П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 12.04.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар: Елка ГРИГОРОВА
Прокурор: ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 1241 по описа за 2019 година.
Поради
приключило в по-късен час предходно н. ч. д. на състава, заседанието започна не
в насрочения час 11.30 часа, а в 12.00 часа.
На
именното повикване в 12.00 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ И.Р.Ж.
– редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ - София, от Затвора в
гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА и адв. З.Д., служебно определена от САК, с уведомително писмо № 36174 /2019 г. на САК до СГС, по искане на
последния.
За СГП – прокурор ДАМЯНОВА.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр.
София, редовно призован, изпраща представител – инсп. МАРИНЕЛА
ГЕОРГИЕВА, която заявява : Прилагам в заверено електрофотографско
(ксерографско) копие Заповед № Л – 239
от 01.08.2018 г. на началника на затвора в гр. София, с която съм упълномощен
от него да го представлявам по всички дела, чийто предмет е свързан с дейността
на затвора в гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ
Ж. : Желая да ми бъде назначен служебен защитник, тъй като нямам финансова
възможност за това.
Адв.
Д. : Запозната съм с делото и мога да поема защитата.
ОСЪДЕНИЯТ Ж.
: Съгласен съм адв. Д. да ме защитава по настоящото производство.
СЪДЪТ,
с оглед изрично постъпилото искане на осъдения И.Р.Ж., намира, че следва да
бъде служебно осигурена адвокатска защита на осъдения Ж., съобразно и разпоредбата
на чл. 439, ал. 3 от НПК, тъй като осъденият не е в състояние да заплати
адвокатско възнаграждение, а същевременно желае да се ползва от адвокатска
помощ по настоящото производство и интересите на правосъдието налагат това.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 439, ал. 3 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр.
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
НАЗНАЧАВА
служебно определения от САК, с писмо № 36174/2019
г. до СГС, адв. З.Н.Д., САК, вписана под № 5828 в НРПП, за защитник на осъдения И.Р.Ж. в
настоящата съдебна процедура по чл. 437 и сл. от НПК.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОВЕРЯВА самоличността на
осъдения И.Р.Ж. по формуляр за досие със снимки, съдържаща се в личното,
затворническо досие на същия № 2147/06 /нови
номера СФ №1180/09 и СФ № 1461/10./
И.Р.Ж.–
роден на *** ***, българин, българско гражданство, женен, със средно специално
образование, по професия стругаро - фрезист и тенекеджия, осъждан, живущ преди
да постъпи в затвора в гр. София, ж. к. „**********, по настоящем в затвора в
гр. София, ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство, както и правото му на
отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ
Ж.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам искания по доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Бих искала да предоставя актуална към датата на
днешното съдебно заседание справка за остатъка на изтърпяване на наказанието на
лишения от свобода Ж. ; Становище от изпълняващ функциите началник затворническо
общежитие Кремиковци ; Докладна записка от ИСДВР при ЗО „Кремиковци“ към Затвора
– гр. София, както и актуална експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние във връзка с депозираната молба от лицето.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Да се приемат.
ЗАЩИТАТА
: Представям 3 бр. епикризи, както и съпътстващи медицински документи, във
връзка със здравословното състояние на г-н Ж., сочеща за наличието на сърдечни
и неврологични хронични заболявания.
ПРОКУРОРЪТ
: Считам, че същите са неотносими към настоящото производство и моля да не
бъдат приети.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Също считам, че са неотносими, с оглед нормата на чл.
439а от НПК.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания.
С
оглед становищата на страните и направените искания, както и на липсата на
такива за отводи, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане молбата на осъдения И.Р.Ж. за УПО от оставащото му за
изтърпяване наказание, съгласно присъдите му.
/Прочете
се./
ОСЪДЕНИЯТ
Ж. : Поддържам молбата си.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните по направените искания по
доказателствата, намира, че представените от представителя на началник на затвора
в гр. София изискани и от съда документи - актуална към днешна дата справка за
изтърпени и оставащи за изтърпяване дни от наказанието на осъдения И.Р.Ж., становище
от ИФЗ НС ЗОЗТ „Кремиковци“ от 05.04.2019 г., докладна записка до н-к на ЗО „Кремиковци“
от 05.04.2019 г. и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние във връзка с депозираната молба от лицето с предложение за УПО от
09.04.2019 г., дадена от експерт - психолог към затвора в гр. София, са
относими към предмета на доказване в настоящата съдебна процедура, поради което,
а и с оглед изискването им от съда с разпореждането му от 01.04.2019 г., следва
да бъдат приети.
Също
така, представената от защитата в заверени електрофотографски /ксерографски/
копия медицинска документация, Съдът намира за относима към предмета на
настоящата съдебна процедура. Действително, последната е с доста голяма
давност, а именно от 2011 г. и 2012 г., но същата касае хронично увредено здравословно
състояние на осъденото лице, като дискови протрузии, радикулопатия, лумбална
лордоза, дисков пролапс, водещ до тежка
неврофораминална стеноза, пареза и тибиалис с най-вероятно исхемична етиология,
постфлебитен синдром на левия крак, остра сърдечна недостатъчност и хроничен пиелонефрит,
за които в представената по делото епикриза от 15.12.2011 г. изрично е
отбелязано, че са хронични заболявания. Същите, независимо че по-скоро биха могли
да бъдат отнесени към процедурата по реда на чл. 447 – 448 от НПК, а именно
досежно прекъсване на изпълнението на наказанието ЛОС при тежко заболяване на
осъдения до оздравяването му, Съдът намира за относими към настоящата съдебна
процедура дотолкова, доколкото такива хронични заболявания могат да детерминират
преценката на затворническата администрация за участие в трудови или спортни дейности,
специализирани програми за въздействие и обществено полезни програми на осъденото
лице, които, по реда на чл. 439а от НПК, следва да бъдат преценявани съвкупно
към доказателствата за оправяне на осъдения, а респективно неучастието в такива,
съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 от НПК, не би могло да бъде
единствено основание за отказ от постановяване на УПО, без да се изследва
цялостното поведение на осъденото лице, включително и здравословното му
състояние. Поради тази причина, Съдът намира представената по делото медицинска
документация от защитата на осъдения за относима към настоящото съдебно производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА :
- справка
на началника на затвора в гр. София, с рег. № 82/12.04.2019 г., за изтърпяно към
12.04.2019 г. и оставащо за изтърпяване наказание ЛОС, по присъди по НОХД № 1438/08 г. на СГС и НОХД № 4861/11 г. на СРС ;
- становище
от ИФЗ НС ЗОЗТ „Кремиковци“ от 05.04.2019 г. ;
- докладна
записка от ИСДВР в ЗО „Кремиковци“ от 05.04.2019 г. ;
- експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения И.Ж. от
09.04.2019 г., изготвена от инспектор - психолог при затвора в гр. София ;
- епикриза
от 15.12.2011 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – Клиника по кардиология, по
И.З. № 40958 на осъдения И.Ж.,
представена в заверено електрофотографско /ксерографско/ копие ;
- епикриза
от 29.03.2012 г. от СБАЛЛС – София - Неврологично отделение, в заверено
електрофотографско /ксерографско/ копие ;
- експертиза
от 12.01.2012 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – Клиника по спешна
неврохирургия, по И.З. № 300, в заверено електрофотографско /ксерографско/
копие ;
- резултат
от изследване – магнитно - резонансна томография на лумбален отдел на
гръбначния стълб, от 13.12.2011 г., представена в заверено електрофотографско
/ксерографско/ копие ;
- резултат
от изследване – магнитно - резонансна томография на главен мозък, от 13.12.2011
г., представена в заверено електрофотографско /ксерографско/ копие ;
- резултат
от изследване – магнитно - резонансна томография на шиен отдел на гръбначния
стълб, от 13.12.2011 г., представена в заверено електрофотографско
/ксерографско/ копие ;
- електромиография
от 15.12.2011 г., в заверено електрофотографско /ксерографско/ копие.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания от страните и на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА
: Поддържаме така депозираната молба и моля да я уважите. Същата е с правно
основание чл. 437, ал. 2 от НПК, вр. чл. 70 от НК за УПО от изтърпяване на
наказанието. В молбата г-н Ж. е изложил подробни аргументи, като считам, че са
налице законовите предпоставки на чл. 70 от НК.
По
делото са постъпили всички изискуеми оценки за неговото поведение. Налице е актуална
справка, от която е видно, че той е изтърпял повече от половината от наложеното
му наказание, като му остава да изтърпи 2 години, 11 месеца и 2 дни. Налице са
характеристични данни, които свидетелстват, че е с добро поведение, има
изготвен индивидуален план, включва се в дейностите на затвора, доколкото му
позволява здравословно състояние да участва в същите.
Макар
и да е налице отрицателен доклад, считам, че доказателствата по делото сочат за
положителна промяна в осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието му,
добро поведение. Бил е награждаван многократно. Придобил е и е развил трудови
навици и дисциплина. Отличен работник е. Лекува успешно своята зависимост към наркотични
вещества. При сравнителен анализ на поведението в затвора на г-н Ж. следва да
се отбележи факта, че превъзходство взимат заповедите, с които г-н Ж. е бил
награждаван.
На
следващо място считам, че наложените 2 наказания заради притежаване на
забранени вещи, а именно мобилни апарати, не са в толкова голяма степен на
сериозност, за да мотивират отказ от на УПО в конкретният случай.
По
отношение на извършеното престъпление от осъдения, действително същото е с
висока степен на обществена опасност. Но не следва да се пренебрегва фактът, че
реално по-голямата част от наказанието е изтърпяна.
Във
връзка с представените от защитата медицинска документация, моля да вземете
предвид здравословното състояние, че са налице множество хронични заболявания,
в тази връзка сърдечно-неврологични такива.
Считам,
че ако съдът постанови УПО и уважите молбата, г-н Ж. ще е в състояние да положи
по-добри грижи за своето здравословно състояние.
Считам,
че са изпълнени предпоставките на закона за уважаване на молбата и моля да се
произнесете в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ
: Молбата е неоснователна. Действително, изтърпяна е една голяма част от
наказанието, което съответства на изискуемото по чл. 70 от НПК.
От
друга страна, видно от приложените доказателства, намирам, че не е налице
втората предпоставка. Действително, налице е подобрение в положителна насока
поведението на осъдения, като рискът от рецидив е редуциран от 41 на 30 точки
към настоящия момент. Но рискът за вреди към обществото все още е висок. Корекционната
работа не е приключила. Най-вече наличието на две наказания, едното наложено
със заповед № 481/14.11.2018 г., а другото със заповед № 502/22.11.2018 г.,
което изключва възможността да бъде направен извод за поправяне, което да е
достатъчно за да бъде приложен института на УПО.
Считам,
че молбата следва да бъде оставена без
уважение.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Аз също споделям изложеното становище на представителя
на прокуратурата в днешното съдебно заседание, такова е и становището на затворническата
администрация. Безспорно осъденият Ж. е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание, каквото е изискването на нормата на чл. 70, ал. 1 т. 1
от НК.
Считаме,
че не са налице доказателства, изискуеми съобразно втората предпоставка, а
именно данни за поправяне в пенитенциарното заведение.
На
първо място от представената актуална справка в днешното съдебно заседание се
установява, че осъденият търпи едно общо наказание в размер на 16 години ЛОС за
извършени престъпления по чл. 116 от НК и чл.326 от НК, като началото на
наказанието е 23.12.2006 г. Поради различни обстоятелства на основание чл. 447 от НПК е прекъсвано изпълнението на наказанието за общо срок от 3 месеца.
По
отношение втората предпоставка, относно данните за поправяне на осъдения Ж. в
пенитенциарното заведение, считам, че са събрани всички доказателства относими
в нормата на чл. 439а, от ал. 1 до ал. 3 от НПК доказателства, които не могат
да направят обоснован извод за трайно позитивно поведение от страна на осъдения
в рамките на пенитенциарното заведение. Безспорно същият е полагал труд по
време на изтърпяване на наложеното му наказание. Същият е включен и в програма
метадоново лечение на наркозависими. Установява се от експертният доклад, че
същият е награждаван многократно. Но същевременно с това по отношение на лицето
са издадени актуални 2 заповеди за допуснати дисциплинарни нарушения на
режимните изисквания – за притежание на неразрешени вещи. Съобразно нормата на
чл. 109 от ЗИНЗС двете наказания, които са наложени едно след друго, дефинират
обстоятелството, че осъдения Ж. се счита за наказан в рамките на 2 години от налагане на
последното му дисциплинарно наказание.
По
отношение на оценката на риск от рецидив, която е един от факторите, които
следва да се изследват при постановяване на определение по смисъла на чл. 440
от НПК, а именно оценката на рискът от рецидив, безспорно се установява, че е
налице редукция с 11 пункта от първоначално постановените 41 точки. Като тези
11 пункта практически са свалени за период от 12 години. Видно от експертният доклад
на инспектор социална дейност и възпитателна работа, който има най-пряко
наблюдение по отношение на осъденото лице се установява, че все още са налице
фиксирани проблемни зони по отношение на настоящото правонарушение, отношение
към правонарушението и умение за мислене и злоупотреба с наркотици. Установява
се, че планът на присъдата все още не е изпълнен, наблюдават се дефицити, като
липсват способности за разпознаване и решаване на проблемите, въпреки продължителния
престой в местата за лишаване от свобода.
Както
изтъкна и прокурора, не без значение е обстоятелството, че рискът от вреди за
вреди в период от 12 години по отношение на обществото все още е във високите
стойности, поради извършеното престъпление, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Предвид
всички тези предпоставки моля да оставите молбата на осъдения без уважение, тъй
като считаме, че не са изпълнени, визираните в разпоредбата чл. 36 от НК цели
на наложеното наказание.
ОСЪДЕНИЯТ
Ж.: Искам да кажа, че за периода на изтърпяване на моето наказание, което съм
излежал фактически 12 години, не съм наказван в продължение на 11 години, а
само за период от 10 дни, както е видно
от докладните записки съм наказван 2 пъти. Същото мога да го изясня, ако
считате за необходимо. Аз съм отговорник на спалното помещение, по време на претърсване
на спалното помещение аз съм бил на работа в цех „Печатница“, извикан съм като
отговорник и поради това не съм наказан и с тежко наказание, защото вещите са
предадени доброволно, които са на други лишени от свобода от същото спално
помещение, но аз като отговорник нося
отговорност, защото не са предадени преди тараша, а по време на претърсването.
При разговори с началника на затвора се изясни, че аз нямам пряка вина и затова
не съм наказан с тежко наказание, а с по-леко такова. Двете наказания са паралелни,
през седмица, по един и същ начин. Идват през деня, започва претърсване на
спалното помещение, в процеса на претърсването не се изяснява незаконните вещи
на кой са, никой не признава за тяхната собственост, практика в затвора е, да
се наказва отговорника на спалното помещение.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК, предоставя право на лично изявление на
осъдения
ОСЪДЕНИЯТ
Ж. /в лична защита/ : Бих желал да бъда пуснат с УПО и да се грижа за
семейството си, имам съпруга и 2 деца - дъщери. Считам, че по време на престоя
в затвора съм положил усилия, доколкото е възможно в местата за лишаване от
свобода да се поправи човек напълно и да покаже на обществото, че е готов в
такава степен, че да се върне обратно в семейството си, в по-нормална среда за
живот. Аз мисля, че съм направил всичко, което е било по силите ми. Бил съм
пуснат по здравословни причини, връщал съм се на датата, която ми е била
определена от прокуратурата без никакви последствия. Спазвал съм реда и закона
по време на прекъсването. Също така, по време на изтърпяване на наказанието в ЗОО
„Кремиковци“ съм полагал обществено - полезен труд в Комбинат „Кремиковци“,
който се води външен обект, въпреки че съм с тежка присъда, съм бил на външни
обекти с цивилни хора и по това време съм награждаван, никога не е имало
предпоставки и случаи на нещо, което да съм направил нередно по време на
престоя ми.
СЪДЪТ се оттегля, за постановяване на
определението си.
За
да се произнесе, СЪДЪТ обсъди становищата на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, посоченото в молбата на осъденото лице за УПО, писмените
доказателства и писмени доказателствени средства по делото и приложимите
разпоредби на закона, при което намери за установено следното :
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 440 от НПК.
Същото е инициирано по молба на осъдения
И.Р.Ж. - лишен от свобода, за УПО от изтърпяване наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 1438/2008 г. по описа
на СГС и по НОХД № 4861/2011 г. по описа
на СРС.
В
днешното съдебно заседание, осъденото лице поддържа молбата си, като навежда
доводи за наличие на добро поведение в затвора, полагане на труд в сравнително
по-ниско охраняема среда и недопускане, въпреки това, на отклонение от
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“. Сочи, също така, че желае да
бъде условно предсрочно освободен, за да се грижи за жена си и двете си деца.
Изтъква, че наложените му две последни наказания са поради това, че същият е
отговорник на килията, в която са били намерени забранените за притежание вещи
и след като не е установено на кого са, са му наложени на него наказания. Изнася,
че това е практика в затвора, а именно при неустановяване собственика на
забранените за притежание в рамките на пенитенциарните заведения вещи, да се
наказва отговорника на килията. В подкрепа на това навежда и обстоятелството,
че е наказван с леки наказания.
Защитата
на осъденото лице също изтъква положителните резултати, постиганите при престоя
му в затвора в гр. София. Желае уважаване на молбата му за УПО.
Прокуратурата
намира молбата за неоснователна. Сочи, че липсват доказателства за поправяне на
осъденото лице, като развива доводи в тази насока.
Представителят
на началника на затвора в гр. София споделя становището на СГП. Изтъква, че
постигнатия напредък - намаляване на стойността на риска от рецидив на лишения
от свобода, е такъв за дълъг период от 11 години, поради което не го намира за
съществен. Солидаризира се с представителят на СГП, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъденото лице, необходими и изискуеми се в
законните стойности, за да бъде постановено УПО. В тази връзка, като доводи сочи
последните наказания на осъденото лице. Поддържа становището на началника на
затвора в гр. София да не се уважава молбата за УПО на осъдения Ж..
Към
последната, при изпращането ѝ в съда, е приложено личното затворническо
досие на осъденото лице № 2147/06 г. /нови
номера СФ № 1180/09 и СФ № 1461/10 г./, заедно със становището на
началника на затвора в гр. София, доклад по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС и „СДВР“ от
14.03.19 г., становище от НС „СДВР“ при затвора в гр. София от 16.03.2019 г.,
становище от зам. - началник „РНОД“ и незаверено електрофотографско
/ксерографско/ копие на препланиран план на присъдата от 05.10.2018 г.
Допълнително,
по искане на съда, в днешното съдебно заседание бяха представени актуална
справка от началника на затвора в гр. София за изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на осъдения И.Р.Ж.,
заедно с експертна оценка на актуалното му психично и емоционално състояние, и
докладна записка до началника на ЗО „Кремиковци“ от 05.04.2019 г., от ИСДВР.
Представеното
становище от ИФЗНС – ЗО „Кремиковци“, СЪДЪТ намира за неотносимо към целите на
настоящата съдебна процедура, поради което и няма да го обсъжда по-нататък в
изложението си. Същото не е информативно относно посочените в разпоредбата на
чл. 439а ал. 1 от НК, подлежащи на установяване обстоятелства.
От
гореизложената доказателствена съвкупност СЪДЪТ намира, че безспорно е налице
първата от двете кумулативно дадени предпоставки, по реда на чл. 70, ал. 1, т.
1 от НК, а именно осъденото лице е изтърпяло не по-малко от ½ от
наложеното му наказание.
СЪДЪТ,
обаче, не може да се съгласи със защитата и осъденото лице, че са налице
достатъчно, по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, доказателства за окончателното
поправяне на лишения от свобода или поне за необратимост на процеса в тази
насока. Също както и осъденото лице и защитата, СЪДЪТ намира, че действително е
налице сериозен прогрес в насока неговото поправяне и превъзпитание. Доказателство
за това са и приложените към личното му затворническо досие заповеди за
награди.
СЪДЪТ
отчита като положително обстоятелство в полза на осъденото лице и фактът, че
същото е трудово активно. Т.е. полага труд в условията на изпълнение на наказанието
си ЛОС.
Този
съдебен състав, обаче, не може да не отчете и обстоятелството, че последната
заповед за награда, свидетелстваща за поправяне на осъденото лице и за положително
развитие и неговото превъзпитание, съобразно изискванията на закона, е с давност
от преди повече от 2 години, а именно от 22.12.2016 г. След нея сякаш настъпва
регрес в поведението на осъденото лице в пенитенциарното заведение,
непозволяващ на този съд да изведе твърд извод за окончателното му поправяне
или поне за необратимост на поправителния процес в тази насока. В този смисъл,
освен липсата на други награди, отчитано от края на 2016 г. до настоящия
момент, СЪДЪТ преценява и издадената Заповед № 201/11.06.2018 г., с която е установено, че
осъденият е притежавал вещи и предмети, невключени в утвърдения от министъра на
правосъдието списък, респективно извън разрешените такива. Поради тази причина
е издадена цитираната заповед, с която тези вещи са отнети в полза на Фонд
„Затворно дело“. В същата насока, СЪДЪТ не може да не отчете и двете заповеди
за наказания – Заповед № 481/14.11.18 г.
и Заповед № 502/22.11.2018 г., с които
на осъдения И.Р.Ж. са наложени дисциплинарни наказания. Действително, същите не
са тежки, но СЪДЪТ намира, че те са съобразени както с констатираното от този
съдебен състав предхождащо го добро поведение на лишения от свобода, така и
тежестта на извършените нарушения, а именно притежание на забранени от закона,
в рамките на територията на пенитенциарното заведение, вещи.
СЪДЪТ
не намира, че тези нетежки наказания са обусловени от обстоятелството,
изтъкнато от осъденото лице в правото му на лична защита, а именно, че не е
била установена собствеността на процесните забранени за притежание вещи. Това
е така, тъй като и в двете заповеди за налагане на дисциплинарно наказание е
посочено, че осъденият И.Ж. е признал собствеността на забранените вещи, от
една страна, а от друга, че това обстоятелство е потвърдено от писмените
обяснения, снети от друго лишено от свобода лице, от същото спално помещение.
СЪДЪТ
не може да не отчете и обстоятелството, че спадът в стойността на риска от
рецидив на осъдения от 32 на 30 точки, а именно само 2 точки, е извършен за
период от повече от 8 години. В този смисъл, СЪДЪТ съобрази, че спадът на
стойността на риска от рецидив от първоначално констатираните 41 точки на 32
точки, за първи път е отбелязан в текущия доклад по реда на чл. 155 от ЗИНЗС за
осъдения И.Р.Ж., съставен на 10.01.2008 г. От тогава тази стойност се е
променила в положителна за осъденото лице посока едва с 2 точки. Нещо повече,
всъщност, от по-горе изтъкнатото намаляване от 41 на 32 точки, последващото
намаляване от 2008 г. насам е регистрирано едва през 2016 г., когато тази
стойност от 32 точки е намалена на 30 точни, видно от изготвеното предложение в
заседание на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС /изменен/, проведено на 23.03.2016
г., на основание чл. 155 от ЗИНЗС
/изменен/.
От
тази дата до настоящия момент, а именно от 23.03.2016 г. до 12.04.2019 г., т.
е. за период, по-дълъг от 3 години, липсва каквато и да е промяна в стойността
на този обективен показател. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с
гореизложените други за липса на констатираното от затворническата
администрация положително поправяне на осъденото лице, обективирано в липса на
поощрения и награди, както и последните му две нарушения, по смисъла на ЗИНСЗ,
на реда, установен в пенитенциарните заведения, и то извършени в твърде кратък
срок преди подаване на молбата му за УПО, а именно м. ноември 2018 г., сочат,
че все още процесът на поправяне на осъденото лице не е преминал границите на
необратимостта.
Обективен
показател за този извод на съда се явява и горепосочения изключително бавен
напредък при намаляване на стойността на риска от рецидив и дори пълната му липса
през последните повече от три години.
Това
е основание СЪДЪТ да приеме като обективни еднопосочните становища на
затворническата администрация, че липсват все още доказателства за изпълнение в
цялост на визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наложеното
наказание. В този смисъл, СЪДЪТ споделя изложеното в становищата от НС СДВР при
затвора в гр. София от 14.03.2019, доклада по реда на чл. 155 от ЗИНЗС от
14.03.2019 г., и становището от заместник – началник „РНОД“ - гл. инспектор Д.Т.,
че корекционната работа с осъдения следва да продължи в посока изграждане на
социално - приемливи модели на поведение и законосъобразен начина на живот,
както и че не са изпълнени към момента целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата, респективно не са постигнати изискуемите се,
желани от законодателя, посочени в чл. 36 от НК цели на наказанието за
поправяне и превъзпитание на осъденото лице.
СЪДЪТ,
също както и затворническата администрация, не намира, че все още са преодолени
констатираните от анализа на резултата от плана на присъдата дефицити в
областите за изграждане на устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин
на живот на осъдения и изграждане на способности за решаване и разпознаване на
проблемите му.
В
този смисъл, СЪДЪТ отчете и обстоятелството, че в препланирания план на
присъдата, приложен в незаверено електрофотографско копие към молбата на
осъденото лице, от 05.10.2018 /лист 9 от съдебното производство/, е отбелязано
в раздел „П.1.2 – Мотивация на лишения от свобода да спре извършване на правонарушения“,
че същият е само частично мотивиран, а не е много мотивиран за това.
Следва
и да се отбележи, че тази констатация на инспектор СДВР е направена дори още
преди извършените, горекоментирани нарушения на ЗИНЗС, за които осъденото лице
е наказано с посочените две заповеди от месец ноември 2018 г.
При
изграждане на изводите си, СЪДЪТ не приема становището на част от
затворническата администрация, че са налице високи нива на риск за обществото
от вреди, тъй като в тази насока периодичните доклади, находящи се в личното
затворническо досие на осъдения и даваните становища по повод предишните
процедури за УПО и други, са разнопосочни. Така например, в предходни доклади е
посочено, че рискът от вреди за обществото е в средните нива, а в последните
такива доклади, че е във високите нива, като същевременно липсва регрес в
стойността на риска от рецидив, подробно коментиран по-горе. Поради това
несъответствие, СЪДЪТ не коментира и не взе предвид в тежест на осъденото лице
така посочената преценка на затворническата администрация.
СЪДЪТ,
разбира се, не взе предвид и находящите се в
личното затворническо досие на осъдения заповеди за наказание, които
намира за заличени, по силата на чл. 109 от ЗИНЗС.
По
отношение на изрично представената медицинска документация в заверени електрофотографски
/ксерографски/ копия от защитата на осъдения, СЪДЪТ намира, че същата не следва
да бъде отчитана нито в полза, нито във вреда на осъденото лице дотолкова,
доколкото приемането ѝ от този съдебен състав е единствено, за да се
проследи дали поради така констатираните при него хронични заболявания, е било
налице невъзможност за полагане на труд. Видно обаче от приложените в личното
затворническо досие заповеди, осъденото лице е полагало труд, а и към настоящия
момент би следвало да полага труд, изводимо от Заповед № 489/2017 г., след която няма друга такава,
регламентираща именно това обстоятелство от изпълнение на наказанието на
осъдения.
Нещо
повече, СЪДЪТ констатира, че в следствие здравословни проблеми на осъдения, на
същия е било обръщано внимание от затворническата администрация, както и от
прокуратурата на Р. България, като дори на осъденото лице е било прекъсвано
изпълнението на наказанието, поради влошеното му здравословно състояние и
необходимост от оперативно лечение /в този смисъл и Постановление на СГП от
28.03.2012 г./
Като
последно, СЪДЪТ държи да отбележи, с оглед наблегнатото от осъденото лице, при
осъществяване на правото му на лична защита, че има добро поведение и полага
труд, че това е задължение, според чл. 96, т. 1 от ЗИНЗС, на всеки лишен от
свобода, а не обстоятелство, което автоматично следва да води до УПО. За
последното се изисква поведение, осезаемо надхвърлящо изискванията за спазване
на реда и законовите разпоредби в местата за лишаване от свобода, каквото СЪДЪТ
към настоящия момент не констатира.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение
молбата на осъдения И.Р.Ж., ЕГН **********,
за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по присъди по НОХД № 1438/08 г. на СГС и НОХД № 4861/11 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен
съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник на осъдения Ж., за послужването
му пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: