О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 12.01.2024г. гр.Търговище
Административен
съд- гр.Търговище втори
състав
на
дванадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година,
в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от председателя адм.д. №196 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка
с §2 от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба от Б А Р– Директор на Дирекция
„МПТТТ“ – Община Антоново, подадена чрез процесуалния представител а.. Б.Б. ***,
с която моли за изменение на постановеното по настоящото дело Определение от
14.11.2023г. в частта на присъдените в полза на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД разноски в
размер на 1050 лева. Молителката оспорва реалното извършване на претендираните
и присъдени разноски в полза на дружеството – жалбоподател, сочейки, че
представеният договор за правна защита не притежава законово изискуемите
задължителни реквизити за удостоверяване на извършено плащане в съответствие с
чл. 9, ал.1 и ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(ЗДДФЛ), във връзка с чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч.), поради
което не представлявал надлежен документ, който може да се използва за
удостоверяване получаването на парични средства в брой, нито документирал
плащането от страна на жалбоподателя и приемането на парични средства от страна
на адвоката. Твърди, че съгласно чл. 9 ал.2 от ЗДДФЛ адвокатът като
данъчнозадължено лице следва да издаде първичен счетоводен документ с реквизити
по чл. 6 ал.1 от ЗСч. Заявява, че самият договор за правна защита не е
удостоверителен счетоводен документ - в него нямало отчет за реално получаване
на сумата, което правело невъзможно да се проследи твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя за реално плащане на сумата, като съгласно чл.
36, ал. 2 от ЗАдв в договора за правна защита и съдействие се определял само
размера на възнаграждението на адвоката, но не и неговото изплащане. Счита, че
този договор не е първичен счетоводен документ и не е основание да бъде приет и
за разходно-оправдателен документ, без към същия да е приложен изискуем
документ по чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ (фискален бон, касова бележка) или респективно
изискуем документ по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ (първичен счетоводен документ и др.),
отговарящ на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч. Ето защо моли съда да измени
определението си в частта за разноските като остави без уважение искането на „М4
ХОЛИДЕЙ“ ЕООД за присъждане на такива. Евентуално, в случай, че съдът не измени
определението по искания начин, моли за намаляване размера на присъдените
разноски като прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение и настоява същото да бъде намалено до минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Сочи, че
съгласно чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 11 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство пред съд,
възнаграждението следва да е не по-малко от 400 лв. на инстанция.
В срока по чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК е постъпил писмен отговор
от ответната по молбата страна „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление община Антоново, село Малка Черковна, ул. „Малка
Черковна“ №23, представлявано от управителя д в с, действащ чрез пълномощника а..
Г.Н.. В отговора е изложено становище за неоснователност на молбата като се
сочи реално извършване на претендираните разноски чрез плащане на договореното
адвокатско възнаграждение по банков път, установено със съответните банкови
документи в съответствие с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че приложеният
по делото договор за правна защита № 282/16.10.2023г. съдържал реквизитите по
чл.9, ал. 1 и ал.2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗСч. Намира направеното с молбата
по чл.248, ал.1 от ГПК възражение за прекомерност на заплатеното по делото
адвокатско възнаграждение за несвоевременно и преклудирано, тъй като следвало
постановяването на финализиращия делото съдебен акт. Освен това счита същото и
за неоснователно, тъй като съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дело с материален интерес възнаграждението се
определяло по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. И тъй като материалният интерес
в производството по адм.д. № 196/2023г. бил в размер на 8 172,83 лева,
минималният адвокатски хонорар, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, бил 1 117,28 лв. Последното показвало, че договореният и заплатен от
жалбоподателя по делото хонорар е дори по-нисък от минималния, при което не били
налице основания по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването му. В случай,
че се приеме, че адм.д. №196/2023г. на АдмС Търговище е без материален интерес,
счита, че по силата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар бил 1000 лева и той
съответствал на договорения и платен такъв. Сочи, че липсва основание по силата
на чл.78, ал.5 от ГПК да се намали хонорара под предвидения в Наредбата
минимум. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК.
След
съобразяване на изложените от страните доводи съдът прецени следното :
Подадената молба е допустима. Същата, предвид окончателния и необжалваем
характер на постановеното по делото Определение № 541/14.11.2023г., е подадена
на 28.11.2023г., т.е.в рамките на предвидения в чл. 248 ал.1 ГПК едномесечен
срок. Предвид искането в молбата – да се измени определението в частта, с която
са присъдени разноски в полза на другата страна, неприложимо е изискването за
допустимост по чл. 80 изр.2 от ГПК, изразяващо се в наличие на представен
списък на разноските от молещата изменение страна. В чл. 80 ГПК е въведено
изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала
присъждането им, като последицата от неизпълнение на това задължение е лишаване
на тази страна от правото да иска изменение на решението в частта за претендираните
от нея разноски. Представянето на списък на претендираните разноски има
значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за
присъдените на същата разноски, но не и за правото й да иска изменение на
решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Непредставянето
на списък по чл. 80 ГПК не лишава страната от правото да иска изменение на
решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на
противната страна. В т.см. е Определение № 219 от 26.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1875/2017 г., II т. о., ТК.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна,
по следните съображения:
В мотивите на постановеното по делото Определение
№541/14.11.2023г. настоящият състав е изложил съображенията си, въз основа на
които е осъдил Община Антоново да заплати на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление община Антоново, село Малка
Черковна, ул. „Малка Черковна“ №23, представлявано от управителя д в с, сумата
в размер на 1050,00 лева, представляваща направени разноски по делото. При тази преценка съдът е съобразил направената от
дружеството – жалбоподател претенция за разноски и приложените на л.11 и л.12 от делото договор за правна
защита, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева,
платимо по банков път, както и вносна бележка за превод на посочената сума от
жалбоподателя по сметката на упълномощения адвокат, а така също и намиращото се
на л.6 от делото платежно нареждане за внасяне на държавна такса от 50 лева. По
основния довод в молбата за изменение на тази част от определението следва да
се посочи, че съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претендираните съдебни разноски се
присъждат, ако са реално сторени, като „в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането.“. В настоящия случай е приложен банков
документ – вносна бележка, която е достатъчна да докаже направеното плащане на
адвокатското възнаграждение по банков път. За реализиране на отговорността за
съдебни разноски не е необходимо да се прилагат визираните от молителя
счетоводни документи, които са от значение за счетоводното отчитане и данъчно
облагане на страните по договора. Ето защо съдът прие за реално заплатена от
жалбоподателя като адвокатско възнаграждение сумата от 1000 лева, поради което
и липсва основание съдът да остави без уважение претенцията на жалбоподателя за
присъждане на тези разноски, респ. да уважи в този смисъл молбата за изменение
на определението в частта за присъдените разноски.
Относно направеното възражение за прекомерност на заплатеното по делото адвокатско
възнаграждение съдът намира, че същото, макар и заявено след постановяване на
финализиращия делото съдебен акт, с който е решен и въпроса за отговорността за
разноските, не се явява несвоевременно направено. Факт е, че на
административния орган е изпратен препис от жалбата, в която е направена и
претенция за присъждане на разноски и са изброени приложенията, сред които са
договора за правна защита и платежното нареждане, удостоверяващо заплащането на
адвокатския хонорар, но копия от тези документи не са му връчени. На органа е
било възложено да представи преписката и възможността да сочи доказателства,
като му е разпределена и доказателствената тежест. Предвид произнасянето на
съда в закрито заседание след постъпване на изисканите документи по реда на чл.
147 ал.3 ДОПК, който не предвижда предоставяне на срок за отговор на органа,
последният не е разполагал с възможност да направи възражение за прекомерност
на претендираните разноски за възнаграждение. Ето защо следва това възражение
да бъде разгледано в настоящото производство /в т.см. Определение № 219 от
26.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1875/2017 г., II т. о., ТК/. Съгласно нормата
на чл. 161 ал.2 ДОПК, относима към отговорността за разноски в настоящото
производство, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Издадената въз
основа на чл. 36 ал.2 от ЗАдв Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвижда в чл. 8 ал.3, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000
лв. Жалбата по АД №196/2023г. попада именно в тази категория дела. При това
положение договореното и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение от
дружеството – жалбоподател е в минималния законов размер, поради което
възражението за прекомерност на същото е неоснователно.
Предвид изложените съображения подадената молба за
изменение на Определение №541/14.11.2023г.в частта на присъдените разноски е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид факта, че Определение №541/14.11.2023г., чието
изменение се иска, е окончателно и не подлежи на обжалване, и по аргумент
от чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК,
настоящото определение също не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал.3 ГПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б А Р– Директор на
Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ при Община Антоново,
подадена чрез процесуалния представител а.. Б.Б. ***, за изменение на Определение
№541/14.11.2023г. , постановено по АД №196/2023г. по описа на АдмСТ в частта на
присъдените разноски в размер на 1050 лева в полза на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление община Антоново, село Малка
Черковна, ул. „Малка Черковна“ №23, представлявано от управителя д в с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
молителя и ответната страна на основание чл. 248 ал.3 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: