№ 28905
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20221110152873 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод молба вх. № 304411/27.10.2023 г. на адвокат М. М. –
пълномощник на ищцата А. И. Т., с искане за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № 15985/05.10.2023 г. в частта за разноските, чрез
присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата на пълния претендиран
размер за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В молбата се развиват доводи за основателност на искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на
адвокат М. М. по всеки един от предявените с исковата молба искове, аргументирани в
контекста на нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и цитирана в молбата по чл. 248 ГПК
практика на ВКС.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Ф.“ ЕООД, е изразила
становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в
частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за
ненужно да преповтаря, съдът е приел, че в случая в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди едно адвокатско възнаграждение в общ
размер на 480,00 лева с вкл. ДДС.
За пълнота и във връзка с доводите в молбата съдът намира за нужно да отбележи
следното:
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр.
д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
1
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение
се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае
разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е
посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съглА.ва да получи хонорар
само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се
дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да
определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна
практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания
случай при определяне размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна
сложност на делото, определена от вида на предявените искове и ангажираните
доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за защита по предявени две
искови претенции, но произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел
– съответно да се признае нищожността на съответна договорна клауза, респ. да се
върнат сумите, заплатени от ищеца на основание тази клауза, определяща и сходния
предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за осъществената защита
по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно възнаграждение.
Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, без лично явяване на адвокат М., съдът намира определения размер
на възнаграждението в общ размер от 480 лева с вкл. ДДС за справедлив и не счита, че
са налице основания за ревизиране становището по този въпрос, обективирано в
крайния съдебен акт по делото.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 304411/27.10.2023 г. на адвокат М. М.
– пълномощник на А. И. Т., за изменение на постановеното по настоящото дело
Решение № 15985/05.10.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2