Т.С.“ЕАД до ЧСИ С.Я. е
образувано второ изпълнително дело №1015/2020 срещу АНТ. АНГ. П., въз
основа на изпълнителен лист по гр.дело №38879/2011, СРС, 36 състав.
По делото е представено запорно съобщение от 1.10.2020 от ЧСИ С.Я.
за налагане на запор на банкови сметки на АНТ. АНГ. П. в „У.Б.“АД.
С писмо от 5.10.2020 „У.Б.“АД е признало вземането, върху което е
наложен запор за основателно, поради което сметките на длъжника А.П. са
блокирани.
С разпореждане от 18.05.2021 на ЧСИ С.Я. са насрочени опис и оценка
на движими вещи, собственост на длъжника на 24.06.2021 от 12.30 часа.
С молба от 25.11.2021 „Т.С.“ЕАД е поискала от ЧСИ С.Я. извършване
на запор на банкови сметки и трудови възнаграждения , опис и оценка на
движими вещи.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е
недопустим за разноските в изпълнителното производство, а именно: за
сумата от 100 лева – разноски по изпълнително дело №1015/20 по описа на
ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ, и сумата от 188.55 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело №1015/2020.
Вземането обхваща изпълняемото право по изпълнителния
3
титул.Разноските за изпълнението не са част от вземането по изпълнителния
лист, те са последица от осъщественото принудително изпълнение.
Поради това съдът намира, че в частта относно разноските по
изпълнителното производство исковата молба следва да бъде върната на
основание чл.130 от ГПК като недопустима, а производството в тази част
следва да бъде прекратено.
По основателността
С изпълнителен лист от 13.09.2016 по гр.дело №38879/2011, СРС, 36
състав е осъдена ищцата да заплати на ответника сума в размер на 342.11
лева – разноски по делото.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране
е постановено Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие
на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно
решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Въз основа на молба от 13.03.2017 от ответника е образувано
изпълнително дело №1111/17. Молбата за образуване на изпълнително дело и
образуването му не прекъсват давността, но искането за предприемане на
определен изпълнителен способ е от естество да прекъсне давността.В случая
4
с молбата от ответника се иска образуване на изпълнително дело, но не се
прави искане за конкретен изпълнителен способ. С молбата е възложено от
ответника на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи
начина на изпълнението.Посочените действия от ответника не представляват
изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Последното изпълнително действие, предприето по изпълнително дело
№1111/2017 е наложена възбрана върху недвижим имот на ищцата от
20.06.2017г.
С постановление от 05.07.2019 на ЧСИ изпълнително дело №1111/2017.
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес
е прекратен поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, започва
да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника.Перемпцията е без правно
значение за давността.В този смисъл е Решение №37 от 24.02.2021 по гр.дело
№1747/2020, ВКС, IV ГО.Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже искания нов способ-той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.Единствената
правна последица от настъпилата перемпция е , че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. В този смисъл е Решение №37 от
24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.
В случая въз основа на молба от 06.04.2020 от ответника е образувано
второ изпълнително дело №1015/2020 срещу ищцата АНТ. АНГ. П., въз
основа на същия изпълнителен лист по гр.дело №38879/2011, СРС, 36 състав.
В съответствие с Решение №37 от 24.02.2021 по гр.дело №1747/2020,
ВКС, IV ГО при прекратено изпълнително дело поради перемпция на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, давността е започнала да тече от
последното изпълнително действие, което я прекъсва.В случая последното
5
изпълнително действие, което прекъсва давността по изпълнително дело
№1111/2017 е наложена възбрана върху недвижим имот на ищцата от
20.06.2017г. С оглед на което съдът приема, че давността е прекъсната от
20.06.2017 и от прекъсването започва да тече нова давност.
Съдът намира, че вземанията за разноски се погасяват с 5-годишна
давност.Вземането за разноски няма характер на публично държавно вземане
и то се събира по реда на ГПК, като за него е приложима общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД.Поради самостоятелния си характер вземането за
разноски не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания по чл.119 ЗЗД /каквито са тези за лихви, неустойка и
др.В този смисъл са определение №534 от 18.06.2019 по гр.дело №465/2019,
ВКС, IV ГО и решение по ч.т.д.№943/2012, ВКС,II ТО.
Исковата молба е подадена на 07.05.2021.Съдът намира, че в периода от
20.06.2017 до 07.05.2021 не е изтекла 5-годишната давност по отношение на
вземането за разноски.
За пълнота на изложението следва да се посочи и, че молбата от
06.04.2020 за образуване на ново изпълнително дело също прекъсва
давността, доколкото в нея се съдържа искане на взискателя за предприемане
на изпълнителни действия.Съдът намира, че давността е прекъсната и с
наложения запор на банкови сметки от 5.10.2020г. по изпълнително дело
№1015/2020.
С оглед на което съдът намира, че по отношение на вземането за
разноски по изпълнителния лист не е изтекла 5-годишната погасителна
давност.
Предвид изложеното съдът намира, че вземането за разноски по
изпълнителния лист не е погасено по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.439 от
ГПК за разноските по изпълнителния лист, следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.4 от ГПК.Ответникът е
реализирал разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
6
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №1746/07.05.2021, подадена от АНТ. АНГ.
П., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „И.“, бл.28, вх.1, ет.3, ап.5, със съдебен
адрес:гр.С., бул. „А.С.“№26, партер, чрез адв. Т., срещу „Т.С.“ЕАД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, В
ЧАСТТА относно иска с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на
сумата от 100 лева – разноски по изпълнително дело №1015/20 по описа на
ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ, и сумата от 188.55 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело №1015/2020 по описана ЧСИ, рег.
№844 на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №25655/2021, СРС, 49 състав
в ЧАСТТА относно иска с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост
на сумата от 100 лева – разноски по изпълнително дело №1015/20 по описа на
ЧСИ, рег. №844 на КЧСИ, и сумата от 188.55 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело №1015/2020 по описана ЧСИ, рег.
№844 на КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНТ. АНГ. П., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „И.“, бл.28, вх.1, ет.3, ап.5, със съдебен адрес:гр.С., бул.
„А.С.“№26, партер, чрез адв. Т., срещу „Т.С.“ЕАД, ЕИК******, със седалище
и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.“№23Б, иск с правно основание чл.439 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че АНТ.
АНГ. П. не дължи на „Т.С.“ЕАД сума в размер на 342.11 лева- разноски по
гр.дело №38879/2011 по описа на СРС, 36 състав по изпълнителен лист,
издаден на 13.09.2016 по гр.дело №38879/2011 по описа на СРС, 36 състав
ОСЪЖДА АНТ. АНГ. П., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „И.“, бл.28,
вх.1, ет.3, ап.5, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А.С.“№26, партер, да заплати на
„Т.С.“ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.
„Я.“№23Б, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК сумата от 100 лева –
разноски по делото.
7
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8