№ 4232
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110137457 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 и чл.309а ТЗ.
Ищецът „М П“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника СВ. П. СТ. за сумата 133,76 лева, от които: 102,89 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на електрическа енергия по договор за
продажба за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., както и за сумата 30,87 лева – лихва за
забава върху главницата за периода 14.12.2017 г.-24.01.2021 г. Твърди, че въз основа на
Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. е придобил вземанията на „Ф Е“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********* , произтичащи от доставка на електрическа енергия,
продадени на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване, допуснат с определение от
02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд. След
издадената заповед за изпълнение и постъпило възражение от длъжника по ч. гр.д. № 4365
/2021г. са предявени настоящите искови претенции.
Ищецът твърди, че между „Ф Е“ ООД (в несъстоятелност) и ответника e налице
облигационно отношение по силата на договор за продажба и доставка на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по който
изпълнителят (търговецът) е предоставял електрическа енергия, предмет на продажба
съгласно описаните в исковата молба фактури. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да плати продажната цена, поради което претендира същата, заедно със
законната лихва от подаване на заявлението до погасяване. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, оспорва исковете, като поддържа, че
не е потребител на електрическа енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327,
1
ал. 1 ТЗ:
Издадена е в полза на ищеца по делото на основание подадено заявление по чл. 410
ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 4365/21 г.
по описа на СРС, 69с-в, възразена в срок от длъжника.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения за заплащане на
дължимата цена по договор за търговска продажба, предмет на посочената заповед за
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно докаване
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което му е
доставял топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната цена.
Видно от представените по делото писмени доказателства (Постановление за
въглагане, писма от „Е С“ АД, „ЧЕЗ – РР Б“ АД, „Е Ю“ ЕАД), съдът приема за установено,
че за процесния период страните са били във валидна облигационна връзка и на основание
чл. 152 ГПК намира осъществяването му за доказано. Наличието на облигационно
отношение между страните се установява и от Договор № FE9002011/12.01.2017 г. между „Ф
Е“ ООД (в несъстоятелност) и ответника , съгласно който клиентът се задължава да заплаща
на търговеца цена на електрическа енергия според отчетените количества. Съгласно Общите
условия (ОУ), приложими към договора и неоспорени от ответника, търговецът продава на
клиента (ответника) активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 48.00 лева за
М./час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране", като поема за своя сметка
отговорността за небалансите в потреблението му. „Ф Е“ предоставя на ответника и
услугата „Прогнозиране на потреблението", като изготвя прогнозни графици за доставка на
електрическа енергия до обектите на ответника. За закупените и доставени количества
електрическа енергия до обектите на клиента – потребител на предоставяните до него
услуги, същият дължи на търговеца договореното възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Доколкото търговецът е изпълнил задълженията си- видно от
представените по делото доказателства за доставка на ел. енергия до обекти на ответницата
за процесния период при доставчик „Ф Е“ООД/ л.33-34/ , същият има право да получи
цената. Макар с определение от 09.02.2022 г. да беше указано на ответника, че следва да
посочи доказателства за заплащане на претендираните суми, такива не са ангажирани в хода
на производството, поради което съдът намира, че ответникът не е погасил задълженията си,
респ. исковете на ищеца са основателни.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното
възражение за погасяване на вземането по давност.
Възражението за погасяване на част от дълга за главница по давност е неоснователно.
Съображенията за това са следните: Претендираната от ищцовото дружество стойност на
доставена електрическа енергия касае периода от 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. Според
Общите условия на търговеца, действали в рамките на исковия период, купувачите на
предоставяните от него услуги са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия до 14-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят доставките. Дължимото
плащане е за 30.11.2017 г. и същото е следвало да бъде заплатено до 13.12.2012г.
Следователно изускуемостта на претендираната сума е следвало да настъпи на 14.12.2017 г.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на електрическата енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, поради което същите се
2
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, както и лихвите за забава - арг. чл.
111, б. "в" ЗЗД,. (в този смисъл: Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011
г. на ОСГК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 114,ал.1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В настоящия случай
заявлението по чл. 410 ГПК, което прекъсва давността, е било подадено на 25.01.2021 г.
Доколкото по време на исковия период е било въведено извънредно положение със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г.,
настоящият състав на съда намира, че давността по отношение на процесните вземания е
спряна за срока на действие на извънредното положение до неговата отмяна, респ. в
периода: 13.03.2020 г.-21.05.2020 г. - по арг. чл. 3, ал. 2 вр. § 13. ЗИДЗЗ. След изтичането му
давността продължава да тече, като се удължава с периода, по време на който е била спряна.
Гореизложеното е основание да се направи извод, че към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. 4365/21г. на
СРС- (25.01.2021 г.) не е изтекъл тригодишният срок за вземането за периода 01.11.2017-
30.11.2017 г. влючително, които са в общ размер на сумата 102,89 лв. Следователно
предявените претенции са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК , вр. чл. 309а ТЗ:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер
на сумата от 102,89 лв., и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ОУ,
потребителите на услугите на „Ф Е“ ООД са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните предоставяните услуги до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена
на клиента. Ако по издадената фактура не се извърши плащане в горепосочения срок, се
дължи неустойка в размер на годишната лихва – по арг. чл. 11, ал 5 ОУ. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД , ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото
задълженията му са били срочни. Поради това се налага изводът, че ответникът дължи
мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. (тъй като първото дължимо плащане е за
м.11.2017 г. и същото е следвало да се изплати до 13.12.2017 г.) до 25.01.2021 г. (съобразно
претенцията на ищеца) в размер на 30,87 лева,
Възражението за погасяване на дълга за лихва е неоснователно. Вземанията за
обезщетение за забава, възникнали за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., не са погасени
по давност поради спирането на давностния срок за времето, за което трае извънредното
положение, респ. с удължаването й за същия срок.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният акцесорен иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по въпроса по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищецът/ има право на
направените от него разноски. Ответникът няма право на разноски.
Ищецът е сторил разноски както следва: 25 лева – държавна такса; 300 лева –
възнаграждения за адвокат в заповедното производство; 25 лева – държавна такса в
исковото производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
3
.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327, ал. 1 и чл. 309а ТЗ, че СВ. П. СТ., ЕГН ********** дължи на „М П“ ЕООД,
ЕИК ********* следните суми:
102,89 лева, представляваща незаплатена цена на електрическа енергия по договор за
продажба, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
12.01.2017 г., дължима за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. , заедно със законната
лихва от 25.01.2021 г. до погасяване на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гражданско дело №
4365/2021 г. на Софийски районен съд, 69. състав;
30,87 лева, представляваща договорна неустойка в размер на законна лихва за периода
14.12.2017 г.-24.01.2021 г., , за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК ГПК по ч. гражданско дело № 4365/2021 г. на Софийски
районен съд, 69. Състав, които вземания са придобити от ищеца „М П“ЕООД въз
основа на Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021г., постановено по т.д.
№3343/2017г., IV-19 състав на СГС.
ОСЪЖДА СВ. П. СТ., ЕГН: ********** да заплати на „М П“ ЕООД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325лева – разноски по ч.гр.д. № 4365/21г. на СРС,
69 с-в, както и сумата от 325лева- разноски за исковото производство , за заплатени
държавна такса и адвокатко възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4