Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,01.04 .2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Юлиана Христова, след като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.а.н.д № 291 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С решение от 12.02.2019
г. по н.а.х.д. № 16795/2018 г. по описа на СРС, 20-ти състав е признал
подсъдимия В.В.И. за виновен в това, че на 10.09.2013 г. в гр. София, в ТД на
НАП, находяща се на адрес ул. „*****, съзнателно се ползвал пред Ю.А.В.–
изпълнител в деловодството на ТД на НАП-София, от неистински частни документи –
заверено копие на договор за консултантска услуга от 01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“
ЕООД с ЕИК: *******и „ЦЕЕ П.“ ЕООД с ЕИК: *******, заверено копие на
приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД с ЕИК: *******и доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД с
ЕИК: *******, заверени копия на фактури № 141 от 07.12.2012 г. и № 220 от
21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД с ЕИК: *******и доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД
с ЕИК: *******, на които е придаден вид, че подписите в графи „управител“ и „съставител“
са положени от С.Т.Д.– изпълнителен директор в „ЦЕЕ П.“ ЕООД с ЕИК: *******, а
в действителност последният не е полагал подписа си в документите, като от В.В.И.
за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност
– престъпление по чл. 316 вр. чл.309, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
– глоба в размер от 1000лв. В тежест на обвиняемия са възложени и направените
по делото разноски.
Против решението е
подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на обвиняемия И. , в
които се оспорва правилността на атакувания съдебен акт. Доводите на защитата
са насочени срещу несъставомерност на деянието от субективна страна. Твърди се,
че обвиняемият И. не е знаел за неистинския характер на използваните от него
документи, като самият той е станал жертва на престъпление спрямо него.
Акцентира се върху обстоятелството, че инкриминираните фактури са получени за
реално извършена работа, докато неистински документи се използват предимно за
усвояване на средства, без да се постига възложения резултат. Моли решението да
бъде отменено и обвиняемият И. да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
В открито съдебно
заседание защитата поддържа жалбата, като в заключителните прения преповтаря
доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея. Изтъква
обстоятелството, че обвиняемият няма интерес от използването на инкриминираните
фактури, тъй като той е осъществил плащания по тях за конкретно извършена
работа. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което той
да бъде признат за невиновен.
Представителят на
държавното обвинение оспорва подадената жалба, като моли решението да бъде
потвърдено като законосъобразно и
справедливо. Посочва, че доводите, с които е сезирана въззивната инстанция, са
били изложени и пред районния съд, на които той е отговорил изчерпателно в
мотивите към постановеното решение. Моли атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден като правилен.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната
жалба и допълнението към нея и в открито съдебно заседание, и като провери
законността и обосноваността на атакуваното решение, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това
изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Въззивният съд счита, че
вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали. В съответствие с чл.
378, ал. 3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени
нови фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора.
Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от
въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите
изводи, нито има основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал. Направените от районния съд фактически констатации,
както и оценката на доказателствения материал дадени от този съд, изцяло се
споделят от настоящата въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:
Дружеството „Г.ЦИ“ ЕООД с
ЕИК: *******било регистрирано с решение на СГС от 26.10.2007 г. с основен
предмет на дейност – търговска, инженерна, строително-монтажни работи и др., с
едноличен собственик на капитала и управител Ц.В.И.. За изпълнение на възложени
проекти от Дружеството се наемали и фирми подизпълнители.
Дружеството „ЦЕЕ П.“ с
ЕИК: ******* било основано през 2004 г. с основна дейност отдаване под
наем на помещения – офиси в собствен
недвижим имот, а именно офис сграда в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, както и
предоставяне на съпътстващи услуги на наемателите. Дружеството не е
осъществявало консултантска дейност. В периода 01.09.2011 г.-25.09.2014 г.
управители били С.Т.Д., Е.В.и Ф.В.. Дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД се представлявало
винаги най-малко от двама от управителите и същото не разполагало с касов
апарат, тъй като всички плащания се осъществявали по банков път. Поради това
всички фактури от „ЦЕЕ П.“ ЕООД се издавали електронно и автоматично, като
върху тях не се полагали подпис от управителя и не се поставял печат на
фирмата.
На 18.04.2011 г. обвиняемият
В.В.И. бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно от дъщеря си Ц.В.И. да
извършва всички действия във връзка с управлението и дейността на дружеството „Г.ЦИ“
ЕООД.
В края на 2012 г.
обвиняемият И. отчел като дейност, че на 01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“ ЕООД /като
възложител/ и „ЦЕЕ П.“ ЕООД /като изпълнител/ е бил сключен договор за
консултантска услуга с предмет „разработване на мерки за подобряване на
енергийната ефективност на 26 бр. котелни инсталации, обект на договор за
извънгаранционно обслужване между „Чайка“ ООД и Община „Ловеч“, на цена 5500
лева с ДДС, със срок на изпълнение 11.12.2012 г. По неустановен начин по делото обвиняемият И.
се снабдил както с посочения договор, така и с приемо-предавателен протокол от
21.12.2012 г. във връзка с приемане на изпълнението на договора и с две
фактури, с ръкописно изписан от И. текст в графи „съставител“ с посочени в тях
за доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД и за получател „Г.ЦИ“ ЕООД – № 141 от 07.12.2012 г.
за сумата от 2500 лева и № 220 от 21.12.2012 г. – за сумата от 3000 лева за
извършено заплащане по договор, които И. подписал за „Г.ЦИ“ ЕООД.
Междувременно дружеството
„ЦЕЕ П.“ ЕООД издало фактури с № 141 и № 220, но първата от тях била за месец
август 2012 г. с получател/клиент „А.Б.“ ЕООД за наем на офис помещения и
поддръжка, а втората за наем на офис помещение и поддръжка за „ЕЦЕ П.Б.“ ЕООД.
През 2013 г. от НАП
направили проверка на дружеството „Г.ЦИ“ ЕООД с ЕИК: *******, във връзка
с която били изискани документи за дейността както от „Г.ЦИ“ ЕООД, така и от
„ЦЕЕ П.“ ЕООД.
С писмо с изх. №
53-06-5400/27.08.2013 г., изпратено до „ЦЕЕ П.“ ЕООД, ТД на НАП изискало копие
и информация относно фактури № 141 от 07.12.2012 г. и № 220 от 21.12.2012 г.
във връзка с извършваната ревизия на „Г.ЦИ“ ЕООД, възложена със заповед за
възлагане № 1307000 от 26.07.2013 г. В отговор дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД
обяснило, че няма клиент „Г.ЦИ“ ЕООД, нито е издавало фактури за „Г.ЦИ“ ЕООД.
Във връзка с извършваната
ревизия ТД на НАП-София изискала документи и от дружеството „Г.ЦИ“ ЕООД с писмо
с изх. № 53-06-5400/20.082013 г. На 10.09.2013 г. обвиняемият И. ***, намираща
се в гр. София, ул. „*****, за да представи изисканите от него документи. Той
депозирал заверени от него за „вярно с оригинала“ копия на: договор за
консултантска услуга от 01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“ ЕООД и „ЦЕЕ П.“ ЕООД,
приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД и доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД, фактури № 141 от
07.12.2012 г. и № 220 от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД и доставчик
„ЦЕЕ П.“ ЕООД, с придаден им вид, че подписите в графи „управител“ и
„съставител“ са положени от С.Т.Д.– изпълнителен директор на „ЦЕЕ П.“ ЕООД, без
в действителност последният да е полагал подписа си в документите. Описаните
документи били приети от Ю.А.В.– изпълнител в деловодството на ТД на НАП-София,
която ги регистрирала с вх. №53-06-5400/10.09.2013г. по описа на ТД на НАП-София.
От заключение на
комплексна графическа експертиза протокол № 157-Е/2017 г. се установило, че
подписите в графа „получил“ на копия на
фактури с № 220/22.12.2012г. и с № 141/07.12.2012 г., в графа „за възложителя“
на копие на приемо-предавателния протокол от 21.12.2012 г., в графа „за Г.ЦИ“
ЕООД в договора за консултантски услуги от 01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“ ЕООД и
„ЦЕЕ П.“ ЕООД са копия на подписи, положени от В.В.И., а тези в графа
„съставител“ на посочените фактури, „за изпълнителя“ на копието от
приемо-предавателния протокол, в графа „ЦЕЕ П.“ ЕООД в договора за
консултантски услуги са копия на подпис, които вероятно са положени от В.В.И..
От заключението на същата експертиза се установява, че текстовете в графи
„получил“ и „съставил“ на копия на фактури с № 220/22.12.2012г. и с №
141/07.12.2012 г. са копия на ръкописен текст, написан от В.И.. От експертизата
се установява, че копията на отпечатъците от печат до графа „получил“ на копия
на фактури с № 220/22.12.2012г. и с № 141/07.12.2012 г., са копия на
отпечатъци, които не са положени с печата, с който са положени сравнителните
образци.
От изготвената в хода на
досъдебното производство съдебнографическа експертиза с протокол № 504/2018 г.
се установява, че в писмо до ТД на НАП-София с вх. № 53-06-5400/10.09.2013 г.
подписът в графа „С уважение: /В. И./“ е положен от В.В.И.. От заключението на експертизата се
установява, че в копие на договора за консултантска услуга от 01.10.2012 г., в
копие от приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г., както и в копия на
фактури с № 220/22.12.2012г. и с № 141/07.12.2012 г. ръкописните текстов „Вярно
с оригинала“ и подписите вдясно от тях са изпълнени от В.В.И..
Тази фактическа
обстановка подобно на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав прие за
безспорно установена въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебната фаза на наказателното производство, съдържащи се в
приложените доказателствени средства, писмени доказателства и способи за
събиране и проверка на доказателства, преценени на основание чл. 378, ал.2 НПК,
а именно: показанията на свидетелите Л.С.К., С.Т.Д., Ц.В.И., Ю.А.В., справка от
ТР за „ЦЕЕ П.“ ЕООД, справка от АВ за „Г.ЦИ“ ЕООД, пълномощно от Ц.В.И. за В.В.И.;
копия на договор за консултантска услуга от 01.10.2012 г., сключен между „Г.ЦИ“
ЕООД с ЕИК: *******и „ЦЕЕ П.“ ЕООД с
ЕИК: *******, фактури № 131 от 07.12.2012 г. със съответен фискален бон и № 220
от 21.12.2012 г. със съответен фискален бон – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД и
доставчик „ЦЕЕ П.с“ ЕООД, приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г.;
фактури № 141 от 01.08.2012 г. с изпълнител „ЦЕЕ П.“ ЕООД и клиент „А.Б.“ ЕООД
и № 220 от 05.12.2012 г. с изпълнител „ЦЕЕ П.“ ЕООД и клиент „ЕЦЕ П.Б.“ ЕООД;
справка за съдимост; комплексна графическа експертиза протокол № 157-Е/2017 г.;
съдебнографическа експертиза с протокол №
504/2018 г.
Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от постановлението рамки, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. В мотивите на постановеното решение районният съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване, който напълно се споделя от въззивната инстанция.
Според настоящия съдебен
състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви
относно обстоятелствата от главния предмет на доказване. В тази връзка
обосновано първоинстанционният съд е приел показанията на свидетелите Л.К., С.Д.,
Ц.И.и Ю.В.за вътрешно непротиворечиви, логически последователни, обективни,
които взаимно се допълват и подкрепят. Контролът за достоверност на гласните
доказателствени източници е осъществен на база съпоставката им с събрания
писмен доказателствен материал и изготвените по делото експертизи.
Доказателствената съвкупност в своята цялост, обсъдена и правилно оценена от
районния съд, по един категоричен и непротиворечив начин установява
авторството, изпълнителното деяние и виновността на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Правнорелевантните факти след задълбочен анализ
от контролирания съд са точно, ясно и обективно изясни, въз основа на което е
контролираният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Настоящата инстанция не
констатира пропуски в процесуалната дейност на първата инстанция, която не е
пропуснала да обсъди и обясненията на обвиняемия И.. Същите са разгледани през
призмата на тяхната двойствена природа като доказателствено средство и средство
за защита. След съпоставката им с доказателствения материал по делото
контролираният съд обосновано е приел, че обясненията на И. следва да се ценят
като опит за изграждане на защитна версия. Както и районният съд е отчел,
обвиняемият дава информация единствено относно инкриминираните фактури, но не и
по отношение на договора за консултантска услуга и приемо-предавателния
протокол. Твърди, че му е предоставена празна фактура, въз основа на която той
заплатил за извършената услуга. Обясненията на обвиняемия се опровергават от
събрания доказателствен материал и най-вече от показанията на свидетелката К.,
според която фактурите на „ЦЕЕ П.“ ЕООД винаги са издават автоматично и
следователно е невъзможно да се издаде празна фактура. Обясненията се
опровергават и от самия предмет на дейност на дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД, което
не осъществява консултантски услуги, а предоставя помещения под наем. Поради
изложеното напълно обосновано първата инстанция е приела обясненията на И. за
средство за защита.
Неоснователно се явява
възражението на защитата, че по делото не са изследвани обстоятелствата относно
разпространяването на неистински фактури на територията на страната, които биха
довели до единствен извод, че обвиняемият не е знаел за неистинския им
характер. Посочените от защитата обстоятелства излизат извън предмета на
доказване, поради което правилно не са обсъждани от районния съд и поради
същата причина няма да бъдат подложени на анализ от настоящата инстанция.
Следващото възражение на
защитата е обвързано с обстоятелството, че по неистинските документи е
извършено реално плащане. Обвиняемият И. е привлечен към наказателна отговорност
за това, че е представил не само неистинските фактури, но и останалите
инкриминирани документи пред служител на ТД на НАП-София, за да удостовери
осъществяваната от дружеството дейност. Дали по фактурите е извършено или не
плащане е ирелевантно в случая, поради което и възражението се явява
неоснователно.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на
проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на обвиняемия,
а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства, писмените
доказателства и останалия събран и проверен доказателствен материал по делото.
Въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия
както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 316 вр.
чл.309, ал. 1 НК.
От събрания
доказателствен материал по един категоричен начин се установява, че обвиняемият
И. ***, в ТД на НАП, находяща се на адрес ул. „*****, съзнателно се ползвал
пред Ю.А.В.– изпълнител в деловодството на ТД на НАП-София, от неистински
частни документи – заверено копие на договор за консултантска услуга от
01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“ ЕООД с ЕИК: *******и „ЦЕЕ П.“ ЕООД с ЕИК: *******,
заверено копие на приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“
ЕООД с ЕИК: *******и доставчик „ЦЕЕ П.“
ЕООД с ЕИК: *******, заверени копия на фактури № 141 от 07.12.2012 г. и № 220
от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД с ЕИК: *******и доставчик „ЦЕЕ П.“
ЕООД с ЕИК: *******, на които е придаден вид, че подписите в графи „управител“
и „съставител“ са положени от С.Т.Д.– изпълнителен директор в „ЦЕЕ П.“ ЕООД с
ЕИК: *******, а в действителност последният не е полагал подписа си в
документите, като от В.В.И. за самото съставяне на документите не може да се
търси наказателна отговорност.
От обективна страна за
състовомерността на деянието по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК е необходимо
наличието на няколко обективни признака: наличието на частен документ, който да
е неистински и неговото ползване с цел удостоверяване на определени
обстоятелства, за чието съставяне от дееца не може да се търси наказателна
отговорност.
Правилно първоинстанционният съд, анализирайки
характеристиките на официалните и частните документи, е достигнал до извода, че
инкриминираните документи, а именно заверено копие на договор за консултантска
услуга от 01.10.2012 г. между „Г.ЦИ“ ЕООД и „ЦЕЕ П.“ ЕООД, заверено копие на
приемо-предавателен протокол от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“ ЕООД и доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД, заверени копия на
фактури № 141 от 07.12.2012 г. и № 220 от 21.12.2012 г. – с получател „Г.ЦИ“
ЕООД и доставчик „ЦЕЕ П.“ ЕООД, по своята същност се явяват частни документи, доколкото
изхождат от частни лица. Така е налице първият от обективните признаци на
престъпния състав.
На следващо място, обосновани са изводите, че и четирите
документи са неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. И на четирите
документа е придаден вид, че са подписани и съответно са волеизявления на С.Д.
– управител към инкриминирания период на „ЦЕЕ П.“ ЕООД. От заключенията на
изготвените по делото експертизи по един категоричен начин се установява, че
подписите, положени от името на свидетеля Д. върху инкриминираните документи,
са преправени. Заключението намира пълна подкрепа в показанията на свидетеля Д.,
който е категоричен, че в периода, когато той е бил управител, не е
осъществявал дейност по сключване на договори. От друга страна – от показанията
на свидетелката К. се извежда информация, че дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД винаги
се представлява най-малко от двама управители, в този смисъл и конкретните
договори се подписвали най-малко от двама от управителите. Именно този начин на
представляване е обявен и в Търговския регистър в досието на дружеството.
Следователно формата на завереното копие на договора за консултантски услуги не
съответства на тази на договорите, сключвани от „ЦЕЕ П.“ ЕООД. Не на последно
място, изводът за неистинността на завереното копие на договора за
консултантски услуги се подкрепя от факта, че дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД има
съвсем различен предмет на дейност – отдаване на помещения под наем, а не
осъществяването на консултантски услуги.
На следващо място, неистинността на инкриминираните
документи и по-конкретно на инкриминираните фактури се потвърждава освен от
експертните заключения, но и от приложените по делото фактури № 141 от 01.08.2012 г. с изпълнител
„ЦЕЕ П.“ ЕООД и клиент „А.Б.“ ЕООД и № 220 от 05.12.2012 г. с изпълнител „ЦЕЕ П.“
ЕООД и клиент „ЕЦЕ П.Б.“ ЕООД. Тук е мястото да се отбележи, че свидетелката К.
е категорична по отношение формата на издаваните от представляваното от нея
дружество – в електронен вариант без подписи и печат, тъй като плащанията се
извършвали по банков път. Тя е категорична и по отношение на обстоятелството,
че дружеството не разполага нито с кочан фактури, нито с касов апарат.
Следователно не само подписите върху инкриминираните фактури са преправени, но
и формата изцяло се различава от тази на фактурите, които в действителност се
издават от „ЦЕЕ П.“ ЕООД.
Изпълнителното деянието
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК е довършено с противоправното използване
на неистинския частен документ. Употребата е налице с представянето на
документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или
пред частно лице. В конкретния случай употребата на инкриминираните документи
се изразява в довеждане до знанието на свидетелката Ю.В.– служител в
деловодството на ТД на НАП-София, на съдържащите се в инкриминираните документи
изявления с правно значение и използването им пред служителя на ТД на НАП-София
като истински. Деянието е довършено с представянето на документите пред
свидетелката В., за да докаже съществуването на валидно правоотношение между
дружествата „Г.ЦИ“ ЕООД и „ЦЕЕ П.“ ЕООД.
Налице е и отрицателната
предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 316 НК, а именно
от обвиняемия И. не може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на инкриминираните документи. От доказателствената съвкупност не може
по един категоричен и безпротиворечив начин да се установи, че обвиняемият И. е
преправил подписите върху документите, така че на същите да им е придаден вид,
че произхождат от управителя на „ЦЕЕ П.“ ЕООД – свидетеля С.Д..
Настоящата инстанция
споделя правните изводи на районния съд относно субективната съставомерност на
деянието. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Безсъмнено
обвиняемия И. е осъзнавал, че инкриминираните четири документа са неистински,
т.е. че не са подписани от соченото за техен автор лице С.Д., но въпреки това е
представил същите пред служител на ТД на НАП-София. Той е осъзнавал
противопрваността на действията си, но въпреки това е желаел настъпването на
противоправния резултат.
Възражения на защитата
относно несъставомерност на деянието поради липса на субективните признаци е
неоснователно. Според информацията за дружеството „ЦЕЕ П.“ ЕООД, достъпна в
Търговския регистър, същото се представлява най-малко от двама управители и има
различен адрес на управление от този посочен в инкриминираните документи.
Информацията в Търговския регистър е публична, поради което обвиняемият И. е
осъзнавал, че съконтрахентът по инкриминираните документи не съответства на
реалното дружество „ЦЕЕ П.“ ЕООД. Ето защо, той е бил с ясното съзнание, че
документите не са били подписани от свидетеля С.Д..
Съдът в този си състав
подобно на първата инстанция намира, че са налице задължителните предпоставки
за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид императивния характер на
същата. Първоинстанционният съд е отчел и липсата на законовите пречки,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, за приложение на института, поради което
правилно е заменена наказателната отговорност на обвиняемия И..
По отношение на
определения размер на административното наказание „глоба“ от 1000 лева
настоящата инстанция не намира основания да ревизира същия, а от друга страна –
няма и такава възможност. Обосновано първоинстанционният съд е взел под
внимание изминалия период от инкриминираното деяние до постановяване на
присъдата. Не са отчетени отегчаващи обстоятелство, за каквито настоящата
инстанция намира обстоятелството, че процесният случай касае четири на брой
неистински документа. Безсъмнено посоченото утежнява обществената опасност на
извършеното деяние. Въпреки това доколкото от данните по делото е видно, че
обвиняемият И. не е личност с трайно установени престъпни навици, а
инкриминираното деяние е инцидентно, то глоба в минимален размер отговаря на
обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Предвид крайния изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемия И..
Въз основа на изложеното
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно и като
такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
12.02.2019 г. по н.а.х.д. № 16795/2018 г. по описа на СРС, 20-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.