Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
23.05.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
27.04.2022 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
31 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/чл.208 и
следв. от АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Н. Р. А., с посочен съдебен адрес за
призоваване – ***, против Решение №185 от 21.12.2021 год. на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД №964/2021 год. по описа на същия съд, с което е потвърдено наказателно постановление №09-002626 от 21.07.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Касаторът заявява в жалбата, че
не е доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок с
молба да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и необосновано, вместо което да бъде постановено друго
решение по същество, с което да бъде отменено изцяло атакуваното НП №09-002626
от 21.07.2021 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – град София, ведно с всички законни последици от това.
Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, тъй като
при постановяването му районният съд е приел, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото му на
защита. Счита, че след като не е анализирал в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон, тъй като не било
доказано по безспорен и категоричен начин дружеството да е осъществило от
обективна страна вмененото му административно нарушение, поради което следвало
наказателното постановление да бъде отменено. Отново моли, с оглед на изложеното да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено изцяло, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното решение на Pайонен
съд - Кърджали, постановено по АНД №964/2021 год., вместо което да бъде постановено
друго решение по същество, с което да бъде отменено изцяло атакуваното НП
№09-002626 от 21.07.2021 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” - град София, ведно с всички законни последици от
това.
Редовно призован за
съдебно заседание, касаторът – „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От управителя на дружеството-касатор - Н. Р. А., преди съдебното
заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и няма да
ангажира нови доказателства. Отново моли за решение, с
което касационната инстанция да отмени изцяло атакуваното решение на Районен съд – Кърджали и постанови друго по същество, с което да отмени процесното наказателно
постановление.
Редовно призован за съдебно заседание,
ответникът по касация – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното съдебно решение намира за правилно и обосновано, както и намира, че същото не страда от пороците, визирани в подадената
касационна жалба. Счита също, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд
правилно е установил фактите – предмет на установяване и доказване и е формирал
обоснован извод, че е доказано вмененото на търговското дружество нарушение на
трудовото законодателство. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила
атакуваното решение на Районен съд – Кърджали,
като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора, моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА „Главна инспекция по труда” – София, а алтернативно, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото не
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение
излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че наведените доводи в касационната жалба са бланкетни
и не са подкрепени с конкретни съображения на база на наличните писмени и
гласни доказателства, събрани от първата
инстанция. Намира,
че в конкретния случай е било
безспорно установено, че работниците, които са извършвали трудова дейност в
момента на проверката, не са имали сключени трудови договори и не са получили
копие от съответните трудови договори, както и не са получили копие от
уведомление за сключване на трудов договор, заверено от ТД на НАП. Сочи, че в конкретния
случай, процесното наказателно постановление, което е потвърдено от Районен съд - Кърджали, касае точно невръчване на работника на уведомление за сключен трудов договор. Заявява, че споделя изцяло изложените съображения в
обжалваното решение и счита, че същите отговарят на установената фактическа
обстановка. По тези
съображения предлага настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Кърджали, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В касационната жалба се
сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, което съответства на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №185 от 21.122021 год., постановено по АНД
№964/2021 год.,
Районен съд – Кърджали
е потвърдил наказателно постановление №09-002626 от 21.07.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, на „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Н. Р. А., в
качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500 лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Със същото решение, Районен съд –
Кърджали е осъдил „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Н. Р. А., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София,
сумата от 100/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от фактическа страна Районен съд – Кърджали е приел за установено, че нa 12.04.2021 год., в 11:40 часа, свидетелите Н. Н. и Х. Ч. -
*** в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места, в обект на контрол: шивашки цех, намиращ се в ***,
стопанисван от жалбоподателя „Мерт-Гюл-2014” ЕООД ***. В хода на проверката
свидетелите установили в обекта да работят 6
шивачки, едната от които била Ф. М. А., като всички шивачки били
по работните си места и шиели клинове. В декларация, която
контролните органи й предоставили, Ф.
М. А. декларирала писмено, че работи като *** за фирма
„Мерт-Гюл-2014” ООД, в обект - шивашки
цех ***, с работно време от 08:00
до 17:00 часа, при месечно
трудово възнаграждение в размер на ***
лева. В декларацията
отразила също, че не е получила
копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, като на
14.04.2021 год., там
бил представен Трудов договор №**/*** год., с който Ф. М. А. била назначена на длъжност „***” при
работодателя „Мерт-Гюл-2014” ЕООД ***, като съгласно този договор,
работникът се задължавал да постъпи на работа на 12.04.2021 год. От представената Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Вх.№***/***
год. било установено, че уведомлението за
сключване на трудов договор между Ф. М. А. и
„Мерт-Гюл-2014” ЕООД било регистрирано в ТД на НАП на 12.04.2021 год., в 12:37 часа, което следвало проверката по работни места в
обекта, стопанисван от жалбоподателя. За констатираното
нарушение, на 21.04.2021 год. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същия ден на управителя
на „Мерт-Гюл-2014” ЕООД ***, който го подписал без възражение. Въз основа на този АУАН, на 21.07.2021 год. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка районният съд е установил
от показанията на разпитаните свидетели Н. Н. и Х. Ч., на които съдът е дал вяра изцяло, като
последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства
по делото, както и
от приобщените по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от
21.04.2021 год., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена
проверка с Изх. №ПР2112050 от 19.04.2021
год.; Декларация, съдържаща сведения по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.04.2021
год. от Ф. М. А.;
Справка от Регистър за приети уведомления за трудови договори в Информационната
система на ИА „ГИТ”; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от
14.04.2021 год.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Вх.№ *** от 12.04.2021 год.;
извлечение от Книга за начален инструктаж на „Мерт-Гюл-2014” ЕООД; Трудов
договор №*** от *** год.;
Справка от ТР относно актуалното състояние на „Мерт-Гюл-2014” ЕООД; Уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ от 12.10.2021 год.,
както и другите, приети по делото писмени доказателства.
При така приетите
доказателства и
установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е приеил, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и следва да
бъде разгледана по същество.
Районният съд е
посочил, че според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил
документите по ал.1 от посочения текст и че чл.63, ал.1 от КТ изисква от
работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Посочил е също,
че цитираната норма на чл.62, ал.3 от КТ предвижда, че работодателят или
упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Съдът е приел, че от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е допуснал до работа лицето Ф. М. А., преди да й
е връчил копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната
дирекция на НАП и че такова уведомление не му е било предоставено, защото видно
от приетите доказателства, то въобще не е било подадено от работодателя към
посочения час, на 12.04.2021 год. Съдът е посочил, че от приетата Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с Вх.№*** от 12.04.2021
год., се установява, че уведомлението за сключения трудов договор с Ф. М. А. е подадено от
дружеството-жалбоподател и регистрирано в ТД на НАП на 12.04.2021 год., в 12:37
часа, който час следва часа на проверката и
установяването на нарушението. Така, районният съд е приел, че с оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Мерт-Гюл2014” ЕООД ***, на
основание чл.414, ал.З от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил
също, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал
ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна
норма, както и че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си
като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като
не е сторил това, следва
да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Съдът е
отбелязъл, че наложената санкция е в минимално предвидения размер и съдът няма
правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд, при
извършената служебна проверка, не е констатирал в хода на
административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, като е посочил, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението
е пълно описано, с всички относими към конкретния състав признаци - посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя и че от
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е приел, че
е правилна дадената правна квалификация на
деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Приел
е също, че административното нарушение се явява и доказано от показанията на разпитаните
свидетели - очевидци, както и от всички писмени документи по административнонаказателната
преписка.
Така, по изложените съображения,
районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление, като правилно, законосъобразно и обосновано, както и
издадено от компетентен орган, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел също, че на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващият орган
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно - в размер на 100 лева.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Районен съд – Кърджали, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция намира, че районният
съд, след като е обсъдил доказателствата по делото, правилно е установил
фактическата обстановка, както и намира, че тази фактическа обстановка и
най-вече фактите, че на датата на извършване на проверката
- 12.04.2021 год., около 11:40 часа, посоченото в АУАН и в процесното НП лице – Ф. М. А.,
е била допусната до
работа в проверявания обект, стопанисван
от касатора, а именно – шивашки цех, намиращ се в ***, на
ул.„***” №**, ***, както и че там същата е
осъществявала трудови функции като ***, са безспорно и категорично установени.
В тази насока са напълно категорични, еднопосочни и непротиворечиви показанията
на двамата свидетели – актосъставителят Х. Ч. и присъствалата при проверката,
съответно и при установяване на нарушението Н. Н., които в пълна степен
кореспондират и с писмените доказателства, събрани и приобщени по делото. По
административнонаказателната преписка е представен и приет като доказателство безсрочен
трудов договор №** от *** год., сключен между касатора в настоящото
производство „Мерт-Гюл-2014” ЕООД *** и този работник, за длъжността „***”, с
място на работа – същия шивашки цех, при пълно работно време и в който е отразено,
че подписан екземпляр от същия, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.5
от КТ и длъжностната характеристика, са връчени на работника на 12.04.2021
год., но е безспорно установено, от представената и приета като доказателство
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от 12.04.2021
год., че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на този трудов
договор е подадено до ТД на НАП на 12.04.2021 год., в 12:37:05 часа, т.е. в
деня на извършване на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда” – Кърджали, но почти 1/един/ час по-късно.
Така, от горното следва, че
посоченият работник Е. Ш. И. е била допусната до работа в шивашкия цех,
стопанисван от касатора, без преди това да й е бил връчен екземпляр от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а и преди въобще да
е било подадено такова уведомление, за регистриране на сключения с нея трудов
договор. До различен извод не водят и представените пред настоящата инстанция и
приетикато доказателство саморъчни писмени обяснения от датата 16.04.2021 год.,
дадени от управителя на дружеството-касатор Н. Р. А., в които е посочено, че
трудовите договори на изброените в обяснението шест лица, в т.ч. и на Ф. М. А., са сключени на 12.04.2021 год., в 08:00 часа.
Тази фактическа обстановка и
самият факт на нарушението са безспорно доказани, като между впрочем, те не се
и оспорват в подадената касационна жалба и в нея не се съдържат никакви конкретни
оплаквания в тази насока, като единствените доводи и съображения са абсолютно
бланкетни, без да е изложен нито един конкретен довод или аргумент.
В тази връзка, с оглед всичко
изложено по-горе, от правна
страна следва да се
посочи, че разпоредбата
на чл.63, ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да
не допускат до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно изискуемите се документи, посочени в ал.1 на същия текст, а
именно: 1. Екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и 2. Копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно
сключения с работника трудов договор, т.е. тези
два документа следва да бъдат едновременно и налични, и връчени, преди допускане
на работника или
служителя до работа, като връчването им може и да не
стане едновременно, но при всички случаи то трябва да стане преди допускането
на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма следва,
че за да бъде обусловено
извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ,
е достатъчно, преди допускането му до работа, на работника или служителя да не е бил предоставен който и да е от двата
документа, като в
случая, това е осъществено от касатора и съответно констатирано от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали – работникът Ф. М. А. е била допусната до работа в
посочения шивашки цех и е осъществяла трудова дейност като *** в същия цех, без
преди това да й е било връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. При това
положение е правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че е налице
нарушение на нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно, че е осъществен фактическият състав на
санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или
ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 15000 лева.
Така, при
наличните събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е установено по
безспорен и
категоричен начин извършването
на административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, от страна на касатора – търговското
дружество на „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Н. Р. А., в качеството му на работодател, изразяващо се в това, че на
датата на извършване на проверката - 12.04.2021 год., около 11:40
часа, е допуснал лицето Ф. М. А. до работа в проверявания обект, стопанисван от дружеството – шивашки цех, намиращ се в ***, на ул.„***” №**, ***, без преди това да й е
връчил копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, относно сключения с този работник
трудов договор, поради което и правилно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – работодател, на
основание чл.414, ал.3 от КТ.
Касационната инстанция в
настоящия състав намира за неоснователно и голословно бланкетното оплакване в
касационната жалба, за необоснованост на атакуваното решение. Независимо от
това, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че съгласно чл.63в от ЗАНН, решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като тези основания са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и
сред тях не се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, поради което това оплакване,
всъщност и не следва да се
обсъжда от касационния съд. Въпреки това съдът намира за нужно за пореден път да отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени
фактически констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения,
а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение
в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са
грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до
неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав на
касационната инстанция намира, че такива грешки районният съд категорично не е
допуснал при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и
логични фактически констатации, въз основа на които е извел и правилни и
законосъобразни правни изводи. При
това положение, след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил
всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно
правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и надлежно обосновано.
С оглед изложеното по-горе настоящият състав на
касационната инстанция намира, че бланкетните оплаквания, изложени в касационната жалба,
са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени в пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна
преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел за доказано
вмененото на търговското дружество - касатор в настоящото производство, в
качеството му на работодател, нарушение на трудовото законодателство - нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на основание чл.218,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно не е налице
твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с
материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Н. Р. А., да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3,
предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №185 от 21.12.2021 год., постановено по АНД №964/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Мерт-Гюл-2014” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Н. Р. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.