№ 107
гр. Шумен, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500276 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260246/25.05.2021г. по гр.д.№3778 по описа за 2019г. на ШРС , съдът е
признал за установено , че З. А. К. с ЕГН ********** дължи на кредитора „Банка ДСК“
ЕАД гр.София , следните вземания , за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК постановено по ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС : сума в
размер на 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от 3.10.2016г. 450.80лв. дължима
договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за
периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от 6.08.2019г. до
15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски и законната лихва върху главницата от
19.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането , присъдил е на ищеца и сумата от
1354.41лв. разноски за исковото и за заповедното производство.
Решението е обжалвано от ответника З. А. К., действаща ,чрез назначеният й особен
представител адв.С.С. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
съдът да постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, действаща ,чрез пълномощника си
Ж.Р.Ж. юрисконсулт е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
1
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед №1220/3.09.2019г. по
ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС по силата на която съдът е постановил З.А. К. да
заплати на заявителя сумата от 3403.80лв. главница по договор за банков кредит от
3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г.,
24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна
лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и разноски и
законната лихва върху главницата от 19.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, 80.15лв. държавна такса и 50лв. юрисконсутско възнаграждение.
С разпореждане от 6.11.2019г. на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден
едномесечен срок за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от
ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се
разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3403.80лв. главница по договор за
банков кредит от 3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г.
до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г.,
8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв. дължими такси и
разноски и законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва за забава върху
главницата ,начиная от 19.08.2019г. до окончателното изплащане и да се присъдят и
направените разноски по заповедното производство и по исковото, като в условията на
евентуалност претендира същите суми с осъдителет иск .
Видно от договор за банков кредит от 3.10.2016г. с приложени общи условия към него
ищцовото дружество е предоставило в заем на А.Р.С. сумата от 4 000лв., под формата на
кредит за текущо потребление. Кредитът е бил със срок на издължаване 120 месеца . Видно
от удостоверение за наследници №56/10.01.2017г. издадено от общ.Шумен А.Р.С. е починал
на 8.01.2017г. ,като ответникът З. А. К. е негов единствен наследник. Съгласно
представеното извлечение от кредитна сметка отчитаща движението по кредита до смъртта
на кредитополучателя кредитът е бил погасяван на уговореният в договора падеж. Не е
спорно по делото ,че ответникът е извършил разпоредителни действия с наследените от него
парични суми по депозити и с тези свои действия е приел наследството от наследодателя
А.С.. Съгласно заявление №318/6.02.2017г. ответницата заявява ,че поема задължението на
наследодателя си по договора за кредит и че е получила договора за кредит и приложенията
2
към него. Ответникът е изпълнявал задължението си по кредита и е заплащал месечните
вноски по него до 7.04.2018г. ,след което плащанията са преустановени , което не е спорно
по делото. Съгласно чл.18.2 от ОУ кредиторът има правото да превърне кредита в
предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90
дни. До ответницата е изпратена нотариална покана, чрез нотариус Св.Своилов рег.0024 на
НК с което тя е уведомена ,че поради забава в погасяване на задълженията й банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от констативен протокол към нотариалната
покана тя е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, като адреса на ответницата е бил
посещават три пъти на посочените дати и след това е залепено и уведомление като е даден
двуседмичен срок за получаване на поканата ,до изтичането на който същата не е била
потърсена от ответницата при нотариуса. Нотариусът е удостоверил ,че е връчил поканата на
ответницата на 26.07.2019г. Съдът счита , по че този начин поканата е била редовно връчена
на ответницата на осн.чл.50 от ЗННД и чл.47 ал.5 от ГПК , като в този смисъл е и съдебната
практика и е налице уведомяване на същата ,че банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем считано от 6.08.2019г.
От заключението на вещото лице по назначената от ШРС ССЕ се установява ,че
размерът на дължимите към банката суми към датата на депозиране на заявлението в съда
19.08.2019г. възлиза на обща стойност от 4007.70лв., от които 3403.80лв. главница по
договор за банков кредит от 3.10.2016г., 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от
7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до
5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г., 120лв.
дължими такси и разноски.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски
кредит,както и за дължими такси и разноски по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че първоначално наследодателят
на ответницата , а след неговата смърти самата ответника са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е
предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката
на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в
пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора.
3
Поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Ответникът пред ШРС ,чрез назначеният му особен представител е възразил срещу
действителността на редица клаузи от договора и от ОУ ,които счита за нищожни ,като
противоречащи на ЗПК.
Ищецът претендира , че кредитополучателят му дължи на основание чл.16 договора ,
чл.8 от ОУ и т.5 от Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление сумата от
120лв. такса за направени разходи при изискуем кредит. В чл.16 от договора
кредитополучателят се е съгласил с Тарифата за таксите на банката , но посоченото там в
т.5 задължение за кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит
противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано ,че при забава на плащането
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
,която не може да надхвърля размера на законната лихва. Следователно е недопустимо
освен законната лихва за забава в тежест на заемателя да се възлага и допълнителна такса
,която законът не допуска и следователно такава не се дължи, тъй като тази уговорка в чл.16
от договора във вр. т.5 от Тарифата е нищожна като противоречаща на закона. Също така на
осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия ,свързани с усвояване и управление на кредита и тази уговорка е нищожна и на
това основание.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди, че не са му били връчени ОУ към
договора при поемането на задължението по договора. Видно от договора ОУ към него са
неразделна част от него съгласно чл.15 и същите са били връчени на наследодателя на
ответницата ,който е удостоверил това с подписа си. Ответницата е приела наследството и
отговаря за всичките задължения на наследодателя си ,така както те са били поети от него
,вкл. и процесното ,поради което и не е налице необходимост ОУ да се връчват и на
ответницата. Съдът счита ,че те са й били връчени заедно с договора ,тъй като тя го е
получила , а тези ОУ са неразделна част от него, съгласно чл.15 от него, поради което
разпоредбата на чл.16 от ЗЗД не е нарушена. Не е налице необходимост от подписването на
споразумение между банката и ответницата, което да урежда начина на поемане на дълга
,дължимите се вноски и погасителен план, тъй като ответницата е универсален и единствен
наследник на кредитополучателя и отговаря за задължението му така, както е било
уговорено по сключеният договор между страните , които са го подписали.
Жалбоподателката твърди ,че договора бил сключен в нарушение на чл.5 и поради това
договорът бил сключен при явно неизгодни условия и неравноправни клаузи във вреда на
кредитополучателя. Съдът счита това възражение за неоснователно , тъй като в чл.12 от
договора е посочено ,че с подписването на настоящият договор кредитополучателят заявява
,че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК ,както и ОУ
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица , с оглед вземането на
информирано решение за сключването на този договор за кредит и следва да се приеме, че с
полагане на подписа си кредитополучателят е удостоверил предоставянето на сочената
4
информация.
Жалбоподателката твърди ,че договора бил сключен в нарушение на чл.16 от ЗПК и
поради това договорът бил сключен при явно неизгодни условия и неравноправни клаузи
във вреда на кредитополучателя. Жалбоподателят не е посочил кои точно клаузи от
договора противоречат на чл.16 от ЗПК и са сключени при явно явно неизгодни условия и
неравноправни във вреда на кредитополучателя, като съдът не установява от съдържанието
на договора наличието на такива клаузи, които да са във връзка с неспазването на този
член. Също така като ответницата не е представила и доказателства ,че при сключването на
договора банката е оценила неправилно кредитоспособността на наследодателя й
кредитополучател.
Жалбоподателката твърди ,че при сключването на договора били нарушени чл.11 ал.1 т.9
,т.9а , т.10 и т.11 от ЗПК и договорът на осн.чл.22 от ЗПК бил недействителен, което
възражение съдът счита за неоснователно. В договора за кредит са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.9 ,т.9а. В чл.8 от договора подробно е описан размерът ,начина и методиката по
която се формира приложимия лихвен процент , в раздел ІІІ от ОУ подписани от
кредитополучателя подробно е изложена методиката на формиране лихвата по кредита
,сроковете за промяна ,обстоятелства от които зависи промяната , от къде може да се черпи
информация за приложимия независим референтен лихвен процент и др. Спазени са
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , тъй като в договора в чл.9 изрично е посочен
размер на ГПР от 10.28% и той не надвишава размера посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК. Спазена
е и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и чл.19 от ЗПК тъй като има подписан погасителен план
с подробна информация за размера ,броя ,периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и информация за изчисляване на ГПР.
Възражението , че клаузите на чл.18.2 и чл.19.3 от договора били нищожни ,тъй като
предвиждали само автоматична предсрочна изискуемост е неоснователно. Изрично е
посочено ,че ако законът го изисква предсрочната изискуемост ще настъпи след
уведомление до длъжника ,каквото по настоящият случай е изпратено с нотариална покана и
редовно получено от ответницата и по този начин правата й по договора не са били
накърнени. Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не
е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението си ,че прави кредита
предсрочно изискуем на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 –
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени и следователно изявлението за предсрочна изискуемост на вземането,
което не е достигнало лично до знанието на длъжника е прието за такова по силата на
законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца по процесният
договор за кредит 3403.80лв. главница , 450.80лв. дължима договорна лихва за периода от
7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв. обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до
5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за периода от от 6.08.2019г. до 15.08.2019г. и
5
установителният иск е основателен и доказан за тези суми.
Установителният иск за сумата от 120лв. такси е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е неправилно
и незаконосъобразно в частта му с която съдът е признал за установено ,че ответницата
дължи на ищеца сумата от 120лв. такси по договора и следва да се отмени в тази му част и
предявеният установтелен иск за тази сума да се отхвърли, като неоснователен.
Следва да се отхвърли и предявеният осъдителен иск за тази сума от 120лв. такси по
договора, тъй като той също е неоснователен, предвид гореизложените мотиви.
Решението в останалата му обжалвана част е правилно за сумите 3403.80лв. главница,
450.80лв. дължима договорна лихва за периода от 7.03.2018г. до 5.08.2019г., 24.95лв.
обезщетение за забава за периода от 7.04.2018г. до 5.08.2019г., 8.51лв. законна лихва за
периода от 6.08.2019г. до 15.08.2019г.и следва да се потвърди.
По разноските : Предвид изхода от спора на ищеца му се следват разноски за първата
инстанция в размер на 1236.10лв. за исковото производство и в размер на 77.75лв. за
заповедното производство. Поради което и решението следва да се отмени в частта му за
разноските за разликата над 1236.10 до присъдените 1274.26лв., за сумата от 38.15лв. и за
разликата над 77.75лв. до присъдените 80.15лв. за сумата от 2.40лв.
Ищецът следва да заплати и следващата се по делото държавна такса за въззивната
инстанция върху отхвърлената част от иска в размер на 25лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260246/25.05.2021г. по гр.д.№3778 по описа за 2019г. на ШРС в
частта му с която съдът е признал за установено , че З. А. К. с ЕГН ********** от гр.Ш., ул.
№ дължи на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр.София ул.Московска 019 с ЕИК ********* ,
съдебен адрес гр.Шумен ул.Цар Освободител №102 сумата от 120лв. такси и разноски и в
частта му с която съдът е осъдил З. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД гр.София разноски за исковото производство за разликата над 1236.10 до присъдените
1274.26лв. за сумата от 38.15лв. и за заповедното производство за разликата над 77.75лв. до
присъдените 80.15лв. за сумата от 2.40лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София срещу З. А. К.
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК да се признае за установено ,че З.
А. К. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София сумата от 120лв. такси и разноски по договор за
банков кредит от 3.10.2016г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 1220/3.09.2019г. по ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София срещу З. А. К. осъдителен
6
иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД да се осъди З. А. К. да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД гр.София сумата от 120лв. такси и разноски по договор за банков кредит от 3.10.2016г.
, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1220/3.09.2019г. по
ч.гр.д.№2443/2019г. по описа на ШРС , като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260246/25.05.2021г. по гр.д.№3778 по описа за 2019г. на
ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр.София да заплати държавна такса по делото в размер на
25лв. по сметка на ШОС.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7