Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1074
гр.Русе, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1823 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищцовата страна “Райфайзенбанк (България)” ЕАД–София твърдят, че са се снабдили
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 8129/2017
г. по описа на РРС солидарно срещу ответницата и второ лице, двете в качеството
на наследници на Я.Б.Н., б.ж. на гр.Русе, за сумата от 12 570,56 евро, от
които главница в общ размер на 7 906 евро (от нея просрочени редовни вноски
за периода 15.11.2013 г.-15.10.2017 г., вкл., общо 6 576 евро, и
предсрочно изискуема главница към 09.11.2017 г.-1 330 евро), редовна
(възнаградителна) лихва от 1 589,73
евро, начислена за времето 15.10.2013 г.-15.10.2017 г., вкл., наказателна лихва
от 2 969,17 евро, начислена от
15.11.2013 г. до 14.11.2017 г.,вкл. (от нея наказателна лихва върху просрочени
главници-2 964,51 евро, и начислена наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 09.11.-14.11.2017 г., вкл.-4,66
евро), изискуема комисионна от 105,66 евро, начислена за периода от 15.08.2013
г.-14.08.2017 г., вкл., дължима по чл.2.1 от Договор за банков кредит № 59876/
08.08.2008 г., сключен между банката и кредитополучател “Хумел” ЕООД, представлявано от Я.Б.Н.,
последният и лично, като съдлъжник, и такси за съдебно удостоверение и за
връчване на писма за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ общо 35 лв.В срока по
чл.414 от ГПК С.Б.Н. подала възражение срещу заповедта, за което ищецът бил
уведомен на 26.02.2018 г.
Наведени са
доводи, че в текста на възражението няма оспорване на дълга.
Твърдят, че на
08.08.2008 г., въз основа на горепосочения договор, на кредитополучателите бил
отпуснат заем в размер до 16 400 евро, с цел инвестиция (чл.1.3.), с краен срок
за погасяване на дълга-15.08.2018 г. (чл.1.5.).Според чл. 4.2., кредитът бил обезпечен с първа по ред
договорна ипотека върху недвижим имот: Ателие № 1, намиращо се в гр.Русе, ул.
...№ 1 Б, собственост на “Хумел” ЕООД .
Според чл.430
ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен.В тази връзка в чл.1.6. и
сл. от контракта била уговорена възнаградителна (редовна) годишна лихва като
възнаграждение за отпуснатия кредит в размер на стойност на банковия ресурс
(СБР) за евро плюс 4.80 пункта надбавка годишно.В документа се съдържа подробна дефиниция за СБР, с която страните
се съгласили.
Според
чл.2.1., кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление в размер
на 1 %, платима при подписване на договора.На 15-ти август всяка година до 2017
г., вкл., заемополучателят заплаща на кредитора комисионна за управление в
размер на 1% от усвоената и непогасена към съответния момент сума от кредита. Кредитополучателят
дължи ежегодно и съответна комисионна за ангажимент, уговорена при условията на
чл.2.2 от договора.
Страните
изначално определили размера на обезщетението за забава-чл.1.7.Според него, при
забава в заплащането на дължими по договора суми, кредитополучателят дължи на
банката неустойка-наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс 19
пункта надбавка годишно.
Твърдят, че те
са изправен съконтрахент.Според чл.430 от ТЗ, заемополучателят дължи връщане на
заетата сума в уговорения срок.Съгласно чл.29 б.“б” от Общите условия във вр. с
чл.7 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя на съответния
падеж на парично задължение, банката има право да обяви всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми на основание чл.30 т.2 от ОУ.Твърдят, че съдлъжниците
не заплатили вноски с падежни дати 15.11.2013 г. до 15.10.2017 г.,вкл.На
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ,
ищецът обявил всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
В изпълнение
на изискването на чл.60 ал.2 от ЗКИ, до всички длъжници били изпратени, чрез
ЧСИ, уведомления за предсрочна изискуемост, чрез писма изх. №
300-116/27.09.2017 г. и известие за доставяне към нея до Д.Н.И., и изх.№
300-147/07.11.2017 г. до ответницата, връчено й на 07.11.2017 г.Считат, че при
уговорена в договора предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
него момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви
и такси.
На 15.11.2017
г. банката предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си, във връзка с което било образувано
ч.гр.дело № 8129/2017 г. по описа на РРС.
Искат да се
признае за установено по отношение на
ответницата, при условията на солидарна отговорност с другия наследник, съществуването на вземанията им, произтичащи
от Договор за банков кредит № 59876/08.08.2008 г. и Общите условия към него, за
които били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 8129/2017 г. по описа на РРС, със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението.търсят се разноски за двете производства.
В условия на
евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл.422 от ГПК бъдат
отхвърлени частично като неоснователни досежно предсрочно изискуемите суми по
договора за кредит и Общите условия към него, искат ответницата да бъде осъдена
солидарно с другия наследник да им заплати главница в размер
на 7 495 евро, от която 6 850
евро просрочени редовни главници за периода 17.02.2014 г.-15.03.2018 г.,вкл.,и
645 евро-предсрочно изискуема главница към 22.03.2018 г., договорна
(възнаградителна) лихва от 774,42 евро, от която просрочени редовни лихви-774,35 евро,
начислена за периода 15.10.2013 г.-08.11.2017 г. вкл.,начислена редовна лихва
върху предсрочно изискуемата главница-0.07 евро, дължима към 22.03.2018 г., наказателна лихва от 2 964,51 евро
върху просрочени главници, начислена за
времето 15.05.14 г.-21.03.18 г., вкл., изискуема комисионна от 72,98 евро, начислена за периода 15.08.2014 г.-14.09.2017
г., вкл., дължима по чл.2.1 от договора, други такси-общо 35 лв., от които 5
лв. за издадено съдебно удостоверение и 30 лв.-за връчване на писмо за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, със законна лихва върху всяко отделно вземане,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата С.Б.Н.
признава всички искове, без претенцията за неустойка.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 8129/ 2017 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК солидарно срещу Д.Н.И. и С.Б.Н., ответница по това
дело, в качеството им на наследници на лицето Я.Б.Н., въз
основа на извлечение от счетоводните книги на заявителя във връзка
с Договор за банков кредит № 59876 от 08.08.2008 г., сключен между банката,
наследодателя и ”Хумел” ЕООД, с едноличен собственик на капитала починалото
лице, за сумата от 7 906
евро-главница, 1 589,73 евро–договорна лихва за периода 15.10.2013
г.–08.11.2017 г., 2 969,17 евро–
наказателна лихва за времето 15.11.13 г.-14.11.17 г., 105,66 евро-комисионна за управление на кредита от 15.07.2013 г. до
15.08.2017 г., 35 лв.-изискуеми
съдебни разходи, със законната лихва от 15.11.2017
г. до окончателното плащане, както и 592,42 лв.-разноски по делото.В предвидения в закона срок С.Б.Н. подала
уведомление до заповедния съд, квалифицирани от него като възражение срещу
заповедта, за което банката била уведомена на 26.02.2018 г.Настоящото дело е образувано
на 22.03.2018 г.Спазен е 1-месечния преклузивен срок и установителните
искове са допустими.
Видно от У-ние за наследници № 2-1811/ 03.04.2013 г. ,
издаден от Община-Русе, ответницата и лицето Д.И.са наследници по закон,
сестри на Я.Б.Н., б.ж. на гр.Русе,
починал на 25.06.2012 г.Първата от тях е приела наследството по опис
(л.174-л.178).Това, съгласно чл.62 от ЗН ползва и другия наследник.
Във връзка с възникналите между банката, юридическото лице
и наследодателя на ответницата взаимоотношения
е представен Договор за банков кредит № 59876/
08.08.2008 г., по силата на който на солидарните кредитополучатели бил
предоставен инвестиционен кредит от 16 400 евро, със срок за усвояване на
14.09.2008 г. и дата на погасяване-15.08.2018 г., обезпечен с договорна
ипотека.В чл.1.6. и сл. от контракта била уговорена възнаградителна (редовна)
годишна лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит в размер на стойност на
банковия ресурс (СБР) за евро плюс 4.80 пункта надбавка годишно.В документа се
съдържа подробна дефиниция за СБР, с
която страните се съгласили.Според чл.2.1., кредитополучателите дължат на
банката комисионна за управление в размер на 1 %, платима при подписване на
договора.На 15-ти август всяка година до 2017 г., вкл., заемополучателят
заплаща на кредитора комисионна за управление в размер на 1% от усвоената и
непогасена към съответния момент сума от кредита. Кредитополучателят дължи
ежегодно и съответна комисионна за ангажимент, уговорена при условията на
чл.2.2 от договора.Страните изначално определили размера на обезщетението за
забава-чл.1.7.Според него, при забава в заплащането на дължими по договора
суми, кредитополучателят дължи на банката неустойка-наказателна лихва за забава
в размер на СБР за евро плюс 19 пункта надбавка годишно.
По делото няма
спор, че ищецът е изправен съконтрахент.В чл.29 б.“б” от Общите условия във вр.
с чл.7 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя на съответния
падеж на парично задължение, банката има право да обяви всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми на основание чл.30 т.2 от ОУ.
Страните не
спорят, че от 15.11.2013 г. и до 15.10.2017 г.,вкл., няма извършвани
погасявания по кредита.В тази връзка банката изпратила уведомления до
наследниците, че обява вземанията си по контракта за предсрочно
изискуеми.Уведомлението на ответницата било връчено на 09.11.2017 г.Ангажирани
са доказателства във връзка с направените от банката разходи за събиране на
дълга.
Ответницата
признава исковете досежно главница от 7 906 евро, договорна лихва за периода 15.10.2013
г.-08.11.2017 г. от 1 589,73 евро, комисионна за управление на кредита
от 15.07.2013 г. до 15.08.2017 г. от 105,66
евро и 35 лв.-съдебни разходи,
всички включени в заповедта за незабавно изпълнение.Съдът съобразява, че признанието изхожда от надлежна
страна и то не противоречи на закона и на добрите нрави.
В хода на
производството се установява, че към датата на последното заседание цялото
вземане на кредитора е погасено, чрез реализирани суми по принудителното
изпълнение.Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, включително
и тези, настъпили
след предявяване на иска–от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.От тази преценка е изключен факта на удовлетворяване на
вземането на
кредитора чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес (т.9 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г.).Към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК сумите са били дължими.Представителят
на ищеца е направил уточнението, че от всеки от двамата наследници принудително
е била събрана само припадащата му се част от дълга по наследство.За това е
приложено и удостоверение от ЧСИ (л.173).чеВ този смисъл не може да бъде
уважено искането да се признае за установено, че ответницата е била солидарно
задължена към банката с третото за спора лице.Към датата на подаване на
заявлението отговорността на С.Б. се е свеждала разделно до размер на ½
част от всяко вземане.В тази част искът не може да бъде уважен.Съдът намира, че
доколкото отхвърлянето касае солидарното присъждане на сумите и не засяга
въпроса за предсрочната изискуемост, не следва да се произнася по евентуалния
осъдителен иск до размера на ½ част от дълга.
Ответницата оспорва вземането от 2 969,17
евро, представляващо наказателна лихва за времето 15.11.2013 г.-14.11.2017
г., което е погасено по същия начин в хода на настоящото дело.Доводите на
страната са, че е приела наследството на 07.03.2019 г.Съдът намира, че това
обстоятелстов се явява ирелевантно за спора.Според чл.60 ал.2 от ЗН,
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство.Търсената от банката наказателна лихва поризтича от
сключения между тях и наследодателя на ответницата договор за кредит.Няма спор,
че по него е допусната забава и през процесния период никой от двамата
наследника не е правил погасения към кредитора.Назначеното по делото вещо лице
е определило, че от ответницата принудително по това перо е била събрана сумата
от 1 484,59 евро при дължими 1 484,18 евро.По аналогични съображения,
изложени за останалите вземания, този иск също трябва да се уважи до посочения
размер при спазване разделност на дълга.
В тежест на
ответницата са направените от ищеца разноски за това производство.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Б.Н., ЕГН **********,***,
че към 15.11.2017 г., че в
качеството си на наследник на Я.Б.Н., б.ж. на гр.Русе, заедно с Д.Н.И., по равно дължат на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, бул.”Никола Вапцапров” № 55, Експо 2000, със съдебен адрес:***2, чрез
юрк.П.Д., сумите от 7 906 евро-главница по Договор за банков кредит № 59876/08.08.2008 г., сключен между
банката и “Хумел” ЕООД, представлявано от Я.Б.Н. (починал) и съдлъжник Я.Б.Н.
(починал), 1 589,73 евро–договорна лихва за периода 15.10.2013
г.–08.11.2017 г., 2 968,36 евро–
наказателна лихва за времето 15.11.2013 г.-14.11.2017 г., 105,66 евро-комисионна за управление на кредита от 15.07.2013 г. до
15.08.2017 г., 35 лв.-изискуеми
съдебни разходи, със законната лихва от 15.11.2017
г. до окончателното плащане, въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК под № 4898 от 17.11.2017 г. по ч.гр.дело № 8129/ 2017 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ искането да се признае за
установено по отношение на С.Б.Н., че е задължена солидарно с Д.Н.И., в
качеството им на наследници на Я.Б.Н., към ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД-София
по Договор за банков кредит № 59876/08.08.2008 г., както и за дължимост на
наказателна лихва над 1 484,18 евро от заявената в условия на солидарност
обща стойност от 2 969,17 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Б.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на “Райфайзенбанк (България)”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола
Вапцапров” № 55, Експо 2000, със съдебен адрес:***2, чрез юрк.П.Д., сумата от 1 783,25
лв.- разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването
му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/