РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 вр. ал.8 Закон за движението
по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01
септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези,
обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари
2017година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на П. Т. М., подадена срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К, бланков №7382505, издаден от Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ при Министерство на вътрешните
работи /МВР/ на Република България, с който му е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.189,ал.4
вр. чл.182,ал.4 вр. ал.2,т.3 ЗДв.П - актуална редакция на последната
разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
1
обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година, за това, че на 28 април
2023година, в 08:43часа, по Софийски околовръстен път, в посоката от село
Герман към село Лозен, в участъка до административен №324, при
ограничение на скоростта за извън населено място, въведено с пътен знак В26
- 80км/час, е било извършено нарушение за скорост с моторно превозно
средство - лек автомобил, марка”MERCEDES”, с регистрационен номер СВ
******ТН, със скорост 105км/час, включително при приспаднат толеранс в
рамките на 3% от измерената скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ №MD 1197 - административно
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.47
от 22 юни 2012година, като нарушението и е било извършено повторно, т.е. в
рамките на едногодишен срок, считано от датата на влизане в сила /02
декември 2022година/ на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
бланков №3634915, с което вече е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице за
нарушение от същия вид.
В жалбата, подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок
/чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДвП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН/, е формулирано искане за
отмяна на атакувания електронен фиш поради процесуалноправна и
материалноправна незаконосъобразност и неправилност. Развити са
съображения за неспазени изисквания, произтичащи от приложимата
разпоредба на чл.189,ал.4 ЗДв.П, при оформяне съдържанието на атакувания
електронен фиш, в съдържанието на който няма посочване на длъжностното
лице издател, нито вида на използваното АТСС, чиято техническа изправност,
според жалбоподателя и не е била установена. Освен това, според М., остава
неясно, приспаднат ли е бил толеранс в рамките на 3% от измерената скорост
при ангажирането на административнонаказателната му отговорност в случая.
Отправено е и изрично искане за присъждане на направените деловодни
разноски при благоприятен за жалбоподателя изход на делото.
Пред съда административнонаказаният П. Т. М., в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник.
2
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, чрез представител по
пълномощно /лист 73 от делото/, явил се в открито съдебно заседание,
изразява становище по предмета на правния спор и на фона на формираната
доказателствена съвкупност, конкретно в насока наличие на предпоставки за
потвърждаване на атакувания електронен фиш поради установеност на
констатираното нарушение, включително на авторството на деянието, а
оставяне на жалбата без уважение, поради неоснователност и недоказаност на
доводите от защитната теза, като е отправено и изрично искане за присъждане
в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В същото време е
формулирано и възражение за прекомерност, при положение, че е
претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско
възнаграждение, формиращо направените от М. деловодни разноски и в
случай, че делото се реши в полза на последния.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска
районна прокуратура /С./, не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището, изразено в хода на съдебното
производство от представляващ по пълномощно въззиваемата страна и обсъди
наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. Т. М., ЕГН **********, е собственик на моторно
превозно средство, представляващо лек автомобил, марка”MERCEDES”, с
регистрационен номер СВ **** ТН, като и фактически управлявал
автомобила, включително към 28 април 2023година, а М. е и правоспособен
водач на моторно превозно средство, като към 28 април 2023година
многократно в това качество бил наказван по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата, основно с издадени
електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система.
На 28 април 2023година, сутринта, малко след 08:30часа, шофирайки
3
“МЕРЦЕДЕС”-а, жалбоподателят се движел на територията на Столична
община, по Софийски околовръстен път /път ІІ-18/, в посоката от село Герман
към село Лозен. В участъка от пътя до административен №324 /”около 600-
700метра преди сервиз”АУДИ ПОРШЕ ИЗТОК”/, явяващ се такъв на
територията на Столична община и обслужван от СДВР, но на практика
“извън населено място”, в същото време в зоната на действие на пътен знак от
вида В26, въвеждащ ограничение на скоростта на движещите се моторни
превозни средства до 80км/час, при положение освен това, че пътят в
очертаната посока бил прав, широк /трилентов/ и осигурявал добра видимост,
процесният автомобил, със статус “приближаващ”, бил “засечен”, на практика
в момента на “засичането”, попадайки единствен в обсега му, в смисъл в
точката на засичане, от мобилното, в смисъл преносимо, АТСС за контрол на
скоростния режим, от вида CORDON M2, №MD 1197, разположено встрани,
“между основното и локалното платно”, на безопасно място върху зелена
площ, но реално непосредствено до основното платно за движение на
Околовръстния път, настроено в стационарен режим на измерване, при
положение, че за самото АТСС имало издадено от Български институт по
метрология /БИМ/ валидно удостоверение за одобрен /вписан/ тип средство за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации, технически изправно, а и настроено
/на датата 28 април 2023година, във времето от 08:30часа до 11:30часа/, за
работа в автоматичен режим на измерване, в случая от свидетел С. - младши
автоконтрольор при СДВР-ОПП, преминал обучение за работа с вида АТСС,
конкретно в режим на измерване, в случая на скоростта на приближаващите
срещу техническото средство моторни превозни средства, при предварително
зададени и запаметени настройки, без намеса, а и при невъзможност за такава
от страна на контролен орган, що се касае до самия процес на работа и
заснемане, съобразно валиден към 28 април 2023година протокол от проверка
№022-СГ-ИСИС/14.03.2023г. по описа на БИМ, Главна дирекция”Мерки и
измервателни уреди“, Отдел”Изпитване на средства за измерване и софтуер”.
Собствено дежурният екип на СДВР-ОПП, в случая сформиран само от
свидетел Атанасов, придвижвайки се към релевантното време със служебен
полицейски автомобил с регистрационен номер СВ 36 00 ТА, бил в близост до
мястото на позициониране на самото техническо средство, основно за да
”охранява” последното, но макар да имал и възможност да наблюдава
4
движението и преминаващите в участъка моторни превозни средства, не
спирал автомобилите, нито по някакъв начин манипулирал с АТСС, при
положение, че същото било позиционирано, конкретно на статив /тринога/,
при следване инструкциите на производителя, настроено, при това “стриктно
според указанията на производителя” и поставено в автоматичен работен
режим, включително и заснето, както релевантния пътен знак от вида В26,
непосредствено преди реалното фактическо начало на работния процес.
Тъкмо при описаната обстановка и попадайки напълно самостоятелно /поради
обективна невъзможност, от гл.т. параметри и функционалности на
конкретното АТСС като вид, “да се засече“ с друго/и моторно/и превозно/и
средство/а/, в обсега на техническото средство, в смисъл в точката на
засичането, автомобилът, марка”MERCEDES”, с регистрационен номер СВ 65
20 ТН, бил “заснет” да се движи в очертаните по-горе посока, участък от
Софийския околовръстен път, а и в зоната на действие на пътния знак В26, със
скорост 109км/час, при валидна, в случая въведена с пътния знак от вида В26,
забрана скоростта на моторните превозни средства от категория “В” да
надвишава 80км/час извън населено място. В резултат на създадената и
съхранена в паметта на АТСС информация, “автоматично прехвърляща се в
сървър на Главна дирекция”Национална полиция” /ГД”НП”/ при МВР“ и след
изготвянето от екипа при приключването на работата на протокол за
използване на АТСС, придружен от направените снимки на последното на
мястото на позиционирането и на значимия пътен знак, а протоколът и
надлежно проверен, на първо време били създадени предпоставки процесното
моторно превозно средство, по заснетите марка и регистрационен номер, да
бъде идентифицирано, в т.ч. и чрез справка в автоматизирана система на МВР
на Република България - като регистрационен статус и собственост, както да
бъде възпроизведена на хартиен носител информацията от паметта на АТСС,
визуализираща осъществяването на констатираното нарушение, в т.ч. точно
време, точно място и естество. При положение, че автомобилът се оказал
собственост тъкмо на жалбоподателя, предвид начина на установяване на
нарушението, за което не било предвидено наказание “лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“, нито отнемане на контролни точки,
съобразно нормативните правила, утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец на електронен фиш и след приспадане на съответния толеранс
в рамките на 3% от фактически измерената скорост, бил издаден електронен
5
фиш, серия К, бланков №7382505 по описа на СДВР, за заснетото с АТСС
CORDON M2, №MD 1197, на 28 април 2023година, в 08:43часа, управляване
на моторното превозно средство - лек автомобил, марка”MERCEDES”, с
регистрационен номер СВ 65 20 ТН, по Софийски околовръстен път /път ІІ-
18/, в посоката от село Герман към село Лозен, в участъка до административен
№324, със скорост 105км/час, при ограничение на скоростта за извън населено
място и въведено с пътен знак В26 - 80км/час, според възприетата правна
квалификация - нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П, при това извършено
повторно, т.е. в рамките на едногодишен срок от влизането в сила, конкретно
на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К, бланков №3634915
по описа на ОДМВР Хасково, с което била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на М. за нарушение от същия вид
като процесното, а именно управляване на моторно превозно средство с
превишена скорост, поради което в рамките на процесния случай личната
административнонаказателна отговорност на П. Т. М., в качеството на
“собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател”, била ангажирана на
основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.4 вр. ал.2,т.3 ЗДв.П, с налагането на
административно наказание “глоба”, в размер 200лв., като М. не посочил по
реда на чл.189,ал.5 ЗДв.П друго лице, което да е управлявало моторното
превозно средство към момента на извършването, респ. установяването на
нарушението, в каквато насока не са били ангажирани доказателства и в
настоящото съдебно производство.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в
атакувания фиш, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина
на неговото установяване, по делото са били събрани гласни доказателства,
чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, полицейски служител
С., но основно са били приобщени писмени материали, в т.ч. такива,
представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, както допълнително изискани и
приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, изключително по
преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът,
ангажиран с разглеждането на делото, да реализира пълноценно вмененото му
правомощие по разкриване на обективната истина, но и да отговори на
6
доказателствените искания, формулирани от жалбоподателя, а именно
материали, относими към оценката на процесното нарушение като извършено
повторно, конкретно представляващи копие на издаден на жалбоподателя
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К, бланков №3634915
по описа на ОДМВР Хасково, ведно с разпечатка от единна автоматизирана
система на МВР на Република България, с отразени данни за издаване,
връчване и влизане в сила на този електронен фиш, възпроизведен на хартиен
носител запис на нарушението, установено и заснето чрез мобилно
/преносимо/ АТСС, справка, изготвена по данните, актуални към 28 април
2023година, в автоматизирана система на МВР на Република България, за
регистрационния статус на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка”MERCEDES”, с регистрационен номер СВ 65 20 ТН, заповед №8121з-
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за утвърден образец на
електронен фиш по ЗДв.П, ведно с приложение, протокол №022-СГ-
ИСИС/14.03.2023г., от проверка на преносима видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации, от типа CORDON M2, №MD 1197,
удостоверение на БИМ за одобрен тип средство за измерване, ведно с
приложение, протокол по образец за използване на автоматизирано
техническо средство или система, конкретно от типа CORDON №MD 1197, на
дата 28 април 2023година, за времето от 08:30часа до 11:30часа, ведно с
приложение, представляващо възпроизведен на хартиен носител запис на
позиционираното и настроено за начало на работния процес, АТСС, както
възпроизведен на хартиен носител запис на наличния и релевантен пътен знак
от вида В26, ежедневна форма на отчет по образец, разпечатка от единна
автоматизирана система на МВР на Република България, с отразени данни за
издаване и връчване на атакувания електронен фиш на санкционираното лице,
справка от автоматизирана информационна система на МВР на Република
България, установяваща статуса на жалбоподателя като правоспособен водач
на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество актове
и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата и копие на сертификат за преминат
обучителен курс от свидетел Атанасов за работа със стационарна преносима
система за контрол на пътното движение, модел CORDON M2, като така
7
изброените писмени материали, в по-голямата си част са били приложени
отново, вече в рамките на образуваното съдебно производство, ведно с
материали, допълнително изискани от съда, депозирани с писмо от СДВР-
ОПП, вх.№323639/14.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 32-
54 от делото/, с което в допълнение е било предоставено ръководство за работа
от потребителите /системни администратори/ със стационарно преносими
уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON M2, още с
отношение към установяване организацията на движението на мястото и към
времето на констатиране на вмененото на жалбоподателя нарушение - писмо-
отговор с приложение от Столична община, Дирекция”Управление и анализ
на трафика”, вх.№318067/09.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура
/лист 23-29 от делото/, препращащо писмо от СДВР-ОПП, вх.
№323682/14.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 55-56 от
делото/ и писмо-отговор с приложение от Областно пътно управление София
при Агенция”Пътна инфраструктура”, вх.№325370/15.10.2024г. по описа на
СРС, Обща регистратура /лист 57-59 от делото/ и с отношение към признака
”повторно нарушение” - препращащо писмо от СДВР-ОПП, вх.
№323634/14.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 30-31 от
делото/ и материали, приложени с писмо-отговор от ОДМВР Хасково,
Сектор”Пътна полиция”, вх.№331949/18.10.2024г. по описа на СРС, Обща
регистратура /лист 60-69 от делото/, като от последните е видно, че
електронен фиш, серия К, бланков №3634915 по описа на ОДМВР Хасково, с
който е била ангажирана личната административнонаказателна отговорност
на П. Т. М. за управление на моторно превозно средство с превишена скорост,
е бил обжалван, съотв. потвърден със съдебно решение, постановено на 21
април 2022година по НАХД №195/2022г. по описа на Районен съд Хасково, 2-
ри наказателен състав, последното оставено в сила с решение от 02 декември
2022година, постановено по КНАХД №770/2022г. по описа на
Административен съд Хасково, респ. и електронният фиш е влязъл в сила на
02 декември 2022година.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно
предмета на атакуване, доводите, с които е обоснована защитната теза,
развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на
установяването му, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си
правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната
8
истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че
събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел,
обсъдени самостоятелно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват достатъчно убедително и еднопосочно именно гореизложената
фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност,
според съда не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на
съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение и
изискващи задълбочено обсъждане.
При тези предварителни уговорки, според състава и в разрез с доводи от
защитната теза, развита в жалбата, формираната доказателствена съвкупност в
нужната степен убедително потвърждава, че по времето и на мястото /участък
от Софийски околовръстен път/, явяващо се такова извън пределите на
населено място, в частност на столичния град, но в рамките на Столична
община, посочени в атакувания електронен фиш, при въведено с пътен знак,
от вида В26, ограничение на скоростта на движещите се моторни превозни
средства - до 80км/час, лек автомобил, марка”MERCEDES”, с регистрационен
номер СВ 65 20 ТН, е бил управляван с превишена скорост, конкретно със
скорост 105км/час /наказуема/, попадайки, от една страна в зоната на действие
на пътния знак, а от друга страна - в обсега на разположения и настроен от
свидетел Атанасов на автоматичен работен режим, стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение, в частност на
скоростта на преминаващите през контролирания участък, моторни превозни
средства, от типа CORDON, №MD 1197, последният, отново в разрез с
твърденията на жалбоподателя, явяващ се одобрен тип средство за измерване
на скорост на моторни превозни средства, технически изправен към времето
на използването, включително настроен за работа при следване указанията от
методичното ръководство за работа от обучен за това полицейски служител, а
и използван според техническите и метрологични характеристики на типа
АТСС, включително при съставен за използването протокол, а и в рамките на
възложените на патрула задачи за съответната смяна и часови диапазон, видно
от ежедневна форма на отчет.
По друг начин казано, според състава, формираната доказателствена
съвкупност, установявайки изложената по-горе фактическа обстановка, на
практика е потвърдила фактите, релевантни за административнонаказателното
9
обвинение по несъмнен и в достатъчна степен убедителен начин, като за
пълнота на изложението и следва да се отбележи, че мястото за контрол не е
било обозначено с пътен знак Е24”Контрол с автоматизирани технически
средства или системи”, видно от предоставените от СДВР-ОПП, приобщени
като писмени доказателства, писмени материали, както тези от Столична
община, Дирекция”Управление и анализ на трафика” и Областно пътно
управление София, на които съставът се доверява, нито има данни мястото за
контрол да е било оповестено чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на МВР, но съдът не е склонен да сподели позиция, че
може да става въпрос за пропуск, опорочаващ установяването на
нарушението, тъй като към времето на извършването на същото - 28 април
2023година, освен че вече е била отменена разпоредбата на чл.165,ал.2,т.8
ЗДв.П, конкретно с измененията и допълненията в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.54 от 05 юли 2017година, вече е било променено и
съдържанието на Наредба №8121з-532 от 12 май 2015година за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл.165,ал.3 ЗДв.П, обнародвана ДВ бр.36 от
19 май 2015година, представляваща развитие в подробности на разпоредбата
на чл.165,ал.2,т.8 ЗДв.П, респ. нормативно изискване за обозначаване и
оповестяване местата за контрол с автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата изобщо не е
съществувало.
Отново за пълнота на изложението, съдът приема да отбележи още, че
няма и съмнение засечената с техническото средство скорост да е била на
управляваното моторно превозно средство от жалбоподателя, не само, защото
последният не е декларирал по реда на чл.189,ал.5 ЗДв.П, нито е ангажирал
доказателства, конкретно друго лице да е било водач на собствения му
автомобил, но и защото наличният снимков материал, визуализиращ
нарушението, съпоставен с показанията на разпитания свидетел Атанасов
относно параметрите и начина на функциониране на типа АТСС, както с
описанието на техническите характеристики на АТСС в удостоверението за
одобрен тип средство за измерване и ръководство за работа от потребителите
/системни администратори/ със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение CORDON M2, според състава
10
убедително установяват, че точно автомобилът на жалбоподателя е бил по
времето и на мястото, посочени във фиша, със засечената от техническото
средство скорост, като дори да е имало по същото време и на същото място и
други моторни превозни средства, движили се с превишена скорост, те не са, а
и няма как да са били в точката, през която е преминало моторното превозно
средство на жалбоподателя и то точно в момента на заснемането от АТСС,
защото “конкретното техническо средство е с такива параметри, че например,
ако срещу него идват три автомобила, като и трите са с превишена скорост,
техническото средство ще ги засече, но така, че ще разчете на всеки
автомобил регистрационния номер, към който автоматично се свързва
съответната скорост”.
Тук е мястото съставът и да отбележи, че доказателствата са убедителни,
установявайки “повторно“ нарушение, доколкото електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, бланков №3634915 по описа на ОДМВР Хасково, е бил
издаден също на жалбоподателя в настоящото производство, като и с този акт
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на М. за
управляване на моторно превозно средство с превишена скорост, като и е
установено, че последно посоченият електронен фиш е бил обжалван по
съдебен ред, а и потвърден със съдебен акт, респ. в тази хипотеза е влязъл в
сила на 02 декември 2022година, по друг начин казано - установено е, че
датата на влизане в сила на електронен фиш, серия К, бланков №3634915 по
описа на ОДМВР Хасково, е предхождала с по-малко от 1-годишен период,
датата на извършването - 28 април 2023година, на процесното нарушение,
идентично по вид, конкретно управление на моторно превозно средство с
превишена скорост, реализирано от М., а върху констатацията в последния
смисъл не се отразява, не влияе обстоятелството - в или извън населено място,
свързано или не с предписание на пътен знак, е било извършено нарушението,
обусловило “повторността“, съпоставено с мястото и конкретните
обстоятелства на извършване на деянието, предмет на
административнонаказателното обвинение, за което е бил издаден
атакуваният в настоящото производство акт.
Предвид изложеното, съобразно доводите, обосноваващи защитната
позиция на санкционираното лице, развита в жалбата, но и като е задължен да
11
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакувания електронен фиш, в случая от правна страна съдът приема
следното:
На първо място приема да съобрази, че жалбата на П. Т. М. е допустима
/следва да се оценява като подадена в приложимия законоустановен 14-дневен
срок за обжалване, при положение, че атакуваният електронен фиш, само по
данни, отразени в автоматизирана информационна система на МВР на
Република България, е бил връчен на санкционираното лице на 22 януари
2024година, за което обстоятелство обаче, няма надлежно оформен отрязък,
включително не е бил представен от въззиваемата страна в изпълнение
отправени конкретни изрични указания и осигурена достатъчна възможност за
изпълнение, като жалбата е постъпила и е била приета с входящ номер на
СДВР от 09 февруари 2024година, но подадена по пощата на 05 февруари
2024година, видно от клеймо на пощенски плик, приложен в копие като лист 7
от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред
Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно
установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ.
следва да бъде разгледана по същество.
При това положение, на следващо място и категорично без основание да
сподели аргументите от защитната теза, развита в жалбата, съдът преценява,
че доколкото става въпрос за административнонаказателно производство,
развило се в рамките на специфична, диференцирана
административнонаказателна процедура, чрез издаването на електронен фиш,
като понятие, за целите на ЗДв.П дефинирано в разпоредбата на §6,т.63 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДв.П, конкретно и по аргумент от
приложимата в случая разпоредба на чл.189,ал.4 ЗДв.П - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.54
от 05 юли 2017година, от процедурна гл.т., в конкретния случай се констатира,
че фишът, от гл.т. на съдържание, отговаря на предвиденото в разпоредбата на
чл.189,ал.4 ЗДв.П, както и съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи, действаща и към 28 април 2023година,
образец на електронен фиш.
Съдът с приоритет счита, че доколкото става въпрос за
административнонаказателното производство от процедурна гл.т., в
12
конкретния случай, изхождайки от възприетото принципно становище, че
производството за реализиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаване на електронен фиш, въведено с разпоредбите на чл.189,ал.4 и
сл. ЗДв.П, се явява съкратено такова, в изключение от общите правила на
ЗАНН и на практика създаващо предпоставки за сериозно стеснена
възможност за защита, приема, че атакуваният електронен фиш, от гл.т.
изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване, в т.ч. при
неприложимост на сроковете по чл.34 ЗАНН, е бил изготвен в съответствие с
нормативните такива и без допуснати нередовности, т.е. законосъобразно.
Отправна точка за последната констатация се явява разпоредбата на
§6,т.63 от ДР към ЗДв.П, инкорпорираща в съдържанието си легалната
дефиниция на понятието “електронен фиш” по смисъла и за нуждите на
ЗДв.П, съгласно която “електронен фиш” е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”, както и
разпоредбата на чл.189,ал.4 ЗДв.П, а не тази на чл.57 ЗАНН, съгласно която,
конкретно в актуалната към 28 април 2023година, а и понастоящем редакция,
“при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи”.
Изложеното, пренесено към казуса, налага категоричната констатация,
че при положение преди всичко, че е било възможно да се издаде електронен
фиш, последният и напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание,
от гл.т. на нормативно установените реквизити и образеца на електронен фиш,
13
утвърден с приобщената като писмено доказателство заповед на министъра на
вътрешните работи №8121з-931/30.08.2016г., а и от гл.т. естество и характер
на констатираното и вменено нарушение, като съдът споделя позиция, че в
съдържанието на атакувания акт няма място за посочване на
индивидуализиращи данни на длъжностно лице издател на фиша, защото
такова лице няма, ясно, еднозначно, безпротиворечиво и последователно са
били посочени факти, относими към всички съставомерни признаци,
включително при съответност с посочената като нарушена нормативна
разпоредба, както относимо към авторството на деянието, предмет на
административнонаказателното обвинение, без основание да бъдат споделени
твърденията за противното, с които жалбоподателят е обосновал защитната си
теза, развита в жалбата, включително при отразена ”установена стойност на
скоростта” 105км/час, но и отразяване в същото време в съдържанието на
фиша - ”след приспаднат толеранс от -3%”, което не създава колебание, че
стойността на скоростта 105км/час се явява редуцираната с 3% измерена
скорост от 109км/час, последната убедително установена от формираната
доказателствена съвкупност, с акцент на възпроизведения на хартиен носител
запис, визуализиращ нарушението.
Единствено вярно е, че в съдържанието на атакувания електронен фиш,
АТСС, използвано за установяване на нарушението, е било посочено само с
номер, но доколкото последният е несъмнено изключителен и практически
индивидуализиращ АТСС, включително като тип/вид, в частност, че става
въпрос за такова от вида CORDON M2, то и в този смисъл твърденията за
незаконосъобразност на атакувания акт, направени с подаването на жалбата,
не се споделят от състава.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът от една страна отчита,
че е сезиран с такава, доводите в която не приема за основателни, съобразно
вече изложеното, включително като анализ на доказателствата, а от друга
страна съобразява, че възприетите в съдържанието на електронния фиш
фактически положения, очертаващи самото нарушение, както авторството на
последното, но и това, че се касае за “повторно“ нарушение, следва да се
считат потвърдени по несъмнен начин, на база формираната и интерпретирана
в посочения по-горе смисъл доказателствена съвкупност, респ. намира, че в
достатъчна степен се явява законосъобразно да приеме, че именно
14
жалбоподателят П. Т. М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, признаците от състава на вмененото му административно
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П, по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш, изразило се в нарушаване на забрана, в случая въведена с
пътен знак от вида В26 за извън населено място, скоростта на моторните
превозни средства от категорията на управляваното от жалбоподателя и
намирайки се в зоната на действие на пътния знак, да превишава 80км/час,
установено и заснето с АТСС за контрол, поради което и са налице
предпоставките за потвърждаване на атакувания електронен фиш по
основание, включително като се отчете, че в случая установеното
превишаване на максимално разрешената скорост е било с 25км/час, а
нарушението и се е явило “повторно”, по смисъла на §6,т.33 от ДР към ЗДв.П.
По друг начин казано, при положение, че в съдържанието на атакувания
електронен фиш, според състава, описанието на нарушението е било
достатъчно коректно направено, от гл.т. посочване на това, кога, като точно
време, къде, като точно място, в какво се е изразило самото деяние,
включително фактите, обосноваващи “повторност”, което от друга страна
съответства, намира потвърждение във формираната доказателствена
съвкупност, а и на плоскостта още на обоснованата констатация, че
нарушението е било установено с одобрен тип и преминало проверка за
изправност, АТСС за осъществяване контрол на правилата за движение по
пътищата, в частност на скоростния режим, то съдът и по същество счита, че в
достатъчна степен се явява законосъобразно да приеме, че тъкмо
жалбоподателят, в качеството на собственик, но и на установен ползвател на
процесното моторно превозно средство към датата и точния час на
нарушението, следва да отговаря за вмененото му административно
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П, съобразно издадения и предмет на
атакуване електронен фиш, в т.ч. на посоченото основание за реализиране на
административнонаказателната отговорност, при установено превишаване на
максимално разрешената скорост за придвижване, в случая извън пределите
на населено място, а именно с 25км/час, но и при установен като приложим
квалифициращ признак на стореното за “повторно“ нарушение по смисъла на
ЗДв.П.
Що се касае до административното наказание, наложено на П. М. за
извършеното от него административно нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П
15
/разпоредбата на който не е била променяна, от гл.т. предвиденото и относимо
към казуса правило за поведение, инкорпорирано в съдържанието й/, на база
изложеното по-горе касателно “повторността”, която е приел да се
потвърждава на плоскостта на казуса, а и като оценява, че няма промяна в
законодателството, считано от времето на извършването на нарушението,
която да обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило,
установено в разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, при това положение съдът
отчита, че и административнонаказателната разпоредба на чл.182,ал.4 ЗДв.П е
била законосъобразно и правилно приложена в случая, включително при
изрично направена привръзка и с разпоредбата на чл.182,ал.2,т.3 ЗДв.П.
Последното е така, защото за превишаване на разрешената максимална
скорост, нормативно предвидена за извън населено място, при това от
21км/час и до 30км/час, включително, последователно законодателят е
предвидил и то без промяна, считано от измененията и допълненията в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година, в сила
към 28 април 2023година, а и до приключването на производството пред
районния съд - 21 октомври 2024година, водачът на моторното превозно
средство, като нарушител, да бъде санкциониран с “глоба”, като размерът на
последната също е без промяна и е фиксиран на 100лв., а в хипотеза, в която
нарушение по чл.182,ал.2,т.3 ЗДв.П, е повторно, “наказанието е предвидената
за нарушението глоба в двоен размер”, според посоченото в съдържанието
тъкмо на разпоредбата на чл.182,ал.4 ЗДв.П, т.е. коректно индивидуализирано
в случая като вид и размер, а именно “глоба” 200лв., като съдът съобразява
също така, че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер
на санкцията под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.1,
ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и като приема, че правилно случаят не е бил оценен като
“маловажен”, т.е. като представляващ по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида,
намирайки в крайна сметка, че са налице предпоставките да потвърди изцяло
електронния фиш, предмет на обжалване, включително на фона на
разпоредбата на чл.189з ЗДв.П - нов, обнародван ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година, в т.ч., а и без изменения и
допълнения в сила, както към времето на извършване на вмененото на М.
нарушение, така и към времето на приключването на производството пред
районния съд - 21 октомври 2024година.
16
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от представител
по пълномощно на въззиваемата страна, формулирано в откритото съдебно
заседание, проведено на 21 октомври 2024година, съдът в случая приема, че
при преценено като допустимо и своевременно направено искане, са налице
предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в
тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР при МВР на Република България, в размер на 80,00
/осемдесет/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална
редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани
ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година вр.
чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-
процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба
за заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година,
обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари
2006година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил
разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна
фактическа и правна сложност за вида правни спорове, това, че делото пред
състава на СРС е било разгледано и обявено за решаване в рамките на
проведено едно открито съдебно заседание, като настоящият съдебен състав и
оценява положени обичайни усилия от страна на процесуален представител на
въззиваемата страна, свързани с явяване и вземане на непосредствено участие
в откритото съдебно заседание, но без доказателствена активност, а и
необходимост от състезателна такава при неявяване на жалбоподателя, нито
лично, нито на негов защитник в откритото заседание, само изразявайки
становище по съществото на правния спор, в заключение приемайки тъкмо на
тази основа да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на
посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено
и платимо в полза на СДВР при МВР на Република България, в случая в
качеството на наказващ орган и въззиваема страна по делото.
По казуса има формулирано, конкретно в жалбата, искане за присъждане
на деловодни разноски на жалбоподателя, но такива не се следват на
последния, с оглед изхода на делото, а и при положение, че реално не са
17
обективирани в материалите по делото.
Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
бланков №******по описа на Столична дирекция на вътрешните работи при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с който на П. Т.
М., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба”, в
размер 200 /двеста/лева, на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.4 вр. ал.2,т.3
Закон за движението по пътищата, за осъществен състав на административно
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 Закон за движението по пътищата, явяващо се
повторно.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН **********, с известни по делото адреси град
*, в процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на Столична
дирекция на вътре*****шните работи при Министерство на вътрешните
работи на Република България, в качеството на издател на електронния фиш,
предмет на обжалване и въззиваема страна по делото, направени деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер 80,00 /осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18
19