Р Е Ш Е Н И Е № 260082
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 12.04.2021г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав М. ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица
Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Татяна Т.а
като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 64 по описа
за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260057/
23.11.2020 год. по гр.д. № 107 по описа на Районен съд – Велики Преслав за 2018
год. е отхвърлен предявеният от „СТАВРОПУЛО” ЕООД срещу „МЕГС ФАРМ” ЕООД иск с
правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3000,00
лева, представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за
изработка на метална конструкция (покрив) на недвижим имот, находящ се в с.
Ловец, обл. Шумен, сключен между страните по делото, отразено във фактура №
**********/07.02.2017 г. Със същото решение е отхвърлена и претенцията с правно
основание чл. 309а, ал. 1, вр. чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 396,35 лева, представляваща обезщетение
за неплатено в срок парично задължение в размер на 5000,00 лв., за периода от
08.02.2017 г. до 16.08.2017 г. и върху парично задължение в размер на 3000,00
лв. за периода от 17.08.2017 г. до 21.01.2018 г. Присъдени са разноски
съобразно изхода на спора.
Недоволен от така
постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство, който
го обжалва изцяло. Изтъква, че не е доволен от съдебния акт. Счита го за
неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че стойността на изпълнената работа била
доказана от назначената по делото съдебнооценителна експертиза. Твърди, че е
налице признание на факт от страна на пълномощника на ответното дружество –
свид. Н., че последното дължи на ищеца 3000 лева. Релевира, че неправилно
районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК,
коментирайки показанията на този свидетел. Счита направеното от ответника
възражение за недостатъци по чл. 265 от ГПК за преклудирано, защото в случая не
се касаело за строеж по смисъла на чл. 160 от ЗУТ. Освен това недостатъците са
явни, а ответното дружество не е излагало забележки по работата. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Мегс фарм“ ЕООД, представлявана от М.С.–
управител, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, е
депозирала писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на
жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл.
269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по
делото нотариален акт № ...2016 г. на нотариус Светлозар Н., рег. № 592 на НК
се установява, че ответното дружество „Мегс Фарм“ ЕООД с. Ловец, обл. Шумен
придобило правото на собственост върху следните недвижими имоти: сграда с друго
предназначение с РЗП 41 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001101; сграда
с друго предназначение с РЗП 25 кв.м, построена в държавен поземлен имот №
001105, девета категория; сграда с друго предназначение с РЗП 834 кв.м,
построена в държавен поземлен имот № 001110; сграда с друго предназначение с
РЗП 769 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001112; сграда с друго
предназначение с РЗП 705 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001204;
сграда с друго предназначение с РЗП 779 кв.м, построена в държавен поземлен
имот № 001206, всички девета категория, в местността „Къшалджик“ по плана на
землището на с. Ловец, обл. Шумен.
Представени са
фактури №№ **********/12.07.2016 г., **********/16.08.2016 г.,
**********/02.12.2016 г., **********/07.02.2017 г., издадени от ищцовото
дружество „Ставропуло“ ЕООД, гр. Шумен
на обща стойност 19713,84 лв. Като получател е посочено ответното дружество,
като в първите три от тях като основание се сочи – „авансово плащане”, а в
последната – „извършено СМР по договор”.
Приложени са и
ксерокопия на снимки на процесния покрив, на които на основание чл. 204 от ГПК
е извършен оглед от първоинстанционния съд в съдебно заседание. Видно е от
снимките, че покривът е неравен, на места са поставяни „кръпки”
От назначената пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура
№ **********/07.02.2017 г. на обща стойност от 5000 лева е осчетоводена по счетоводните регистри на
ищеца, отразена е по дневник на продажбите и СД по ДДС на „Ставропуло“ ЕООД за
данъчен период 01.02.-28.02.2017 год. Вещото лице е посочило, че процесната
фактура не е отразена в счетоводството на ответника, включително в дневника на
покупките по ЗДДС. Констатирало е, че по счетоводни данни от ищеца, по
обсъжданата фактура е налице частично плащане в размер на 2000 лева на
17.08.2017 год., но наредителят на сумата не е „Мегс фарм” ЕООД, а „Агри
Холдинг” ЕООД. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за
неизпълнение (законната лихва) по цитираната фактура възлиза на 395,56 лв., от
което върху сума в размер на 5000,00 лв. за периода 08.02.2017 г. – 16.08.2017
г. – на 263,89 лв. и върху сума в размер на 3000,00 лв. за периода 17.08.2017
г. – 21.01.2018 г. – на 131,67 лв. Експертът е категоричен, че за проверявания
период счетоводството на ищеца било водено редовно. Достигнал е до извод, че
другите 3 фактури, приложени по делото, на обща стойност от 14713.84 лева, са
осчетоводени в счетоводствата на двете страни по спора и са заплатени от
ответното дружество.
По делото е изготвено
и заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която сочи, че извършеното на 17.08.2017 г. плащане в размер на 2000,00
лв. по процесната фактура е осъществено от „Агри холдинг“ ЕООД без посочено
основание за това. При извършената проверка в счетоводоството на ищеца и на
„Агри холдинг“ ЕООД не са се устновили договор и/или други документи, доказващи
наличие на договорни отношения между двете дружества.
Вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза установява, че процесната сграда е с
правоъгълна форма и с метална конструкция. Покривното покритие представлява
ЛТ-ламарина тип ЛТ50-070-1250, дебелина 0,7 мм, ширина на листа 1250 мм, като
ламарината е захваната към столиците със самонарезни винтове. Покривът е
двускатен, в източния и западния край е монтирана метална конструкция от
метални профили с твърда връзка към колони и напречни греди по късата страна на
сградата. Вещото лице е достигнало до извод, че в източния край на сградата
покривното покритие не е от цели листи ламарина, а от парчета, захванати едно
към друго и към металните столици със самонарезни винтове, не са заварявани.
Установило е, че четирите ъгли на сградата имат минимални отклонения от прав
ъгъл, но в западния и източния край на покривното покритие по цялата ширина
завършващите листи на ЛТ ламарината не са равни, т.е. техните краища не
образуват прави линии, а в западния край на покрива единият скат е монтиран на
по-голямо разстояние от ограждащата стена на другия скат. Експертът е заключил,
че процесният покрив е изпълнен
съобразно добрите практики в строителството, но не отговаря на естетическите
правила и форми частично, тъй като
покривните линии по късите страни на сградата не са равни. Вещото лице е
посочило, че по принцип е допустимо да има снаждане на листите ЛТ ламарина по
подходящ начин, ако няма техническа възможност да се покрие целия покрив само
от цели листи, но в конкретния случай такава техническа възможност е имало.
Вещото лице е установило, че има кръпки на ламарината по късата страна на
сградата, засягащи местата на два цели листа ламарина. Допълнило е, че при
правилен монтаж на съединяването не би следвало при дъжд да преминава вода през
кръпките. Общата стойност на необходимите строително-ремонтни дейности за
отстраняване на тези недостатъци възлиза на 1011,39 лева с ДДС. Вещото лице
посочва, че изпълнените строително-монтажни работи на процесния обект към
30.06.2016 г. възлизат на 19829,55 лева с ДДС. Експертът е уточнил още, че неестетичното
покривно покритие, описано по-горе не води до неизпълнение на същото да служи
по предназначение – да отвежда валежите и да не допуска проникването на води
вътре в сградата. Тоест, покривното покритие изпълнява своето предназначение и
не е с влошено качество. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че при
наличие на валеж, падащ под наклон и вятър, има възможност да попада вода вътре
в сградата, тъй като между монтираната ЛТ ламарина, която е с неравен профил и
стената, която е равна, не може да се направи добро уплътняване. В случая, това
уплътнение е направено с полиуретанова пяна, която е залепнала по стените на
ламарината, но с времето се окислява и старее.
По делото е изготвена
и допълнителна СТЕ, вещото лице по която заключава, че стойността на
необходимите СМР така, щото двете дълги метални стени да бъдат поставени извън
зида, както са поставени по късите страни възлиза на 9097,92 лева сДДС. Посочва,
че в момента между монтираната стенна ламарина и стоманобетоновата стена има 50
см. разстояние, запълнено с монтажна пяна, която трябва да бъде изолирана
хидроизолационно с допълнителен материал. В конкретния случай, обаче, такава
изолация не би могла да се направи. Счита, че икономически най-целесъобразното
техническо решение за спиране на проникването на външни води в сградата е
следното: изработване на метална козирка от ЛТ-ламарина, която да се монтира
над разделителната линия монолитна-метална част на дългите стени. Пазарната
стойност на предполагаемите строително-монтажни работи се определя от вещото
лице на 2264.22 лева с ДДС.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на четирима свидетели – свид. К.К.и М.М.,
водени от ищеца и свид. Т.Н. и В.Й., водени от ответника. Свид. К. и М.,
служители на ищцовото дружество, заявяват, че са изпълнявали СМР на процесния
обект в периода м.април-м.юни 2016 год. Излагат, че са направили метална
конструкция, върху която са поставили ЛТ ламарина – покрив, като бетонният пояс
на халето бил вече изграден. Разказват, че обектът бил на Т. (свид. Н.), който
почти всеки ден го посещавал. Свид. К. сочи, че действително по покрива имало
„кръпки”, тъй като сградата нямала прави ъгли, но след извършване на СМР
обектът бил приет без забележки. Подобни твърдения за липса на прави ъгли на
бетонния пояс излага и свид. М.. И двамата с категоричност заявяват, че материалите,
с които са работили, са били на ищцовото дружество.
От показанията на
свид. Н., пълномощник на „Мегс Фарм“ ЕООД, се установява, че последният редовно
осъществявал контрол върху изпълнението на обекта и имал забележки по
изпълнението на металната конструкция, които споделил както с работниците, така
и с представителя на ищцовото дружество. Сочи, че поради несъобразена със
строителните стандарти работа по северната страна на халето, при дъжд има
течове, водата директно се стича в халето и в резултат на влагата част от
продукцията мухлясва и се изхвърля. Излага, че задържали претендираната от
ищеца сума в размер на 3000 лева, докато недостатъците бъдат отстранени, но
действие от ищеца в тази насока не било предприето. Твърди, че и към момента покривът
не е отремонтиран, тъй като между страните се водило дело.
Свидетелката В.Й.излага,
че е служител на „Самс ранч“ ЕООД, като това дружество имало седалище в
стопанския двор на с. Ловец, където се намирала и обсъжданата сграда. Твърди,
че знае, че по сградата са се извършвали СМР от ищцовото дружество. Сочи, че при монтиране на металния покрив, в
задната му част имало неестетични кръпки. Излага, че стряхата в задната част е
изкривена. Освен това, при валежи помещението се пълнило с вода и се увреждала
съхраняваната в склада земеделска продукция. Свидетелката заявява, че от свид. Т.
разбрала, че последният е възразявал пред управителя на дружестово-ищец, че
работата е извършена с недостатъци. Твърди, че фирмата „Агри Холдинг” се
представлява от свид. Н., който живее на сем. начала с управителя на ответното
дружество – М.С.При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1,
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване: 1. Наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните, както и съществените елементи от договора – цена и предмет; 2.
Че е изпълнил възложената му работа без недостатъци, надлежно в количествено,
качествено и темпорално отношение, съгласно уговореното в договора; 3. Че
същата е приета от възложителя без забележки. В тежест на ответника е да докаже
наведеното от него възражение, че извършената работа е с недостатъци.
Договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, възмезден договор. Не е спорно, че на 10.06.2015 год. между
страните е възникнало правоотношение по договор за изработка, по силата на
което ищецът се е задължил да изработи и монтира метална конструкция, с която
да бъде покрит с метална конструкция и ламарина ЛТ недвижим имот на
възложителя, представляващ силажна яма, находяща се в с. Ловец, общ. Върбица, в
която ще бъде складирано зърно, срещу поето от ответника задължение да заплати
уговореното възнаграждение.
Между страните не се
спори, че ищцовото дружество е извършило възложената работа в срок, а ответното
е изплатило възнаграждение в общ размер на 14713.84 лева с ДДС.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че трета за спора фирма „Агри
холдинг“ ЕООД е заплатила на ищеца сумата от 2000 лева по процесната фактура №
**********/07.02.2017 г. на обща стойност от 5000 лева, като не е посочено
основание за плащането. Същевременно се установи, че липсват данни за наличие
на договорни отношения между ищеца и „Агри холдинг“ ЕООД. От показанията на
свид. В.Й., които съдът кредитира изцяло, доколкото същата не е заинтересувана
от изхода на делото, не е в служебна зависимост с нито едно от двете дружества,
страни по спора, а и изложените от нея обстоятелства не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал, става ясно, че
представителите на „Агри холдинг“ ЕООД и на „Мегс Фарм” ЕООД живеят на семейни
начала. Всичко изложено е индиция, че сумата от 2000 лева, макар да е заплатена
на ищеца от трето лице, е за погасяване на задължение на ответното дружество.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е заплатил възнаграждение по договора за
изработка в общ размер на 16713.84 лева с ДДС.
Спорно в случая е
какво е уговореното между страните възнаграждение. Ищецът твърди, че
възложителят се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 19713.84
лева с ДДС, а ответникът – че уговореното възнаграждение било в размер на
16713.84 лева с ДДС, изплатено от последния в пълен размер.
Спор е налице и по
въпроса дали възложената работа е изпълнена точно в качествено отношение, като ответникът
с отговора на исковата молба в условие на евентуалност възразява, че работата
е извършена некачествено (ламариненият
покрив имал „кръпки“, през които при дъжд прониквала вода, която увреждала
съхраняваното зърно; краят на покрива е неравен, естетически неиздържан и не
отговаря на добрата практика в строителството) и претендира намаляване на
цената с исканата от ищеца сума в размер на 3000 лева.
За да подкрепят
твърденията си по първия спорен въпрос досежно уговореното по договора за
изработка възнаграждение, страните са ангажирали гласни доказателства. Следва
да се отбележи, че твърдението на ответното дружество, че същите били
недопустими на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е неоснователно. Ограничението
по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието
на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености. В случая страните не спорят, че са обвързани от договор за
изработка. В противен случай забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК би била
приложима и то при условията на чл. 164, ал. 2 от ГПК (при липса на изрично
съгласие от противната страна за допускане на свидетели). Трайна е съдебната
практика, че ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните (Решение 546/23.07.2010г. по гр.д.№
856/09г. на ВКС, ІV гр.о.; решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на
ВКС, ІV гр.о.; решение № 41/ 30.07.2013 год. по гр.д. № 312/12 год. на ВКС, ІV
гр.о). Т.е. може посредством свидетелски показания да се установява какво е
било уговореното между страните възнаграждение по процесния договор за
изработка. Още повече, че показанията на Тодор Н. имат характер на обяснения на
страна по делото по см. на чл. 175 от ГПК, доколкото същият разполага с
пълномощно от управителя на „Мегс Фарм” ЕООД да представлява дружеството
(пълномощно № 2095 и № 2096, том 1, акт 57 от 21.05.2014 год. на Нотариус
Светлозар Н., рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд – Велики
Преслав). Последният излага, че цената била уговорена много преди ищцовото
дружество да поръча ламарината. Сочи, че допълнителни разходи не е имало,
поради което не е имало и уговорки за увеличаване на уговореното вече
възнаграждение. Твърди, че тъй като ищецът не е поръчал необходимото количество
цели листи ламарина, достатъчни да покрият естетически цялата покривна
повърхност, претендираната сума от 3000 лева била задържана. Н. признава, че
провел разговор с управителя на „Мегс Фарм” ЕООД да забавят въпросното плащане
от 3000 лева, докато ищецът не коригира некачественото изпълнение, но тъй като
той категорично отказал, сумата не му била преведена по сметката. Съдът намира,
че изложеното от Н. има характер на признание на релевантен по делото факт, а
именно, че уговореното между страните възнаграждение по процесния договор за
изработка е в размер на 19713.84 лева с ДДС, в каквато насока са и твърденията
на ищцовото дружество. Т.е. действително ответното дружество не е заплатило
изцяло уговореното възнаграждение.
Съгласно чл.
266, ал. 1 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за извършената и приета работа.
Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В случая
ответникът редовно е възразил за некачествено изпълнение на работата, като недостатъци са били установени впоследствие при
експлоатация на обекта. Доколкото се касае за изработка и монтаж на метална
конструкция, с която да бъде покрита с метална конструкция и ламарина ЛТ
силажна яма, в която да бъде складирано зърно, безспорно на добрите практики в
строителството съответства същата да бъде изработена по начин, по който при дъжд
водата да не прониква вътре в сградата. В случая, обаче, се установи, че при
дъжд вода прониква в склада, мокри складираното зърно, то мухлясва, става
негодно и подлежи на изхвърляне, което от своя страна причинява ежегодни загуби
на възложителя. В тази връзка съдът не кредитира заключението по първата
назначена по делото СТЕ в частта, в която вещото лице е достигнало до извод, че
неестетичното покривно покритие не води до съществено неизпълнение на неговото
предназначение и функции – да отвежда валежите и да не допуска проникването им
вътре в сградата. В тази част експертът, разпитан в съдебно заседание, си
противоречи, като пред съда и страните заявява, че при дъжд, който пада
вертикално, вода няма да попада в сградата, но при дъжд, който пада под наклон
и при вятър, с категоричност сочи, че такава възможност има, тъй като между
монтираната ЛТ ламарина, която е с неравен профил и стената, която е равна, не
може да се направи добро уплътнение. Заключението противоречи на останалите
назначени по делото експертизи, както и на показанията на свид. Йовчева, която
работи в друга фирма, която се намира в същия стопански двор в с. Ловец и сочи,
че лично е виждала как при валеж помещението се пълни с вода и продукцията се
уврежда.
Съгласно трайно установената практика
възложителят може да упражни правата си по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, както чрез
иск за намаление на възнаграждението, поради изпълнение с недостатъци, така и
като защитно средство при предявен иск с пр. осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като в
тази хипотеза се прилага общата 5-годишна давност (Решение № 48 от 29.07.2019
г. на ВКС по т. д. № 1213/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 94 от 02.03.2012 г.
на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 209 от 20.02.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о., ТК). Ето защо, твърдението на ищеца, че
възражението било преклудирано, е неоснователно. Несъстоятелно е и твърдението,
че се касаело за явни недостатъци. Действително, строежът не отговаря на
естетическите правила и форми частично, тъй като покривните линии по късите
страни на сградата не са равни, като се установи, че има кръпки на ламарината
по късата страна на сградата, засягащи местата на два цели листа ламарина,
което е било видимо с просто око. Не това обстоятелство, обаче, е довело само
по себе си до отказа на ответното дружество да заплати цялото уговорено
възнаграждение, а фактът, че при валеж, в сградата попада вода, която уврежда
складираното в нея зърно. Този факт не е бил очевиден за възложителя при
приемане на изработеното. Той се е проявил по-късно във времето, след запълване
на склада със зърно и падането на първите валежи, т.е. касае се за скрит
недостатък.
От
събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установи, че ищецът е
изпълнил възложената му работа с недостатъци. Изработеното не само не
съответства частично на естетическите правила, но и не отговаря на добрите
практики в строителството, тъй като констатираните недостатъци компрометират
качеството и годността за използване на изработената метална конструкция,
според предназначението й. Установи се още, че за възникналите недостатъци
ищецът е бил уведомен от представителя на ответното дружество, но тъй като не
ги е отстранил, претендираният остатък от уговореното възнаграждение в размер
на 3000 лева не му е бил заплатен.
Предвид
изложеното, основателно е искането на ответното дружество да бъде намалено възнаграждението по процесния договор
за изработка, поради неточно в качествено отношение изпълнение. При извършване
на преценка досежно стойността на намаляване на възнаграждението по процесния
договор за изработка, съдът съобрази практиката, обективирана в решение №
84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г., І т. о. на ВКС, с която е прието, че
в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но
без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или
съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
По
делото са изслушани няколко заключения, вещото лице, по които е посочило, че
констатираните недостатъци са отстраними, като е пресметнало различни стойности
на необходимите СМР за отстраняването им. Настоящият съдебен състав приема, че
в конкретния случай следва да се вземе предвид заключението по първата
допълнителна СТЕ, по която вещото лице е изчислило, че стойността на
необходимите СМР така, щото двете дълги метални стени да бъдат поставени извън
зида, както са поставени по късите страни, възлиза на 9097,92 лева с ДДС.
Експертът е на мнение, че именно този ремонт е по-целесъобразен. Уточнил е, че
в момента между монтираната стенна ламарина и стоманобетоновата стена има 50
см. разстояние, запълнено с монтажна пяна, която трябва да бъде изолирана
хидроизолационно с допълнителен материал. В конкретния случай, обаче, такава
изолация не би могла да се направи. Ето защо, според вещото лице се налага да
се изгради допълнителна метална конструкция, захваната трайно върху металните
колони, която да излиза извън стоманобетоновата колона, като по този начин няма
да има проникване на вода в сградата. Съдът намира, че именно
най-целесъобразното, а не най-икономически изгодното за изпълнителя решение
следва да се предприеме.
Ето
защо, предявеното срещу иска с пр. осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД защитно
възражение на ответното дружество за отбив от цената по договора за изработка
от 10.06.2015 год., е основателно и налага отхвърляне на предявения иск за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, претендирана като
неизплатено възнаграждение по същия договор за изработка
Предвид
изхода на спора по главната претенция, неоснователна се явява предявената
акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху главницата.
По
изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното
решение като краен правен резултат следва да се потвърди, макар и по
съображения, различаващи се от тези на районния съд.
По разноските:
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 624 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно своевременно представения списък за
разноски и доказателства за направата им. Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260057/ 23.11.2020 год. по гр.д. № 107 по описа на Районен съд – Велики Преслав
за 2018 год.
ОСЪЖДА „СТАВРОПУЛО”
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище гр. Шумен, с адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „...” № 13, представлявано от Б.А.С. да заплати на „МЕГС ФАРМ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ловец, общ. Върбица, обл.
Шумен, Стопански двор, представлявано от М.С.С. сумата от 624 лева – съдебно
деловодни разноски пред въззивнага инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.