Решение по дело №2558/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 828
Дата: 18 октомври 2019 г.
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20191100602558
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , ………..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ: EМИЛ ДЕЧЕВ

                                                       ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.д.№ 2 558 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :       

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл.250, ал.4 от НПК.

С разпореждане от 10.04.2019г., постановено по НЧХД № 431/ 2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, приемайки, че частната тъжба не отговаря на законоустановените изисквания.

От така постановеното разпореждане е останал недоволен тъжителя В.Й.Л., който  го обжалва, считайки го за незаконосъобразно. С въззивната частна жалба  се изтъкват оплаквания, отнасящи се до а) процесуално нарушение – призоваването на тъжителя е извършено на адреса в гр. Панагюрище, а не в гр.София и поверениъкт му не е бил уведомяван за разпорежданията на съдията – докладчик и б) СРС не се е съобразил с представените доказателства и молбата – уточнение от 11.03.2019г. и съдията – докладчик не е извършил анализ на данните на документите и „ информацията“ по делото.  Обобщава се, че атакуваното разпореждане е немотивирано и неправилно. Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на СРС.

 В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител Л. - адв. М.Р. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за нейното уважаване.

Частният тъжител Л. заявява, че поддържа становището на повереника си.

Подс. Т., редовно призован, не се явява пред въззивния съд.

Съдът, като съобрази изложените в жалбите доводи и сам служебно провери изцяло правилността на разпореждането на съдията - докладчик, намира за установено следното:

НЧХД № 431/ 2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав е образувано по тъжба на В.Й.Л. срещу И.С. Т., излагайки фактически твърдения, че на 09.11.2018г.  същият го е заплашвал, че щял да му реже крайници с брадва, заплашвал и родителите му и това се повторило 6-7 пъти по телефона ( съдът не обсъжда твърденията за извършено престъпление по чл. 213а от НК с оглед отказа за преследване на това престъпление по частно правен ред), квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. В тъжбата като адрес на тъжителя е посочен такъв в гр. Панагюрище, а към тъжбата е приложено копие от пълномощно на адв. М.Р. с посочен служебен адрес ***.

С разпореждане от 18.02.2019г. съдията – докладчик при СРС е приел, че тъжбата не отговоря на изискванията на чл. 81 , ал.1 от НПК и е дал указания на тъжителя Л. в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането да конкретизира обстоятелствата по престъплението  с посочване на конкретните думи и изрази, с които се е заканил; съответно инкриминирано ли е твърдението, че подсъдимият е напсувал тъжителя – ако отговорът е положителен – отново да посочи конкретните обидни думи или изрази.

По делото липсват данни разпореждането да е било връчено на тъжителя, но същият с молба от 11.03.2019г., в която  изрично е посочил, че я подава „ в изпълнение на разпореждането Ви от 18.02.2019г.“ е направил „ уточнения“ към тъжбата, като е преразказал изцяло проведения телефонен разговор с Т. ( от неговото започване до неговото приключване) , като е привнесъл и твърдения, че се е почувствал обиден.

С атакуваното разпореждане от 10.04.2019г. съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1,т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, приемайки, че частната тъжба не отговаря на законоустановените изисквания и пороците й не са отстранени в предоставения  срок.

            Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията- докладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл.250, ал.1,т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК е правилно, респ. депозираната срещу него жалба от тъжителя Л. е неоснователна.

Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 431/ 2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъй като в нея не са посочени обстоятелствата на престъплението.

Престъплението като явление от обективната действителност се характеризира субект – деец и  обективни параметри, детерминиращи го по време, място, обект и предмет на посегателство. Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя акта, въз основа на който се образува съдебно производство да съдържа определени реквизити, описващи твърдяното престъпление  именно поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези. От друга страна тъжбата е единствения способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление/я, преследвано по частно-правен ред  и тъжбата е единствения акт, с който се определя предмета на делото /съставомерните факти/, а оттам и предмета на доказване по него. Следва извод, че за да изпълни основното си предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението /посочени по-горе/, за да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, иманентен компонент от което е да научи в какво точно престъпление се обвинява /чл.55,ал.1, пр.1 НПК/. 

В случая от прочита на  тъжбата е видно, че липсват въведени факти относно твърдяната закана по чл. 144, ал.1 от НК – заявено е, че подсъдимият е заплашил тъжителя, че щял да му реже крайници с брадва, заплашвал и родителите му и това се повторило 6-7 пъти по телефона, като тези фактически твърдения са недостатъчни за гарантират правото на защита на обвиняемия от една страна, а в този си вид и тъжбата не може да изпълни основното си предназначение да определи предмета на доказване по делото. При това положение законосъобразно СРС е дал указания на тъжителя да отстрани нередовността на тъжбата, като те конкретно са посочени в разпореждането от 18.02.2019г. Въпреки тази конкретика на указанията, тъжителят с молбата си от 11.03.2019г. обективно не ги е изпълнил, тъй като освен че е въвел твърдения за извършено срещу него ново престъпление (обида) не е посочил и конкретните изрази, с което е осъществена заканата – посочването на целия проведен телефонен разговор между него и подсъдимия дава възможност за интерпретации кои точно думи и/или изрази се инкриминират и в този смисъл не детерминира отново предмета на доказване по делото.  Ето защо и  правилно СРС е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал.1,т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, а наведените доводи във въззивната частна жалба не се явяват основателни. Неоснователно е и твърдението на повереника на частния тъжител, че е налице нарушение, тъй като адв. Р. не е уведомена за указанията на съда. Действително, както бе посочено по-горе в изложението, данни за формално съобщаване ( призовка) на указанията от 18.02.2019г. не са налично, но фактът на подаване на молбата от тъжителя на 11.03.2019г. с цитираното позоваване на разпореждането от  18.02.2019г. несъмнено сочи за знанието на тъжителя за указанията, т.е. датата на подаване на молбата следва да бъде приет като най- късния момент за узнаването на указанията на съдията – докладчик, както и за започване на броенето на указания 7-дневен срок за отстраняването на пороците на тъжбата; от друга страна и съгласно чл. 253, т.3 от НПК повереникът не е посочен като отделна страна, за да е необходимо и той да бъде уведомяван за всяко указание на съда, като е достатъчно това да бъде направено по отношение на инициатора на наказателното производство.  В този смисъл  упрекът към процедирането на съдията – докладчик при СРС не може да бъде споделен.

Поради процесуалната и материална законосъобразност на обжалвания акт, същият следва да бъде потвърден в неговата цялост.

            Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане на съдията – докладчик от 10.04.2019г., постановено по НЧХД № 431/2019г.  по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                          2.