Определение по дело №2346/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 134, ал. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на "Електроклима“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от С.Ч., срещу Решение по искане за изменение на данъци и задължителни осигурителни вноски № 191/11.23г., издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Варна.

В жалбата са изложени доводи относно наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК, обосноваващи според жалбоподателя изменение на публичните задължения за данъци по ЗДДС за определени данъчни периоди, касаещи месеци от: 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. Същите са установени с издаден на дружеството РА № Р03000322004003-091-001/07.04.23г., потвърден с Решение № 107/23.06.23г. на Директор на Дирекция „ОДОП“Варна. Сочи се, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Поддържа се, че неправилно е прието в решението, че не са налице предпоставките по чл. 133 от ДОПК обосноваващи изменение на установените задължения с ревизионният акт. Твърди се, че директорът на ТД на НАП Варна не е взел предвид и не е обсъдил приложените към искането доказателства. Поддържа се, че в издадения РА има множество фактури с невярно съдържание. Твърди, че директорът на ТД на НАП Варна неправилно е квалифицирал искането, което е процедурно нарушение. Заявява, че решението не отговаря на изискванията на материалния закон, защото разпоредбата на чл.126 ЗДДС позволява корекцията на допуснати грешки.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Искането на жалбоподателя до административния орган с вх.№ 44008/05.09.23г. съдържа твърдения за включване на неистински фактури в регистри по ЗДДС, които не били издавани от дружеството, представлявано от С.Н.Ч. от гр. Варна. На основание чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС управителят моли да се допусне корекция на регистрите по ЗДДС за посочените данъчни периоди, за които е представил копия от фактури. Приложени са писмени доказателства с Искането от 05.09.2023г. във връзка с изложените твърдения на ЗЛ.

Установено е, че на жалбоподателя „ЕЛЕКТРОКЛИМА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. Варна, ***, представлявано от С.Н.Ч., е извършена ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р-03000322004003 -091-001/ 07.04.2023г. РА е обжалван по административен ред, в резултат на което е издадено Решение № 107 / 23.06.2023г., приложено с административната преписка. Решението на директор на дирекция „ ОДОП“ потвърждава изцяло оспорения РА № Р - 03000322004003 -091-001/ 07.04.2023г. Предмет на ревизионното производство е определяне задължения по ЗКПО и ЗДДС на дружеството - жалбоподател за периода - 01.01.2017г. - 31.12.2020г. и такива по ЗДДС за периода 11.01.2017г. - 31.12.2021г. Ревизионният акт, потвърден с Решението на решаващият орган е обжалван пред административен съд гр. Варна - АД № 1565/ 2023г. по описа на същия съд.

В отговор на искането на жалбоподателя, на основание чл. 134, ал. 4 от ДОПК, е издадено оспореното в настоящото производство Решение №191/ 11.10.23г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е с което е отказано възлагането на ревизия по искане, вх.№ 44008/05.09.23г., подадено от "Електроклима“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от С.Ч., за изменение на задължения по ЗДДС, с правно основание чл. 133, ал. 2, т. 1, б"а" от ДОПК.

Административният орган е коментирал, че депозираното до него искане е недопустимо, поради липсата на задължителната процесуална предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК, а именно –наличие на ревизионен акт, който да е влязъл в сила. Изложил е и мотиви, че при липсата на процесуална възможност за образуване на производство по реда на чл. 133- чл. 134 от ДОПК е безпредметно да бъде обсъждано наличието или липсата на соченото от молителя основание по чл. 133, ал. 2, т. 1, б "а" от ДОПК.

Решението е надлежно връчено на жалбоподателя по електронен път на 12.10.23г. Жалбата срещу същото е подадена в рамките на срока за обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 5 ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, при наличие на някое от обстоятелствата, изрично изброени в разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ДОПК. Посочената норма урежда особено производство, представляващо извънреден способ за определяне на данъчни и/или осигурителни задължения, при който се засяга стабилитета на влезлия в сила административен акт, с който са определени задълженията и същият е породил правни последици. Следователно, необходимо условие за допустимостта на производството по изменение на задължение, определено с ревизионен акт е този акт да е влязъл в сила.

Компетентен да се произнесе по искането е Директорът на ТД на НАП съобразно седалището на дружеството, който в 30-дневен срок от подаване на искането преценява приложените към искането доказателства и наличието на основанията за изменение на задълженията като разпорежда или мотивирано отказва извършването на ревизия, при която, ако се установи, че данъчното задължение е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт, а ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт. В случая от доказателствата по делото се установява, че не е била налице първата задължителна предпоставка за допустимост на това извънредно производство, а именно издаденият на дружеството РА да е влязъл в сила. Процесният акт, чието изменение се иска, е обжалван по реда на чл. 152, ал. 1 ДОПК до директора на дирекция "ОДОП"Варна, както и пред АС Варна, като е образувано АД № 1565/23г. , което е висящо към настоящия момент, поради което като е приел, че депозираното до него искане е недопустимо и е отказал да издаде по реда на чл. 134, ал. 1, вр. чл. 133, ал. 1, ал. 2 ДОПК заповед за възлагане на нова ревизия, с която да бъдат изменени вече определени задължения за данъци, директорът на ТД на НАП – Варна, е постановил правилен, законосъобразен и обоснован административен акт.

Следва да се отбележи, че в правомощията на решаващия орган- в случая Директор на ТД НАП Варна, е да определи правната квалификация на искането на ДЗЛ, съобразно разпоредбите на ДОПК. Съдът приема, че правилно е определена процедурата, посочена в чл. 133, ал.1 и сл. ДОПК и не е нарушен процесуалния закон.

С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, този въпрос съдът не обсъжда.

Така мотивиран и на основание чл. 134, ал. 5 ДОПК, Административен съд Варна, 23 - ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Електроклима“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от С.Ч., срещу Решение по искане за изменение на данъци и задължителни осигурителни вноски № 191/11.23г., издадено от директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Варна, с което отказано изменение на задължения по ЗДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: