№ 805
гр. Благоевград, 22.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500896 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от “Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, против решение № 115/
25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1193/ 2023 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, с искане за неговото обезсилване като недопустимо, и евентуално за
отмяната му в частта, с която: - ищецът е признат за ползвател на недвижим
имот УПИ XI-4097 по плана на гр. Гоце Делчев, община Гоце Делчев, област
Благоевград и за собственик на построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, която сграда съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Гоце Делчев, нанесена с идентификатор 17395.501.3284.1,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата е със Заповед № 18-3769-05.04.2021 г. на Началника на
СГКК-Благоевград, адрес на сградата: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, ул. „***” №
9, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 17395.501.3284,
застроена площ: 86 кв.м, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
състояща се от приземен етаж, първи жилищен етаж и тавански етаж; - ПИБ
АД е осъдена да предаде на ищеца владението върху гореописаната жилищна
сграда; - е прогласена за недействителна договорната ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
180, T. IV, рег.№ 7932, дело 766/2008 г. по отношение на двуетажна масивна
жилищна сграда, описана по-горе; - е обезсилено Постановление № 6293 от
1
20.04.2021 г., издадено по Изпълнително дело № 20167020400186 на ЧСИ Г.Ц.
по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда (описана по-горе), -
ПИБ АД е осъдена да заплати на ищеца, солидарно с втория ответник И. С.
М., съдебни и деловодни разноски в размер на 4307.45 лева.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че в диспозитива на Решение № 115/25.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 1193/ 2023 на ГДРС, не е посочено на какви прави
основания са уважени част от исковете на ищеца. Последният е признат за
ползвател на процесния поземлен имот и за собственик на построената в него
жилищна сграда без да е посочено на какво правно основания съдът е
постановил акта си; прогласена е за недействителна договорната ипотека и е
обезсилено постановлението за възлагане по отношение на ЖС без посочване
на кое правно основание. По този начин, не е ясно дали съдът се е произнесъл
по предявените искове, на какво правно основание са уважени исковете, което
препятства защитата ни срещу решението.
По същество се навежда, че в мотивите на решението, съдът е приел, че
съществуващата към момента единствена жилищна сграда в процесния
поземлен имот е изградена на основание учредено право на строеж на ищеца
от майка му В.Л. с Нот. акт № 46, т.1, дело № 78/ 1996 г., с който е отстъпено
право на строеж на ЕТ „МАЙЦ - В.М.”, ЕИК ********* за триетажна ЖС със
застроена площ 110 кв.м. и РЗП 330 кв.м.; че тази ЖС е изградена в
съответствие с издаденото разрешение за строеж № 273/20.12.1996г. и
архитектурния проект (проект-заснемане), макар и в разлика от окомерната
скица в Протокола за строителна линия и ниво на строеж, поради което
суперфициарът - ЕФ „Майц“ е станал собственик на сградата. Оспорва се този
извод на съда, тъй като не е безспорно установено, че процесната ЖС е
построена от ищеца въз основа на документите, посочени от съда. Сочи се, че
за да се докаже, че е реализирано учредено право на строеж, трябва да се
установи по безспорен начин извършването на строежа. За строителството на
2
жилищни сгради се изискват строителни книжа, издадени и одобрени по
надлежния ред - виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект по
всички части, разрешение за строеж, както и документи, удостоверяващи
извършването на строителството - съставени и подписани по
законоустановения ред актове и протоколи по време на строителството и
документ за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация - в зависимост от категорията на
строежа). Твърди се, че ищецът-въззиваем, претендира, че е построил нова
ЖС въз основа на учреденото му право на строеж въз основа на представения
от него и приет като доказателство Проект-заснемане на жилищна сграда в
гр. Гоце Делчев, кв.91, парцел XI, одобрен на 17.09.1996г. От заключението на
вещото лице по СТЕ, се установява, че процесната жилищна сграда е
построена в съответствие именно с този проект. Съгласно Проекта-заснемане,
ЗП на къщата е 84,76 кв.м., а РЗП е 239,70 кв.м. Съгласно чл.231б от
ППЗТСУ (действащ към датата на одобряване на проекта-заснемане), с
проект-заснемане се възстановяват одобрените архитектурни и други
проекти, по които вече е изградена сградата, когато са загубени от
собственика. Следователно, Проект-заснемане се изготвя за съществуваща
сграда, а не за проектиране на нов строеж. Въз основа на проект-заснемане не
може да бъде разрешен нов строеж. Суперфицията е учредена за триетажна
ЖС със ЗП 110 кв.м. и РЗП 330 кв.м., а по проект-заснемане сградата е на два
етажа и с по-малка застроена и разгъната площ. Единственият възможен извод
е, че проектът-заснемане е за жилищната сграда, такава, каквато е
съществувала към датата на одобряването му -17.09.1996 г. Съдът не е
изложил мотиви защо приема, че проектът-заснемане е одобрен във връзка с
ново строителство и че ищецът е построил нова жилищна сграда въз основа
на този проект. Предвид гореизложеното, фактическата констатация на съда,
че процесната ЖС е построена въз основа на одобрен архитектурен проект -
представения по делото проект-заснемане, е необоснована. Липсата на
одобрен архитектурен проект за нов строеж съгласно учреденото право на
строеж, е безспорно установена - представено е удостоверение от Община Г.
Делчев от 05.02.2021г., че в архива й „не се съхранява разрешение за строеж №
273/20.12.1996 год.; вещото лице по СТЕ заявява, че в архива на общината
няма одобрен проект за сграда. Поддържа се, че не е представено и
разрешение за строеж на нова сграда в процесния имот, с възложител ищеца.
3
Съществуването на такова РС се претендира за установено с Удостоверение
изх. № УТ-2119-26-002 от 27.04.2021 г. на ОбА гр. Гоце Делчев.
Навежда се, че по делото е допуснато оспорване на съдържанието на
това удостоверение (с Протоколно определение от 14.09.2024г.), което е
успешно проведено поради следното: Първо, след като строителното
разрешение не се съхранява в архива на Общината, последната не може да
удостоверява неговото съдържание - няма никакви други данни, които да
подкрепят посочения в удостоверението факт, че съществуващата към
момента сграда в процесния имот е построена въз основа на цитираното
разрешение за строеж; второ - Протоколът за строителна линия и ниво е за
сграда с друга конфигурация, несъответстваща, различна от тази на
съществуващата сграда /което е прието от Съда за установено от
заключението по СТЕ и е прието от съда /; и трето - удостоверението не сочи,
че сградата представлява „заварен строеж“ по смисъла на ЗУТ. Сочи се, че
липсват надлежно съставени и подписани актове и протоколи по време на
строителството.
Поддържа се, че с Протоколно определение от 14.09.2024г. е открито
производство по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на Договор за
изпълнение на строителни работи от 23.12.1996 г., сключен между ЕФ "Майц"
и ЕТ "К.В. - СДК", Констативен протокол за завършено строителство без
забележки от 18.09.1997 г., Акт образец № 15/ 09.03.1998 г., подписан между
ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК" и технически ръководител на обекта.
Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че
гореизброените документи наистина са подписани от строителя К.В., а Акт
обр.15 - и от технически ръководител на строежа, на когото не е посочено
дори името. Представените от ищеца копия на документи от фирменото дело
на ЕТ "К.В. - СДК" - образец от подпис и молба, носещи подписи под името
К.Д.В., не установяват автентичността на оспорените документи. А същият не
беше призован като свидетел по делото, нито е поискана графологическа
експертиза. Съдът няма специални знания и не може да даде заключение дали
подписите върху оспорените документи наистина са положени от К.Д.В..
Прави се довод, че при липса на доказателства, че посочените частни
свидетелстващи документи са подписани от К.Д.В. (който като ЕТ е
изпълнител на строежа), същите не може да бъдат приети като доказателство
4
за удостоверени етапи на строителство на нова жилищна сграда в имота.
Прави се довод, че изводът на съда, че изграждането на сградата е започнало
от основите и продължило до пълното й изграждане, почиващ на посочените:
Протокол от 23.12.1996 г., в който е отразено, че е достигнато ниво котлован
на -0.30 см., ниво на което следва да се положат фундаменти; от Протокол от
21.01.1997 г. е отбелязано достигане на ниво +030 см., на 25.04.1997 г. е
достигнато ниво +2.60, а на 18.09.1997 г. е достигнато ниво +5.40, е
необоснован. Освен това, приетите от съда документи като установяващи
факта на строителство на нова сграда в процесния имот от ищеца - Договор за
изпълнение на строителни работи от 23.12.1996 г., сключен между ЕФ "Майц"
и ЕТ "К.В. - СДК", Констативен протокол за завършено строителство без
забележки от 18.09.1997 г., Акт образец № 15/ 09.03.1998 г., са частни
свидетелстващи документи - съдът следва да ги преценява по вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези
документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,
ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на
доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155, а не по тези за
производството по чл. 193 ГПК.
Поддържа се, че материалната доказателствена сила на горепосочените
документи се разколебава напълно и от представеното от ответника ПИБ АД и
прието като доказателство по делото, Удостоверение № 94-00-1387/
05.05.2004г. на Община Гоце Делчев, че в имота има съществуваща
жилищна сграда, построена 1956 г. и през 2004г. е завършена
реконструкцията и основният ремонт. Съдът е приел, че реконструкция
през 2004г. не изключва строеж на нова ЖС 1996-1998 г. Но не коментира
другият удостоверен факт - че ЖС е построена през 1956 г. След като в имота
има само една сграда (установено от заключението на в.л. и от кадастралната
скица на имота), не е възможно да е построена през 1956, и същата - през 1996
г. Освен това, в удостоверението е посочено, че се издава на ЕТ „МАЙЦ-
В.М.“, за да му послужи пред Данъчна служба —Гоце Делчев - следователно
ищецът е поискал издаването на това удостоверение, за да декларира къщата
на свое име. Подал е данъчна декларация на 29.06.2004г. (представена по
делото). Видно от приетите по делото данъчни декларации, ищецът за първи
път е декларирал ЖС в процесния имот именно с тази декларация. При анализ
на съдържанието на Удостоверение № 94-00-1387/ 05.05.2004г. на Община Г
5
оце Делчев в съвкупност с останалите доказателства по делото - проект-
заснемане на съществуваща сграда и липса на надлежно одобрени строителни
книжа за нова ЖС в имота, единственият възможен извод е, че 1996-1998г. не е
построена ЖС, а съществуващата в имота е построена 1956 г. Изводите на
съда в обратен смисъл на необосновани, защото противоречат на
доказателствата по делото.
Навежда се, че не е ясно свидетелят Т. за кой имот дава показания.
Отделно, показанията му са в противоречие с останалите доказателства по
делото. Затова, изводът на съда, че показанията на св. Т. са доказателство за
основателността на иска по чл. 108 от ЗС, е необоснован.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо
приема, че ищецът е построил нова ЖС съгласно учреденото му право на
строеж, след като има несъотвествие между габаритите на сградата в
Протокола за откриване на строителна линия и ниво и съществуващата сграда
(установено от заключението на в.л. и потвърдено в с.з.) и след като има
несъответствие в етажността, застроената площ и разгънатата застроена площ
на сградата по нот. акт за суперфиция и съществуващата сграда. Правните
изводи на съда, неподкрепени с мотиви са неправилни и необосновани.
Изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е построил нова ЖС в
процесния имот в периода 1996 -1998г. въз основа на учредено право на
строеж и надлежно одобрени строителни книжа, се опровергават и от
следните факти: Физическото лице В.С.М. -собственик на Едноличния
търговец - ищец, и вторият ответник И. С. М. са брат и сестра (удостоверение
за родствени връзки на В.С.М.). Видно от събраните по делото доказателства -
договор за банков кредит от 21.05.2008г., нот. акт за учредяване на договорна
ипотека 22.05.2008 г., приложеното Изп. дело № 20167020400186, кредитът от
ПИБ АД, обезпечен с ипотека върху процесните имоти (прогласена за
недействителна по отношение на ЖС с обжалваното решение), е отпуснат на
И. С. М.. Последната се е легитимирала като собственик на имота с Нот. акт
№ 198, том 2, дело № 359/ 14.07.2004г. на нотариус с рег. №102, съгласно
който е закупила поземления имот ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда от майка си (и майка на ищеца) - В.Л.. Този кредит
не е обслужван редовно, обявен е за изцяло и предсрочно изискуем и банката
се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист,
след което е образувано Изпълнително дело № 186/ 2016г. при ЧСИ Г.Ц..
6
Установено е от представените писмени документи и показанията на св.
Г., че В.М., сестра му И. М., майка им В.Л. и съпругата на В.М. - Е.С. са
ползвали кредити от ПИБ АД, по които е имало просрочени задължения от
2010 г. насам. На проведените срещи по повод нередовното обслужване на
кредитите, разговорите са водени от служители на банката само с В.М. за
всички кредити. На тези разговори са обсъждани планове за преструктуриране
на задълженията, следователно В.М. е запознат в детайли с договорите за
кредит. В.М. е присъствал и на съдебните заседания по заведеното от Банката
дело по чл.422 ГПК за установяване вземанията срещу И. С. М. по ипотечния
кредит, обезпечен с ипотека върху процесните имоти. Изводът е, че ищецът
В.М. е бил информиран в детайли за ипотечния кредит на втория ответник -
сестра му И. М. от ПИБ АД, както и за учредената ипотека върху процесните
имоти. Следователно е бил наясно и с продажбата на същите тези имоти от
майка му на сестра му И. М. на 14.07.2004 г. Освен това, от показанията на св.
Г аврилов се установява, че той лично и други служители на Банката в
изпълнение на служебните си задължения, са посещавали за оглед
ипотекирания (процесния) имот неведнъж и никога В.М. не е присъствал, не
се е намирал в имота; при нито една среща не е споменал, че жилищната
сграда, ипотекирана по кредита на сестра му, е негова. На 24.04.2017г. ЧСИ
Г.Ц. е извършил опис на ипотекирания имот по образуваното Изп. дело № 186/
2016г. След това са проведени три публични продани, които се обявяват и
всяка е с продължителност по един календарен месец - за всички тези
действия са връчвани съобщения и призовки, има огледи от кадидат- купувачи
- от описа до възлагането на имота на ПИБ АД са изминали четири години.
Невъзможно е В.М. да не е получил информация за провежданото
принудително изпълнение срещу процесните имоти (той е добре познато
лице, известен безнесмен в сравнително малък град като Гоце Делчев). Но не е
реагирал. Първата жалба, в която В.С.М. твърди, че е владелец и собственик
на имота е подадена едва при въвода във владение на ПИБ АД през 2021г. - в
продължение на 17 години не е защитил правото си на собственост по никакъв
начин.
Навежда се, че дъщерята на ищеца - В.В. М. е сключила договор за наем
с леля си И. М. за процесния имот, който дори е вписан на 09.05.2017 г. СлВ -
Гоце Делчев, като целта на този договор е ясна - да препятства публичната
7
продан (но е вписан след възбраната върху имота и целта не е изпълнена). Ако
В.М. се считал за собственик на жилищната сграда, защо ще прибягва до
договор за наем - би предявил собственически иск още тогава.
Поддържа се, че вторият ответник по делото - И. С. М. по никакъв начин
не се защитава срещу предявените искове, не е подала отговор на исковата
молба; в с.з. се явява процесуален представител, но не излага защитна теза, не
ангажира никакви доказателства, дори не претендира разноски по делото -
очевидно е, че вторият ответник подпомага с действията си ищеца във вреда
на банката. Всички тези косвени доказателства, които са несъмнено
установени и достоверни, преценени и анализирани в съвкупност с другите,
водят до установяване на основния факт - че ищецът не е станал
собственик на жилищната сграда в процесния имот на основание
осъществен строеж по отстъпено право на строеж. (Пълно доказване
може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените
доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка
с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт -
Решение №226/12.07.2011 г. по гр. дело №921/2010 г. на IV г. о. на ВКС;
решение № 50/ 21.07.2017г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г. на ВКС).
Поддържа се, че с протоколно определение от 14.09.2024г. е допуснато
а) оспорване съдържанието на представените от ищеца: Скица от 27.04.2024г.
на Община Г.Делчев; копие-извадка от регистъра на разрешенията за строеж
за 1996 г.; Удостоверение изх.№ УР-2119-26-002 от 27.04.2021г. на ОбА- Гоце
Делчев и на Протокол за определяне на строителна линия и ниво с №
123/23.12.1996 г. като тежестта на доказване е възложена на ответника ПИБ
АД и б) е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване
автентичността на договор за изпълнение на строителни работи от 23.12.1996
г., сключен между ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК", Констативен протокол за
завършено строителство без забележки от 18.09.1997 г., Акт образец № 15/
09.03.1998 г., подписан между ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК" и технически
ръководител на обекта, тежестта за доказване автентичността на тези
документи е възложена на ищеца. Сочи се, че в обжалваното решение, Съдът
изобщо не коментира оспорването от страна на ответника ПИБ АД на
съдържанието на официални документи и на автентичността на частни
документи, нито е и анализирал резултата от същото. Като последица от това
съществено процесуално нарушение, е стигнал до необосновани правни
8
изводи.
Прави се искане пред въззивният съд за обезсилване на решение № 115/
25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1193/ 2023 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, като евентуално искане за отмяната му в частта, с която: - ищецът е
признат за ползвател на недвижим имот УПИ XI-4097 по плана на гр. Гоце
Делчев, община Гоце Делчев, област Благоевград и за собственик на
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев,
нанесена с идентификатор 17395.501.3284.1, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със
Заповед № 18-3769-05.04.2021 г. на Началника на СГКК-Благоевград, адрес на
сградата: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, ул. „***” № 9, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 17395.501.3284, застроена площ: 86 кв.м,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се от приземен
етаж, първи жилищен етаж и тавански етаж; - ПИБ АД е осъдена да предаде
на ищеца владението върху гореописаната жилищна сграда; - е прогласена за
недействителна договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 180, T. IV, рег.№
7932, дело 766/2008 г. по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда,
описана по-горе; - е обезсилено Постановление № 6293 от 20.04.2021 г.,
издадено по Изпълнително дело № 20167020400186 на ЧСИ Г.Ц. по
отношение на двуетажната масивна жилищна сграда (описана по-горе), - ПИБ
АД е осъдена да заплати на ищеца, солидарно с втория ответник И. С. М.,
съдебни и деловодни разноски в размер на 4307.45 лева.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
подробни съображения.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
9
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 896/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 02.10.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10