№ 138
гр. Габрово, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от К. П. П. чрез процесуалния представител адв.С.
въззивна жалба срещу постановеното решение на РС-Габрово по гр.д.№865/2022г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърди се ,че от представените пред
първоинстанционния съд доказателства по безспорен и категоричен начи се установявало,
че в периода 20.03.2021г - 12.04.2021г от жалбоподателя е полаган труд при ответното
дружество - работодател. От представеното копие от трудава книжка на ищеца,
представените документи, съхранявани от Д"ИТ" - Габрово, както и от свидетелските
показания на всички разпитани по делото лица /както свидетелите на ищеца, така и тези на
ответника/, по безспорен и кагеторичен начин се установявало, че за процесния период
волята и на двете страни е била да се обвържат в рамките на едно трудово правоотношение,
с произтичащите от него права и задължения за всяка страна. Чл. 405а КТ предвижда
вариант, при който работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал.2 КТ. Съглано
чл.405а, ал. 6 КТ постановлението, което замества трудовия договор и той се смята за
сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, до
произнасяне на съда. При направената проверка ИТ - Габрово е установила нарушението, но
не е издала постановление. На основание чл. 405а, ал. 6 КТ се претендира съда да приложи
тази разпоредба. Не се оспорва, че има престиране на труд в два работни дни през посочения
1
период, както и пауза между тях, не по волята на работника/служителя. Работодателят дори
е изчислил и съответно изплатил дължимата сума като обезщетение за времето на неплатен
отпуск, тъй като, видно от експертизата платената по РКО сума в общ размер 106,22 лв
отговаря на изчислените от вещото лице суми за работна заплата за два работни дни,
съответно по един от двата месеца - март и април 2021г, 6 часа извънреден труд и престой
не по вина на работника за останалите работни дни в процесния период, изчислени на база
работна заплата при 2 работни часа на ден за длъжност работник кухня. Правилно в
мотивите си съдът е приел, че по отношение на ищеца следва да се признае, че е полагал
труд при ответното дружество, и правилно е отбелязал че същият следва да се заплати при
работна заплата за 8 часов трудов ден. Оспорват се констатациите, че се отнася до
длъжността „работник кухня". Въпреки това, работната заплата за два работни дни
действително е платена с приложените РКО. В приложените документи, изходящи от ИТ -
Габрово е видно предписание към работодателя да заплати обезщетение за периода на
престой. Именно по тази причина и сумата по РКО е по-голяма от дължимото за 2 работни
дни . По първият от двата предявени иска се изразява несъгласие със становището на съда,
че жалбоподателят е полагал труд като работник кухня. Твърди се, че устната уговорка с Д.
С. била да започне работа като готвач при 8 часов работен ден /40 часа седмично/ и
възнаграждение от 800 лева/месец. След като е регистрирал трудов договор с основни
параметри, съвсем различни от уговореното, взаимоотношенията им тръгнали
лавинообразно в обратна посока. Това е една от причините да не подпише жалбоподателя
трудовия договор, който въобще не му е бил предоставен преди започване на работа (бил
укрит от него). Дори да му бил предаден преди започване на работа, нямало да го подпише
и нямало въобще да полага труд при такива условия на трудовия договор. По отношение на
втория иск, се сочи, че съдът неправилно го отхвърля. Видно е, че работодателят е
предприел стъпки да плати обезщетение за времето, в което не го е допскал да престира
труд. Изразява се несъгласие, че договорът не е подписан по вина на жалбоподателя, каквато
се опитва да вмени работодателя. Никой по никакъв начин не може да бъде принуден да
подпише договор против волята си. Напротив, работодателят е изготвил и регистрирал в
НАП договор с различно съдържание, противно на очакванията на жалбоподателя. По тази
причина няма как жалбоподателя да носи отговорност и да търпи неблагоприятни резултати
от поведението на работодателя. Доколкото все пак е бил регистриран трудов договор,
макар и като страна жалбоподателят да не е съгласен и затова да не е подписан, то явно че
за този период между страните е имало трудово-правна връзка. При принудителен пристой,
не по желание или вина на работника, работодателя му дължи обезщетение, в размер на
брутното трудово възнаграждение. За времето на този престой /неплатен отпуск/, видно от
липсата на подпис върху молбата, изготвена и попълнена от работодателя, работника К. П.
не е имал желание да ползва такъв, нито е бил уведомен предварително. По правилата на
КТ, обезщетението следва да се изчисли на база брутно трудово възнаграждение. За
установяване размера на исковите претенции съдът е допуснал и по делото се прие
заключение на вещо лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение на ГРС, като неправилно,
2
незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване на доказателствата и се
постанови ново по същество на спора.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна. В него се излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от К. П.
П. срещу ответника „Д. С." ЕООД иск за заплащане на трудово възнаграждение за положен
труд на 22.03.2021г и 10.04.2021г.: за сумата 56,78 лева – поради плащането й и за сумата
над 56,78 лева до претендирания размер от 76,19 лева- като неоснователен и недоказан,
както и предявения иск за заплащане на обезщетение за отстраняване от работа за 14 дни за
периода 23.03.2021г. до 09.04.2021г. в размер на 533,33 лева, като неоснователен и
недоказан
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо .
Съгласно изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум, с направените
уточнения с молба вх.№3560/02.06.2022г., първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по
чл.128 ,т.2 КТ за заплащане на ищеца на трудово възнаграждение общо от 76,19лв.,
дължимо от ответното дружество като работодател за положен труд при 8 часов работен ден
като готвач , за дните 22.03.2021г. и 10.04.2021г. / при 800лв. месечно трудово
възнаграждение/. Претендирано е и заплащане от ответника на обезщетение за временно
отстраняване на ищеца от работа за 14 дни ,считано от 23.03.2021г. до 09.04.2021г. , общо в
размер на 533,33лв.
От доказателствата по делото се установява,че на двете дати, за които се претендира
трудово възнаграждение по исковата претенция по чл.128 КТ, ищецът е работил при
ответника и отношенията им се уреждат като трудови правоотношения. Спори се дали на
тези дати ищецът е престирал труд като работник кухня или като готвач.
От доказателствата по делото не се установява на порцесните дати ищецът да е
престирал труд като готвач. Такива констатации няма отразени при извършените проверки
от ДИТ-Габрово по повод сигнали на ищеца, уведомителните писма от които са приложени
в първоинстанционното производство . Съгласно водените от ответника графици за
работното време за процесните два месеца /л.160, л.162,л.181/, в тях ищецът се е водил като
работник кухня. Това е посочената длъжност и в представения платежен фиш на името на
К. П. П. / л.161 от първоинстанционното дело/, с положен подпис за „получил сумата“. Това
е длъжността и в представения по делото трудов договор №2/20.03.2021г., който е подписан
само от работодателя и регистриран от него в НАП. Тази длъжност е вписана в
декларацията за получени ЛПС, срещу името на ищеца, с положен подпис и вписана дата
3
на получаване /дата на запознаване:22.03.2021г. / л.153 от първоинстанционното дело/, както
и за проведен инструктаж, т.24/л.158/ и т.65/л.159 от първоинстанционното дело/. От
доказателствата по делото не се установява между страните да е била постигната уговорка
ищецът да работи при ответника като готвач, на 8 часов работен ден, с месечно трудово
възнаграждение от 800лв. и на процесните две дати да е работил като готвач в ресторант
„**“.От данните по делото не се установява от ищеца да е имало подадена молба до
ответника за назначаване като готвач. При извършената проверка от ДИТ – Габрово не се
съдържат констатации ,че е установено ,че ищецът е полагал трудова дейност като готвач –
писмо изх.№21041996/17.05.2021г. /л.127-129 от първоинстанционното дело/, протокол на
ДИТ-Габрово от 13.05.2021г./л.147-150 от първоинстанционното дело/. От свидетелските
показания също не се установява ищецът да е бил назначен от ответника като готвач и да е
работил в ресторант „**“ като такъв на 8 часово работен ден ,при месечно възнаграждение
от 800лв. Св.К. И. установява, че ищецът е бил работник кухня и че е рботил не повече от
два дни, както и че длъжността готвач е изпълнявала Д.. Свидетелката възпроизвежда свои
лични впечатления . Нейните показания не са опровергани от останалите доказателства по
делото В приложения график на работното време за м.март и април 2021г. фигурира лицето
Д. Г. като готвач /л.181 от делото/. Свидетелят Ц. говори за ситуация в „**а“, когато били с
майката на ищеца – тримата ,за да си иска документите и до счетоводството , имал проблем
с трудовата книжка. Не твърди да е присъствал ,когато ищецът е кандидатствал за работа ,на
разговора, който са имали с работодателя. Свидетелят възпроизвежда това, което пред него
е твърдял ищеца относно на каква длъжност е бил назначен и на какъв работен ден, което се
опровергава от показанията на св. К. И. и вписната длъжност в документи за инструктаж с
името на ищеца и подпис/ л.158-159 от делото/. Свидетелката П.а също не твърди да е
присъствала ,когато синът й е кандидатствал за работата и разговора ,който е водил с
работодателя за назначаването му , нито твърди да е бил назначен като готвач в заведението
„**“.
При така събраните доказателства е недоказано твърдението на ищеца ,че е работил
като готвач в ресторант“**“ на процесните две дати, при уговорено с работодателя месечно
възнаграждение от 800лв. при 8 часов работен ден. С оглед на това е недоказана и исковата
претенция в претендирания размер от 76,19лв., като дължимо възнаграждение за
22.03.2021г. и 10.04.2021г. за претстиран труд като готвач при 8 часов работен ден.
Позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.405а КТ е неоснователно.
Съгласно установената съдебна парктика установяването на трудово правоотношение по
този ред е възможно само ако работникът все още работи – може да сезира компетентната
инспекция по труда за издаване на предписание за сключване на трудов договор по реда на
чл.405а КТ. Самият жалбоподателя сочи,че такова няма издадено докато е работил при
ответника. В случая спорът е за минало време и възможността по чл.405а КТ е неприложима
/ реш. по гр.д. №695/2019г., ІІІ г. о ,ВКС , реш. по гр.д.№914/2011, ІV г.о и др/.
Недоказана е и исковата претенция за заплащане на обезщетение на ищеца за
отстраняване от работа за процесния период в размер на 533,33лв . Предпоставка за
4
заплащане на претендираното обезщетение е работодателят незаконно да е отстранил
работника от работа /чл.214 КТ/. В случая съгласно забраната на чл.63,ал.2 КТ за исковия
период работодателят е нямал право да допуска до работа ищеца. С оглед на това не е
налице основание за заплащане на претендираното обезщетение за временно отстраняване
от работа. При извършените проверки от ДИТ-Габрово също няма констатирано нарушение
по чл.214 КТ от ответника като работодател . Съгласно данните от протокола за извършена
проверка от ДИТ-Габрово от 13.05.2021г., т.9 /л.147-л.150 от първоинстанционното дело / за
този период е прието ,че се касае за престой по чл.267а КТ,за което се дължи
възнаграждение по чл.267,ал.1 КТ, както и че при извършена последваща проверка от ДИТ-
Габрово е установено,че е изпълнена ПАМ относно възнаграждението за платен престой –
уведомителното писмо от 03.12.2021г. на ДИТ-Габрово /л.140-141 от първоинстанционното
дело/. .
На основание изложеното обжалваното решение, с което исковите претенции са
отхвърлени, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното
производство. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски пред
въззивната инстанция и такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №129 от 10.03.2023г. по гр.д.№865/2022г. на РС-Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5