№ 405
гр. Русе, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520105008 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и
т.3 от КТ.
Ищцата С. И. К. твърди, че със Заповед №539/10.08.2022г. на Управителя на
ответното дружество Ве Енд Ве Инвест ООД и е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от
КТ. Счита, че уволнението му е незаконно -не била осъществила нарушение на трудовата
дисциплина- не явявяане на работа, тъй като през този период била в отпуск поради
временна неработоспособност и в неплатен отпуск, работодателят освен това не бил спазил
и изискването на чл.193, ал.1 от КТ. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени
заповедта като незаконосъобразна, да я възстанови на длъжността, заемана преди
уволнението и да осъди ответника да и изплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
оставането и без работа. за периода от 10.08.2022г. до окончателното й възстановяване, в
размер на брутното й трудово възнаграждение за всеки месец, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Ве Енд Ве Инвест ООД оспорва предявените искове, като изразява
становище, че издадената заповед е правилна и законосъобразна.
Съдът, след като взе прецени събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждание, съобрази доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като
ищцата С. И. К. е изпълнявал длъжността “сервитьор” при ответното дружество в обект
1
„Happy bar & Grill“ в гр. Русе с месечно възнаграждение в размер на 806.40 лв.
Според Заповед №539/10.08.2022г., тъй като ищецът не се явил на работа от
13.06.2022 до 09.08.2022 г. и непредставяне на поисканите в срок от три работни дни от
получаване на поканата, отправена от работодателя до работника, по повод извършеното
нарушение, писмени обяснения, му било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,
считано от 10.08.2022 г. Тази заповед е връчена на ищцата според представената обратна
разписка на 24.08.2022 г.
Видно от приетото по делото писмо от 13.07.2022 г., работодателят изискал от ищеца
писмено обяснение за неявяването му на работа за периода 13.06.2022 г. -13.07.2022 г.,
което да представи в срок от три работни дни от получаване на поканата. Тази покана била
изпратена до ищеца, но в обратната разписка за доставянето и било отразено, че писмото не
е потърсено. Не са събрани и гласни доказателства, че от ищцата са изискани обяснения или
че тя е била изслушана, за неявяването и на работа в периода 13.06.2022 до 09.08.2022 г.
Претендираното от ищцата обезщетение за периода 10.08.2022г. г.- 10.02.2023 г. било
в размер на 4260 лв., по 710 лв. месечно , съгласно посоченото в исковата молба.
При така установените фактически положения, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, законодателят е
регламентирал нормативни изисквания, свързани с дисциплинарната процедура, като
съществен елемент от нея е задължението за изслушване или приемане на писмени
обяснения от нарушителя. Значението му е, работодателят да събере доказателства относно
извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към
извършеното, да му даде възможност да се защити. Наказанието наложено без изслушване
на нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения от него е незаконно.
Такъв е и разглежданият случай. Нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ се явява една възможност
на работника да се защити във връзка с конкретното извършено от него и посочено като
извършено нарушение на трудовата дисциплина. Именно в хода на дисциплинарното
производство, т. е. след откриване на нарушението, но преди налагане на следващото се за
него дисциплинарно наказание, за работодателя съществува задължение да изслуша устно
или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и
ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос,
който е изключително негов прерогатив. За да е налице изпълнение на задължението си по
чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходим и достатъчен само фактът - преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят да е поискал обяснения от работника.
От събраните в процеса писмени доказателства във връзка с изискванията, визирани в
чл. 193 ал. 1 КТ, се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят не поискал обяснения от ищеца за нарушенията, за които е санкциониран с
процесната заповед. Искането за писмени обяснения от 13.07.2022 г. не е достигнало до
ищеца. Отразеното обстоятелство, че пратката е непотърсена, не установява факт, който
може да вмени противоправно поведение от страна на ищцата, а само че писмото не и е
2
връчено. За изискване устно на писмени обяснения от ищцата, или че тя е била изслушана за
твърдяното нарушение не са събрани и гласни доказателства.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че със Заповед №539/10.08.2022г.
на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание уволнение за неявяването му на работа
за периода 13.06.2022 до 09.08.2022 г., като до работника не е било отправяно искане за
изслушване, респективно писмено обяснение за неявяването му на работа за периода
13.07.2022 до 09.08.2022 г., а е отправена покана за писмени обяснения само за периода
13.06.2022 г. -13.07.2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че работникът е бил поставен в положение на
изненада и не е могъл да упражни пълноценно правото си на защита, което сочи на
порочност на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и обуславя отмяна на уволнението, без
разглеждането му по същество.
По изложените съображения, съдът намира че издадената Заповед
№539/10.08.2022г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Поради горното следва да се уважи и искът за възстановяване на заеманата от
ищеца длъжност преди уволнението „ сервитьор” при ответното дружество.
Относно претенцията по чл.225 от КТ, следва да се посочи, че ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е останал без работа след
прекратяването на трудовото правоотношение, но по делото на са представи такива
доказателства. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца
по чл.225 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането си без
работа в периода от 10.08.2022г. г.- 10.02.2023 г. в размер на 4260 лв., по 710 лв. месечно.
Ответникът дължи на ищца разноски съобразно уважените два иска по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника, направените по делото
разноски съобразно отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, т.е. ответникът дължи на
ищцата сумата от 163 лв. по компенсация.
На основание чл.78 , ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РРС – сумата от 160 лв.- държавна такса по уважените искове чл. 344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ. Държавна такса върху отхвърлената претенция по чл.225 от КТ не се дължи от
ищеца, тъй като на основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец или
ответник, като безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски
по съдебното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Заповед №539/10.08.2022г. на Управителя на Ве Енд Ве Инвест ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова” 37, бл. Орхидея, вх.
Б, ет.2 с която е прекратено трудовото правоотношение на С. И. К., ЕГН **********, от гр.
Русе, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. И. К., ЕГН **********, от гр. Русе на заеманата от нея преди
уволнението длъжност – “сервитьор ” в обект „Happy bar & Grill“ в гр. Русе, стопанисван от
Ве Енд Ве Инвест ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Борисова” 37, бл. Орхидея, вх. Б, ет.2.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. К., ЕГН **********, от гр. Русе срещу Ве Енд Ве
Инвест ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова”
37, бл. Орхидея, вх. Б, ет.2, иск по чл.225 от КТ за заплащане на сумата от 4260 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 10.08.2022г. г.- 10.02.2023 г. ,
ведно със законната лихва считано от 30.09.2022 г. до окончателно и изплащане.
ОСЪЖДА Ве Енд Ве Инвест ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Борисова” 37, бл. Орхидея, вх. Б, ет.2, да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 160 лева.
ОСЪЖДА Ве Енд Ве Инвест ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Борисова” 37, бл. Орхидея, вх. Б, ет.2 да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, от гр. Русе сумата от 163 лв.- разноски в производството по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в
двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4